Вечният конфликт между поколенията
„ Днешното потомство за нищо не става... “ Това не е имитация подочута на пазара от постоянно мърмореща бабичка. Написал го е древногръцки мъдрец за своите съвременници. Ала от остаряла Елада до в този момент са минали хилядолетия и нищо не се е трансформирало. Оплакванията от младото потомство са си все същите. Увереността, че то върви към неуспех, е неизменима.
В сходен дух са и въздишките по положителното остаряло време, когато всичко е било сякаш по-хубаво. А в действителност всяко време си е със своите плюсове и минуси. Днешният ден е сегашното на потомство, което след няколко десетилетия ще заеме мястото на носталгичните старци и ще търси кусурите на новите млади. Животът фактически е колело и до момента в който в един миг си от едната му страна, то току се е извъртяло и към този момент си от другата. Вечните проблеми сред поколенията са заложени от самото естество на битието. Всяко потомство си създава своите ограничения за нещата, които след известно време се оказва, че по никакъв начин, но по никакъв начин не пасват на идващото. Затова и, татковци и синове е безспорна класика. Особено яростен е конфликтът на терена на бита. Отрязаните плитки на девойките през 20-те години на предишния век, поради модата на късите коси, са били същинска домашна гражданска война. Лакираните нокти на младите дами през 60-те години на предходния век са предизвиквали смут у техните дядовци. Днешните компютри, Интернет и мобилни връзки мъчно прилягат на бабите и дядовците. На увещанието да си вземе мобилен телефон за по-голямо улеснение, съм чувала възрастен човек простичко да дава отговор: “Остави, това нещо не е от моя свят “.
Вероятно в основата на спора сред поколенията е първичната човешка опозиция към всичко друго от уюта на познатото ни съществуване. Приемането на новото значи да се променяш и ти, а това изисква доста изпитание. Затова отворените към света, креативен персони имат надалеч по-малък междупоколенчески проблем, в сравнение с тези, които са привикнали на удобството всичко към тях да е все едно и също. Усещане, илюзорно в границите на един живот и невероятно изобщо, изключително при динамичността на съвремието.
Всъщност няма лесна възраст. Факт е, че точно младежите до 29 година и хората над 50 година публично се считат за най-рисковите групи при намиране на работа.
Младият човек за пръв път прави всички значими неща в живота си и същинското наслаждение е да ги направи самичък, без да му дишат във врата – да има собствен дом, персонално да го подреди, да открие хубостта и компликациите да отгледа детето си. Сам да си завъди за пръв път котка или цвете, без непрестанно да бъде поучаван от всичкознаещия възрастен.
Човекът на години пък желае никой да не пипа и размества мебелите в къщата му. Те са материалното парченце от неговия изчезващ свят. Затова остарелият дрешник или спалнята, купени за сватбата, ще си отидат единствено дружно с него. Държи нещата да стават по неговия метод. Упорито има вяра, че той е най, в случай че не и само верният.
В забавна обстановка се намира междинното потомство, което е сред чука и наковалнята. То би трябвало да реагира почти съответно на дивотиите на поотрасналите си деца и да отбива недоволството на поостарелите си родители. Затова пък има неповторимия късмет в тази стадий на живота си да има позиция и към двете направления – към бъдещето и към предишното. А тя демонстрира, че всяко ново време неизбежно става остаряло. Така че без значение от страховете, че сегашните млади са го блъснали на мързел и за нищо не стават, светът няма да пропадне, щом е оживял от Елада до момента. Той си върви неотменно напред - хем изменен откъм обичай и технологии, хем еднакъв в главните човешки разбирания за него.
В сходен дух са и въздишките по положителното остаряло време, когато всичко е било сякаш по-хубаво. А в действителност всяко време си е със своите плюсове и минуси. Днешният ден е сегашното на потомство, което след няколко десетилетия ще заеме мястото на носталгичните старци и ще търси кусурите на новите млади. Животът фактически е колело и до момента в който в един миг си от едната му страна, то току се е извъртяло и към този момент си от другата. Вечните проблеми сред поколенията са заложени от самото естество на битието. Всяко потомство си създава своите ограничения за нещата, които след известно време се оказва, че по никакъв начин, но по никакъв начин не пасват на идващото. Затова и, татковци и синове е безспорна класика. Особено яростен е конфликтът на терена на бита. Отрязаните плитки на девойките през 20-те години на предишния век, поради модата на късите коси, са били същинска домашна гражданска война. Лакираните нокти на младите дами през 60-те години на предходния век са предизвиквали смут у техните дядовци. Днешните компютри, Интернет и мобилни връзки мъчно прилягат на бабите и дядовците. На увещанието да си вземе мобилен телефон за по-голямо улеснение, съм чувала възрастен човек простичко да дава отговор: “Остави, това нещо не е от моя свят “.
Вероятно в основата на спора сред поколенията е първичната човешка опозиция към всичко друго от уюта на познатото ни съществуване. Приемането на новото значи да се променяш и ти, а това изисква доста изпитание. Затова отворените към света, креативен персони имат надалеч по-малък междупоколенчески проблем, в сравнение с тези, които са привикнали на удобството всичко към тях да е все едно и също. Усещане, илюзорно в границите на един живот и невероятно изобщо, изключително при динамичността на съвремието.
Всъщност няма лесна възраст. Факт е, че точно младежите до 29 година и хората над 50 година публично се считат за най-рисковите групи при намиране на работа.
Младият човек за пръв път прави всички значими неща в живота си и същинското наслаждение е да ги направи самичък, без да му дишат във врата – да има собствен дом, персонално да го подреди, да открие хубостта и компликациите да отгледа детето си. Сам да си завъди за пръв път котка или цвете, без непрестанно да бъде поучаван от всичкознаещия възрастен.
Човекът на години пък желае никой да не пипа и размества мебелите в къщата му. Те са материалното парченце от неговия изчезващ свят. Затова остарелият дрешник или спалнята, купени за сватбата, ще си отидат единствено дружно с него. Държи нещата да стават по неговия метод. Упорито има вяра, че той е най, в случай че не и само верният.
В забавна обстановка се намира междинното потомство, което е сред чука и наковалнята. То би трябвало да реагира почти съответно на дивотиите на поотрасналите си деца и да отбива недоволството на поостарелите си родители. Затова пък има неповторимия късмет в тази стадий на живота си да има позиция и към двете направления – към бъдещето и към предишното. А тя демонстрира, че всяко ново време неизбежно става остаряло. Така че без значение от страховете, че сегашните млади са го блъснали на мързел и за нищо не стават, светът няма да пропадне, щом е оживял от Елада до момента. Той си върви неотменно напред - хем изменен откъм обичай и технологии, хем еднакъв в главните човешки разбирания за него.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ