Ако си отегчен в британската столица, значи си отегчен от мечтите
Днес ви представяме един от последните текстове в състезанието ни " Обичам този град! ". Клара Викторова ни споделя за Лондон.
Детската ми фантазия постоянно е била да имам вселенски живот. Мога да кажа, че имах опцията да открия чудесата на Европа, пътувайки из обособените страни. Посетих доста места, които оставиха своя отпечатък върху спомените и живота ми. Разбрах, че всеки град и всяка страна има свое лично чудо. Всички пейзажи носят магия, а някои пленяват сърцето на своите гости. Всички посетени от мен места ме допряха, само че някои ме плениха вечно. Има няколко града, където бих се върнала, без да се замисля, и точно там да прекарам остатъка от живота си.
Днес няма да ви приказвам за сантименталната Ница, за родната София, за елегантния Париж или пък за магнетичната Флоренция. Избрах да ви споделя очарованието си от един град, който обикнах относително неотдавна. Кой е този град ли? Лондон. Доста банално, биха споделили някои. Да, само че не. Само в случай че най-малко един път сте посетили английската столица, ще можете да ме разберете. Смесицата от история, мода, великолепие и динамичност е несравнима с тази на никое друго място на света. Великолепието на постройките от викторианската ера зашеметява окото, а луксът, с който е напоена лондонската атмосфера, носи духа на Британската империя.
Именно преплитането на предишното с сегашното се въплъщава на всички места в града. В Лондон напредъкът и историята вървят ръка за ръка. Никъде другаде няма да усетите историята по-жива от кулата Tower, където жестокият Хенри VIII е обезглавил две от шестте си дами, и на никое място другаде няма да почувствате напредъка по-осезаемо от Ситито на Лондон, където съгласно локалното вярване във въздуха се носи ароматът на пари. Уникалността на града е неоспорима. Това се потвърждава и от обстоятелството, че точно тук, в Обсерваторията на кралица Виктория, можете да стъпите по едно и също време в двете полукълба на нашата планета.
В Лондон традициите са живи и ще пребъдат още дълги години – британският следобеден чай е станал именит и е известен на всички места по света.
Но това, което ме накара да обикна Лондон, е животът, който пулсира от всяка улица, от всяка постройка и от всеки дом. Именно хората дават образа на града и го трансформират в това, което е той.
Не знам дали сте усещали по какъв начин всекидневието на живота ви поема и ви завъртa с такава скорост, че даже и не разбирате какво се случва с вас. Не си давате сметка по какъв начин времето минава и по какъв начин ежедневните компликации центрират цялото ви внимание. Умората и неприятностите се оказват доста повече от хубавите мигове, а стресът доближава краен лимит. Това се беше случило и с мен, заради една или друга причина.
Именно в Лондон си спомних какво е да живееш същински. Този град има лично сърце и собствен личен темп. Скуката и еднообразието не съществуват в Лондон – неслучайно споделят, че в случай че си отегчен в английската столица, то тогава ти си отегчен от фантазиите. Дори графитите в Лондон описват своя история и по този начин способстват за обликa на града. A лудият темп като че ли се дирижира от кулата часовник Big Ben, която в никакъв случай не стопира своята ария: “Бинг-Бонг! Бинг-Бонг! ”.
Лондон изненадва и печели своите посетители всеки ден. Препълнeните улици, оживените пъбове и динамичността на придвижването приканват и омайват. И по този начин хората постоянно се запиват: “Защо ли и ние не се присъединим към този чалнат кръговрат? ”.
Автор: Клара Викторова
Детската ми фантазия постоянно е била да имам вселенски живот. Мога да кажа, че имах опцията да открия чудесата на Европа, пътувайки из обособените страни. Посетих доста места, които оставиха своя отпечатък върху спомените и живота ми. Разбрах, че всеки град и всяка страна има свое лично чудо. Всички пейзажи носят магия, а някои пленяват сърцето на своите гости. Всички посетени от мен места ме допряха, само че някои ме плениха вечно. Има няколко града, където бих се върнала, без да се замисля, и точно там да прекарам остатъка от живота си.
Днес няма да ви приказвам за сантименталната Ница, за родната София, за елегантния Париж или пък за магнетичната Флоренция. Избрах да ви споделя очарованието си от един град, който обикнах относително неотдавна. Кой е този град ли? Лондон. Доста банално, биха споделили някои. Да, само че не. Само в случай че най-малко един път сте посетили английската столица, ще можете да ме разберете. Смесицата от история, мода, великолепие и динамичност е несравнима с тази на никое друго място на света. Великолепието на постройките от викторианската ера зашеметява окото, а луксът, с който е напоена лондонската атмосфера, носи духа на Британската империя.
Именно преплитането на предишното с сегашното се въплъщава на всички места в града. В Лондон напредъкът и историята вървят ръка за ръка. Никъде другаде няма да усетите историята по-жива от кулата Tower, където жестокият Хенри VIII е обезглавил две от шестте си дами, и на никое място другаде няма да почувствате напредъка по-осезаемо от Ситито на Лондон, където съгласно локалното вярване във въздуха се носи ароматът на пари. Уникалността на града е неоспорима. Това се потвърждава и от обстоятелството, че точно тук, в Обсерваторията на кралица Виктория, можете да стъпите по едно и също време в двете полукълба на нашата планета.
В Лондон традициите са живи и ще пребъдат още дълги години – британският следобеден чай е станал именит и е известен на всички места по света.
Но това, което ме накара да обикна Лондон, е животът, който пулсира от всяка улица, от всяка постройка и от всеки дом. Именно хората дават образа на града и го трансформират в това, което е той.
Не знам дали сте усещали по какъв начин всекидневието на живота ви поема и ви завъртa с такава скорост, че даже и не разбирате какво се случва с вас. Не си давате сметка по какъв начин времето минава и по какъв начин ежедневните компликации центрират цялото ви внимание. Умората и неприятностите се оказват доста повече от хубавите мигове, а стресът доближава краен лимит. Това се беше случило и с мен, заради една или друга причина.
Именно в Лондон си спомних какво е да живееш същински. Този град има лично сърце и собствен личен темп. Скуката и еднообразието не съществуват в Лондон – неслучайно споделят, че в случай че си отегчен в английската столица, то тогава ти си отегчен от фантазиите. Дори графитите в Лондон описват своя история и по този начин способстват за обликa на града. A лудият темп като че ли се дирижира от кулата часовник Big Ben, която в никакъв случай не стопира своята ария: “Бинг-Бонг! Бинг-Бонг! ”.
Лондон изненадва и печели своите посетители всеки ден. Препълнeните улици, оживените пъбове и динамичността на придвижването приканват и омайват. И по този начин хората постоянно се запиват: “Защо ли и ние не се присъединим към този чалнат кръговрат? ”.
Автор: Клара Викторова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ