От "мълчаливото мнозинство" към неваксинираното малцинство
" Дневник " препубликува от разбора на Иван Кръстев, който излиза за първи път в " Ню Йорк таймс " на 24 декември.
Наскоро разговарях с либертариански надъхан публицист, пътуващ до Виена. " Трябва ли да се учудваме, че таман Австрия реши да наложи локдаун за неимунизираните и държавното управление упорства за наложителна имунизация? " - кресна ми той. - Не бяха ли австрийците и германците тези, които първи постановиха ограничавания на своите малцинства през 30-те години? " В наши дни това удивително пресилване е много типично за скептиците във връзка с имунизациите и за съперниците на локдауна.
Призракът на фашизма в никакъв случай не си е тръгвал от европейската политика , а обвиняването, че политическите ви врагове са наследници на Хитлер е известен прийом от края на Втората международна война. Ала протичащото се през днешния ден е в действителност сюрреалистично: по традиция таман крайнодесните партии, някои от които имат своите корени в нацисткото минало, са упреквани във фашистки уклон. Само че през днешния ден обвинителите са точно те. Чувал съм даже някои скептици по отношение на имунизациите и деятели против локдауна да приканват за Нюрнбергски развой за всеки, който се застъпва за наложителната имунизация.
Ще имат ли триумф опитите да се оспори престижа на надделяващата страна и обвиняванията против обичайните политици в здравен фашизъм? Може би. Неотдавнашно изследване на Европейския съвет за външна политика демонстрира, че въпреки множеството западноевропейци да поддържат ограничаващите ограничения, въвеждани от държавните управления в битката с ковид, мнозина въпреки всичко имат смесени усеща. А съвсем половината от австрийците и германците съгласно анкетата претърпяват пандемията като загуба на независимост. Популистите са подготвени да се възползват от тези настроения .
Но към този момент нямат триумф. Неотдавнашните избори в Германия, Чехия и България демонстрираха, че през днешния ден гласоподавателите са по-малко склонни да следват популистките водачи, в сравнение с преди няколко години. Проучване за глобализма на организация YouGov и Кеймбриджския университет от ноември откри, че през последните три години популистките настройки " са доста намалели " в 10 европейски страни, само че за сметка на това са във напредък тайните убеждения. Опасявам се, че колкото по-дълго не престават пандемичните ограничавания и колкото по-тежко е чувството за икономическите последствия, толкоз по-вероятно е причините на популистите да наберат социална поддръжка.
През последните месеци популистката десница претърпя смяна на идентичността си. Преди време тези партии упорстваха, че с позициите си против имиграцията и културните промени приказват от името на " народа ", от името на безмълвното болшинство. Ала това към този момент не работи. Партията на свободата в Австрия да вземем за пример възприе твърда позиция против имунизацията. Но заемането на сходна позиция значи, че тази партия към този момент не може да претендира да бъде представител на болшинството, тъй като множеството австрийци избраха да се имунизират. Поне в Западна Европа имунизираните са болшинство. Не е изненадващо, че там, където популистите са на власт, да вземем за пример в Унгария и Полша, те възприемат политики в интерес на имунизацията и локдауна, сходни с въвежданите от обичайните партии на други места.
Днес популистките партии упорстват, че приказват от името на едно преследвано малцинство от нонконформисти и се нареждат като бранители на свободата и самостоятелните права. Вероятно това звучи познато на мнозина американци: тези партии заемат позициите, защитавани и от американската десница даже когато е на власт. Сега е към този момент ясно, че рецесията с ковид способства за интернационализирането на популистката десница.
Този опит за дефиниране на " свободата " като героична опозиция против интервенционистката политика на страната евентуално ще се провали в застаряващите общества на Европа, където паниките заради вируса са огромни. Противопоставяйки се на наложените ограничавания, политическите играчи ще имат по-голям късмет да привлекат представители на по-младите генерации, които за разлика от своите родители биха упрекнали държавните политики по-скоро за загубата на независимост, в сравнение с за разпространяването на един гибелен вирус.
Младите свързват пандемията не толкоз със загубата на живот, колкото с разрушаването на техния метод живот. Проучването на Европейския съвет за външна политика демонстрира, че те преглеждат себе си като невидими жертви на нежеланието на техните държавни управления да рискуват. Показателно е, че на подкрепяните от Партията на свободата манифестации против имунизациите във Виена един до друг с последователите на тази партия стачкуваха и техните върли до през вчерашния ден врагове - анархисти и други представители на левицата, които исторически имат доста повече последователи измежду младите.
Какво значи това за обичайните политически партии? В кратковременен проект обстановката наподобява удобна: партиите на центъра завоюваха, отговаряйки на упованията на болшинството за нерешителност и отбрана. Само че одобрявайки нещо, което от ден на ден наподобява като безкрайна поредност от локдауни и наложителна имунизация, европейските държавни управления рискуват неправилно да прочетат изменящите се публични настроения.
В този подтекст разновидността Омикрон съставлява огромен политически риск. Необходими са решителни дейности против претоварването на здравните системи, само че възприемането на политика на оптималната нерешителност, което беше верният метод при започване на пандемията, през днешния ден наподобява все по-спорно, а държавните управления рискуват да попаднат в клопката на лично си създание. Голямата страна в действителност се завръща, само че не и доверието в нея.
Традиционните политически партии в Европа през днешния ден залагат своята легитимност на способността си да победят пандемията. Това е рискова игра. Настояването хората да се имунизират е добра обществена политика, само че тя не подсигурява, че няма да има инфектирани и умряли. Правителствата могат да лимитират рисковете, само че не и да ги отстранен.
Имитация и демокрацияС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Парадоксът е, че колкото по-висок е процентът на имунизираните в едно общество, толкоз по-малко евентуално е то да поддържа локдауните и други ограничаващи политики. След две години живот, белязан от " дефицит на пространство, обезщетен от остатък от време ", както в миналото Йосиф Бродски разказа живота на пандизчията, хората към този момент се умориха да бъдат уплашени. Те чакат учебните заведения да отворят и животът да се върне към нещо като нормалност.
Появата на Омикрон сподели, че пандемията към момента не е завършила. Но доста хора към този момент живеят по този начин, като че ли е настъпил светът след пандемията. В миг като този слагането на рационални упования е може би най-хубавата антипопулистка политика, която всяко държавно управление може да схване. Не можем да се надяваме да победим пандемията, ще се наложи да се научим да живеем с нея.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Наскоро разговарях с либертариански надъхан публицист, пътуващ до Виена. " Трябва ли да се учудваме, че таман Австрия реши да наложи локдаун за неимунизираните и държавното управление упорства за наложителна имунизация? " - кресна ми той. - Не бяха ли австрийците и германците тези, които първи постановиха ограничавания на своите малцинства през 30-те години? " В наши дни това удивително пресилване е много типично за скептиците във връзка с имунизациите и за съперниците на локдауна.
Призракът на фашизма в никакъв случай не си е тръгвал от европейската политика , а обвиняването, че политическите ви врагове са наследници на Хитлер е известен прийом от края на Втората международна война. Ала протичащото се през днешния ден е в действителност сюрреалистично: по традиция таман крайнодесните партии, някои от които имат своите корени в нацисткото минало, са упреквани във фашистки уклон. Само че през днешния ден обвинителите са точно те. Чувал съм даже някои скептици по отношение на имунизациите и деятели против локдауна да приканват за Нюрнбергски развой за всеки, който се застъпва за наложителната имунизация.
Ще имат ли триумф опитите да се оспори престижа на надделяващата страна и обвиняванията против обичайните политици в здравен фашизъм? Може би. Неотдавнашно изследване на Европейския съвет за външна политика демонстрира, че въпреки множеството западноевропейци да поддържат ограничаващите ограничения, въвеждани от държавните управления в битката с ковид, мнозина въпреки всичко имат смесени усеща. А съвсем половината от австрийците и германците съгласно анкетата претърпяват пандемията като загуба на независимост. Популистите са подготвени да се възползват от тези настроения .
Но към този момент нямат триумф. Неотдавнашните избори в Германия, Чехия и България демонстрираха, че през днешния ден гласоподавателите са по-малко склонни да следват популистките водачи, в сравнение с преди няколко години. Проучване за глобализма на организация YouGov и Кеймбриджския университет от ноември откри, че през последните три години популистките настройки " са доста намалели " в 10 европейски страни, само че за сметка на това са във напредък тайните убеждения. Опасявам се, че колкото по-дълго не престават пандемичните ограничавания и колкото по-тежко е чувството за икономическите последствия, толкоз по-вероятно е причините на популистите да наберат социална поддръжка.
През последните месеци популистката десница претърпя смяна на идентичността си. Преди време тези партии упорстваха, че с позициите си против имиграцията и културните промени приказват от името на " народа ", от името на безмълвното болшинство. Ала това към този момент не работи. Партията на свободата в Австрия да вземем за пример възприе твърда позиция против имунизацията. Но заемането на сходна позиция значи, че тази партия към този момент не може да претендира да бъде представител на болшинството, тъй като множеството австрийци избраха да се имунизират. Поне в Западна Европа имунизираните са болшинство. Не е изненадващо, че там, където популистите са на власт, да вземем за пример в Унгария и Полша, те възприемат политики в интерес на имунизацията и локдауна, сходни с въвежданите от обичайните партии на други места.
Днес популистките партии упорстват, че приказват от името на едно преследвано малцинство от нонконформисти и се нареждат като бранители на свободата и самостоятелните права. Вероятно това звучи познато на мнозина американци: тези партии заемат позициите, защитавани и от американската десница даже когато е на власт. Сега е към този момент ясно, че рецесията с ковид способства за интернационализирането на популистката десница.
Този опит за дефиниране на " свободата " като героична опозиция против интервенционистката политика на страната евентуално ще се провали в застаряващите общества на Европа, където паниките заради вируса са огромни. Противопоставяйки се на наложените ограничавания, политическите играчи ще имат по-голям късмет да привлекат представители на по-младите генерации, които за разлика от своите родители биха упрекнали държавните политики по-скоро за загубата на независимост, в сравнение с за разпространяването на един гибелен вирус.
Младите свързват пандемията не толкоз със загубата на живот, колкото с разрушаването на техния метод живот. Проучването на Европейския съвет за външна политика демонстрира, че те преглеждат себе си като невидими жертви на нежеланието на техните държавни управления да рискуват. Показателно е, че на подкрепяните от Партията на свободата манифестации против имунизациите във Виена един до друг с последователите на тази партия стачкуваха и техните върли до през вчерашния ден врагове - анархисти и други представители на левицата, които исторически имат доста повече последователи измежду младите.
Какво значи това за обичайните политически партии? В кратковременен проект обстановката наподобява удобна: партиите на центъра завоюваха, отговаряйки на упованията на болшинството за нерешителност и отбрана. Само че одобрявайки нещо, което от ден на ден наподобява като безкрайна поредност от локдауни и наложителна имунизация, европейските държавни управления рискуват неправилно да прочетат изменящите се публични настроения.
В този подтекст разновидността Омикрон съставлява огромен политически риск. Необходими са решителни дейности против претоварването на здравните системи, само че възприемането на политика на оптималната нерешителност, което беше верният метод при започване на пандемията, през днешния ден наподобява все по-спорно, а държавните управления рискуват да попаднат в клопката на лично си създание. Голямата страна в действителност се завръща, само че не и доверието в нея.
Традиционните политически партии в Европа през днешния ден залагат своята легитимност на способността си да победят пандемията. Това е рискова игра. Настояването хората да се имунизират е добра обществена политика, само че тя не подсигурява, че няма да има инфектирани и умряли. Правителствата могат да лимитират рисковете, само че не и да ги отстранен.
Парадоксът е, че колкото по-висок е процентът на имунизираните в едно общество, толкоз по-малко евентуално е то да поддържа локдауните и други ограничаващи политики. След две години живот, белязан от " дефицит на пространство, обезщетен от остатък от време ", както в миналото Йосиф Бродски разказа живота на пандизчията, хората към този момент се умориха да бъдат уплашени. Те чакат учебните заведения да отворят и животът да се върне към нещо като нормалност.
Появата на Омикрон сподели, че пандемията към момента не е завършила. Но доста хора към този момент живеят по този начин, като че ли е настъпил светът след пандемията. В миг като този слагането на рационални упования е може би най-хубавата антипопулистка политика, която всяко държавно управление може да схване. Не можем да се надяваме да победим пандемията, ще се наложи да се научим да живеем с нея.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ