„Има пари, няма идеи“: Защо българският бизнес бяга от парите в Брюксел?
„ За мен това е игра. За някои е живот, за други – бизнес, само че в случай че не знаеш по какъв начин да я играеш, оставаш пред вратата. “ С този нетрадиционен метод Антон Тодоров, изпълнителен шеф на „ Ню Ай “ АД се обърна към присъстващите на семинара „ Кохезия в деяние “ в Кюстендил, част от европейския план Corejio.
Според него в България всеобщо се борим за „ трохите “ от националните стратегии, до момента в който милиарди евро в централизираните стратегии на Брюксел стоят непокътнати поради липса на самочувствие и положителни планове.
Събитието е част от проекта Corejio, който работи с задачата за „ голям брой райони в синхрон за обективен преход “. Организатори са Агенция за районно икономическо развиване – Стара Загора, с медийното партньорство на „ Бранд Медия България “, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.
Печатът за съвършенство (Seal of Excellence)
Тодоров разяснява и така наречен „ Печат за съвършенство “. Това е документ, който Европейската комисия дава на извънредно новаторски планове, които са минали ситото на оценителите, само че за които не е стигнал бюджетът на централно равнище.
Министерството на нововъведенията в България има обособен бюджет от 20 милиона евро, предопределен особено за компании с подобен щемпел. Парите обаче стоят неизползвани. До юли месец тези средства или би трябвало да бъдат усвоени (по 2.5 млн. евро на проект), или ще бъдат изгубени, разяснява още Тодоров.
По думите му се е наложило да кани компании от Швеция, Германия и Нидерландия, които имат подобен „ Печат “, да дойдат в България, тъй като тук не се появяват качествени родни планове, които да се възползват от наличното финансиране.
Защо бягаме от „ централизираните “ стратегии?
Повечето претенденти у нас се концентрират върху „ децентрализираните “ стратегии (тези през министерствата в София). Тодоров обаче приканва към взор непосредствено към Брюксел. По думите му в някои централизирани стратегии шансът за триумф може да бъде оценен и плануван (той самият взе участие единствено там, където има най-малко 30% шанс).
Тодоров разяснява, че триумфът се крепи на три стълба - Excellence, Impact, Implementation (Превъзходство, Въздействие, Изпълнение). Според него България страда от неприятна известност и липса на лобизъм в Брюксел, което постоянно „ подрязва крилата “ на нашите иноватори.
Парите са повече от концепциите
Като основател на първата мрежа от „ бизнес ангели “ в България преди 10 години, Тодоров прави неочакван извод. Проблемът не е в неналичието на вложители или фондове.
През мрежата минаха 800 плана. Ако имах пари да влагам, щях да избера тъкмо два. Мрежата се разпадна не тъй като нямаше пари, а тъй като нямаше хора с съответни хрумвания и бизнес проекти. “
Според него през днешния ден обстановката със стартъпите е по-добра, само че „ консуматорското “ мислене („ желая да си купя машина “) към момента пречи на бизнеса да печели огромните планове, които вземат решение международни проблеми като глада, здравето или климата.
Тодоров е безапелационен: с цел да вземеш 2.5 милиона евро, не е задоволително да имаш изкуствен интелект (който към този момент всеобщо се употребява за писане на планове и се разпознава от оценителите). Трябва да се прави разбор кой е взел участие преди, какъв брой пари са останали, какви са целите. Освен това планът би трябвало да е много забавен и да има огромен отзив.
По думите му всички би трябвало да имат храброст да излезеш отвън София. Самият той влага в Стара Загора и поглежда към Кюстендил, тъй като районните преимущества там сега са „ с едни гърди напред “.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
COREJIO европейски средства еврофинансиране Кохезиона политика Кюстендил
Според него в България всеобщо се борим за „ трохите “ от националните стратегии, до момента в който милиарди евро в централизираните стратегии на Брюксел стоят непокътнати поради липса на самочувствие и положителни планове.
Събитието е част от проекта Corejio, който работи с задачата за „ голям брой райони в синхрон за обективен преход “. Организатори са Агенция за районно икономическо развиване – Стара Загора, с медийното партньорство на „ Бранд Медия България “, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.
Печатът за съвършенство (Seal of Excellence)
Тодоров разяснява и така наречен „ Печат за съвършенство “. Това е документ, който Европейската комисия дава на извънредно новаторски планове, които са минали ситото на оценителите, само че за които не е стигнал бюджетът на централно равнище.
Министерството на нововъведенията в България има обособен бюджет от 20 милиона евро, предопределен особено за компании с подобен щемпел. Парите обаче стоят неизползвани. До юли месец тези средства или би трябвало да бъдат усвоени (по 2.5 млн. евро на проект), или ще бъдат изгубени, разяснява още Тодоров.
По думите му се е наложило да кани компании от Швеция, Германия и Нидерландия, които имат подобен „ Печат “, да дойдат в България, тъй като тук не се появяват качествени родни планове, които да се възползват от наличното финансиране.
Защо бягаме от „ централизираните “ стратегии?
Повечето претенденти у нас се концентрират върху „ децентрализираните “ стратегии (тези през министерствата в София). Тодоров обаче приканва към взор непосредствено към Брюксел. По думите му в някои централизирани стратегии шансът за триумф може да бъде оценен и плануван (той самият взе участие единствено там, където има най-малко 30% шанс).
Тодоров разяснява, че триумфът се крепи на три стълба - Excellence, Impact, Implementation (Превъзходство, Въздействие, Изпълнение). Според него България страда от неприятна известност и липса на лобизъм в Брюксел, което постоянно „ подрязва крилата “ на нашите иноватори.
Парите са повече от концепциите
Като основател на първата мрежа от „ бизнес ангели “ в България преди 10 години, Тодоров прави неочакван извод. Проблемът не е в неналичието на вложители или фондове.
През мрежата минаха 800 плана. Ако имах пари да влагам, щях да избера тъкмо два. Мрежата се разпадна не тъй като нямаше пари, а тъй като нямаше хора с съответни хрумвания и бизнес проекти. “
Според него през днешния ден обстановката със стартъпите е по-добра, само че „ консуматорското “ мислене („ желая да си купя машина “) към момента пречи на бизнеса да печели огромните планове, които вземат решение международни проблеми като глада, здравето или климата.
Тодоров е безапелационен: с цел да вземеш 2.5 милиона евро, не е задоволително да имаш изкуствен интелект (който към този момент всеобщо се употребява за писане на планове и се разпознава от оценителите). Трябва да се прави разбор кой е взел участие преди, какъв брой пари са останали, какви са целите. Освен това планът би трябвало да е много забавен и да има огромен отзив.
По думите му всички би трябвало да имат храброст да излезеш отвън София. Самият той влага в Стара Загора и поглежда към Кюстендил, тъй като районните преимущества там сега са „ с едни гърди напред “.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
COREJIO европейски средства еврофинансиране Кохезиона политика Кюстендил
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ




