Георги Лозанов за ДЕБАТИ: На прага сме на две различни ситуации: България по евроатлантическия път и България в обратната посока
Сподели
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София. През 1981 година приключва компетентност „ Философия “ в Софийския университет. Работи в списание „ Българско фото “, а по-късно е редактор и заместник-главен редактор на вестник „ Култура “ (от 1989) и основен редактор на списание „ Егоист “. Главен редактор на списание „ Пет звезди “. Доцент във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет. От самото учредяване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и ръководител.
– Г-н Лозанов, стана ясно, че ГЕРБ изключиха Демократична България от диалозите за държавно управление. Наистина ли две имена се трансформират в залог за това да има ръководство – това на Сарафов за основен прокурор, и на Росен Желязков – за министър председател?
– Не би трябвало да сведем проблемите до тези две имена. Първо би трябвало да кажем, че има прочут риск всичко това да е единствено спектакъл, а авансово да е ясно, че няма воля да се направи държавно управление и това произтича от значимото място, което има Делян Пеевски в политическия живот. Въпросът е дали той би се съгласил да има държавно управление без негово присъединяване и второ, дали има инструментите, с цел да попречи.
Имаше няколко епизода, като да вземем за пример този с импортираното съглашение за Украйна, които водеха към съмненията, че може би се вършат специфични ходове, с цел да взривят вероятните консенсуси и да не може да се направи държавно управление.
Ако това обаче не е по този начин и приемем, че в действителност вървят договаряния за държавно управление – на което се надяваме, тъй като, в случай че предходното държавно управление към момента беше под знака на ентусиазма да се създадат едни радикални промени и най-сетне да се смени моделът на ръководство в България, в този момент съгласно мен нещата много се усложниха и влязохме в доста по-сериозна рецесия.
Сега държавното управление би трябвало да има по-скоро избавителна функционалност, изключително по отношение на бюджета. Защото този бюджет, за жалост, носи риска, с изключение на да ни откъсне задълго от еврозоната, каквато цел може би някой да има, даже има риск да разклати валутния ръб.
Става дума за доста общоприет опит България да бъде извадена от нейния евроатлантически път. Затова е доста значимо да пристигна едно евроатлантическо държавно управление, което и по отношение на всички проблеми, които се сътвориха в геополитически подтекст, да може да удържи България да продължи да се движи на Запад.
Защото в този момент към този момент залогът е този. И по тази причина е доста значимо да се направи държавно управление. Разбира се, не непременно, тъй като в случай че едно държавно управление не бъде формирано тъй че да има гаранции, че то ще продължи развиването на България на Запад, а няма да се създадат противоположните ходове към Кремъл и изобщо на Изток, тогава става още по-рисковано да се избере постоянно държавно управление, тъй като, няма подозрение, че изпълнителната власт е най-важният властови мотор, с който движиш процесите в страната.
И в този момент на вашия въпрос. Разбира се, Сарафов е един от залозите и няма подозрение, че с цел да се сформира държавно управление, би трябвало да бъдат дадени гаранции, че няма да се възпроизведе неговият избор за цялостен 7-годишен мандат като основен прокурор.
Проблемът към този момент стана символен и даже няма и изключително значение това, че има напълно съществени съмнения, че Сарафов ще бъде заместен от Сарафов 2. Но са значими тези жестове – значими са за обществото, те маркират посоката на развиване.
Другият проблем с Росен Желязков е по-отворен. Там има една систематична неточност – преди всички договарящи да подпишат съглашението с целите, да стартира диалог за това кой ще бъде министър-председател. Абсолютната логичност е друга – първо да се подпише съглашението с целите от всички и след това в диалог посред им те да стигнат до кандидатурата за министър-председател, за който има в най-голяма степен учредения да се счита, че ще извършва техните цели.
Сега се получи по този начин, че по средата на диалозите за целите, се появи въпросът за това кой да бъде министър-председател.
Текстът на съглашението е доста добър съгласно мен. Всичко значително, за което става дума, е залегнало в него. Въпросът е обаче то да бъде подписано от всички и по-късно, въз основата на това реализирано единодушие, да стартира да се търси индивидът, който ще го извърши, тъй че да може да се аргументират кандидатурите с това за какво тъкмо този човек се предлага, по отношение на целите в съглашението.
– Но, в случай че съгласно Вас, съглашението е добре издържано, явно е тогава, че са хвърлени старания, които приказват за предпочитание за сформиране на правителство…
– Искате да кажете, че е прекомерно положително, с цел да е истина? Може и по този начин да се каже.
Ние в действителност сме сега на прага, тези диалози са в действителност най-важните. Ние сме на прага на две разнообразни обстановки: на България, която върви по пътя на евроатлантическите цели, и България, която потегля в противоположната посока. На мен ми се коства, че колкото и да има зависимости на политиците, тази историческа натегнатост на обстановката може да им даде подтик да ги решат.
– В този смисъл по какъв начин би могла политическата класа у нас да устои на този напън – измененията, които се случват в Западна Европа, с едно превъзходство тук-там на крайно-десни и популистки партии? Г-н Бойко Борисов един път съобщи, че “за страдание ” с “колегите ” от “Възраждане ” не може да прави държавно управление, а и разгласи Костадин Костадинов за единственият политик у нас, който е наясно какво се случва в света. Можем ли да се притесняваме от “пробив ” у най-голямата партия у нас и в случай че тръгнем на нови избори да се търсят нови сътрудници?
– Надявам се, че Бойко Борисов, колкото и да е еластичен в политическото си държание, въпреки всичко е заявявал доста години наред и с доста задължения пред европейските ни сътрудници своята ориентировка, тъй че надали би могъл да направи подобен вид завой.
Но всичко е допустимо. Ако се откаже от партньорството на ПП-ДБ, които го легитимират евроатлантически, и продължи измененията единствено с останалите партии, ще е знак, че все пак е влезнал в завоя.
Но има и различен въпрос. Вие говорите за това, което става в Европа. Но това, което се случва в Европа, е тъй като американският гласоподавател събори плочките на доминото с избора на Тръмп. Така че е по-важно какво се случва в Съединени американски щати.
На мен ми се коства, че там процесите, които вървят, не са напълно еднопосочни. Първо, самият Доналд Тръмп е много огромно политическо НЛО. Ние не знаем да вземем за пример досега, в който той встъпи в служба, във връзка с основни исторически цели, като войната в Украйна, какво тъкмо ще направи. Засега не са доста оптимистични сигналите, които дава, само че е допустимо нещата много да се трансформират.
Още повече, че по този начин или другояче Съединени американски щати са мощно ангажирани с идеята на Украйна и мъчно може това да се промени, пък камо ли в интерес на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, който Роналд Рейгън беше нарекъл “Империя на злото ”. Нека да не забравяме, че Рейгън също беше републиканец и че тази битка с диктатурите и с недемократичните сили е републиканска битка.
Даже повече, в сравнение с демократите. Тръмп, в последна сметка, принадлежи към тази част от политическия набор и допускам, че даже неговите лични гласоподаватели ще имат към него задоволително изразени упования да пази демокрацията.
А какво значи това – да не анулира евроатлантизма, който е политически развой, почнал след Втората международна война и една от задачите му е точно тази: взаимоотношението на Съединени американски щати и Западна Европа, с цел да се предпазят от недемократични процеси вътре в личния си страни и от недемократични страни, които се пробват да се постановат. НАТО е основан с такава цел – точно възпиране на недемократичните режими. Колкото и да има автократски обноски Тръмп, нищо чудно, в последна сметка, той да продължи тази линия.
Има и още нещо – Мъкс. Мъкс съгласно мен стартира да преяжда с власт и то с властта на Тръмп.
– Какво значи това?
– Тръмп го позволи до себе си и той стартира да раздава от свое име правораздаване и в интернационален проект да дава своите оценки, по този начин като че ли той е президентът на света. Да не приказваме, че тези обществени мрежи, те основават такова самочувствие на хората – на господари на света. И аз не съм сигурен дали в един миг Тръмп няма да си изиска властта назад.
Хубаво е, несъмнено да гледаме какво става в България, само че да го гледаме отразено в това огромно американско огледало.
Ако се върнем на родна почва – изключените от договарянията за държавно управление “Продължаваме смяната ” в самобитен “санитарен кордон ”? Дори и да се стигне до съставянето на държавно управление, какво ще бъде мястото им, ще се претопят ли като политически индивид?
Аз считам, че те ще вземат участие, първо, тъй като двете страни – и Демократична България, и Политическа партия, са наясно, че техният късмет е в общия им път. Ако стане вътрешно разединение в този миг, това ще има спомагателни последици за тях.
“Продължаваме смяната ” изнесе на гърба си и получи най-големите вредите от взаимоотношенията с ГЕРБ в сглобката. Тогава се беше наложило нещо, което нарекох политически клинч – до момента в който те прегръщат, ти нанасят удари, които те унищожават. Те в този момент са доста по-предпазливи, до момента в който партиите в “Демократична България ”, още от времето на “Реформаторския блок ” имат един по-голям – да го назовем по този начин, гербооптимизъм. Смятат, че ГЕРБ ще може дружно с тях да осъществят промени.
Нека не забравяме, че в сглобката Христо Иванов беше съществена фигура в търсенето на разговор с тях, в това число и с Пеевски с всичките опасности, които самият той след това разказа и проучва.
В момента няма запас от кое място да пристигна една дясна, реформаторска, прозападна политика, с изключение на от ГЕРБ.
Затова в двете обединения всеки работи със своята логичност и в случай че бъде формирано държавно управление, като в същото време бъдат признати тези претенции в съглашението, които са и настояванията на Политическа партия, съгласно мен това ще сътвори релативно постоянна политическа основа, с цел да работи държавното управление.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София. През 1981 година приключва компетентност „ Философия “ в Софийския университет. Работи в списание „ Българско фото “, а по-късно е редактор и заместник-главен редактор на вестник „ Култура “ (от 1989) и основен редактор на списание „ Егоист “. Главен редактор на списание „ Пет звезди “. Доцент във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет. От самото учредяване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и ръководител.
– Г-н Лозанов, стана ясно, че ГЕРБ изключиха Демократична България от диалозите за държавно управление. Наистина ли две имена се трансформират в залог за това да има ръководство – това на Сарафов за основен прокурор, и на Росен Желязков – за министър председател?
– Не би трябвало да сведем проблемите до тези две имена. Първо би трябвало да кажем, че има прочут риск всичко това да е единствено спектакъл, а авансово да е ясно, че няма воля да се направи държавно управление и това произтича от значимото място, което има Делян Пеевски в политическия живот. Въпросът е дали той би се съгласил да има държавно управление без негово присъединяване и второ, дали има инструментите, с цел да попречи.
Имаше няколко епизода, като да вземем за пример този с импортираното съглашение за Украйна, които водеха към съмненията, че може би се вършат специфични ходове, с цел да взривят вероятните консенсуси и да не може да се направи държавно управление.
Ако това обаче не е по този начин и приемем, че в действителност вървят договаряния за държавно управление – на което се надяваме, тъй като, в случай че предходното държавно управление към момента беше под знака на ентусиазма да се създадат едни радикални промени и най-сетне да се смени моделът на ръководство в България, в този момент съгласно мен нещата много се усложниха и влязохме в доста по-сериозна рецесия.
Сега държавното управление би трябвало да има по-скоро избавителна функционалност, изключително по отношение на бюджета. Защото този бюджет, за жалост, носи риска, с изключение на да ни откъсне задълго от еврозоната, каквато цел може би някой да има, даже има риск да разклати валутния ръб.
Става дума за доста общоприет опит България да бъде извадена от нейния евроатлантически път. Затова е доста значимо да пристигна едно евроатлантическо държавно управление, което и по отношение на всички проблеми, които се сътвориха в геополитически подтекст, да може да удържи България да продължи да се движи на Запад.
Защото в този момент към този момент залогът е този. И по тази причина е доста значимо да се направи държавно управление. Разбира се, не непременно, тъй като в случай че едно държавно управление не бъде формирано тъй че да има гаранции, че то ще продължи развиването на България на Запад, а няма да се създадат противоположните ходове към Кремъл и изобщо на Изток, тогава става още по-рисковано да се избере постоянно държавно управление, тъй като, няма подозрение, че изпълнителната власт е най-важният властови мотор, с който движиш процесите в страната.
И в този момент на вашия въпрос. Разбира се, Сарафов е един от залозите и няма подозрение, че с цел да се сформира държавно управление, би трябвало да бъдат дадени гаранции, че няма да се възпроизведе неговият избор за цялостен 7-годишен мандат като основен прокурор.
Проблемът към този момент стана символен и даже няма и изключително значение това, че има напълно съществени съмнения, че Сарафов ще бъде заместен от Сарафов 2. Но са значими тези жестове – значими са за обществото, те маркират посоката на развиване.
Другият проблем с Росен Желязков е по-отворен. Там има една систематична неточност – преди всички договарящи да подпишат съглашението с целите, да стартира диалог за това кой ще бъде министър-председател. Абсолютната логичност е друга – първо да се подпише съглашението с целите от всички и след това в диалог посред им те да стигнат до кандидатурата за министър-председател, за който има в най-голяма степен учредения да се счита, че ще извършва техните цели.
Сега се получи по този начин, че по средата на диалозите за целите, се появи въпросът за това кой да бъде министър-председател.
Текстът на съглашението е доста добър съгласно мен. Всичко значително, за което става дума, е залегнало в него. Въпросът е обаче то да бъде подписано от всички и по-късно, въз основата на това реализирано единодушие, да стартира да се търси индивидът, който ще го извърши, тъй че да може да се аргументират кандидатурите с това за какво тъкмо този човек се предлага, по отношение на целите в съглашението.
– Но, в случай че съгласно Вас, съглашението е добре издържано, явно е тогава, че са хвърлени старания, които приказват за предпочитание за сформиране на правителство…
– Искате да кажете, че е прекомерно положително, с цел да е истина? Може и по този начин да се каже.
Ние в действителност сме сега на прага, тези диалози са в действителност най-важните. Ние сме на прага на две разнообразни обстановки: на България, която върви по пътя на евроатлантическите цели, и България, която потегля в противоположната посока. На мен ми се коства, че колкото и да има зависимости на политиците, тази историческа натегнатост на обстановката може да им даде подтик да ги решат.
– В този смисъл по какъв начин би могла политическата класа у нас да устои на този напън – измененията, които се случват в Западна Европа, с едно превъзходство тук-там на крайно-десни и популистки партии? Г-н Бойко Борисов един път съобщи, че “за страдание ” с “колегите ” от “Възраждане ” не може да прави държавно управление, а и разгласи Костадин Костадинов за единственият политик у нас, който е наясно какво се случва в света. Можем ли да се притесняваме от “пробив ” у най-голямата партия у нас и в случай че тръгнем на нови избори да се търсят нови сътрудници?
– Надявам се, че Бойко Борисов, колкото и да е еластичен в политическото си държание, въпреки всичко е заявявал доста години наред и с доста задължения пред европейските ни сътрудници своята ориентировка, тъй че надали би могъл да направи подобен вид завой.
Но всичко е допустимо. Ако се откаже от партньорството на ПП-ДБ, които го легитимират евроатлантически, и продължи измененията единствено с останалите партии, ще е знак, че все пак е влезнал в завоя.
Но има и различен въпрос. Вие говорите за това, което става в Европа. Но това, което се случва в Европа, е тъй като американският гласоподавател събори плочките на доминото с избора на Тръмп. Така че е по-важно какво се случва в Съединени американски щати.
На мен ми се коства, че там процесите, които вървят, не са напълно еднопосочни. Първо, самият Доналд Тръмп е много огромно политическо НЛО. Ние не знаем да вземем за пример досега, в който той встъпи в служба, във връзка с основни исторически цели, като войната в Украйна, какво тъкмо ще направи. Засега не са доста оптимистични сигналите, които дава, само че е допустимо нещата много да се трансформират.
Още повече, че по този начин или другояче Съединени американски щати са мощно ангажирани с идеята на Украйна и мъчно може това да се промени, пък камо ли в интерес на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, който Роналд Рейгън беше нарекъл “Империя на злото ”. Нека да не забравяме, че Рейгън също беше републиканец и че тази битка с диктатурите и с недемократичните сили е републиканска битка.
Даже повече, в сравнение с демократите. Тръмп, в последна сметка, принадлежи към тази част от политическия набор и допускам, че даже неговите лични гласоподаватели ще имат към него задоволително изразени упования да пази демокрацията.
А какво значи това – да не анулира евроатлантизма, който е политически развой, почнал след Втората международна война и една от задачите му е точно тази: взаимоотношението на Съединени американски щати и Западна Европа, с цел да се предпазят от недемократични процеси вътре в личния си страни и от недемократични страни, които се пробват да се постановат. НАТО е основан с такава цел – точно възпиране на недемократичните режими. Колкото и да има автократски обноски Тръмп, нищо чудно, в последна сметка, той да продължи тази линия.
Има и още нещо – Мъкс. Мъкс съгласно мен стартира да преяжда с власт и то с властта на Тръмп.
– Какво значи това?
– Тръмп го позволи до себе си и той стартира да раздава от свое име правораздаване и в интернационален проект да дава своите оценки, по този начин като че ли той е президентът на света. Да не приказваме, че тези обществени мрежи, те основават такова самочувствие на хората – на господари на света. И аз не съм сигурен дали в един миг Тръмп няма да си изиска властта назад.
Хубаво е, несъмнено да гледаме какво става в България, само че да го гледаме отразено в това огромно американско огледало.
Ако се върнем на родна почва – изключените от договарянията за държавно управление “Продължаваме смяната ” в самобитен “санитарен кордон ”? Дори и да се стигне до съставянето на държавно управление, какво ще бъде мястото им, ще се претопят ли като политически индивид?
Аз считам, че те ще вземат участие, първо, тъй като двете страни – и Демократична България, и Политическа партия, са наясно, че техният късмет е в общия им път. Ако стане вътрешно разединение в този миг, това ще има спомагателни последици за тях.
“Продължаваме смяната ” изнесе на гърба си и получи най-големите вредите от взаимоотношенията с ГЕРБ в сглобката. Тогава се беше наложило нещо, което нарекох политически клинч – до момента в който те прегръщат, ти нанасят удари, които те унищожават. Те в този момент са доста по-предпазливи, до момента в който партиите в “Демократична България ”, още от времето на “Реформаторския блок ” имат един по-голям – да го назовем по този начин, гербооптимизъм. Смятат, че ГЕРБ ще може дружно с тях да осъществят промени.
Нека не забравяме, че в сглобката Христо Иванов беше съществена фигура в търсенето на разговор с тях, в това число и с Пеевски с всичките опасности, които самият той след това разказа и проучва.
В момента няма запас от кое място да пристигна една дясна, реформаторска, прозападна политика, с изключение на от ГЕРБ.
Затова в двете обединения всеки работи със своята логичност и в случай че бъде формирано държавно управление, като в същото време бъдат признати тези претенции в съглашението, които са и настояванията на Политическа партия, съгласно мен това ще сътвори релативно постоянна политическа основа, с цел да работи държавното управление.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ