6G Мрежи и Киберсигурност: Проектите на Д-р инж. Димитрия Михайлова
Д-р инж. Димитрия Михайлова е основен помощник в катедра Комуникационни мрежи към Факултета по телекомуникации на Технически университет – София. Завършва образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър в ТУ-София, компетентност " Телекомуникации ", надлежно през 2014 година и 2016 година През 2019 година пази докторска дисертация на тематика " Методи и логаритми за сигурни връзки на физическо равнище в безжични телекомуникационни мрежи ".
Научната ѝ активност е ориентирана към създаване и проучване на разнообразни подходи за определяне на сигурност, най-вече чрез подходи на физическия пласт от информационния модел. Тези логаритми нормално са основани на доктрина на информацията и дават високо равнище на отбрана чрез естествените инцидентни свойства на сигналите и информационната среда за предаване, характеризират се с ниска изчислителна трудност и ниска консумация на сила, което ги прави изключително подобаващи за приложение в системи с лимитирани запаси. До момента доктор инж.
Димитрия Михайлова е съавтор на 31 научни изявления, изнесени на интернационалните конференции или оповестени в научни списания, взела участие е в един учебен план и осем научноизследователски плана, четири от които настоящи.
Можете ли да ни разкажете повече за Вашия план и по какъв начин решихте да се фокусирате върху киберсигурността и отбраната от комплицирани хакерски атаки?
Работата ми по плана може най-общо да бъде разграничена на три стадия. В първия стадий е очакван разбор на съществуващите досега офанзиви, употребяващи машинно образование и изкуствен интелект. Вторият стадий включва проучвания на способи за отбрана от този вид офанзиви. В последния стадий на плана следва да бъде препоръчан нов логаритъм за противопоставяне на офанзиви, основани на машинно образование и изкуствен интелект.
Аз работя в областта на сигурността на така наречен физическо равнище от 2016-та година, когато бях зачислена в докторантура в катедра Комуникационни мрежи на Факултета по телекомуникации в Технически университет – София. Още тогава с моите научни ръководители – доцент Златка Вълкова-Джарвис и проф. Георги Илиев, се спряхме на тематика на дисертационния труд, обвързвана със сигурността, която се основава на фундаменталните обработки, присъщи за предаването на сигнала в информационната среда.
Какви съответни способи и технологии употребявате във Вашия план за създаване на новаторски логаритми за отбрана от хакерски атаки?
Моят план е ориентиран към хакерските атаки, които са основани на машинно образование (ML - Machine Learning) и изкуствен интелект (AI - Artificial Intelligence). Това е по този начин заради интензивното развиване на тези технологии и предстоящото им внедряване в 6G системите, което ще усили комплицираните интелигентни офанзиви и би трябвало да бъде задълбочено изследвано. Съвсем разумно е логаритмите за разкриване и противопоставяне на този тип офанзиви също да включват потреблението на подходи от ML и/или AI, само че това не изключва и обичайните способи за киберсигурност, както и подходи за сигурност на физическо равнище.
Какви са главните провокации, пред които сте изправени при създаването на тези логаритми, изключително в подтекста на бързо разрастващите се 6G мрежи?
Именно бързото развиване на технологиите, които са в основата на безжичните системи от последващо потомство, каквито сега са и 6G мрежите, се явява главно предизвикатество за създаването на способи и логаритми за отбрана от хакерски атаки. Това е по този начин, тъй като новите условия за високи скорости на предаване, обсег на огромни дистанции, динамично изменяща се среда и директна връзка сред устройствата в 6G мрежите могат да бъдат реализирани чрез нови технологии, които занапред са обект на създаване и проучване.
Такива са да вземем за пример: THz връзките, включващи предаване на електромагнитни талази в честотния обсег от 0.1 до 10 THz; JC&S (Joint Communication and Sensing) технологията, интегрираща радиолокационни благоприятни условия за наблюдаване и безжични връзки в една физическа система;, а също и консолидираното на IRSs (Intelligent Reflective Surfaces) за възстановяване на информационния обсег, скорост и енергийна успеваемост чрез програмируем метаматериал. Всичко това, в композиция с консолидираното на машинно образование и изкуствен интелект, открива нови уязвимости в нововъзникващите системи и отваря нови благоприятни условия за хакерски атаки.
Какви са евентуалните приложения на Вашите разработки в действителния свят и по какъв начин те могат да подобрят сигурността на цифровите системи?
В резултат от работата по плана следва да бъде препоръчан логаритъм, който да усъвършенства сигурността на цифровите системи откривайки и/или противодействайки на офанзиви, основани на ML и AI. Работата на този логаритъм следва да бъде обширно изследвана в разнообразни среди и при разнообразни условия, първо симулационно, а в следствие и пробно в действителна опитна режисура. В случай, че успеваемостта на работа на метода покрие избрани критерии, то внедряването на този логаритъм в съществуващи безжични мрежи от последващо потомство би било една изцяло реализуема задача.
Какви са главните разлики сред обичайните способи за киберзащита и тези, които вие разработвате?
До момента научноизследователската ми активност е обвързвана главно със сигурността на физическия пласт. Най-общо структурата на една информационна система може да бъде разграничена на седем йерархични равнища, които действат взаимно, с цел да може да бъде построена връзка сред обособените системи. Най-долният пласт, физическият, дефинира вида на физическата среда, по която се предават сигналите, характерностите на средата и обработките на сигналите, нужни за сполучливата реализация на информационния продан. Сигурността на физическия пласт PLS (Physical Layer Security) е една тематика, която е обект на засилен научноизследователски интерес през последното десетилетие.
Основните преимущества на PLS методите за сигурност пред обичайните са в това, че тези способи нормално не зависят от технологията за радиодостъп и оферират " вградена " сигурност, която е непробиваема от позиция на доктрина на информацията. Това ги прави подобаващи за отбрана на мрежи, в които устройствата са с лимитирани изчислителни запаси, памет или с енергийни ограничавания. Освен това, PLS не се базира на изчислителната трудност, с помощта на което може да реализира сигурни и надеждни връзки даже в наличието на нелегитимен консуматор, разполагащ с устройства с неoграничена изчислителна мощ. Не подобен е казусът, когато сигурността на системата е заложена посредством изчислително-базираните криптографски техники и може елементарно да бъде компрометирана, в случай че неоторизиран консуматор разполага с задоволително потенциал за решаването на комплицирания математически проблем на криптоалгоритъма.
За реализиране на оптимални резултати в отбраната против нови усъвършенствани офанзиви, основани на машинно образование и изкуствен интелект, би могло да се приложи композиция от обичайни способи за сигурност и такива на физическо равнище.
Какви са Вашите упования за бъдещето на киберсигурността?
Освен че технологиите машинно образование и изкуствен интелект могат да бъдат употребявани за основаването на комплицирани хакерски атаки, които да бъдат по-ефективни и по-труднооткриваеми, тези технологии могат да бъдат употребявани за възстановяване на ефикасната работа на мрежите от последващо потомство, повишение на техните надеждност и резистентност. Могат също по този начин да се употребяват за основаването на мощни принадлежности за отбрана, които да бъдат по-прецизни и с по-голямо бързодействие от съществуващите досега. Следователно, построяването на едно добре предпазено киберпространство в информационните мрежи от последващо потомство е една реализуема задача, за чието осъществяване се трудят доста инженери по целия свят.
Какви са главните уроци, които сте научили по време на вашата работа по този план и какво бихте посъветвали младите учени, които желаят да се занимават с киберсигурност?
Работата ми по този план е в своя начален стадий, занапред следва да бъдат научени уроците, изхождащи от работата по плана. Младите учени, които желаят да се занимават с киберсигурност, бих посъветвала да не се плашат от бързото развиване на бранша, а да четат доста, с цел да може приносът им да е настоящ, да работят старателно и настойчиво. Това би подсигурило постигането на удовлетворяващи резултати, които да бъдат приети в интернационалната научна общественост.
Какви са главните рецензии или песимизъм, които сте срещнали по отношение на създаването на плана Ви?
Моят план към момента е в начален стадий на създаване, занапред следва постигането на съответни резултати и публикуването им на интернационалните конференции или в списания. Едва откакто резултатите добият гласност би могло да бъдат коментирани, представени или подложени на критика. А по отношение на проектопредложението, с което завоювах една от премиите " За дамите в науката ", досега не съм срещала рецензии или песимизъм, свързани с тематиката на плана. Мисля, че всички можем да се съгласим с актуалността на казуса, който е заложен и в една от директивите на Европейски Съюз за мрежови и осведомителни системи.
Какви са Вашите наблюдения за ролята на дамите в науката и инженерството и по какъв начин можем да насърчим повече дами да се включат в тези области?
Въпреки по-малката им бройка, дамите в света на технологиите са не по-малко сполучливи от мъжете. Техническите науки фактически са една сфера, която по своята същина повече вълнува мъжете, само че дамите по природа сме по-старателни и влагаме повече възприятие в работата си, и считам, че през годините дамите почтено са потвърдили своя капацитет и в тази област. Особено в направлението Информационни и информационни технологии, в което аз работя, има много устойчиво дамско наличие.
Научната ѝ активност е ориентирана към създаване и проучване на разнообразни подходи за определяне на сигурност, най-вече чрез подходи на физическия пласт от информационния модел. Тези логаритми нормално са основани на доктрина на информацията и дават високо равнище на отбрана чрез естествените инцидентни свойства на сигналите и информационната среда за предаване, характеризират се с ниска изчислителна трудност и ниска консумация на сила, което ги прави изключително подобаващи за приложение в системи с лимитирани запаси. До момента доктор инж.
Димитрия Михайлова е съавтор на 31 научни изявления, изнесени на интернационалните конференции или оповестени в научни списания, взела участие е в един учебен план и осем научноизследователски плана, четири от които настоящи.
Можете ли да ни разкажете повече за Вашия план и по какъв начин решихте да се фокусирате върху киберсигурността и отбраната от комплицирани хакерски атаки?
Работата ми по плана може най-общо да бъде разграничена на три стадия. В първия стадий е очакван разбор на съществуващите досега офанзиви, употребяващи машинно образование и изкуствен интелект. Вторият стадий включва проучвания на способи за отбрана от този вид офанзиви. В последния стадий на плана следва да бъде препоръчан нов логаритъм за противопоставяне на офанзиви, основани на машинно образование и изкуствен интелект.
Аз работя в областта на сигурността на така наречен физическо равнище от 2016-та година, когато бях зачислена в докторантура в катедра Комуникационни мрежи на Факултета по телекомуникации в Технически университет – София. Още тогава с моите научни ръководители – доцент Златка Вълкова-Джарвис и проф. Георги Илиев, се спряхме на тематика на дисертационния труд, обвързвана със сигурността, която се основава на фундаменталните обработки, присъщи за предаването на сигнала в информационната среда.
Какви съответни способи и технологии употребявате във Вашия план за създаване на новаторски логаритми за отбрана от хакерски атаки?
Моят план е ориентиран към хакерските атаки, които са основани на машинно образование (ML - Machine Learning) и изкуствен интелект (AI - Artificial Intelligence). Това е по този начин заради интензивното развиване на тези технологии и предстоящото им внедряване в 6G системите, което ще усили комплицираните интелигентни офанзиви и би трябвало да бъде задълбочено изследвано. Съвсем разумно е логаритмите за разкриване и противопоставяне на този тип офанзиви също да включват потреблението на подходи от ML и/или AI, само че това не изключва и обичайните способи за киберсигурност, както и подходи за сигурност на физическо равнище.
Какви са главните провокации, пред които сте изправени при създаването на тези логаритми, изключително в подтекста на бързо разрастващите се 6G мрежи?
Именно бързото развиване на технологиите, които са в основата на безжичните системи от последващо потомство, каквито сега са и 6G мрежите, се явява главно предизвикатество за създаването на способи и логаритми за отбрана от хакерски атаки. Това е по този начин, тъй като новите условия за високи скорости на предаване, обсег на огромни дистанции, динамично изменяща се среда и директна връзка сред устройствата в 6G мрежите могат да бъдат реализирани чрез нови технологии, които занапред са обект на създаване и проучване.
Такива са да вземем за пример: THz връзките, включващи предаване на електромагнитни талази в честотния обсег от 0.1 до 10 THz; JC&S (Joint Communication and Sensing) технологията, интегрираща радиолокационни благоприятни условия за наблюдаване и безжични връзки в една физическа система;, а също и консолидираното на IRSs (Intelligent Reflective Surfaces) за възстановяване на информационния обсег, скорост и енергийна успеваемост чрез програмируем метаматериал. Всичко това, в композиция с консолидираното на машинно образование и изкуствен интелект, открива нови уязвимости в нововъзникващите системи и отваря нови благоприятни условия за хакерски атаки.
Какви са евентуалните приложения на Вашите разработки в действителния свят и по какъв начин те могат да подобрят сигурността на цифровите системи?
В резултат от работата по плана следва да бъде препоръчан логаритъм, който да усъвършенства сигурността на цифровите системи откривайки и/или противодействайки на офанзиви, основани на ML и AI. Работата на този логаритъм следва да бъде обширно изследвана в разнообразни среди и при разнообразни условия, първо симулационно, а в следствие и пробно в действителна опитна режисура. В случай, че успеваемостта на работа на метода покрие избрани критерии, то внедряването на този логаритъм в съществуващи безжични мрежи от последващо потомство би било една изцяло реализуема задача.
Какви са главните разлики сред обичайните способи за киберзащита и тези, които вие разработвате?
До момента научноизследователската ми активност е обвързвана главно със сигурността на физическия пласт. Най-общо структурата на една информационна система може да бъде разграничена на седем йерархични равнища, които действат взаимно, с цел да може да бъде построена връзка сред обособените системи. Най-долният пласт, физическият, дефинира вида на физическата среда, по която се предават сигналите, характерностите на средата и обработките на сигналите, нужни за сполучливата реализация на информационния продан. Сигурността на физическия пласт PLS (Physical Layer Security) е една тематика, която е обект на засилен научноизследователски интерес през последното десетилетие.
Основните преимущества на PLS методите за сигурност пред обичайните са в това, че тези способи нормално не зависят от технологията за радиодостъп и оферират " вградена " сигурност, която е непробиваема от позиция на доктрина на информацията. Това ги прави подобаващи за отбрана на мрежи, в които устройствата са с лимитирани изчислителни запаси, памет или с енергийни ограничавания. Освен това, PLS не се базира на изчислителната трудност, с помощта на което може да реализира сигурни и надеждни връзки даже в наличието на нелегитимен консуматор, разполагащ с устройства с неoграничена изчислителна мощ. Не подобен е казусът, когато сигурността на системата е заложена посредством изчислително-базираните криптографски техники и може елементарно да бъде компрометирана, в случай че неоторизиран консуматор разполага с задоволително потенциал за решаването на комплицирания математически проблем на криптоалгоритъма.
За реализиране на оптимални резултати в отбраната против нови усъвършенствани офанзиви, основани на машинно образование и изкуствен интелект, би могло да се приложи композиция от обичайни способи за сигурност и такива на физическо равнище.
Какви са Вашите упования за бъдещето на киберсигурността?
Освен че технологиите машинно образование и изкуствен интелект могат да бъдат употребявани за основаването на комплицирани хакерски атаки, които да бъдат по-ефективни и по-труднооткриваеми, тези технологии могат да бъдат употребявани за възстановяване на ефикасната работа на мрежите от последващо потомство, повишение на техните надеждност и резистентност. Могат също по този начин да се употребяват за основаването на мощни принадлежности за отбрана, които да бъдат по-прецизни и с по-голямо бързодействие от съществуващите досега. Следователно, построяването на едно добре предпазено киберпространство в информационните мрежи от последващо потомство е една реализуема задача, за чието осъществяване се трудят доста инженери по целия свят.
Какви са главните уроци, които сте научили по време на вашата работа по този план и какво бихте посъветвали младите учени, които желаят да се занимават с киберсигурност?
Работата ми по този план е в своя начален стадий, занапред следва да бъдат научени уроците, изхождащи от работата по плана. Младите учени, които желаят да се занимават с киберсигурност, бих посъветвала да не се плашат от бързото развиване на бранша, а да четат доста, с цел да може приносът им да е настоящ, да работят старателно и настойчиво. Това би подсигурило постигането на удовлетворяващи резултати, които да бъдат приети в интернационалната научна общественост.
Какви са главните рецензии или песимизъм, които сте срещнали по отношение на създаването на плана Ви?
Моят план към момента е в начален стадий на създаване, занапред следва постигането на съответни резултати и публикуването им на интернационалните конференции или в списания. Едва откакто резултатите добият гласност би могло да бъдат коментирани, представени или подложени на критика. А по отношение на проектопредложението, с което завоювах една от премиите " За дамите в науката ", досега не съм срещала рецензии или песимизъм, свързани с тематиката на плана. Мисля, че всички можем да се съгласим с актуалността на казуса, който е заложен и в една от директивите на Европейски Съюз за мрежови и осведомителни системи.
Какви са Вашите наблюдения за ролята на дамите в науката и инженерството и по какъв начин можем да насърчим повече дами да се включат в тези области?
Въпреки по-малката им бройка, дамите в света на технологиите са не по-малко сполучливи от мъжете. Техническите науки фактически са една сфера, която по своята същина повече вълнува мъжете, само че дамите по природа сме по-старателни и влагаме повече възприятие в работата си, и считам, че през годините дамите почтено са потвърдили своя капацитет и в тази област. Особено в направлението Информационни и информационни технологии, в което аз работя, има много устойчиво дамско наличие.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ