Доц. Чобанов за ДЕБАТИ: Налага се да създадем нова визия за модерна България, която да стъпи върху образованието и демографията
Сподели
Тодор Чобанов е български историк и политик. Заместник–министър на културата в първото държавно управление на Бойко Борисов, лекар по археология. Той е създател на книгите „ Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав “, „ Свещените дворци на българските канове “, „ Изследвания върху културата на старите българи “, „ България и Византия – титани на кръста “, както и на над 30 проучвания в региона на археологията, културния туризъм и опазването на културното завещание. Бил е зам.-кмет по въпросите на културата и образованието в Столичната община.
– Г-н Чобанов, има ли археологическо събитие, което тази година можем да определим като събитие на годината? Кои археологически открития останаха в сянка, само че си заслужава да бъдат упоменати?
– За археологията не може да се мисли като за съревнование, това е просвета, освен това – доста мудна. Нейните находки, след откриването им в културните пластове, занапред стартират своя нов живот, който поражда разнообразни изгоди за обществото – научни, музейни, културни, стопански. Това е дълъг развой, а самото разкриване на находката е единствено началото на нейната социализация, т.е. връщането и в културен оборот.
Но, несъмнено, шансът, упоритостта и фокусирането върху избрани значими обекти играят огромна роля в специалността и някои сътрудници фактически са по-щастливи от други с достиженията си и с откриването на забележителни артефакти.
Няма по какъв начин да подминем да вземем за пример откриването на едни от най-запазените изобщо у нас римски скулптури в – евентуално принадлежали на Гай и Луций, внуци на Октавиан Август. Колегата от години изследва този античен град, който занапред ще ни радва с нови открития.
Самото място дава скъпа информация за трансформацията в римската ера на това, което от 19 век назоваваме „ Балканите “. Хераклея несъмнено се подрежда измежду най-интересните места за туризма у нас, ситуирана комфортно наоколо до автомагистрала Струма. Завършването на трасето ще усили внезапно посещаемостта от страната и чужбина, ползата непрестанно пораства.
Навремето ми лиши много старания да убедя общината там да се заеме съществено с обекта, занапред има за решение останали от предишното проблеми, само че нещата ще се ускорят с повишаването на интереса към обекта.
Държавата следва да поддържа превръщането му в първокачествен обект на туризма, тъй като римските древности се радват на международен интерес, а ние тук имаме неповторимо комбиниране на важен древен елинистически град, добре съхранен в римския си интервал.
Не бива да се подценяват и находките на Даниела Агре в Тополовградско. За локалните тракийски династи от планината Сакар не се знае доста и евентуално занапред ще има открития, които ще ни разрешат да разбулим вековете преди Хр. в този регион.
Намерените богати погребения демонстрират, че много до късно локалните водачи са съхранили своята относителна самостоятелност от империите, борещи се за надзор над тези елементи от полуострова. Не е изключено наследниците им да са влезнали по-късно в системата на римската аристокрация.
Значителен прогрес отбелязва и проучването на евентуално първият укрепен град в Европа, прочут като Провадия – Солниците. Без да има „ съкровища “ в класическия смисъл на думата са налице изключителни за науката и културата резултати.
Акад. Васил Николов към този момент дълги години изследва обекта, който има забележителен капацитет за включване в листата на международното завещание на ЮНЕСКО, където най-важният аршин е „ уникалност “ – да няма различен сходен обект, а за Провадия това изрично е по този начин – най-старият укрепен град в Европа, датиращ началото си от 6 хилядолетие прочие Хр., т.е. преди 8 000 години.
Накрая желая да насоча вниманието към значими открития, които бяха направени и в първата българска столица Плиска, която също има капацитета за листата на международното завещание, изключително в категорията културен пейзаж – с големите си за Средновековието размери и появяването на неповторима архитектура, съчетаваща общ брой от разнообразни обичаи, процъфтели под властта на българските владетели.
Колегата Андрей Аладжов попадна на находка, която хвърля светлина върху едни от най-важните въпроси на българската история – за генезиса на Златния век, институциите, които го пораждат и личностите, управлявали основаването на книжнината и изключително на кирилицата, родена без подозрение още в Плиска, преди преместването на столицата във Велики Преслав, за което свидетелстват към този момент много археологически находки.
На идната галерия в НАИМ откритията на сътрудниците от Плисковската експедиция ще станат притежание на необятната общност.
– Има ли образци на потреблението на високи технологии, като да вземем за пример изкуствен интелект, в помощ на археологията у нас?
– Да, отново под управлението на сътрудника Аладжов да вземем за пример неотдавна бе осъществено лазерно сканиране на Мадарския конник. Невидими за предходните занимания букви и елементи от букви се разчитат чрез лазера и евентуално ще получим по-цялостен и правилен прочит на може би най-важните надписи от българското Средновековие. Би било отлично да се провежда и конференция, отдадена на този изключително значим за нашата история и еднаквост монумент.
– Страда ли от недофинансиране археологията в България?
– Категорично – да. Както и на музейното дело. На фона на бюджета в група „ Култура “ отделяното да вземем за пример за планови археологически изследвания е незначително малко, приказваме за по-малко от половин % от всички средства за просвета през 2024.
При това бюджетни неуредици сложиха археологията в категория „ строителство “, което в допълнение затрудни отпущането на средствата и плануваното за тази година не можа да се реализира. Искрено се надявам поетите неотдавна от най-голямата партия у нас съществени задължения за увеличение на средствата да бъдат изпълнени, тъй като не може и не трябва да се разчита на частните вложения, с цел да има колегията работа по обектите.
Имаме и чудесни музеи, археологически институт с голям потенциал, туризмът е значим дирек на стопанската система – а пари за изследвания да няма. И тук идва идващият проблем – музейната колегия е на дъното на бюджетната стълбица с хонорари, клонящи към минималните, остарели експозиции и хронично недофинансиране.
Музеите са част от нашата национална система на паметта и би трябвало регулярно да получават нужните средства за нови експозиции, изложения, нови здания, гилдията би трябвало да излезе от бюджетната дупка, в която се намира.
Съседите ни вършат музеи за знамение и приказ, одеве пуснаха следващия софтуерно безукорен музей в Истанбул, да вземем за пример, а при нас се чудим дали ще има естествени витрини за изложбената активност. Без музеите и музейните служащи достиженията на археологията няма да могат да осъществят своя капацитет.
– Има ли “връщане ” на интереса на по-младото потомство към историята на страната? Ако има – на какво се дължи това?
– Интерес има, само че младите през днешния ден по-малко четат, повличат се по лесното – обществени мрежи, къси клипове, инфлуенсъри. Грамотните инфлуенсъри се броят на пръсти, качественото наличие е много лимитирано сега. Повечето известни фигури в нета приказват врели-некипели, от време на време откровени дивотии, не биха издържали и един изпит в първи курс на университета. Материалите си „ сковават “ с кълване в интернет, а не в библиотеките, т.е. сервират главно подозрително наличие.
Отделно интернет изобилства с погрешна информация и фантасмагории от всевъзможен тип.
С тази „ интензивност “ замязваме на съседите от историческата област Кутмичевица, които си съчиняват история, с цел да се усещат значими и с цел да не си признаят българския корен. А нашата история, такава, каквато е, е необятна и забележителна.
Победите и достиженията ни са напълно действителни. Нямаме потребност от измислици и шарлатании. Целият свят знае кои са българите и за какво сме от старите нации на света.
Съчиняването на мечти единствено може да ни направи почтени за подбив, ще ни се смеят тъкмо както се смеят на някои феномени в Северна Македония, които надяваме се ще приключат в някакъв миг, евентуално когато политиците на комшиите ни там най-сетне осъзнаят, че да мразиш съседа и да отричаш историческата истина не е съвместимо с европейската концепция.
– Живеем във времена, когато разделянето е изключително осезаемо. Историята се пояснява съгласно политическата обстановка или ползи. Има ли, по ваше мнение, обединен народен блян, към който нацията ни може да бъде обединена?
– Разделение у нас в последните век и половина постоянно е имало в някаква степен и то постоянно е било основно по оста изток-запад. Историята разбираемо се пояснява според задачите и схващанията на тълкуващите. Разминаването е нормално по главния въпрос – за геополитическата визия за нашето развиване. Къде е мястото на България и българите в един световен свят, кондензиран с проблеми и провокации.
Националният ни блян от 19 и началото на 20 век за единно и свободно етническо землище бе смъртоносно ранен в несполучливите войни за обединяването на нашия народ в една страна.
Социалистическа България през 70-те и 80-те незабавно преоткри национализма, тъй като ръководещите осъзнаха, че няма каква теория на предложат на обществото след Втората международна война. Днес се постанова да създадем кардинално нова визия за съвременна и просперираща България, която съгласно мнозина би трябвало да стъпи върху образованието и демографията, върху връзките с българите по света. Бъдещето принадлежи на знаещите и новаторските, на изобретателните и създаващите. Останалите ще са елементарни консуматори.
Живеем в турболентна ера, „ свят, обитаем с демони “ по думите на Карл Сейгън, който преди три десетилетия очерта проблемите с настъпващата софтуерна ера. Много забавни времена, както биха споделили античните китайци. Технологиите, които изригнаха, само че за които човечеството не е квалифицирано в културен и учебен проект, водят и ще водят до трагични изкривявания на перцепциите за минало, настояще и бъдеще, до разпад на ценностните модели и доста провокации.
Държавата у нас и на всички места би трябвало да си даде сметка, че размиването на националния исторически разказ, отравянето му с мечти и операции е доста рисково събитие. Неслучайно Възраждането започва точно с появяването на осъзнатото възприятие за споделена история и еднаквост. В този смисъл обществото, с цел да е крепко в нравствен и политически смисъл, би трябвало да се сплотява още веднъж и още веднъж към споделената си история, еднаквост, просвета – модерна и обичайната. Без подобен интегритет мъчно ще се обединим към един нов народен блян за бъдните времена и генерации.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Тодор Чобанов е български историк и политик. Заместник–министър на културата в първото държавно управление на Бойко Борисов, лекар по археология. Той е създател на книгите „ Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав “, „ Свещените дворци на българските канове “, „ Изследвания върху културата на старите българи “, „ България и Византия – титани на кръста “, както и на над 30 проучвания в региона на археологията, културния туризъм и опазването на културното завещание. Бил е зам.-кмет по въпросите на културата и образованието в Столичната община.
– Г-н Чобанов, има ли археологическо събитие, което тази година можем да определим като събитие на годината? Кои археологически открития останаха в сянка, само че си заслужава да бъдат упоменати?
– За археологията не може да се мисли като за съревнование, това е просвета, освен това – доста мудна. Нейните находки, след откриването им в културните пластове, занапред стартират своя нов живот, който поражда разнообразни изгоди за обществото – научни, музейни, културни, стопански. Това е дълъг развой, а самото разкриване на находката е единствено началото на нейната социализация, т.е. връщането и в културен оборот.
Но, несъмнено, шансът, упоритостта и фокусирането върху избрани значими обекти играят огромна роля в специалността и някои сътрудници фактически са по-щастливи от други с достиженията си и с откриването на забележителни артефакти.
Няма по какъв начин да подминем да вземем за пример откриването на едни от най-запазените изобщо у нас римски скулптури в – евентуално принадлежали на Гай и Луций, внуци на Октавиан Август. Колегата от години изследва този античен град, който занапред ще ни радва с нови открития.
Самото място дава скъпа информация за трансформацията в римската ера на това, което от 19 век назоваваме „ Балканите “. Хераклея несъмнено се подрежда измежду най-интересните места за туризма у нас, ситуирана комфортно наоколо до автомагистрала Струма. Завършването на трасето ще усили внезапно посещаемостта от страната и чужбина, ползата непрестанно пораства.
Навремето ми лиши много старания да убедя общината там да се заеме съществено с обекта, занапред има за решение останали от предишното проблеми, само че нещата ще се ускорят с повишаването на интереса към обекта.
Държавата следва да поддържа превръщането му в първокачествен обект на туризма, тъй като римските древности се радват на международен интерес, а ние тук имаме неповторимо комбиниране на важен древен елинистически град, добре съхранен в римския си интервал.
Не бива да се подценяват и находките на Даниела Агре в Тополовградско. За локалните тракийски династи от планината Сакар не се знае доста и евентуално занапред ще има открития, които ще ни разрешат да разбулим вековете преди Хр. в този регион.
Намерените богати погребения демонстрират, че много до късно локалните водачи са съхранили своята относителна самостоятелност от империите, борещи се за надзор над тези елементи от полуострова. Не е изключено наследниците им да са влезнали по-късно в системата на римската аристокрация.
Значителен прогрес отбелязва и проучването на евентуално първият укрепен град в Европа, прочут като Провадия – Солниците. Без да има „ съкровища “ в класическия смисъл на думата са налице изключителни за науката и културата резултати.
Акад. Васил Николов към този момент дълги години изследва обекта, който има забележителен капацитет за включване в листата на международното завещание на ЮНЕСКО, където най-важният аршин е „ уникалност “ – да няма различен сходен обект, а за Провадия това изрично е по този начин – най-старият укрепен град в Европа, датиращ началото си от 6 хилядолетие прочие Хр., т.е. преди 8 000 години.
Накрая желая да насоча вниманието към значими открития, които бяха направени и в първата българска столица Плиска, която също има капацитета за листата на международното завещание, изключително в категорията културен пейзаж – с големите си за Средновековието размери и появяването на неповторима архитектура, съчетаваща общ брой от разнообразни обичаи, процъфтели под властта на българските владетели.
Колегата Андрей Аладжов попадна на находка, която хвърля светлина върху едни от най-важните въпроси на българската история – за генезиса на Златния век, институциите, които го пораждат и личностите, управлявали основаването на книжнината и изключително на кирилицата, родена без подозрение още в Плиска, преди преместването на столицата във Велики Преслав, за което свидетелстват към този момент много археологически находки.
На идната галерия в НАИМ откритията на сътрудниците от Плисковската експедиция ще станат притежание на необятната общност.
– Има ли образци на потреблението на високи технологии, като да вземем за пример изкуствен интелект, в помощ на археологията у нас?
– Да, отново под управлението на сътрудника Аладжов да вземем за пример неотдавна бе осъществено лазерно сканиране на Мадарския конник. Невидими за предходните занимания букви и елементи от букви се разчитат чрез лазера и евентуално ще получим по-цялостен и правилен прочит на може би най-важните надписи от българското Средновековие. Би било отлично да се провежда и конференция, отдадена на този изключително значим за нашата история и еднаквост монумент.
– Страда ли от недофинансиране археологията в България?
– Категорично – да. Както и на музейното дело. На фона на бюджета в група „ Култура “ отделяното да вземем за пример за планови археологически изследвания е незначително малко, приказваме за по-малко от половин % от всички средства за просвета през 2024.
При това бюджетни неуредици сложиха археологията в категория „ строителство “, което в допълнение затрудни отпущането на средствата и плануваното за тази година не можа да се реализира. Искрено се надявам поетите неотдавна от най-голямата партия у нас съществени задължения за увеличение на средствата да бъдат изпълнени, тъй като не може и не трябва да се разчита на частните вложения, с цел да има колегията работа по обектите.
Имаме и чудесни музеи, археологически институт с голям потенциал, туризмът е значим дирек на стопанската система – а пари за изследвания да няма. И тук идва идващият проблем – музейната колегия е на дъното на бюджетната стълбица с хонорари, клонящи към минималните, остарели експозиции и хронично недофинансиране.
Музеите са част от нашата национална система на паметта и би трябвало регулярно да получават нужните средства за нови експозиции, изложения, нови здания, гилдията би трябвало да излезе от бюджетната дупка, в която се намира.
Съседите ни вършат музеи за знамение и приказ, одеве пуснаха следващия софтуерно безукорен музей в Истанбул, да вземем за пример, а при нас се чудим дали ще има естествени витрини за изложбената активност. Без музеите и музейните служащи достиженията на археологията няма да могат да осъществят своя капацитет.
– Има ли “връщане ” на интереса на по-младото потомство към историята на страната? Ако има – на какво се дължи това?
– Интерес има, само че младите през днешния ден по-малко четат, повличат се по лесното – обществени мрежи, къси клипове, инфлуенсъри. Грамотните инфлуенсъри се броят на пръсти, качественото наличие е много лимитирано сега. Повечето известни фигури в нета приказват врели-некипели, от време на време откровени дивотии, не биха издържали и един изпит в първи курс на университета. Материалите си „ сковават “ с кълване в интернет, а не в библиотеките, т.е. сервират главно подозрително наличие.
Отделно интернет изобилства с погрешна информация и фантасмагории от всевъзможен тип.
С тази „ интензивност “ замязваме на съседите от историческата област Кутмичевица, които си съчиняват история, с цел да се усещат значими и с цел да не си признаят българския корен. А нашата история, такава, каквато е, е необятна и забележителна.
Победите и достиженията ни са напълно действителни. Нямаме потребност от измислици и шарлатании. Целият свят знае кои са българите и за какво сме от старите нации на света.
Съчиняването на мечти единствено може да ни направи почтени за подбив, ще ни се смеят тъкмо както се смеят на някои феномени в Северна Македония, които надяваме се ще приключат в някакъв миг, евентуално когато политиците на комшиите ни там най-сетне осъзнаят, че да мразиш съседа и да отричаш историческата истина не е съвместимо с европейската концепция.
– Живеем във времена, когато разделянето е изключително осезаемо. Историята се пояснява съгласно политическата обстановка или ползи. Има ли, по ваше мнение, обединен народен блян, към който нацията ни може да бъде обединена?
– Разделение у нас в последните век и половина постоянно е имало в някаква степен и то постоянно е било основно по оста изток-запад. Историята разбираемо се пояснява според задачите и схващанията на тълкуващите. Разминаването е нормално по главния въпрос – за геополитическата визия за нашето развиване. Къде е мястото на България и българите в един световен свят, кондензиран с проблеми и провокации.
Националният ни блян от 19 и началото на 20 век за единно и свободно етническо землище бе смъртоносно ранен в несполучливите войни за обединяването на нашия народ в една страна.
Социалистическа България през 70-те и 80-те незабавно преоткри национализма, тъй като ръководещите осъзнаха, че няма каква теория на предложат на обществото след Втората международна война. Днес се постанова да създадем кардинално нова визия за съвременна и просперираща България, която съгласно мнозина би трябвало да стъпи върху образованието и демографията, върху връзките с българите по света. Бъдещето принадлежи на знаещите и новаторските, на изобретателните и създаващите. Останалите ще са елементарни консуматори.
Живеем в турболентна ера, „ свят, обитаем с демони “ по думите на Карл Сейгън, който преди три десетилетия очерта проблемите с настъпващата софтуерна ера. Много забавни времена, както биха споделили античните китайци. Технологиите, които изригнаха, само че за които човечеството не е квалифицирано в културен и учебен проект, водят и ще водят до трагични изкривявания на перцепциите за минало, настояще и бъдеще, до разпад на ценностните модели и доста провокации.
Държавата у нас и на всички места би трябвало да си даде сметка, че размиването на националния исторически разказ, отравянето му с мечти и операции е доста рисково събитие. Неслучайно Възраждането започва точно с появяването на осъзнатото възприятие за споделена история и еднаквост. В този смисъл обществото, с цел да е крепко в нравствен и политически смисъл, би трябвало да се сплотява още веднъж и още веднъж към споделената си история, еднаквост, просвета – модерна и обичайната. Без подобен интегритет мъчно ще се обединим към един нов народен блян за бъдните времена и генерации.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ