Дни след Нова година говорим за татове, караконджули, вампири, самодиви,

Дни след Нова година приказваме за татове, караконджули, вампири, самодиви, тенци, плътеници и какви ли не приказни и страшни създания. Дедите ни внимавали през тези дни – сред Коледа и Йордановден, да не дават отговор, в случай че се почука по прозореца, да не излизат в потайна доба на открито, да не си споделят проектите за другия ден, тъй като нечисти сили подслушват... Въпросните създания населявали въображението на бабите и дядовците ни, а през днешния ден за тях пишат научни разработки и художници упражняват фантазията си да ги рисуват.

Сега считаме тези неща за поверие. Ала що е поверие, и в случай че през днешния ден не имаме вяра в нещо, дали пък не падаме в плен на други, също неразбираеми и странни убеждения? Да вярваш в пъклената цел на имунизацията, да вземем за пример, какво е? Или да впрегнеш министерство на защитата да копае дупка в Царичина, с цел да търси кивота на извънземните?

За предишните и актуалните легенди и суеверия – диалог с проф. Георг Краев, етнограф и фолклорист, с доцент Веселка Тончева, с историка от Държавния списък Дарина Билярска, с писателя Калин Терзийски. Краев се съкрушава, че през днешния ден по-лесно одобряваме вносните страшилки на Хелоуин, в сравнение с родните татове и караконджули, Дарина Билярска споделя за изтъкнати откриватели на приказните създания, Веселка Тончева оповестява, че вампирите и таласъмите изчезнали, съгласно родопска баба, когато пристигнало електричеството. Калин Терзийски пък споделя, че в случай че психиатър би чул преди време по какъв начин приказва Христос, несъмнено би му предписал халоперидол – което значи, че не трябва да бързаме да туряме етикет на нещата.
Чуйте предаването от звуковия файл.