Кралска болест лъже кардиограмата
Добрата вест е, че острата дисекация на аортата е относително рядка диагноза Тя постоянно се бърка с инфаркт, радикулит или спукана язва
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Да стартираме с положителната вест, че острата дисекация на аортата е относително рядко заболяване - почти двама-трима души на 100 хиляди на година. Тя съставлява вътрешно скъсване на най-големия съд в човешкото тяло, при което кръвта нахлува вътре в стената на аортата, разслоявайки я по нейното продължение. Това от една страна води до прилепяне или скъсване на някои от клоновете на аортата, което провокира разстройства в храненето на съответните органи. От друга страна, изтъненият външен пласт на стената се раздува и отсам идва главният риск, с които е обвързвано това събитие. Под действието на високото налягане на кръвта, тя може да пробие съда и да се получи съдбовен кръвоизлив.
На въпроса за какво се случва по този начин, е доста мъчно да се даде еднопосочен отговор.
Основен рисков фактор е високото кръвно налягане
само че надалеч не всеки хипертоник получава дисекация. Изглежда, че е нужна композиция от предразполагащи условия, които да доведат до това. Отдавна е видяно, че при острата дисекация на аортата има добре изразена приемственост. Много постоянно страдащите от нея имат непосредствен родственик, опериран заради същата причина или умрял ненадейно, без да е изяснено от какво.
Някои генетични синдроми, свързани с известна уязвимост на тъканите, също имат общо с нараснала периодичност на дисекациите. Най-известният образец е синдромът на Марфан. При него рискът от развиване на заболяване на аортата е над 10 пъти по-висок спрямо хората, които не страдат от този синдром.
Симптомите на острата дисекация на аортата са сложни за разгадаване, защото тя може да наподоби доста други надалеч по-често срещани заболявания, които доста повече стоят в мозъка на лекарите. Основният симптом е
остра и доста мощна болежка в гърдите
гърба или корема. Тя може да е съпроводена с причерняване, загуба на схващане, студена пот, изтръпване на някои от крайниците. По тази причина доста постоянно се бърка с инфаркт, радикулит, спукана язва, панкреатит и какво ли още не. Кардиограмата нормално не демонстрира нищо изключително, само че може да има същите промени като при инфаркт и това в допълнение да заблуди лекуващия екип. Кръвните проучвания също не могат да оказват помощ доста с диагнозата. Поради това че кръвта, попаднала сред двата пласта на раздраната аортна стена, се съсирва, в лабораторните индикатори може да се видят промени като при тромбоза или емболия. Насочването към тези положения също може да забави и обърка лекарите.
За да се сложи точната диагноза, належащо е на първо място да се помни, че съществува и това заболяване и да се мисли за него. Несигурни признаци като огромна разлика в кръвното налягане на двете ръце, която я е нямало преди, или новопоявил се звук заради недобро затваряне на аортната клапа могат да насочат към вярното различаване на болестта. Но неналичието им не го изключва. Понякога
разслояването на аортната стена
може да се види на ехокардиография, само че и това не е несъмнено.
Общо взето някой би трябвало да се досети да направи скенер и освен това проучване всичко се вижда без подозрение.
Оттам насетне следва незабавна интервенция. Тук е мястото да кажа, че острата дисекация на аортата бива разнообразни типове съгласно това коя част на съда е наранена. Ако има провали в зоните, които са покрай сърцето, тогава интервенцията е неизбежна. В случай че е наранена единствено коремната аорта, тогава методът е различен. Тези пациенти остават на консервативно лекуване, защото при тях е открито, че интервенцията е по-рискова от прогнозата на самото заболяване.
Ако ги оставим без лекуване, до 48-ия час от настъпването на дисекацията, половината пациенти със засягане в горните отдели на аортата са мъртви. Операцията е тежка и продължителна, само че в днешно време смъртността при нея не е прекомерно висока. Това дава късмет на доста хора да оцелеят и да продължат дълги години да живеят в релативно положително здраве.
Дисекацията на аортата е
описана за първи път при английския крал Джордж II
Тогава тя е наречена " дисекираща аневризма " - наименование, което към момента може да се срещне в по-стара литература или използвано от по-възрастни сътрудници. В случая на крал Джордж, диагнозата е сложена по време на аутопсията му.
Цели триста години по-късно дисекацията бива описвана най-вече в графата " причина за гибелта ", преди доктор Де Бейки - един от бащите на кардиохирургията - да постави началото на сполучливото лекуване на това заболяване. Споменавам името му освен като на индивида, който трансформира една смъртна присъда в лечимо заболяване, само че и по отношение на забавна преживелица, илюстрираща какъв брой неуместно може да се майтапи ориста от време на време. Д-р Де Бейки държи върха за най-възрастен човек, на който са му създали интервенция, измислена от самия него.
През 2005-а, когато той е на 97-годишна възраст, получава остра болежка в гърдите и решавайки, че това е инфакрт, отива в болница. Поставят му диагноза остра дисекация на аортата - болестта, което
самият той е измислил по какъв начин би трябвало да се лекува
В началото доктор Де Бейки изрично отхвърля интервенция, предполагайки, че от това няма смисъл. Той е осведомен по-добре от всеки различен каква е тежестта на интервенцията, а въпреки всичко е на 97. Но откакто положението му се утежнява и той изпада в безсъзнание, неговите възпитаници и сътрудници от болничното заведение привикват етична комисия, която да позволи да го оперират, макар неговото прекомерно добре осведомено противоречие. В последна сметка го оперират сполучливо. Следоперативният интервал протича с доста затруднения, само че в последна сметка доктор Де Бейки оцелява. След това той живее още две години и безусловно месеци не му доближават, с цел да навърши 100.
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения. Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Да стартираме с положителната вест, че острата дисекация на аортата е относително рядко заболяване - почти двама-трима души на 100 хиляди на година. Тя съставлява вътрешно скъсване на най-големия съд в човешкото тяло, при което кръвта нахлува вътре в стената на аортата, разслоявайки я по нейното продължение. Това от една страна води до прилепяне или скъсване на някои от клоновете на аортата, което провокира разстройства в храненето на съответните органи. От друга страна, изтъненият външен пласт на стената се раздува и отсам идва главният риск, с които е обвързвано това събитие. Под действието на високото налягане на кръвта, тя може да пробие съда и да се получи съдбовен кръвоизлив.
На въпроса за какво се случва по този начин, е доста мъчно да се даде еднопосочен отговор.
Основен рисков фактор е високото кръвно налягане
само че надалеч не всеки хипертоник получава дисекация. Изглежда, че е нужна композиция от предразполагащи условия, които да доведат до това. Отдавна е видяно, че при острата дисекация на аортата има добре изразена приемственост. Много постоянно страдащите от нея имат непосредствен родственик, опериран заради същата причина или умрял ненадейно, без да е изяснено от какво.
Някои генетични синдроми, свързани с известна уязвимост на тъканите, също имат общо с нараснала периодичност на дисекациите. Най-известният образец е синдромът на Марфан. При него рискът от развиване на заболяване на аортата е над 10 пъти по-висок спрямо хората, които не страдат от този синдром.
Симптомите на острата дисекация на аортата са сложни за разгадаване, защото тя може да наподоби доста други надалеч по-често срещани заболявания, които доста повече стоят в мозъка на лекарите. Основният симптом е
остра и доста мощна болежка в гърдите
гърба или корема. Тя може да е съпроводена с причерняване, загуба на схващане, студена пот, изтръпване на някои от крайниците. По тази причина доста постоянно се бърка с инфаркт, радикулит, спукана язва, панкреатит и какво ли още не. Кардиограмата нормално не демонстрира нищо изключително, само че може да има същите промени като при инфаркт и това в допълнение да заблуди лекуващия екип. Кръвните проучвания също не могат да оказват помощ доста с диагнозата. Поради това че кръвта, попаднала сред двата пласта на раздраната аортна стена, се съсирва, в лабораторните индикатори може да се видят промени като при тромбоза или емболия. Насочването към тези положения също може да забави и обърка лекарите.
За да се сложи точната диагноза, належащо е на първо място да се помни, че съществува и това заболяване и да се мисли за него. Несигурни признаци като огромна разлика в кръвното налягане на двете ръце, която я е нямало преди, или новопоявил се звук заради недобро затваряне на аортната клапа могат да насочат към вярното различаване на болестта. Но неналичието им не го изключва. Понякога разслояването на аортната стена
може да се види на ехокардиография, само че и това не е несъмнено.
Общо взето някой би трябвало да се досети да направи скенер и освен това проучване всичко се вижда без подозрение.
Оттам насетне следва незабавна интервенция. Тук е мястото да кажа, че острата дисекация на аортата бива разнообразни типове съгласно това коя част на съда е наранена. Ако има провали в зоните, които са покрай сърцето, тогава интервенцията е неизбежна. В случай че е наранена единствено коремната аорта, тогава методът е различен. Тези пациенти остават на консервативно лекуване, защото при тях е открито, че интервенцията е по-рискова от прогнозата на самото заболяване.
Ако ги оставим без лекуване, до 48-ия час от настъпването на дисекацията, половината пациенти със засягане в горните отдели на аортата са мъртви. Операцията е тежка и продължителна, само че в днешно време смъртността при нея не е прекомерно висока. Това дава късмет на доста хора да оцелеят и да продължат дълги години да живеят в релативно положително здраве.
Дисекацията на аортата е
описана за първи път при английския крал Джордж II
Тогава тя е наречена " дисекираща аневризма " - наименование, което към момента може да се срещне в по-стара литература или използвано от по-възрастни сътрудници. В случая на крал Джордж, диагнозата е сложена по време на аутопсията му.
Цели триста години по-късно дисекацията бива описвана най-вече в графата " причина за гибелта ", преди доктор Де Бейки - един от бащите на кардиохирургията - да постави началото на сполучливото лекуване на това заболяване. Споменавам името му освен като на индивида, който трансформира една смъртна присъда в лечимо заболяване, само че и по отношение на забавна преживелица, илюстрираща какъв брой неуместно може да се майтапи ориста от време на време. Д-р Де Бейки държи върха за най-възрастен човек, на който са му създали интервенция, измислена от самия него.
През 2005-а, когато той е на 97-годишна възраст, получава остра болежка в гърдите и решавайки, че това е инфакрт, отива в болница. Поставят му диагноза остра дисекация на аортата - болестта, което
самият той е измислил по какъв начин би трябвало да се лекува
В началото доктор Де Бейки изрично отхвърля интервенция, предполагайки, че от това няма смисъл. Той е осведомен по-добре от всеки различен каква е тежестта на интервенцията, а въпреки всичко е на 97. Но откакто положението му се утежнява и той изпада в безсъзнание, неговите възпитаници и сътрудници от болничното заведение привикват етична комисия, която да позволи да го оперират, макар неговото прекомерно добре осведомено противоречие. В последна сметка го оперират сполучливо. Следоперативният интервал протича с доста затруднения, само че в последна сметка доктор Де Бейки оцелява. След това той живее още две години и безусловно месеци не му доближават, с цел да навърши 100.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ