Срещнах приятелка от детството, която на 60 нямаше деца. Решила да не ражда, а да живее за себе си
Днес срещнах другарка от детството. Тя е на 60 години, като мен. Когато завършихме университета, тя незабавно си събра нещата и напусна града ни. Известно време си кореспондирахме с нея, само че по-късно загубихме връзка.
От общи другари научих, че моята другарка пътува, не седи на едно място и сменя мъжете. На 50 години към този момент беше с третия си брачен партньор. Но най-после се разведе и с него.
Тя в никакъв случай не е имала деца през целия си живот. Не разбрах за какво. Все отново доста дами най-малко раждат за себе си. Ако не им се получи с някой мъж, най-малко имат дете и могат да гледат внуците си.
И не щеш ли остарялата ми другарка пристигна в нашия град. Налагало се да продаде останалото имущество. Преди това даваше жилищата си чартърен.
Срещнахме се и поговорихме. Аз й разказаг живота си, тя показа своя. И зададох въпрос:
– Приятелко, за какво животът ти се стече по този метод? Защо не си родила деца? Поне за себе си. Да има кой да ти донесе чаша вода на остарели години?
Тя се засмя в лицето ми и сподели:
„ Каква чаша? Вашите деца ще ви донесат ли нещо? Съвременните деца към този момент не носят чаши в леглото. И не се грижат за възрастните хора. По-лесно е да пестиш пари цялостен живот и да наемеш добра здравна сестра, вместо да молиш и да товариш децата си.
А не съм раждала, тъй като не желаех. Нямам майчинско предпочитание постоянно да кърмя някого, да се грижа за някого, да се безпокоя за някого или да давам пари. Реших да посветя живота си на моя обичан. Исках да пътувам, да видя света, да върша пари. Съпрузите ми ме напуснаха единствено тъй като отхвърлих да им родя деца.
Сега пребивавам за лично наслаждение. Не е нужно да виждам внуците си или да работя в пенсия, с цел да храня деца, които сами не могат да печелят пари.
Затова не скърбя за нищо. Напротив, скърбя тези, които родиха куп деца и в този момент седят сами.
И също по този начин упрекват децата си, че са не запомнили или са се преместили в друга страна. Аз нямам такива проблеми. “
Изслушах приятелката си и разбрах, че ненапълно е права. Защо да раждате, за какво да се притеснявате, в случай че не желаете? А и живеем във времена, в които в действителност не е несъмнено, че някой ще ти помогне, като остарееш. Примери доста. Но знам и че тя в никакъв случай няма да познае най-великото възприятие на света: да бъдеш майка.
А вие какво мислите?
