Да избегнем стагнацията: Как Европа може да се върне към растеж
Сподели
Сътрудникът на изданието Human Progress Мариан Тупи беседва с Джон Мойнихан – предприемач и създател на новата книга „ Връщане към напредък: Как да оправим стопанската система “, за това за какво икономическият напредък има значение и по какъв начин Обединеното кралство и други обществени демокрации могат да избегнат икономическата застоялост.
Какво значи напредък и за какво е значим?
Страхотен въпрос. Има на практика аргументи, заради които растежът е решителен, само че има и морални аргументи. Практическите са, че светът стагнира, в случай че нямате напредък. И има няколко милиарда души, за които е нужен огромен стопански напредък, с цел да бъдат извадени от бедността.
Моралните аргументи са, да вземем за пример, че в случай че няма напредък и вие по някаква причина желаете да спечелите повече пари през идната година, тогава някой различен би трябвало да завоюва по-малко. Така че желанието да се подобриш, което е доста естествено, постоянно ще бъде за сметка на някой различен в свят без напредък.
Тези цифри са груби, тъй че не желая някой да ми написа, че съм сбъркал десетичния знак или нещо сходно. Но 112 милиарда човешки същества са живели от началото на човешкото битие. 104 милиарда са умряли. Около 80 милиарда са умряли от зараза. И тези 80 милиарда са имали междинен живот от към 30 години. Тогава Александър Флеминг открива по какъв начин да култивира пеницилин, а капитализмът измисля по какъв начин да го създава на едро, което води до голяма промяна на човешкото битие. Сега вие или аз можем да чакаме да живеем до към 93 години.
Това е стопански напредък. Хората мислят за икономическия напредък като за някакъв изсъхнал набор от цифри. Е, не е. Александър Флеминг открива по какъв начин да култивира пеницилин и капиталистическият развой популяризира това познание по света. Затова се обръщам към хората: „ Е, вие казвате, че не желаете стопански напредък. Е, по какъв начин бихте желали да живеете – единствено до 30 вместо до 93? “
И в допълнение към всичките тези спомагателни години живот, съществува и фактът, че към този момент не би трябвало да погребвате детето си преди да е навършило една година.
Разкажете ми повече за институционалните основи на растежа.
Написах тази книга в два тома. Първият том приказва за три огромни неща, които би трябвало да имате за напредък – малко държавно управление, ниско равнище на налози и ниско равнище на контролиране. Влязох в това с въпроса: „ Какво основава напредък? “ Нямах съответна позиция. След това прегледах всички тези университетски проучвания и те са безусловно диспозитивни. Няма подозрение, че това е, от което се нуждаете.
Проблемът е, че имааме едно неприятно нещо, наречено закон на Вагнер. Този Вагнер е Адолф Вагнер, който през 1865 година сподели: „ В една народна власт размерът на държавното управление непреклонно нараства “. И това, което той има поради, е, че с цел да бъдат определени, политиците дават обещание света на електората и от време на време даже го извършват. И доставката му е скъпа. Тогава те би трябвало да таксуват повече и това води до огромна страна, огромни налози, обществена народна власт.
Това е, на което Европейският съюз тества границите сега. Във Франция държавното управление харчи към 55 % от Брутният вътрешен продукт и полза с налози към 50 % от Брутният вътрешен продукт, което основава забележителен недостиг. Германия е същата. И въобще не порастват. Те нямат стопански напредък. Преди 20 години нашето държавно управление (на Англия, б.р.) беше към една трета от Брутният вътрешен продукт, а в този момент е 45 %. Така че можете да измислите теоретични, само че доста основателни аргументи за какво това ще понижи растежа на ленти. Но по този начин или другояче, действителните заплати у нас са с към 5 на 100 по-ниски от тези преди 17 години.
Това е шокиращо.
Това е като онази история по какъв начин обеднявате постепенно за дълго време и след това внезапно. В момента Европейският съюз обеднява много ненадейно, само че в края на века Брутният вътрешен продукт на глава от популацията беше почти същият като в Съединени американски щати. Сега е какво, 25 % по-ниско? Защото Америка продължаваше да пораства, а Европейският съюз – да не пораства.
Битката в Обединеното кралство е дали ще успеем да станем повече като Америка, което ще докара до повече стопански напредък, или повече като Европейски Съюз, което ще докара до доста по-слаб стопански напредък. И до момента, макар че сме напуснали Европейски Съюз, от ден на ден замязваме на тях. Това последно държавно управление доста усили размера на държавното управление и също по този начин се пробва да усили размера на налозите.
Книгата ми споделя, че това няма да се случи. Казвам, че размерът на налога, който една страна може да вземе от народа си, е неизменим. Колкото и да се пробва, не може да се изкачи от несъмнено плоско равнище. И това равнище в Обединеното кралство е към 36 %.
Но погледнете всички разнообразни страни. Интересното е, че скандинавските страни имат много високо равнище. Те могат да съберат към 50 % от Брутният вътрешен продукт под формата на налози от хората си. Така може и Франция. Сингапур може да събере единствено към 18 %.
Защо са тези разлики? Може би сте чували за този психолог на име Хофстадтер, който цялостен живот се пробва да разграничи националните характерности. Едно нещо, което той мери, е какъв брой обичащи риска са нациите. А французите са доста склонни да рискуват. Интересното е, че и британците са доста склонни към риска. И по този начин, апропо, ирландците са доста самостоятелни. Те не са колективисти. Скандинавските страни са доста по-колективистични. Французите са големи колективисти.
Предположих от това, което казахте, че законът на Вагнер продължава да изисква държавните управления да харчат повече, само че те могат да усилят единствено налозите. Така че резултатът е повече заеми.
Да, Съединени американски щати изцяло полудяха както при Тръмп, по този начин и при Байдън във връзка с разточителния метод, по който заемат и харчат. Ако си спомняте, Съединени американски щати бяха упрекнати, че имат „ несъразмерната привилегия “ на международната аварийна валута, която им разрешава да заемат колкото желаят. Но това няма да продължи постоянно.
Рано или късно вашият дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава такова равнище, че вложителите нямат огромно предпочитание да купуват повече от този дълг или даже да го задържат, тъй като се тормозят, че ще фалирате. Да вземем за образец Аржентина. През 1910 година тя е била 10-ата най-богата нация в света. Това е извънредно благословена страна с прелестно говеждо месо и селско стопанство и по този начин нататък. И тогава те откриха перонизма, който е върхът на закона на Вагнер. До началото на този век те постоянно просрочваха отговорностите си и непрекъснато трябваше да се обръщат към МВФ за преструктуриране на дълга и други сходни. И по този начин, има няколко образеца за богати, проспериращи, добре ръководени страни, които отидоха по дяволите, а Англия също елементарно може да отиде по дяволите, както и Франция. В един миг не можете да продължите да заемате.
Искам нашите слушатели да си тръгнат, разбирайки по какъв начин държавните разноски въздействат върху икономическия напредък. Нека поговорим за тази диаграма от вашата книга.
Вертикалната ос е темпът на напредък, а стълбовете са разнообразни категории ръководство. Отляво имате държавни управления, които харчат по-малко от 25 % от Брутният вътрешен продукт. А отдясно имате държавни управления, които харчат 50 и 60 % от Брутният вътрешен продукт. Така че можете да видите вдясно, че тези държавни управления с огромни разноски имат доста невисок напредък. И е безусловно диспозитивен. За първи път сътворих тази диаграма през 2012 година Откраднах я от различен. Нищо, което споделям в книгата, не е автентично. И аз преработвам това пресмятане година след година с нови данни и всевъзможни разнообразни данни и постоянно се получава еднакъв резултат.
Защо това се случва? Апелирам към здравия разсъдък. Да кажем, че имате три държавни управления: едното харчи 20 % от Брутният вътрешен продукт, другото харчи 33 % от Брутният вътрешен продукт, а третото харчи 50 % от Брутният вътрешен продукт. Сега, в случай че размерът на държавното управление е 20 % от Брутният вътрешен продукт, тогава за всеки държавен чиновник или бенефициент има четирима души от частния бранш, които заплащат за тях. Сега увеличете размера на държавното управление до 33 %. За всеки един държавен чиновник или бенефициент има двама души от частния бранш. Сега отидете при държавното управление, което харчи 50 % от Брутният вътрешен продукт. Всеки един чиновник или бенефициент в този момент би трябвало да бъде носен на гърба на единствено един служащ от частния бранш и това се трансформира в смазващо задължение.
30 % от всички налози върху приходите в Обединеното кралство се заплащат от най-високия 1 % от данъкоплатците, а 60 % от целия налог върху приходите се заплащат от най-хубавите 10 %. Тези 10 % са предприемаческите видове. Те не са безусловно богати хора, само че те са хора, които ще създадат всичко, с цел да изградят бизнес. Те са млади, с високи достижения. Те са милионери, милиардери и богати хора, които желаят да имат среда, в която могат да влагат парите си и да не им бъдат иззети. И сега имаме безспорен поток от милионери, напускащи страната. Имаме безспорен поток от младежи с високи достижения на 20-те си години и с високи приходи, които напущат страната. И сме единствената страна в Европа с чист отлив на милионери.
И това не са единствено няколко от тях. Страшно доста са. Мога да ви опиша няколко занимателни анекдота. Е, един виц е от другар, който ръководи клуб от доста висок клас и е изгубил 700 членове тази година. Всички тези членове са доста богати; въпросът е просто да заминат и да живеят в къщата си в Италия или Дубай, или където и да е другаде.
Много от нашите милионери и млади отличници се местят в Америка. Преместих се в Америка, когато бях на 26 години и живях там 20 години, тъй като ми беше писнало от английската стопанска система. Но въпросът е, че ние сме единствената страна в Европа, която губи милионери. Във всеки различен те се усилват всяка година. И ето по какъв начин повишението на налозите, съществуването на по-голяма страна, която изисква от вас да повишавате налозите, води до овакантяване на хората, което значи, че по този начин или другояче не повишавате налога.
Предполага се, че сте напуснали, когато Англия се справяше доста зле през 70-те години. И в този момент се връщаме в тази посока. Какво стана, дали хората са не запомнили за 70-те?
Изглежда, че би трябвало да научите всяко потомство за заплахите на социализма. Имахме спор нощес по отношение на новия закон, който вкарват, с цел да има регулатор за футбола. Сега, под футбол, имам поради футбол, а не американски футбол. Това е най-абсурдното нещо. Между другото, този регулатор ще изисква всички футболни клубове да имат EDI тактика, която е тъждество, многообразие и включване. И под тъждество те имат поради тъждество на резултатите. Посочих, че футболът е игра. Това е съревнование. Има нещо в тази игра, наречено победител, и друго, наречено губещ. Това не е тъждество на резултатите. И попитах дали този регулатор ще изисква всяка игра да приключва наедно. Цялата концепция е полуда. Имаме толкоз доста регулатори. Сега ще имаме регулатор за футбола.
Друг образец е, когато прехвърлях пари от една банкова сметка в друга преди няколко седмици и ми споделиха: „ Е, не можете да прехвърлите парите. Трябва да напишете чек. „ Добре, ето чек. “ „ Не, не, не можете да го изпратите по пощата. Трябва да го заведеш до банката, да докажеш кой си и да го платиш. “ Това са единствено 45 минути от моето време. Какво неприятно има в това просто да отделя малко 45 минути от времето си, с цел да отида с чек до банката? Но помислете, че регулаторите вършат сходни неща на всички места. Те се опитваха да построят нова железопътна линия в Обединеното кралство и имаше регулатор, който се тревожеше за колония от прилепи някъде покрай тази железопътна линия. И те пожелаха от строителя да построи покрив над 10 километра от тази железопътна линия, известна като тунел за прилепи, с цел да защищити прилепите от хвърчене пред бърз трен. Това коства 100 милиона паунда. Всички в Камарата на лордовете споделяха: „ Това е извънредно, 100 милиона паунда за построяването на този тунел за прилепи. Колко бясно е това? “ И аз им споделих: „ Всички се оплаквате от този тунел за прилепи, само че вие поставяте от ден на ден и повече регулатори. Кой мислиш, че те накара да построиш този тунел за прилепи? Това беше регулатор, който поставихте “.
Все по-голяма част от живота е контролирана и просто се втвърдява и аз имам вяра, че цялата стопанска система просто ще се втвърди в безучастие. Може леко да пресилвам.
И по този начин, вие говорите за три неща, които са в основата на икономическия напредък: едното е върховенството на закона, другото са ниските налози и третото е дребното държавно управление. Но дребното държавно управление не значи единствено, че харчите по-малко пари. Това също значи, че регулирате по-малко.
Да.
Бях изумен от това, което казахте по какъв начин ние постоянно сме на едно потомство от социализма. Предполагате ли, че настройката по дифолт на човешкото създание е повече или по-малко социалистическа?
За благополучие не мисля, че е по този начин. И ще обясня това изказване по този метод. Майката природа или Бог, или който желаете да вярвате, е наредил човешките същества по този начин, че половината от хората да бъдат прочувствени, а другата половина да са мислещи. Именно Карл Густав Юнг дефинира мислещите от прочувствените, които работят от сърце, които дефинира правилата им, държанието и преценките. Мислещите употребяват главите си и логиката, с цел да стигнат до своите отговори.
В момента младежите не гласоподават за капитализма. Те считат, че капитализмът е нещо извънредно. Те се любуват на плодовете на капитализма всяка секунда от своя постоянно влюбен живот, само че не схващат това и като цяло считат, че социализмът е верният път.
Интервюто е оповестено в „ Икономически живот “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Сътрудникът на изданието Human Progress Мариан Тупи беседва с Джон Мойнихан – предприемач и създател на новата книга „ Връщане към напредък: Как да оправим стопанската система “, за това за какво икономическият напредък има значение и по какъв начин Обединеното кралство и други обществени демокрации могат да избегнат икономическата застоялост.
Какво значи напредък и за какво е значим?
Страхотен въпрос. Има на практика аргументи, заради които растежът е решителен, само че има и морални аргументи. Практическите са, че светът стагнира, в случай че нямате напредък. И има няколко милиарда души, за които е нужен огромен стопански напредък, с цел да бъдат извадени от бедността.
Моралните аргументи са, да вземем за пример, че в случай че няма напредък и вие по някаква причина желаете да спечелите повече пари през идната година, тогава някой различен би трябвало да завоюва по-малко. Така че желанието да се подобриш, което е доста естествено, постоянно ще бъде за сметка на някой различен в свят без напредък.
Тези цифри са груби, тъй че не желая някой да ми написа, че съм сбъркал десетичния знак или нещо сходно. Но 112 милиарда човешки същества са живели от началото на човешкото битие. 104 милиарда са умряли. Около 80 милиарда са умряли от зараза. И тези 80 милиарда са имали междинен живот от към 30 години. Тогава Александър Флеминг открива по какъв начин да култивира пеницилин, а капитализмът измисля по какъв начин да го създава на едро, което води до голяма промяна на човешкото битие. Сега вие или аз можем да чакаме да живеем до към 93 години.
Това е стопански напредък. Хората мислят за икономическия напредък като за някакъв изсъхнал набор от цифри. Е, не е. Александър Флеминг открива по какъв начин да култивира пеницилин и капиталистическият развой популяризира това познание по света. Затова се обръщам към хората: „ Е, вие казвате, че не желаете стопански напредък. Е, по какъв начин бихте желали да живеете – единствено до 30 вместо до 93? “
И в допълнение към всичките тези спомагателни години живот, съществува и фактът, че към този момент не би трябвало да погребвате детето си преди да е навършило една година.
Разкажете ми повече за институционалните основи на растежа.
Написах тази книга в два тома. Първият том приказва за три огромни неща, които би трябвало да имате за напредък – малко държавно управление, ниско равнище на налози и ниско равнище на контролиране. Влязох в това с въпроса: „ Какво основава напредък? “ Нямах съответна позиция. След това прегледах всички тези университетски проучвания и те са безусловно диспозитивни. Няма подозрение, че това е, от което се нуждаете.
Проблемът е, че имааме едно неприятно нещо, наречено закон на Вагнер. Този Вагнер е Адолф Вагнер, който през 1865 година сподели: „ В една народна власт размерът на държавното управление непреклонно нараства “. И това, което той има поради, е, че с цел да бъдат определени, политиците дават обещание света на електората и от време на време даже го извършват. И доставката му е скъпа. Тогава те би трябвало да таксуват повече и това води до огромна страна, огромни налози, обществена народна власт.
Това е, на което Европейският съюз тества границите сега. Във Франция държавното управление харчи към 55 % от Брутният вътрешен продукт и полза с налози към 50 % от Брутният вътрешен продукт, което основава забележителен недостиг. Германия е същата. И въобще не порастват. Те нямат стопански напредък. Преди 20 години нашето държавно управление (на Англия, б.р.) беше към една трета от Брутният вътрешен продукт, а в този момент е 45 %. Така че можете да измислите теоретични, само че доста основателни аргументи за какво това ще понижи растежа на ленти. Но по този начин или другояче, действителните заплати у нас са с към 5 на 100 по-ниски от тези преди 17 години.
Това е шокиращо.
Това е като онази история по какъв начин обеднявате постепенно за дълго време и след това внезапно. В момента Европейският съюз обеднява много ненадейно, само че в края на века Брутният вътрешен продукт на глава от популацията беше почти същият като в Съединени американски щати. Сега е какво, 25 % по-ниско? Защото Америка продължаваше да пораства, а Европейският съюз – да не пораства.
Битката в Обединеното кралство е дали ще успеем да станем повече като Америка, което ще докара до повече стопански напредък, или повече като Европейски Съюз, което ще докара до доста по-слаб стопански напредък. И до момента, макар че сме напуснали Европейски Съюз, от ден на ден замязваме на тях. Това последно държавно управление доста усили размера на държавното управление и също по този начин се пробва да усили размера на налозите.
Книгата ми споделя, че това няма да се случи. Казвам, че размерът на налога, който една страна може да вземе от народа си, е неизменим. Колкото и да се пробва, не може да се изкачи от несъмнено плоско равнище. И това равнище в Обединеното кралство е към 36 %.
Но погледнете всички разнообразни страни. Интересното е, че скандинавските страни имат много високо равнище. Те могат да съберат към 50 % от Брутният вътрешен продукт под формата на налози от хората си. Така може и Франция. Сингапур може да събере единствено към 18 %.
Защо са тези разлики? Може би сте чували за този психолог на име Хофстадтер, който цялостен живот се пробва да разграничи националните характерности. Едно нещо, което той мери, е какъв брой обичащи риска са нациите. А французите са доста склонни да рискуват. Интересното е, че и британците са доста склонни към риска. И по този начин, апропо, ирландците са доста самостоятелни. Те не са колективисти. Скандинавските страни са доста по-колективистични. Французите са големи колективисти.
Предположих от това, което казахте, че законът на Вагнер продължава да изисква държавните управления да харчат повече, само че те могат да усилят единствено налозите. Така че резултатът е повече заеми.
Да, Съединени американски щати изцяло полудяха както при Тръмп, по този начин и при Байдън във връзка с разточителния метод, по който заемат и харчат. Ако си спомняте, Съединени американски щати бяха упрекнати, че имат „ несъразмерната привилегия “ на международната аварийна валута, която им разрешава да заемат колкото желаят. Но това няма да продължи постоянно.
Рано или късно вашият дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава такова равнище, че вложителите нямат огромно предпочитание да купуват повече от този дълг или даже да го задържат, тъй като се тормозят, че ще фалирате. Да вземем за образец Аржентина. През 1910 година тя е била 10-ата най-богата нация в света. Това е извънредно благословена страна с прелестно говеждо месо и селско стопанство и по този начин нататък. И тогава те откриха перонизма, който е върхът на закона на Вагнер. До началото на този век те постоянно просрочваха отговорностите си и непрекъснато трябваше да се обръщат към МВФ за преструктуриране на дълга и други сходни. И по този начин, има няколко образеца за богати, проспериращи, добре ръководени страни, които отидоха по дяволите, а Англия също елементарно може да отиде по дяволите, както и Франция. В един миг не можете да продължите да заемате.
Искам нашите слушатели да си тръгнат, разбирайки по какъв начин държавните разноски въздействат върху икономическия напредък. Нека поговорим за тази диаграма от вашата книга.
Вертикалната ос е темпът на напредък, а стълбовете са разнообразни категории ръководство. Отляво имате държавни управления, които харчат по-малко от 25 % от Брутният вътрешен продукт. А отдясно имате държавни управления, които харчат 50 и 60 % от Брутният вътрешен продукт. Така че можете да видите вдясно, че тези държавни управления с огромни разноски имат доста невисок напредък. И е безусловно диспозитивен. За първи път сътворих тази диаграма през 2012 година Откраднах я от различен. Нищо, което споделям в книгата, не е автентично. И аз преработвам това пресмятане година след година с нови данни и всевъзможни разнообразни данни и постоянно се получава еднакъв резултат.
Защо това се случва? Апелирам към здравия разсъдък. Да кажем, че имате три държавни управления: едното харчи 20 % от Брутният вътрешен продукт, другото харчи 33 % от Брутният вътрешен продукт, а третото харчи 50 % от Брутният вътрешен продукт. Сега, в случай че размерът на държавното управление е 20 % от Брутният вътрешен продукт, тогава за всеки държавен чиновник или бенефициент има четирима души от частния бранш, които заплащат за тях. Сега увеличете размера на държавното управление до 33 %. За всеки един държавен чиновник или бенефициент има двама души от частния бранш. Сега отидете при държавното управление, което харчи 50 % от Брутният вътрешен продукт. Всеки един чиновник или бенефициент в този момент би трябвало да бъде носен на гърба на единствено един служащ от частния бранш и това се трансформира в смазващо задължение.
30 % от всички налози върху приходите в Обединеното кралство се заплащат от най-високия 1 % от данъкоплатците, а 60 % от целия налог върху приходите се заплащат от най-хубавите 10 %. Тези 10 % са предприемаческите видове. Те не са безусловно богати хора, само че те са хора, които ще създадат всичко, с цел да изградят бизнес. Те са млади, с високи достижения. Те са милионери, милиардери и богати хора, които желаят да имат среда, в която могат да влагат парите си и да не им бъдат иззети. И сега имаме безспорен поток от милионери, напускащи страната. Имаме безспорен поток от младежи с високи достижения на 20-те си години и с високи приходи, които напущат страната. И сме единствената страна в Европа с чист отлив на милионери.
И това не са единствено няколко от тях. Страшно доста са. Мога да ви опиша няколко занимателни анекдота. Е, един виц е от другар, който ръководи клуб от доста висок клас и е изгубил 700 членове тази година. Всички тези членове са доста богати; въпросът е просто да заминат и да живеят в къщата си в Италия или Дубай, или където и да е другаде.
Много от нашите милионери и млади отличници се местят в Америка. Преместих се в Америка, когато бях на 26 години и живях там 20 години, тъй като ми беше писнало от английската стопанска система. Но въпросът е, че ние сме единствената страна в Европа, която губи милионери. Във всеки различен те се усилват всяка година. И ето по какъв начин повишението на налозите, съществуването на по-голяма страна, която изисква от вас да повишавате налозите, води до овакантяване на хората, което значи, че по този начин или другояче не повишавате налога.
Предполага се, че сте напуснали, когато Англия се справяше доста зле през 70-те години. И в този момент се връщаме в тази посока. Какво стана, дали хората са не запомнили за 70-те?
Изглежда, че би трябвало да научите всяко потомство за заплахите на социализма. Имахме спор нощес по отношение на новия закон, който вкарват, с цел да има регулатор за футбола. Сега, под футбол, имам поради футбол, а не американски футбол. Това е най-абсурдното нещо. Между другото, този регулатор ще изисква всички футболни клубове да имат EDI тактика, която е тъждество, многообразие и включване. И под тъждество те имат поради тъждество на резултатите. Посочих, че футболът е игра. Това е съревнование. Има нещо в тази игра, наречено победител, и друго, наречено губещ. Това не е тъждество на резултатите. И попитах дали този регулатор ще изисква всяка игра да приключва наедно. Цялата концепция е полуда. Имаме толкоз доста регулатори. Сега ще имаме регулатор за футбола.
Друг образец е, когато прехвърлях пари от една банкова сметка в друга преди няколко седмици и ми споделиха: „ Е, не можете да прехвърлите парите. Трябва да напишете чек. „ Добре, ето чек. “ „ Не, не, не можете да го изпратите по пощата. Трябва да го заведеш до банката, да докажеш кой си и да го платиш. “ Това са единствено 45 минути от моето време. Какво неприятно има в това просто да отделя малко 45 минути от времето си, с цел да отида с чек до банката? Но помислете, че регулаторите вършат сходни неща на всички места. Те се опитваха да построят нова железопътна линия в Обединеното кралство и имаше регулатор, който се тревожеше за колония от прилепи някъде покрай тази железопътна линия. И те пожелаха от строителя да построи покрив над 10 километра от тази железопътна линия, известна като тунел за прилепи, с цел да защищити прилепите от хвърчене пред бърз трен. Това коства 100 милиона паунда. Всички в Камарата на лордовете споделяха: „ Това е извънредно, 100 милиона паунда за построяването на този тунел за прилепи. Колко бясно е това? “ И аз им споделих: „ Всички се оплаквате от този тунел за прилепи, само че вие поставяте от ден на ден и повече регулатори. Кой мислиш, че те накара да построиш този тунел за прилепи? Това беше регулатор, който поставихте “.
Все по-голяма част от живота е контролирана и просто се втвърдява и аз имам вяра, че цялата стопанска система просто ще се втвърди в безучастие. Може леко да пресилвам.
И по този начин, вие говорите за три неща, които са в основата на икономическия напредък: едното е върховенството на закона, другото са ниските налози и третото е дребното държавно управление. Но дребното държавно управление не значи единствено, че харчите по-малко пари. Това също значи, че регулирате по-малко.
Да.
Бях изумен от това, което казахте по какъв начин ние постоянно сме на едно потомство от социализма. Предполагате ли, че настройката по дифолт на човешкото създание е повече или по-малко социалистическа?
За благополучие не мисля, че е по този начин. И ще обясня това изказване по този метод. Майката природа или Бог, или който желаете да вярвате, е наредил човешките същества по този начин, че половината от хората да бъдат прочувствени, а другата половина да са мислещи. Именно Карл Густав Юнг дефинира мислещите от прочувствените, които работят от сърце, които дефинира правилата им, държанието и преценките. Мислещите употребяват главите си и логиката, с цел да стигнат до своите отговори.
В момента младежите не гласоподават за капитализма. Те считат, че капитализмът е нещо извънредно. Те се любуват на плодовете на капитализма всяка секунда от своя постоянно влюбен живот, само че не схващат това и като цяло считат, че социализмът е верният път.
Интервюто е оповестено в „ Икономически живот “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ