Турция, България и светът след възможния край на епохата "Ердоган". Разговор с Емре Калискан
" Дневник " препубликува от изявление на Мирослав Зафиров с специалиста по интернационалните връзки Емре Калискан за пътя на Турция в идващите години.
По-малко от две седмици преди президентските избори в Турция - най-оспорваните за последното десетилетие, упованията кой от двамата водещи претенденти - Реджеп Тайип Ердоган или Кемал Кълъчдароглу, ще надделее, са в полето на догатките, основани на социологическите изследвания. Към момента дали ще се стигне до втори тур, зависи напълно от разликата сред Ердоган и Кълъчдароглу и дали ще успее да мине 8%. При състояние че в конкуренцията вземат участие още двама претенденти - Мухаррем Индже и Синан Оан, сюжетът, при който водещите претенденти печелят още на първия тур, е противоречив.
От това кой ще завоюва изборите, зависи в немалка степен пътят, по който ще се развива Турция в идващите няколко години. Това е значимо както за България и нейните съседи на Балканския полуостров, по този начин и за източните съседи на Анкара. Турция продължава да води дейна политика в Близкия изток, намесвайки се интензивно във войната в Сирия, увеличавайки своето наличие в Северен Ирак и за първи път след разпада на Османската империя, разполагайки свои войски в Персийския залив - в Катар. Турция е основен фактор в Кавказ и Централна Азия, а обичайно страната е определяща и за разположението на силите в Черноморския басейн.
Кой в България е значим за Ердоган: Коментар на журналиста Илхан Андай
Анкара интензивно се намеси в ролята на медиатор във войната на Русия против Украйна и въпреки и тук, както и в тази ситуация със Сирия и Либия, резултатите от нейните старания да са по-скоро скромни, за момента сякаш няма различен по-видим състезател на полето на дипломацията. На полето на израелско-палестинския дълготраен спор Турция е на път да промени метода си. След години на понижена активност в контактите с Израел, сега Анкара търси опция да върне равнището на съдействието от времето преди случая с кораба " Мави Мармара " (2010 г.). В знак на благосклонност Турция се съгласи да ограничи активността на най-голямото палестинско военно придвижване - " Хамас ", като неговите висши представители са или поканени да изоставен Истанбул, или активността им е доста понижена.
Подходът на Турция във външнополитически проект кореспондира с желанието на страната да продължи да подсигурява източниците на енергийни запаси. Анкара е изключително дейна в Източното Средиземноморие, където директно се среща с Гърция и Кипър. След съглашението за демаркация на морската граница сред Израел и Ливан под егидата на Съединени американски щати, Турция отбелязва в допълнение активизиране на взаимоотношението сред основните страни в района, към които принадлежи и Египет и с който Турция също търси път към дипломатически компромис. В тези плетеница от ползи България следва да се ориентира според личния си интерес, който да проличава в провежданата от страната ни политика.
Водена от правилото кое е в унисон с турските ползи, Анкара възобнови и връзките си с ОАЕ и Саудитска Арабия. Докато през 2016 година турските медии упрекваха Аби Даби в съпричастност с опита за държавен прелом, то през днешния ден шейх Мухаммад бин Зайед е почетен посетител на президента Ердоган. Въпреки жестокото ликвидиране на журналиста Хашогджи в Саудитското консулство през 2018 година, към днешна дата Турция и кралството възвръщат дейния си разговор на политическо и икономическо равнище.
Значението за България? За страната ни резултатите от президентските избори в Турция ще са знак какво държание бихме могли да чакаме от нашия комшия. През последните десетилетия, макар някои усложнения, връзките сред София и Анкара резервират по-скоро прагматичен темперамент. Макар от време на време евентуално да остава усещане за примирителност пред настояванията на Турция, България съумява да балансира. Тази примирителност обаче следва да бъде сменена от държание, от което да проличава кои са целите и ползите на София, за които тя е подготвена да отстоява позициите си. Спирането на емигрантските потоци и гаранциите, които търсим от страна на Турция в тази тенденция, не могат да бъдат съществена точка в двустранните връзки, както внушават медийните изявления. Не могат и да са причина да не представяме ползите си по-ясно.
Изборите в Турция: Кой желае да седне в стола на Ердоган
Емре Калискан е докторант по интернационалните връзки от колежа " Сейнт Антъни " на Университета в Оксфорд. В дисертацията си изследва ролята на турските ислямистки недържавни артисти във външната политика на страната в Субсахарска Африка. Другите му ползи включват транснационалния ислям и исляма в Африка. Има магистратура по близкоизточни и средиземноморски науки от Кралския лицей в Лондон и е съавтор дружно със Саймън Уолдман на " Новата Турция и нейните недоволства " (2017), която проучва обществената, религиозната и политическата поляризация при ръководството на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и вероятните разновидности за еволюция на Турция.
Като самостоятелен анализатор и публицист Калискан е работил за турската секция на BBC, Cumhuriyet, Newsweek Турция и турската социална телевизия TRT в качеството си на задграничен сътрудник в Анкара, Дамаск, Пекин и Лондон. Интервюта с него са оповестени в редица интернационалните издания, измежду които Financial Times, Economist, BBC, AP и Voice of America. Калискан работи и като политически и бизнес съветник по въпроси, свързани с Турция.
Дни преди изборите в Турция мнозина се питат дали ръководещата ПСР и актуалният президент Реджеп Тайип Ердоган са в положение да защитят политическото си завещание. Вие какво мислите?
- В момента президентските избори в Турция са много оспорвани. По всяка възможност Ердоган ще ги завоюва с малко или ще оспори резултатите. Влошаващото се положение на стопанската система на страната и скорошното земетресение оказват въздействие върху електората на Ердоган. Но турските гласоподаватели са много поляризирани, тъй че поддръжката за Ердоган не е чак толкоз намаляла макар влошаващата се обстановка.
Дори и да завоюва президентските избори, е малко евентуално ПСР да получи парламентарно болшинство. И това ще бъде нова политическа картина за Турция. За първи път ще възникне сходна обстановка, откогато Турция е президентска република. За Ердоган ще е доста по-трудно да ръководи страната без парламентарно болшинство. Ще бъде изправен пред политическа неустойчивост и конституционни рецесии. Без парламентарно болшинство няма да може да прави популистки стъпки, изключително по стопански въпроси.
Последните локални избори сътвориха усещане за вероятен пробив, откакто Истанбул беше извоюван от главния съперник на ПСР. Възможен ли е подобен сюжет и на актуалните избори?
- Както беше и по време на истанбулските избори, в случай че Ердоган изгуби, ще желае анулация на изборите поради изборни нарушавания. Но за турските гласоподаватели вотът е заветен. Подобни дейности нормално имат последици. Бихме могли да предположим, че в случай че Ердоган въпреки всичко изгуби изборите, ще сдаде президентската институция без пердах.
Но както и в Израел, продължителността на ръководството на опозицията ще зависи само от способността ѝ да остане обединена. Сега главен приоритет на опозицията е да се опълчва на Ердоган. В една постердоганска епоха в турската политика обаче може и да е мъчно за обединената съпротива да има общи политики в области като стопанската система, външната политика и по Кюрдския въпрос. Подобна политическа неустойчивост би върнала Ердоган на власт.
Република Турция сред Изтока и ЗападаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В книгата " Новата Турция и нейните недоволства " говорите за привлекателността на ПСР. След всички години ръководство нито ПСР, нито полагащата старания съпротива наподобяват толкоз привлекателни. Ще се съгласите ли, че няма явен победител?
Цялата политическа система е разграничена на про- и антиердогански групи. По време на ръководството на Ердоган самостоятелните институции бяха отслабени, в случай че не и изцяло заличени или политизирани. Президентската република зависи напълно от Ердоган и неговата харизма. Парламентът няма съвсем никакво значение. Партията на Ердоган или висшите членове на партиите нямат никаква власт в турската политическа система.
В ерата след Ердоган ще би трябвало да се построи нова Турция с самостоятелни институции, изключително във връзка с бюрокрацията и на правосъдната власт. Все още не знаем по какъв начин опозицията на Ердоган, която е много разнородна, ще се оправи с такава комплицирана задача. Възможно е след приключването на ръководството на Ердоган да се влезе в интервал на политическа неустойчивост. Така се случи след мощно властнически политици като Мендерес и Йозал.
Наскоро Турция беше сполетяна от съществено злополучие - опустошително земетресение. Смятате ли, че то би могло да повлияе на изборните резултати?
- Да, земетресението би могло да повлияе на изхода от изборите. Има две благоприятни условия: вотът за Ердоган ще спадне след земетресението или гласоподавателят ще реши, че Ердоган е най-хубавото лекарство за ужаса от естественото злополучие. В градовете в Централен Анадол, където Ердоган има сериозна поддръжка, е мъчно да чакаме спад във вота за него. Но земетресението може да повлияе на колебаещите се и на гласоподаватели, които към момента не са създали своя избор.
Какви съгласно Вас са главните проблеми, които показват политическите претенденти в предизборните си платформи в опит да завоюват вота? Кои нерешени въпроси вълнуват турското общество?
- Основният е положението на стопанската система. Както и в останалата част от света, по този начин и в Турция има съществени стопански проблеми поради повишението на цените на храните и горивата. Нетрадиционната икономическа политика на Ердоган прави обстановката още по-трудна.
Към дневния ред на гласоподавателите се прибавят проблемите със сирийските бежанци и със сигурността, включително и Кюрдският въпрос. Кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу разгласи за първи път в Twitter, че е с алевитски генезис, което се доближава до шиитския ислям. Това може да повлияе отрицателно на консервативните гласоподаватели, гласуващи за опозицията.
Да се опитаме да забележим по какъв начин стои Турция районно и световно от Ваша позиция. Минаха повече от 10 години, откогато Анкара се намеси в Сирия. Продължи да уголемява наличието си в Кавказ и оттатък, установявайки наличие и в Залива, като все още разполага с 4000 души боен контингент, ситуиран в Доха от 2017 година насам. Войната в Украйна отвори нова опция за Анкара да влезе в ролята на посредник. Ще се съгласите ли, че напъните на турската дипломация към този момент не са изключително сполучливи? Ако да - за какво? Какъв интерес има Турция от спора в Украйна?
- Дипломатическата роля на Турция като посредник се извършва на високо държавно равнище от президента Ердоган. Затова станахме очевидци на доста срещи на високо ниво - като тази в Астана, - проведени в опит да се потуши политическото напрежение. Въпреки това турската дипломация не се оправя сполучливо в намирането на устойчиви решения на дълготрайни политически рецесии. В множеството случаи политиката ѝ е да менажира спора, само че не и да намира решение.
По време на войната в Украйна Турция поддържа връзките си и с Русия, и със Запада, като е една от дребното страни в западния блок, които имат директна връзка с съветския режим. В спорове като тези в Сирия, Либия и Кавказ, в които Турция има балансираща роля, тя не се конфронтира с Русия. И това действително е същността на нейната дипломация.
Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в интернационалните отношенияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Продължителността на рецесията може и да има отрицателен резултат върху Турция, само че все пак точно продължаването на спора я прави значим политически артист в интернационалната система. Ето за какво вместо да гледаме на Турция като на страна, която намира решения на рецесиите, е по-добре да я погледнем като страна, която изпъква по време на рецесии.
Виждате ли опция за смяна в турската вътрешна и външна политика след изборите?
- Ако Ердоган резервира властта си, не чакам смяна. Но в случай че опозицията завоюва президентските избори, ще има известни промени във външната политика. Например връзките на Турция с Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО ще се подобрят. Но посоката по комплицирани тематики като Сирия и Кюрдския въпрос ще остане същата. Турция ще продължи да търси салдото в връзките си с Русия и Украйна.
Какво е Вашето мнение за тактиката на Турция на Балканите? България обичайно е много сензитивна и внимателна, когато става въпрос за Анкара. Нашите добросъседски връзки са деликатно премерени и преценявани. Какво вижда Анкара, когато обърне взор на запад?
- За България има по-големи опасности по отношение на турската политика след Ердоган. Например при започване на войната на Русия в Украйна Ердоган взе доста бързо решение да пренасочи турски газ към България, като по този метод понижи зависимостта на София от Москва. Много ще е мъчно за другите партии да се сплотяват и да вземат бързи решения по такива въпроси. Проблемът със сирийските бежанци в Турция е сериозна тематика за опозицията и след изборите тя може да се опита да контракти нова договорка с Европейски Съюз. За да има по-силен коз, Турция може да разхлаби контрола по границите, което може да докара до нова бежанска вълна в Европа и съответно в България.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
По-малко от две седмици преди президентските избори в Турция - най-оспорваните за последното десетилетие, упованията кой от двамата водещи претенденти - Реджеп Тайип Ердоган или Кемал Кълъчдароглу, ще надделее, са в полето на догатките, основани на социологическите изследвания. Към момента дали ще се стигне до втори тур, зависи напълно от разликата сред Ердоган и Кълъчдароглу и дали ще успее да мине 8%. При състояние че в конкуренцията вземат участие още двама претенденти - Мухаррем Индже и Синан Оан, сюжетът, при който водещите претенденти печелят още на първия тур, е противоречив.
От това кой ще завоюва изборите, зависи в немалка степен пътят, по който ще се развива Турция в идващите няколко години. Това е значимо както за България и нейните съседи на Балканския полуостров, по този начин и за източните съседи на Анкара. Турция продължава да води дейна политика в Близкия изток, намесвайки се интензивно във войната в Сирия, увеличавайки своето наличие в Северен Ирак и за първи път след разпада на Османската империя, разполагайки свои войски в Персийския залив - в Катар. Турция е основен фактор в Кавказ и Централна Азия, а обичайно страната е определяща и за разположението на силите в Черноморския басейн.
Кой в България е значим за Ердоган: Коментар на журналиста Илхан АндайАнкара интензивно се намеси в ролята на медиатор във войната на Русия против Украйна и въпреки и тук, както и в тази ситуация със Сирия и Либия, резултатите от нейните старания да са по-скоро скромни, за момента сякаш няма различен по-видим състезател на полето на дипломацията. На полето на израелско-палестинския дълготраен спор Турция е на път да промени метода си. След години на понижена активност в контактите с Израел, сега Анкара търси опция да върне равнището на съдействието от времето преди случая с кораба " Мави Мармара " (2010 г.). В знак на благосклонност Турция се съгласи да ограничи активността на най-голямото палестинско военно придвижване - " Хамас ", като неговите висши представители са или поканени да изоставен Истанбул, или активността им е доста понижена.
Подходът на Турция във външнополитически проект кореспондира с желанието на страната да продължи да подсигурява източниците на енергийни запаси. Анкара е изключително дейна в Източното Средиземноморие, където директно се среща с Гърция и Кипър. След съглашението за демаркация на морската граница сред Израел и Ливан под егидата на Съединени американски щати, Турция отбелязва в допълнение активизиране на взаимоотношението сред основните страни в района, към които принадлежи и Египет и с който Турция също търси път към дипломатически компромис. В тези плетеница от ползи България следва да се ориентира според личния си интерес, който да проличава в провежданата от страната ни политика.
Водена от правилото кое е в унисон с турските ползи, Анкара възобнови и връзките си с ОАЕ и Саудитска Арабия. Докато през 2016 година турските медии упрекваха Аби Даби в съпричастност с опита за държавен прелом, то през днешния ден шейх Мухаммад бин Зайед е почетен посетител на президента Ердоган. Въпреки жестокото ликвидиране на журналиста Хашогджи в Саудитското консулство през 2018 година, към днешна дата Турция и кралството възвръщат дейния си разговор на политическо и икономическо равнище.
Значението за България? За страната ни резултатите от президентските избори в Турция ще са знак какво държание бихме могли да чакаме от нашия комшия. През последните десетилетия, макар някои усложнения, връзките сред София и Анкара резервират по-скоро прагматичен темперамент. Макар от време на време евентуално да остава усещане за примирителност пред настояванията на Турция, България съумява да балансира. Тази примирителност обаче следва да бъде сменена от държание, от което да проличава кои са целите и ползите на София, за които тя е подготвена да отстоява позициите си. Спирането на емигрантските потоци и гаранциите, които търсим от страна на Турция в тази тенденция, не могат да бъдат съществена точка в двустранните връзки, както внушават медийните изявления. Не могат и да са причина да не представяме ползите си по-ясно.
Изборите в Турция: Кой желае да седне в стола на Ердоган Емре Калискан е докторант по интернационалните връзки от колежа " Сейнт Антъни " на Университета в Оксфорд. В дисертацията си изследва ролята на турските ислямистки недържавни артисти във външната политика на страната в Субсахарска Африка. Другите му ползи включват транснационалния ислям и исляма в Африка. Има магистратура по близкоизточни и средиземноморски науки от Кралския лицей в Лондон и е съавтор дружно със Саймън Уолдман на " Новата Турция и нейните недоволства " (2017), която проучва обществената, религиозната и политическата поляризация при ръководството на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и вероятните разновидности за еволюция на Турция.
Като самостоятелен анализатор и публицист Калискан е работил за турската секция на BBC, Cumhuriyet, Newsweek Турция и турската социална телевизия TRT в качеството си на задграничен сътрудник в Анкара, Дамаск, Пекин и Лондон. Интервюта с него са оповестени в редица интернационалните издания, измежду които Financial Times, Economist, BBC, AP и Voice of America. Калискан работи и като политически и бизнес съветник по въпроси, свързани с Турция.
Дни преди изборите в Турция мнозина се питат дали ръководещата ПСР и актуалният президент Реджеп Тайип Ердоган са в положение да защитят политическото си завещание. Вие какво мислите?
- В момента президентските избори в Турция са много оспорвани. По всяка възможност Ердоган ще ги завоюва с малко или ще оспори резултатите. Влошаващото се положение на стопанската система на страната и скорошното земетресение оказват въздействие върху електората на Ердоган. Но турските гласоподаватели са много поляризирани, тъй че поддръжката за Ердоган не е чак толкоз намаляла макар влошаващата се обстановка.
Дори и да завоюва президентските избори, е малко евентуално ПСР да получи парламентарно болшинство. И това ще бъде нова политическа картина за Турция. За първи път ще възникне сходна обстановка, откогато Турция е президентска република. За Ердоган ще е доста по-трудно да ръководи страната без парламентарно болшинство. Ще бъде изправен пред политическа неустойчивост и конституционни рецесии. Без парламентарно болшинство няма да може да прави популистки стъпки, изключително по стопански въпроси.
Последните локални избори сътвориха усещане за вероятен пробив, откакто Истанбул беше извоюван от главния съперник на ПСР. Възможен ли е подобен сюжет и на актуалните избори?
- Както беше и по време на истанбулските избори, в случай че Ердоган изгуби, ще желае анулация на изборите поради изборни нарушавания. Но за турските гласоподаватели вотът е заветен. Подобни дейности нормално имат последици. Бихме могли да предположим, че в случай че Ердоган въпреки всичко изгуби изборите, ще сдаде президентската институция без пердах.
Но както и в Израел, продължителността на ръководството на опозицията ще зависи само от способността ѝ да остане обединена. Сега главен приоритет на опозицията е да се опълчва на Ердоган. В една постердоганска епоха в турската политика обаче може и да е мъчно за обединената съпротива да има общи политики в области като стопанската система, външната политика и по Кюрдския въпрос. Подобна политическа неустойчивост би върнала Ердоган на власт.
В книгата " Новата Турция и нейните недоволства " говорите за привлекателността на ПСР. След всички години ръководство нито ПСР, нито полагащата старания съпротива наподобяват толкоз привлекателни. Ще се съгласите ли, че няма явен победител?
Цялата политическа система е разграничена на про- и антиердогански групи. По време на ръководството на Ердоган самостоятелните институции бяха отслабени, в случай че не и изцяло заличени или политизирани. Президентската република зависи напълно от Ердоган и неговата харизма. Парламентът няма съвсем никакво значение. Партията на Ердоган или висшите членове на партиите нямат никаква власт в турската политическа система.
В ерата след Ердоган ще би трябвало да се построи нова Турция с самостоятелни институции, изключително във връзка с бюрокрацията и на правосъдната власт. Все още не знаем по какъв начин опозицията на Ердоган, която е много разнородна, ще се оправи с такава комплицирана задача. Възможно е след приключването на ръководството на Ердоган да се влезе в интервал на политическа неустойчивост. Така се случи след мощно властнически политици като Мендерес и Йозал.
Наскоро Турция беше сполетяна от съществено злополучие - опустошително земетресение. Смятате ли, че то би могло да повлияе на изборните резултати?
- Да, земетресението би могло да повлияе на изхода от изборите. Има две благоприятни условия: вотът за Ердоган ще спадне след земетресението или гласоподавателят ще реши, че Ердоган е най-хубавото лекарство за ужаса от естественото злополучие. В градовете в Централен Анадол, където Ердоган има сериозна поддръжка, е мъчно да чакаме спад във вота за него. Но земетресението може да повлияе на колебаещите се и на гласоподаватели, които към момента не са създали своя избор.
Какви съгласно Вас са главните проблеми, които показват политическите претенденти в предизборните си платформи в опит да завоюват вота? Кои нерешени въпроси вълнуват турското общество?
- Основният е положението на стопанската система. Както и в останалата част от света, по този начин и в Турция има съществени стопански проблеми поради повишението на цените на храните и горивата. Нетрадиционната икономическа политика на Ердоган прави обстановката още по-трудна.
Към дневния ред на гласоподавателите се прибавят проблемите със сирийските бежанци и със сигурността, включително и Кюрдският въпрос. Кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу разгласи за първи път в Twitter, че е с алевитски генезис, което се доближава до шиитския ислям. Това може да повлияе отрицателно на консервативните гласоподаватели, гласуващи за опозицията.
Да се опитаме да забележим по какъв начин стои Турция районно и световно от Ваша позиция. Минаха повече от 10 години, откогато Анкара се намеси в Сирия. Продължи да уголемява наличието си в Кавказ и оттатък, установявайки наличие и в Залива, като все още разполага с 4000 души боен контингент, ситуиран в Доха от 2017 година насам. Войната в Украйна отвори нова опция за Анкара да влезе в ролята на посредник. Ще се съгласите ли, че напъните на турската дипломация към този момент не са изключително сполучливи? Ако да - за какво? Какъв интерес има Турция от спора в Украйна?
- Дипломатическата роля на Турция като посредник се извършва на високо държавно равнище от президента Ердоган. Затова станахме очевидци на доста срещи на високо ниво - като тази в Астана, - проведени в опит да се потуши политическото напрежение. Въпреки това турската дипломация не се оправя сполучливо в намирането на устойчиви решения на дълготрайни политически рецесии. В множеството случаи политиката ѝ е да менажира спора, само че не и да намира решение.
По време на войната в Украйна Турция поддържа връзките си и с Русия, и със Запада, като е една от дребното страни в западния блок, които имат директна връзка с съветския режим. В спорове като тези в Сирия, Либия и Кавказ, в които Турция има балансираща роля, тя не се конфронтира с Русия. И това действително е същността на нейната дипломация.
Продължителността на рецесията може и да има отрицателен резултат върху Турция, само че все пак точно продължаването на спора я прави значим политически артист в интернационалната система. Ето за какво вместо да гледаме на Турция като на страна, която намира решения на рецесиите, е по-добре да я погледнем като страна, която изпъква по време на рецесии.
Виждате ли опция за смяна в турската вътрешна и външна политика след изборите?
- Ако Ердоган резервира властта си, не чакам смяна. Но в случай че опозицията завоюва президентските избори, ще има известни промени във външната политика. Например връзките на Турция с Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО ще се подобрят. Но посоката по комплицирани тематики като Сирия и Кюрдския въпрос ще остане същата. Турция ще продължи да търси салдото в връзките си с Русия и Украйна.
Какво е Вашето мнение за тактиката на Турция на Балканите? България обичайно е много сензитивна и внимателна, когато става въпрос за Анкара. Нашите добросъседски връзки са деликатно премерени и преценявани. Какво вижда Анкара, когато обърне взор на запад?
- За България има по-големи опасности по отношение на турската политика след Ердоган. Например при започване на войната на Русия в Украйна Ердоган взе доста бързо решение да пренасочи турски газ към България, като по този метод понижи зависимостта на София от Москва. Много ще е мъчно за другите партии да се сплотяват и да вземат бързи решения по такива въпроси. Проблемът със сирийските бежанци в Турция е сериозна тематика за опозицията и след изборите тя може да се опита да контракти нова договорка с Европейски Съюз. За да има по-силен коз, Турция може да разхлаби контрола по границите, което може да докара до нова бежанска вълна в Европа и съответно в България.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ