Кой е Хиацинт в гръцката митология
Днешните откриватели на гръцките митове и легенди търсят основата на всеки един мит, с цел да си отговорят на въпроса за произхода на тези именити приказни разкази.
Сред митовете има една огромна група - на дендроморфните метаморфози, при които човек е видоизменен от боговете в растение. Една от най-популярните дендроморфни метаморфози, създадена от Овидий, е митът за Хиацинт.
В легендата Хиацинт е наследник на царя на Спарта Амикъл или на различен спартанския цар - Ойбал. Изключително красивият и умел юноша бил другар и любим на Аполон. Богът на слънцето и изкуствата обичал да прекарва времето си с него, учел го на всички изкуства, които покровителствал - музика, танци, просвета, само че дружно с това и на спортни умения.
Едно от тези занимания минало в мятане на диск. Докато двамата другари се забавлявали, те били следени от божеството на източния вятър - Зефир, който изпитвал ревнивост поради обичта на Аполон към Хиацинт. С мощно дихание той отклонил диска, хвърлен от Аполон, и тежкият железен предмет блъснал смъртоносно Хиацинт по челото.
Богът не съумял да избави своя другар, само че решил да увековечи загатна за него, като трансформирал изтичащата от раната му кръв в прелестно цвете с пурпурно-лилави цветове и мощен прелестен мирис.
Цветето в памет на Хиацинт има чашка с форма на лилия, напомняща за гръцката дума ай, която се превежда като уви и приказва за покрусата на Аполон от трагичната преживелица. Това приятно цвете и през днешния ден краси градините и го назоваваме зюмбюл.
Ако потърсим далечната праоснова на този мит, тя ни води към евентуално провидение от пределинския интервал. Какво тъкмо отношение е имал този господ към Аполон, с цел да се свърже с него, не е известно, само че в последна сметка божеството е минало към култа на Аполон.
Може да се допуска, че става въпрос за подземно провидение от растителното царство, чиято гибел е оплакана, сходно на тази на Адонис. За задачата е провеждан фестивал Хиацинтия от началото на лятото, продължаващ 3 дни.
Ритуалите в него последователно прекосявали от тъга по Хиацинт към наслада от величието на слънчевия господ. Празникът е ясно обвързван с растителността и отбелязва прекосяването от свежестта на пролетта към сухото жежко лято и узряването на зърното.
