Прокуратурата не е съд. Опасно е да се приравняват
" Дневник " разгласява мнението от 24 май на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България във връзка второто четене на законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Заглавието е на " Дневник ".
ГЕРБ и Движение за права и свободи пуснаха механизма за следствие на основния прокурор, само че удариха съдийската самостоятелност
Уважаеми народни представители,
На 19 май 2023 година Народното събрание одобри на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, импортиран от Министерския съвет на 13.04.2023 година, и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, импортиран от Министерския съвет на 13.04.2023 година
В § 49 от Преходните и заключителните разпореждания на признатите на първо четене законопроекти се планува изменение на няколко разпореждания от Закона за правосъдната власт:
1. Предложено е изменение в член 16, алинея 3 от Закона за правосъдната власт, като изречение второ на наредбата вкарва ново еднообразно условие към членовете и на двете колегии на Висшия правосъден съвет (ВСС), определени от Народното събрание - " Изборът по колегии се прави сред хабилитирани учени по правни науки, юристи и други адвокати с високи професионални и нравствени качества, които не са съдии, прокурори или следователи, съгласно тяхната професионална подготовка и устременост. "
Приравняването на структурата и състава на прокурорската и на съдийската колегии на Висш съдебен съвет е нестимулирано и опонира на условията за отчетност на прокуратурата, респективно на правилото за самостоятелност на съда.
Утвърдените интернационалните стандарти на Съвета на Европа, както и съответстващите им рекомендации към България от Венецианската комисия, изискват в състава на кадровия орган за съдиите болшинство да имат съдиите, определени от съдии. С последното изменение на конституцията от 2015 година този принцип не беше въведен за състава на Съдийската гилдия, доколкото единствено 6 членове от общо 14 се избират от съдиите. Забраната за съдии да бъдат избирани от Народното събрание за членове на съдийската гилдия преди да е променена конституцията в посочения нагоре смисъл е рисково и ще докара до по-нататъшно компрометиране на правосъдната самостоятелност.
Освен това препоръчаното изменение неразбираемо пренебрегва смисъла на последните събития, които недвусмислено ясно демонстрираха фактическата нужда народните представители да положат поредни и задълбочени старания за ясното и изрично разграничение на правораздавателната функционалност на съда от пълномощията на прокурора да управлява следствието и да повдига обвиняване за осъществено закононарушение посредством разграничаването на статута на съдиите от този на прокурорите.
За състава на Прокурорската гилдия няма и не би могло да има условия за болшинство на прокурорите, определени от техните сътрудници. Поради това и няма интернационалните стандарти и рекомендации в този смисъл. Изискването за въвеждане на форми на социална и демократична отчетност на прокуратурата постановат в състава на кадровия орган на прокурорите да има болшинство на членове, които не са прокурори, нито все още на избора им от Народното събрание, нито след приключване на мандата им.
В Прокурорската гилдия общият брой членове е 11, като понастоящем петима от тях се избират от Народното събрание, четирима прокурори се избират от прокурорите в страната, един следовател се избира от следователите, а основният прокурор е член по право. При тази конструкция на колегията въздействието на основния прокурор в активността на кадровия орган е неизбежно, доколкото практиката сочи, че от парламентарната квота се излъчват настоящи прокурори, които след привършване на мандата си се връщат още веднъж в прокуратурата.
Поради това в границите на съществуващата конституционна уредба се постанова посредством промени на Закона за правосъдната власт да бъде обезпечена опцията за реализиране на действителен външен надзор и отчетност на прокуратурата точно посредством препоръчаното въвеждане на условието членовете на Прокурорската гилдия, избирани от Народното събрание, да бъдат излъчени от други юридически специалности. Наред с това е рационално обаче да не се постанова възбрана за избор на настоящи съдии в Прокурорската гилдия, защото присъединяване на арбитър се обосновава като противотежест на съществуващото правно състояние повдигането на обвиняването от прокуратурата да е нейно суверенно пълномощие, което не предстои на правосъден надзор, в това число при започване на правосъдната фаза на наказателния развой след внасяне на обвинителния акт.
Подобна организация на обвинителната функционалност изисква в правната уредба да бъдат планувани рационални механизми за оценка на качеството на обвиняването, които да го трансформират в значимо събитие за кариерата на прокурорите и следователите. Предвиждането на такива съответни кариерни механизми ще работи дисциплиниращо и ще способства за одобряване на ясна ценностна професионална подчиненост.
Оcнoвният пpoблeм ce ĸpиe в пoлитичecĸи зaвиcимия правосъден съвет
2. Не може да бъде стимулирано с рационални причини и предвижданото изменение в член 33, алинея 3 и член 173, алинея 11 и алинея 12 от Закона за правосъдната власт, а точно решенията за избор и освобождение на основния прокурор, ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд да се вземат с нормално болшинство от членовете на Пленума на Висшия правосъден съвет.
Приравняването на статуса на ръководителите на висшите съдилища със статуса на основния прокурор няма рационално съображение и опонира на правилото за самостоятелност на съда.
В този смисъл е Становище №855/16 от 17.10.2017г. на Комисията за народна власт посредством право (Венецианската комисия) на Съвета на Европа. В него се преглежда въпросът за сходството на измененията в Конституцията от 2015 година и на Закон за съдебната власт от 2016 година с интернационално приетите стандарти за самостоятелност на съда. В мнението се акцентира несъответствието, което се отнася до структурата на Висш съдебен съвет, в това число и на Съдийската му гилдия, заради което се предлага към условията за квалифицираното болшинство от 17 гласа в Пленума, да се вкара в допълнение условие ръководителите на висшите съдилища да се избират и освобождават с така наречен " двойно болшинство ", т.е. болшинство от гласовете на членовете на Висш съдебен съвет, определени от съдите.
При настоящите конституционни конструкция и състав на Пленума на Висшия правосъден съвет, в който съдиите, определени от съдии са единствено 6 от общо 25 членове, намаляването на болшинството за избор/освобождаване на ръководителите на висшите съдилища, макар " двойното болшинство ", директно визира правосъдната самостоятелност, тъй като слага кариерната орис на ръководителите на висшите съдилища според от членовете на Висш съдебен съвет, които са прокурори или определени от Народното събрание.
Същевременно в Становище №968/19 от 09.12.2019 година на Венецианската комисия се предлага понижаване на изискуемото болшинство от 17 на 13 гласа, само че това се отнася за избора и освобождението на основния прокурор, което се обоснована с преобладаващата позиция на основния прокурор в структурата на Прокуратурата и огромното му въздействие във Висш съдебен съвет. В този смисъл предлаганите промени, които неприемливо уеднаквяват статуса на основния прокурор с този на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, са освен голословни, само че и действително рискови.
Уважаеми народни представители,
настояваме, при разискване и приемане на законопроекта на второ четене в Комисията по правни въпроси и в Народното събрание да имате поради изложените от нас причини и да отпадне възбраната да се избират настоящи съдии в парламентарните квоти на двете колегии на Висш съдебен съвет, както и да отпадне предлагането за понижаване на болшинството при избор и освобождение на ръководителите на висшите съдилища.
Управителният съвет на Съюза на съдиите в България
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
ГЕРБ и Движение за права и свободи пуснаха механизма за следствие на основния прокурор, само че удариха съдийската самостоятелност Уважаеми народни представители,
На 19 май 2023 година Народното събрание одобри на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, импортиран от Министерския съвет на 13.04.2023 година, и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, импортиран от Министерския съвет на 13.04.2023 година
В § 49 от Преходните и заключителните разпореждания на признатите на първо четене законопроекти се планува изменение на няколко разпореждания от Закона за правосъдната власт:
1. Предложено е изменение в член 16, алинея 3 от Закона за правосъдната власт, като изречение второ на наредбата вкарва ново еднообразно условие към членовете и на двете колегии на Висшия правосъден съвет (ВСС), определени от Народното събрание - " Изборът по колегии се прави сред хабилитирани учени по правни науки, юристи и други адвокати с високи професионални и нравствени качества, които не са съдии, прокурори или следователи, съгласно тяхната професионална подготовка и устременост. "
Приравняването на структурата и състава на прокурорската и на съдийската колегии на Висш съдебен съвет е нестимулирано и опонира на условията за отчетност на прокуратурата, респективно на правилото за самостоятелност на съда.
Утвърдените интернационалните стандарти на Съвета на Европа, както и съответстващите им рекомендации към България от Венецианската комисия, изискват в състава на кадровия орган за съдиите болшинство да имат съдиите, определени от съдии. С последното изменение на конституцията от 2015 година този принцип не беше въведен за състава на Съдийската гилдия, доколкото единствено 6 членове от общо 14 се избират от съдиите. Забраната за съдии да бъдат избирани от Народното събрание за членове на съдийската гилдия преди да е променена конституцията в посочения нагоре смисъл е рисково и ще докара до по-нататъшно компрометиране на правосъдната самостоятелност.
Освен това препоръчаното изменение неразбираемо пренебрегва смисъла на последните събития, които недвусмислено ясно демонстрираха фактическата нужда народните представители да положат поредни и задълбочени старания за ясното и изрично разграничение на правораздавателната функционалност на съда от пълномощията на прокурора да управлява следствието и да повдига обвиняване за осъществено закононарушение посредством разграничаването на статута на съдиите от този на прокурорите.
За състава на Прокурорската гилдия няма и не би могло да има условия за болшинство на прокурорите, определени от техните сътрудници. Поради това и няма интернационалните стандарти и рекомендации в този смисъл. Изискването за въвеждане на форми на социална и демократична отчетност на прокуратурата постановат в състава на кадровия орган на прокурорите да има болшинство на членове, които не са прокурори, нито все още на избора им от Народното събрание, нито след приключване на мандата им.
В Прокурорската гилдия общият брой членове е 11, като понастоящем петима от тях се избират от Народното събрание, четирима прокурори се избират от прокурорите в страната, един следовател се избира от следователите, а основният прокурор е член по право. При тази конструкция на колегията въздействието на основния прокурор в активността на кадровия орган е неизбежно, доколкото практиката сочи, че от парламентарната квота се излъчват настоящи прокурори, които след привършване на мандата си се връщат още веднъж в прокуратурата.
Поради това в границите на съществуващата конституционна уредба се постанова посредством промени на Закона за правосъдната власт да бъде обезпечена опцията за реализиране на действителен външен надзор и отчетност на прокуратурата точно посредством препоръчаното въвеждане на условието членовете на Прокурорската гилдия, избирани от Народното събрание, да бъдат излъчени от други юридически специалности. Наред с това е рационално обаче да не се постанова възбрана за избор на настоящи съдии в Прокурорската гилдия, защото присъединяване на арбитър се обосновава като противотежест на съществуващото правно състояние повдигането на обвиняването от прокуратурата да е нейно суверенно пълномощие, което не предстои на правосъден надзор, в това число при започване на правосъдната фаза на наказателния развой след внасяне на обвинителния акт.
Подобна организация на обвинителната функционалност изисква в правната уредба да бъдат планувани рационални механизми за оценка на качеството на обвиняването, които да го трансформират в значимо събитие за кариерата на прокурорите и следователите. Предвиждането на такива съответни кариерни механизми ще работи дисциплиниращо и ще способства за одобряване на ясна ценностна професионална подчиненост.
Оcнoвният пpoблeм ce ĸpиe в пoлитичecĸи зaвиcимия правосъден съвет 2. Не може да бъде стимулирано с рационални причини и предвижданото изменение в член 33, алинея 3 и член 173, алинея 11 и алинея 12 от Закона за правосъдната власт, а точно решенията за избор и освобождение на основния прокурор, ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд да се вземат с нормално болшинство от членовете на Пленума на Висшия правосъден съвет.
Приравняването на статуса на ръководителите на висшите съдилища със статуса на основния прокурор няма рационално съображение и опонира на правилото за самостоятелност на съда.
В този смисъл е Становище №855/16 от 17.10.2017г. на Комисията за народна власт посредством право (Венецианската комисия) на Съвета на Европа. В него се преглежда въпросът за сходството на измененията в Конституцията от 2015 година и на Закон за съдебната власт от 2016 година с интернационално приетите стандарти за самостоятелност на съда. В мнението се акцентира несъответствието, което се отнася до структурата на Висш съдебен съвет, в това число и на Съдийската му гилдия, заради което се предлага към условията за квалифицираното болшинство от 17 гласа в Пленума, да се вкара в допълнение условие ръководителите на висшите съдилища да се избират и освобождават с така наречен " двойно болшинство ", т.е. болшинство от гласовете на членовете на Висш съдебен съвет, определени от съдите.
При настоящите конституционни конструкция и състав на Пленума на Висшия правосъден съвет, в който съдиите, определени от съдии са единствено 6 от общо 25 членове, намаляването на болшинството за избор/освобождаване на ръководителите на висшите съдилища, макар " двойното болшинство ", директно визира правосъдната самостоятелност, тъй като слага кариерната орис на ръководителите на висшите съдилища според от членовете на Висш съдебен съвет, които са прокурори или определени от Народното събрание.
Същевременно в Становище №968/19 от 09.12.2019 година на Венецианската комисия се предлага понижаване на изискуемото болшинство от 17 на 13 гласа, само че това се отнася за избора и освобождението на основния прокурор, което се обоснована с преобладаващата позиция на основния прокурор в структурата на Прокуратурата и огромното му въздействие във Висш съдебен съвет. В този смисъл предлаганите промени, които неприемливо уеднаквяват статуса на основния прокурор с този на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, са освен голословни, само че и действително рискови.
Уважаеми народни представители,
настояваме, при разискване и приемане на законопроекта на второ четене в Комисията по правни въпроси и в Народното събрание да имате поради изложените от нас причини и да отпадне възбраната да се избират настоящи съдии в парламентарните квоти на двете колегии на Висш съдебен съвет, както и да отпадне предлагането за понижаване на болшинството при избор и освобождение на ръководителите на висшите съдилища.
Управителният съвет на Съюза на съдиите в България
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ