Критичното мислене и децата
Днешният цифровизиран свят предлага на децата океани от информация. Те обменят данни, споделят, имат достъп до всевъзможни източници. Това е тяхната естествена среда, чиито мащаби и въздействие ние не сме в положение даже да обозрем. Дори тези от нас - родители, учители и експерти, които се имаме за осведомени и в час с технологиите. Тепърва се изследва въздействието на тази свърхинформираност върху човешката душeвност, когнитивните качества, страстите, общуването.
Междувременно концепциите за " истина ", " правилно ", " неистина ", " агитация " се слагат под въпрос в подтекста на феномени като " пост-истина ", " подправена вест ". Никой не може да подсигурява истинността на обстоятелствата и доказателствата, значимо е към този момент кой е източникът, кой е осведомителният канал, по какъв начин идва информацията до потребителя. Да отсееш справедлив, некомпроментиран, самостоятелен източник на информация през днешния ден днес не е въпрос на избор от къде какво да научиш, само че и да осъзнаваш, че изборът ти моделира светоглед, позиции по значими въпроси, той предизвика дейностите ти.
Критичното мислене към източниците на информация е метод за оцеляване в океана от информация. Независимо дали идва от медии, партии, публични фигури, политици - всевъзможен тип престижи. Информацията е доста, разнопосочна, противоречаща си и през днешния ден тя ни въздейства повече от всичко.
Децата не се раждат с сериозно мислене, ние действително ги учим на тъкмо противоположното - да бъдат послушни, да почитат престижите, да не основават проблеми. Собственото мнение разстройва дисциплината, характерностите пречат. Децата одобряват и положителното, вярното - привички, умения, правила в обществото, и неприятното, неверното. Волно или несъзнателно всички възрастни оказваме такова въздействие над децата (си).
Ако те решат да сверят, да ревизират това, на което ги учим - у дома, в учебно заведение или да схванат повече по техните си тематики, децата се обръщат към интернет (а, не както напълно до скоро - до книгите в библиотеката или към различен възрастен с по-голям авторитет), където ги залива толкоз доста информация, те се объркват и цикълът се затваря.
Критичното мислене обаче е учредено на един доста изконен детски ентусиазъм - любознанието, което в най-хубавия случай се трансформира в ученолюбивост. Точно там стартира и нашият метод да учим децата си да мислят с главите си, да работят с информация, да отсяват източниците. Да развият оня нюх, който ще попречи на агитация, тирада на омразата, на операция от всевъзможен генезис и цел, да им влияе. Те да се трансфорат в част от масата, която всеки може да направлява, както си желае.
Ако желаете детето да има лично мнение, да развие сериозно мислене и да се научи да плува в големия океан от информация:
Винаги изслушвайте добре детето, без значение от възрастта, когато то желае да пита или съобщи нещо, което има нереално за него значение. Сложните мисли отвън непосредствените потребности, демонстрират, че у детето се оформя визия за свят, оттатък забележимото - свят на хрумвания, връзки, обстоятелства. То се пробва да прави свои изводи, да изрича догатки, да извежда връзки. Тогава ние първо би трябвало деликатно да изслушаме и схванем в каква посока отива мисълта му, да помогнем да я формулира по-ясно, по-близко до него и вероятно да се включим на собствен ред, да надградим. Като постоянно си оставяме малка врата, че може и да не сме прави, да се стремим да се придържаме към обстоятелства и да сме справедливи.
Стремете се да задоволявате всячески любознанието и го окуражавайте да не стопира да пита за всичко, което му е неразбираемо. Започва се от безумните детски въпроси като за какво дъждър вали от горе на долу, само че зад този вид въпроси се крие необременена от неудобството, че казваш нещо неуместно, мисъл. Ние възрастните се срамим да задаваме въпроси, с цел да не ни помислят за глупави, само че при децата го няма още това. Затова всеки въпрос е значим и той би трябвало да бъде посрещан с наслада, а не с скука.
Поощрявайте всяка независима мисъл на детето, такава, която демонстрира неговата характерност и лично мнение. Разбира се, има граници на това подучване, родителите сме за това, само че детето би трябвало да усеща утвърждението ви, когато аргументирано, решително и умерено утвърждава своята позиция. Това е неговият вътрешен компас за правдивост и може посоката да е неверна, да се покаже като неверна, само че механизмът не трябва да бъде потъпкван. Хвалете го, когато е изобретателно, демонстрира възприятие за комизъм или изкаже някоя истинска мисъл. Така то ще пораства с добра самокритика, която постоянно е в интерес на увереността му като възрастен.
Критичното мислене има собствен прочувствен пик в пубертета, когато децата слагат под подозрение досегашните престижи и търсят нови, по-близки до себе си. Тогава е времето, когато връзките на доверие и непосредственост или трайно се затвърждават, или се късат. Приемете, че като родители, вие ще сте първите, в които то ще се съмнява, бунтува. Свикнете с мисълта, че няма към този момент да сте готини и търсени по оня детски метод. Говорете намерено за своите дефекти и слаби моменти. Изслушвайте рецензията му към вашите решения в предишното, по какъв начин разсъждава за изборите ви в този момент. Нека излага мислите си умерено, без яд.
Говорете с детето си за смисъла на информацията, дано осъзнае отговорността - по какъв начин всеки може да интерпретира и да гони някаква користна цел. Без непотребен възторг и тайни теории, дано знае, че постоянно има интерес, че постоянно нещо се цели и с цел да се стига до някаква истина - дали е за домашното по Човек и цивилизации или за геополитиката, лобитата, корпоративните измами, финансовите измами - човек би трябвало да рови надълбоко и да мисли с главата си.
Междувременно концепциите за " истина ", " правилно ", " неистина ", " агитация " се слагат под въпрос в подтекста на феномени като " пост-истина ", " подправена вест ". Никой не може да подсигурява истинността на обстоятелствата и доказателствата, значимо е към този момент кой е източникът, кой е осведомителният канал, по какъв начин идва информацията до потребителя. Да отсееш справедлив, некомпроментиран, самостоятелен източник на информация през днешния ден днес не е въпрос на избор от къде какво да научиш, само че и да осъзнаваш, че изборът ти моделира светоглед, позиции по значими въпроси, той предизвика дейностите ти.
Критичното мислене към източниците на информация е метод за оцеляване в океана от информация. Независимо дали идва от медии, партии, публични фигури, политици - всевъзможен тип престижи. Информацията е доста, разнопосочна, противоречаща си и през днешния ден тя ни въздейства повече от всичко.
Децата не се раждат с сериозно мислене, ние действително ги учим на тъкмо противоположното - да бъдат послушни, да почитат престижите, да не основават проблеми. Собственото мнение разстройва дисциплината, характерностите пречат. Децата одобряват и положителното, вярното - привички, умения, правила в обществото, и неприятното, неверното. Волно или несъзнателно всички възрастни оказваме такова въздействие над децата (си).
Ако те решат да сверят, да ревизират това, на което ги учим - у дома, в учебно заведение или да схванат повече по техните си тематики, децата се обръщат към интернет (а, не както напълно до скоро - до книгите в библиотеката или към различен възрастен с по-голям авторитет), където ги залива толкоз доста информация, те се объркват и цикълът се затваря.
Критичното мислене обаче е учредено на един доста изконен детски ентусиазъм - любознанието, което в най-хубавия случай се трансформира в ученолюбивост. Точно там стартира и нашият метод да учим децата си да мислят с главите си, да работят с информация, да отсяват източниците. Да развият оня нюх, който ще попречи на агитация, тирада на омразата, на операция от всевъзможен генезис и цел, да им влияе. Те да се трансфорат в част от масата, която всеки може да направлява, както си желае.
Ако желаете детето да има лично мнение, да развие сериозно мислене и да се научи да плува в големия океан от информация:
Винаги изслушвайте добре детето, без значение от възрастта, когато то желае да пита или съобщи нещо, което има нереално за него значение. Сложните мисли отвън непосредствените потребности, демонстрират, че у детето се оформя визия за свят, оттатък забележимото - свят на хрумвания, връзки, обстоятелства. То се пробва да прави свои изводи, да изрича догатки, да извежда връзки. Тогава ние първо би трябвало деликатно да изслушаме и схванем в каква посока отива мисълта му, да помогнем да я формулира по-ясно, по-близко до него и вероятно да се включим на собствен ред, да надградим. Като постоянно си оставяме малка врата, че може и да не сме прави, да се стремим да се придържаме към обстоятелства и да сме справедливи.
Стремете се да задоволявате всячески любознанието и го окуражавайте да не стопира да пита за всичко, което му е неразбираемо. Започва се от безумните детски въпроси като за какво дъждър вали от горе на долу, само че зад този вид въпроси се крие необременена от неудобството, че казваш нещо неуместно, мисъл. Ние възрастните се срамим да задаваме въпроси, с цел да не ни помислят за глупави, само че при децата го няма още това. Затова всеки въпрос е значим и той би трябвало да бъде посрещан с наслада, а не с скука.
Поощрявайте всяка независима мисъл на детето, такава, която демонстрира неговата характерност и лично мнение. Разбира се, има граници на това подучване, родителите сме за това, само че детето би трябвало да усеща утвърждението ви, когато аргументирано, решително и умерено утвърждава своята позиция. Това е неговият вътрешен компас за правдивост и може посоката да е неверна, да се покаже като неверна, само че механизмът не трябва да бъде потъпкван. Хвалете го, когато е изобретателно, демонстрира възприятие за комизъм или изкаже някоя истинска мисъл. Така то ще пораства с добра самокритика, която постоянно е в интерес на увереността му като възрастен.
Критичното мислене има собствен прочувствен пик в пубертета, когато децата слагат под подозрение досегашните престижи и търсят нови, по-близки до себе си. Тогава е времето, когато връзките на доверие и непосредственост или трайно се затвърждават, или се късат. Приемете, че като родители, вие ще сте първите, в които то ще се съмнява, бунтува. Свикнете с мисълта, че няма към този момент да сте готини и търсени по оня детски метод. Говорете намерено за своите дефекти и слаби моменти. Изслушвайте рецензията му към вашите решения в предишното, по какъв начин разсъждава за изборите ви в този момент. Нека излага мислите си умерено, без яд.
Говорете с детето си за смисъла на информацията, дано осъзнае отговорността - по какъв начин всеки може да интерпретира и да гони някаква користна цел. Без непотребен възторг и тайни теории, дано знае, че постоянно има интерес, че постоянно нещо се цели и с цел да се стига до някаква истина - дали е за домашното по Човек и цивилизации или за геополитиката, лобитата, корпоративните измами, финансовите измами - човек би трябвало да рови надълбоко и да мисли с главата си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ