Регионалният исторически музей в Пазарджик представя традиционни пафти от фонда си
До 21 август жителите и гостите на Пазарджик могат да посетят изложбата " Пафти от фонда на Регионален исторически музей ", осведомиха от културната институция.
Експозицията включва над 50 експоната, като някои от тях за първи път се демонстрират пред аудитория, откакто са включени във фонда на музея през 60-те години на ХХ век.
Пафтите като накит и талисман са познати още от дълбока античност. Те са творби на куюмджийския (златарски) поминък, израз са на устрема към хубост, както и удостоверение за креативните благоприятни условия на безименните майстори. Това са едни от най-широко публикуваните обичайни български украшения, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.
Според направата си те попадат в интервала сред началото на ХIХ век и началото на ХХ век. Вероятно огромна част от тях са дело на локални майстори. Известен факт е, че златарският еснафин в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е стопански мощен. По негови данни през 1808 година е имало общо 91 майстори златари, синовете им и калфите.
Голяма е вероятността част от пафтите от фонда на музея да са дело и на майстори от околните обитаеми места като Панагюрище и Пловдив, показват от РИМ в Пазарджик.
В експозицията са включени мостри с друга форма и декорация – пафти с растителна декорация, с изображения на животни и небесни светила, с архитектурни детайли, пластини с религиозни претекстове, с геометрични украшения, с филигранна декорация и реплика на филигран. Материалът, от който са направени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е употребявано относително малко и най-много за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.
Основни техники на произвеждане са леене, коване, гранулиране, филигран и гланциране. Най-изящните украшения са тези, направени с техниката филигран.
Пафтите се състоят от две симетрични елементи – дясна и лява, които се закопчават една към друга чрез кукичка и ухо или посредством шарнирно закопчаване чрез игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга елементи на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.
Пафтите са израз на обществен статус. Невестата ги получава в подарък на сватбата си от момъка. Те са неизменима част от облеклото на омъжената жена.
Пафтите са накит, само че и талисман - както поради материала, от който са направени, по този начин и поради изобилието от семантично натоварените знаци и знаци, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи, които са в основата на апотропейната им функционалност.
Експозицията включва над 50 експоната, като някои от тях за първи път се демонстрират пред аудитория, откакто са включени във фонда на музея през 60-те години на ХХ век.
Пафтите като накит и талисман са познати още от дълбока античност. Те са творби на куюмджийския (златарски) поминък, израз са на устрема към хубост, както и удостоверение за креативните благоприятни условия на безименните майстори. Това са едни от най-широко публикуваните обичайни български украшения, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.
Според направата си те попадат в интервала сред началото на ХIХ век и началото на ХХ век. Вероятно огромна част от тях са дело на локални майстори. Известен факт е, че златарският еснафин в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е стопански мощен. По негови данни през 1808 година е имало общо 91 майстори златари, синовете им и калфите.
Голяма е вероятността част от пафтите от фонда на музея да са дело и на майстори от околните обитаеми места като Панагюрище и Пловдив, показват от РИМ в Пазарджик.
В експозицията са включени мостри с друга форма и декорация – пафти с растителна декорация, с изображения на животни и небесни светила, с архитектурни детайли, пластини с религиозни претекстове, с геометрични украшения, с филигранна декорация и реплика на филигран. Материалът, от който са направени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е употребявано относително малко и най-много за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.
Основни техники на произвеждане са леене, коване, гранулиране, филигран и гланциране. Най-изящните украшения са тези, направени с техниката филигран.
Пафтите се състоят от две симетрични елементи – дясна и лява, които се закопчават една към друга чрез кукичка и ухо или посредством шарнирно закопчаване чрез игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга елементи на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.
Пафтите са израз на обществен статус. Невестата ги получава в подарък на сватбата си от момъка. Те са неизменима част от облеклото на омъжената жена.
Пафтите са накит, само че и талисман - както поради материала, от който са направени, по този начин и поради изобилието от семантично натоварените знаци и знаци, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи, които са в основата на апотропейната им функционалност.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ