За политиците, забравили учителите
Днес си късаме косите, че няма преподаватели, само че даже на 24 май не ги зачитаме
Зад всяко дете стои добър преподавател. Пред всяко дете стои предстоящ преподавател. Думите са на новия български дипломат във Ватикана Богдан Паташев, учител по история на изкуството на италиански език в Националния образователен комплекс по просвета с Италиански колеж. С тях той пожела на възпитаниците си да изберат преподавателската специалност и да станат почтени учители. Защото в детското схващане има единствено две категории хора - възпитаници и учители. И единствено посредством предаването на познанието обществото ни ще върви напред.
Учителят Паташав сподели това на учениците си в навечерието на 24 май, по време на грандиозния учебен концерт на НУКК, който по традиция се организира в НДК. В зала № 1 шефът на едно от най-престижните учебни заведения у нас Величка Велянова за първи път показа обществено новия дипломат. Кариерата му стартира с две знакови изключения - той потегля на дипломатическа работа не от партиен кабинет или кулоар на Външно, а от преподавателската банка. И сигурно остава и единственият,
изпратен на новата си задача с овациите не на служители, а на своите ученици
Никой от политиците не видя това. Макар че НУКК е под опеката на страната, представители на нейните министерства нямаше. Дългият лист на златните медали, извоювани през годината от учениците, както и имената на техните учители, прочетени в залата, не бе толкоз трогателен, колкото изборните описи и инспекцията на правилните хора по секции. Пък и политиците бяха заети за пишат речите си за формалното честване на 24 май през днешния ден. Уви, от нелепост, по инерция или в тази ситуация поради предизборна акция, пред Храма на книгата в София и пред паметника на Светите братя Кирил и Методий, думи на българските учители не прозвучаха. Преподавателите бяха аудитория. Начело на обичайното шествие още веднъж застанаха политици. Учените останаха електорат, децата - масовка.
Президентът Румен Радев стартира словото си, обръщайки се първо не към българския учител, а към шефката на ЮНЕСКО - висок посетител на страната ни през днешния ден. Просветният министър Красимир Вълчев четеше от листче. Аплодираха го партийни водачи и претенденти за евродепутати, борещи се за преференции.
Чудно ли е тогава, че ректорът на най-старото висше учебно заведение у нас проф. Анастас Герджиков се възмути обществено, че политиците и тази година окупираха първата редица на празничното шествие в София: „ Безобразието се трансформира в традиция ". Наложи се Герджиков да им напомни, че традицията повелява отпред в колоната на знанието да е духовенството, след него преподавателите, след тях обществото.
Кога забравихме, че 24 май е празник не на властта, а на духа?
Когато преди 30 години политици принизиха преподавателя към чистачката и го принудиха да търси оцеляване на открито? Или по-късно - когато други политици му лишиха лицето и го трансфораха в чертичка от таблицата с минимален фонд работна заплата. Или в последните години - когато трети орязаха велики български писатели от образователния материал и пуснаха джендърския дух в школата?!
Днес си късаме косите, че преподаватели няма. Особено по науките на бъдещето - математика, физика, информатика, технологии. Но на какъв брой преподаватели като Тео (известния казанлъшки физик Теодоси Теодосиев) създадохме условия, с цел да обучат своите наследници тук и в този момент...На какъв брой донори за обучение като проф. Минко Балкански страната протегна ръка. На какъв брой от учителите на личните ни деца се обадихме, с цел да кажем: Благодарим ви, че ви има, реверанс!
Гордеем се пред микрофоните с неповторимата си книжовност, само че в чата продължаваме да пишем на маймуница, а на маса да водим срамния спор би трябвало ли да изхвърлим цялостния член от правописа.
Благосъстоянието на страната е такова, каквото е нейното обучение. А то зависи от Учителя. Не почитаме ли него - не почитаме нито страната, нито себе си.
Зад всяко дете стои добър преподавател. Пред всяко дете стои предстоящ преподавател. Думите са на новия български дипломат във Ватикана Богдан Паташев, учител по история на изкуството на италиански език в Националния образователен комплекс по просвета с Италиански колеж. С тях той пожела на възпитаниците си да изберат преподавателската специалност и да станат почтени учители. Защото в детското схващане има единствено две категории хора - възпитаници и учители. И единствено посредством предаването на познанието обществото ни ще върви напред.
Учителят Паташав сподели това на учениците си в навечерието на 24 май, по време на грандиозния учебен концерт на НУКК, който по традиция се организира в НДК. В зала № 1 шефът на едно от най-престижните учебни заведения у нас Величка Велянова за първи път показа обществено новия дипломат. Кариерата му стартира с две знакови изключения - той потегля на дипломатическа работа не от партиен кабинет или кулоар на Външно, а от преподавателската банка. И сигурно остава и единственият,
изпратен на новата си задача с овациите не на служители, а на своите ученици
Никой от политиците не видя това. Макар че НУКК е под опеката на страната, представители на нейните министерства нямаше. Дългият лист на златните медали, извоювани през годината от учениците, както и имената на техните учители, прочетени в залата, не бе толкоз трогателен, колкото изборните описи и инспекцията на правилните хора по секции. Пък и политиците бяха заети за пишат речите си за формалното честване на 24 май през днешния ден. Уви, от нелепост, по инерция или в тази ситуация поради предизборна акция, пред Храма на книгата в София и пред паметника на Светите братя Кирил и Методий, думи на българските учители не прозвучаха. Преподавателите бяха аудитория. Начело на обичайното шествие още веднъж застанаха политици. Учените останаха електорат, децата - масовка.
Президентът Румен Радев стартира словото си, обръщайки се първо не към българския учител, а към шефката на ЮНЕСКО - висок посетител на страната ни през днешния ден. Просветният министър Красимир Вълчев четеше от листче. Аплодираха го партийни водачи и претенденти за евродепутати, борещи се за преференции.
Чудно ли е тогава, че ректорът на най-старото висше учебно заведение у нас проф. Анастас Герджиков се възмути обществено, че политиците и тази година окупираха първата редица на празничното шествие в София: „ Безобразието се трансформира в традиция ". Наложи се Герджиков да им напомни, че традицията повелява отпред в колоната на знанието да е духовенството, след него преподавателите, след тях обществото.
Кога забравихме, че 24 май е празник не на властта, а на духа?
Когато преди 30 години политици принизиха преподавателя към чистачката и го принудиха да търси оцеляване на открито? Или по-късно - когато други политици му лишиха лицето и го трансфораха в чертичка от таблицата с минимален фонд работна заплата. Или в последните години - когато трети орязаха велики български писатели от образователния материал и пуснаха джендърския дух в школата?!
Днес си късаме косите, че преподаватели няма. Особено по науките на бъдещето - математика, физика, информатика, технологии. Но на какъв брой преподаватели като Тео (известния казанлъшки физик Теодоси Теодосиев) създадохме условия, с цел да обучат своите наследници тук и в този момент...На какъв брой донори за обучение като проф. Минко Балкански страната протегна ръка. На какъв брой от учителите на личните ни деца се обадихме, с цел да кажем: Благодарим ви, че ви има, реверанс!
Гордеем се пред микрофоните с неповторимата си книжовност, само че в чата продължаваме да пишем на маймуница, а на маса да водим срамния спор би трябвало ли да изхвърлим цялостния член от правописа.
Благосъстоянието на страната е такова, каквото е нейното обучение. А то зависи от Учителя. Не почитаме ли него - не почитаме нито страната, нито себе си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ