Ане Франк: Аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си
Днес се навършват 78 години от гибелта на Ане Франк. Една от милионите жертви на Холокоста по време на Втората международна война. Еврейското момиче, чиято трагична история, разказана в безсмъртния ѝ дневник, раздруса целия свят.
Анелис Мари Франк се ражда във Франкфурт, Германия, през далечната 1929 година Детството и ученическите си години прекарва в Амстердам, Холандия. Там фамилията живее умерено до окупирането на страната от нацистите през 1940 година
На 5 юли 1942 година по-голямата сестра на Ане – Марго Франк, получава призовка от Гестапо. Това форсира проекта на семейство Франк да бяга от немците. Укритието се намира на „ Принсенграхт “ № 263, в задната част на постройката на „ Опекта “. Именно там Ане стартира да води дневник, подарък от фамилията ѝ за 13-ия ѝ рожден ден. В него нежната и изпълнена с очаквания за едно красиво бъдеще госпожица споделя своите фантазии, усеща, мисли и копнежи. Описва своите радостни и тъжни моменти от всекидневието в Задната къща.
.jpg )
Ане Франк с по-голямата си сестра - Марго
Там нежното момиче изживява и най-красивите и сантиментални мигове от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Те живеят дружно две години. Две години, в които изживяващите първите си любовни трепети деца и техните семейства споделят наслада и скърби, мечти и фантазии.
На 4 август 1944 година убежището е разкрито. Ане и фамилията ѝ са изпратени в холандския лагер „ Вестерборк “. Месец по-късно са откарани в лагера „ Аушвиц “. Там разделят татко ѝ - Ото Франк, вечно от фамилията му.
Майката на Ане – Едит Франк, умира в " Аушвиц " на 6 януари 1945 година През февруари умира Марго, а месец по-късно издъхва и Ане, още ненавършила 16 години.
Бащата... оцелява. Съкрушен от загубата на щерка си, след края на войната той издава дневника на Ане. За да се трансформира един ден той в една от най-завладяващите и трогателни книги на всички времена. С това той сбъдва и най-голямата фантазия на детето си – да стане писателка.
Днес книгата " Задната къща " е една от най-четените в целия свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика. Книга, която разкрива с изключителна реалистичност и неспокойствие тъгата, страха и мизерията на най-страшната война в историята на човечеството.
Думите на Ане, пулсиращи от страниците на дневника ѝ, през днешния ден не престават да вълнуват и удивяват с мъдростта и проникновението, събрани в душата на една към момента толкоз нежна, само че огромна мечтателка:
" Колко бяха правилни думите, които баща сподели: „ Всички деца би трябвало да се грижат за личното си образование. Родителите могат единствено да дадат съвет и да посочат верния път, само че окончателното образуване на характера се крие в личните им ръце. "
" Аз пребивавам в бясно време. "
" Колко прелестно е, че никой не би трябвало да чака и миг, с цел да промени света към по-добро. "
" Мързелът наподобява привлекателно, само че работата дава задоволство. "
" Който е благополучен, ще направи и другите щастливи. "
" Не мисля за цялата бедност, която ни обкръжава, а за хубостта, която към момента съществува. "
" Никой в никакъв случай не е ставал безпаричен като подарява. "
" Не се тревожа от нищо, с изключение на от личните си дефекти. "
" Аз просто не мога да изградя очакванията си на основата на бедност и гибел. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат. "
" Въпреки всичко аз имам вяра, че хората са в действителност положителни в душите си. "
" Мъртвите хора получават повече цветя от живите, тъй като разкаянието е по-силно от благодарността. "
" Всеки таи вътре в себе си положителни вести. Добрите вести са, че ти не знаеш какъв брой прелестен можеш да бъдеш, какъв брой доста можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и какъв брой огромен е капацитетът ти. "
" Това е най-трудното в нашето време: идеалите, фантазиите и хубавите упования още не са покълнали в нас, а жестоката реалност ги поваля и унищожава изцяло. "
" Ние всички живеем с една цел – да бъдем щастливи. Животите ни са толкоз разнообразни и въпреки всичко толкоз идентични. "
" Най-доброто за всеки, който е уплашен, уединен или трагичен, е да излезе на открито, някъде, където е напълно самичък, самичък с небето и природата. "
Анелис Мари Франк се ражда във Франкфурт, Германия, през далечната 1929 година Детството и ученическите си години прекарва в Амстердам, Холандия. Там фамилията живее умерено до окупирането на страната от нацистите през 1940 година
На 5 юли 1942 година по-голямата сестра на Ане – Марго Франк, получава призовка от Гестапо. Това форсира проекта на семейство Франк да бяга от немците. Укритието се намира на „ Принсенграхт “ № 263, в задната част на постройката на „ Опекта “. Именно там Ане стартира да води дневник, подарък от фамилията ѝ за 13-ия ѝ рожден ден. В него нежната и изпълнена с очаквания за едно красиво бъдеще госпожица споделя своите фантазии, усеща, мисли и копнежи. Описва своите радостни и тъжни моменти от всекидневието в Задната къща.
Ане Франк с по-голямата си сестра - Марго
Там нежното момиче изживява и най-красивите и сантиментални мигове от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Те живеят дружно две години. Две години, в които изживяващите първите си любовни трепети деца и техните семейства споделят наслада и скърби, мечти и фантазии.
На 4 август 1944 година убежището е разкрито. Ане и фамилията ѝ са изпратени в холандския лагер „ Вестерборк “. Месец по-късно са откарани в лагера „ Аушвиц “. Там разделят татко ѝ - Ото Франк, вечно от фамилията му.
Майката на Ане – Едит Франк, умира в " Аушвиц " на 6 януари 1945 година През февруари умира Марго, а месец по-късно издъхва и Ане, още ненавършила 16 години.
Бащата... оцелява. Съкрушен от загубата на щерка си, след края на войната той издава дневника на Ане. За да се трансформира един ден той в една от най-завладяващите и трогателни книги на всички времена. С това той сбъдва и най-голямата фантазия на детето си – да стане писателка.
Днес книгата " Задната къща " е една от най-четените в целия свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика. Книга, която разкрива с изключителна реалистичност и неспокойствие тъгата, страха и мизерията на най-страшната война в историята на човечеството.
Думите на Ане, пулсиращи от страниците на дневника ѝ, през днешния ден не престават да вълнуват и удивяват с мъдростта и проникновението, събрани в душата на една към момента толкоз нежна, само че огромна мечтателка:
" Колко бяха правилни думите, които баща сподели: „ Всички деца би трябвало да се грижат за личното си образование. Родителите могат единствено да дадат съвет и да посочат верния път, само че окончателното образуване на характера се крие в личните им ръце. "
" Аз пребивавам в бясно време. "
" Колко прелестно е, че никой не би трябвало да чака и миг, с цел да промени света към по-добро. "
" Мързелът наподобява привлекателно, само че работата дава задоволство. "
" Който е благополучен, ще направи и другите щастливи. "
" Не мисля за цялата бедност, която ни обкръжава, а за хубостта, която към момента съществува. "
" Никой в никакъв случай не е ставал безпаричен като подарява. "
" Не се тревожа от нищо, с изключение на от личните си дефекти. "
" Аз просто не мога да изградя очакванията си на основата на бедност и гибел. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат. "
" Въпреки всичко аз имам вяра, че хората са в действителност положителни в душите си. "
" Мъртвите хора получават повече цветя от живите, тъй като разкаянието е по-силно от благодарността. "
" Всеки таи вътре в себе си положителни вести. Добрите вести са, че ти не знаеш какъв брой прелестен можеш да бъдеш, какъв брой доста можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и какъв брой огромен е капацитетът ти. "
" Това е най-трудното в нашето време: идеалите, фантазиите и хубавите упования още не са покълнали в нас, а жестоката реалност ги поваля и унищожава изцяло. "
" Ние всички живеем с една цел – да бъдем щастливи. Животите ни са толкоз разнообразни и въпреки всичко толкоз идентични. "
" Най-доброто за всеки, който е уплашен, уединен или трагичен, е да излезе на открито, някъде, където е напълно самичък, самичък с небето и природата. "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ