Може би всички знаят тази история – за най-малкото от

Може би всички знаят тази история – за най-малкото от осемте деца на Петко Славейков, за това, за което татко му написал: „ Пенчо бре, чети – Пенчо не чете… “; това, което заспало върху замръзналата река Марица и се разболяло толкоз тежко, че цялостен живот носило последствията. Въпреки недъга си обаче Пенчо имал разностранни ползи, леко възприятие за комизъм и изострен разум, и пишел прелестни поеми. И в живота му имало благополучие.

Ражда се на 27 април, през 1866 година. Сега няма да се впускаме в детайлности за креативната му биография, а ще ви разкажем историята на голямата му обич – Мара Белчева, родена на 5 септември 1868 година

Среща я през 1903-а на една вечеря. Мара Белчева е овдовяла единствено на 23 години. Съпругът ѝ Христо Белчев е убит по простъпка при атентат против министър-председателя Стамболов.

Онова момиченце, което Славейков незадълбочено познава от детството си, се е трансформирало в прелестна млада дама с изтънчени обноски, с безупречно държание, с сензитивност и разсъдък.

„ Бил мълчалив… Нея вечер не можах да се пакостя да кажа дума… Невизитни облекла, невизитни обръщения, думи, от време на време на ръба на приличието, а от време на време и през ръба. Едната му обувка изпод протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае от кой момент не виждала ножица… Най-сетне самата лампа стартира да примигва. И по-късно дълго по тротоара се чуваше тракането на бастуна му “, пише по-късно тя.

След онази майска вечер през 1903 година срещите на двамата зачестяват. Връзката сред Славейков и Мара Белчева – две необвързани, само че толкоз разнообразни персони, предизвикала неразбиране, отрицание и открита неприязън. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад тила си, познавали отчаянието на неосъществената обич и били свързани мощно прочувствено и посредством общите си ползи.

И двамата познават нещастието, самотата и неразбирането. Тогавашна София е към момента дребен град, обитаем от малообразовани, само че претенциозни еснафи, които хранят душиците си с чуто-недочуто за живота на по-известните. За тях е необичайно и неразбираемо заради каква причина тази изискана дама, ухажвана от толкоз значими персони, даже от самия княз Фердинанд, е благосклонна към този хром и постоянно ядосан книжовник.

В писмата си Мара Белчева казвала, че цялата подвижност от краката е отишла в главата му. Животът придобива нов смисъл за нея – Пенчо я приобщава към кръга „ Мисъл “, домът ѝ се трансформира в редакция на литературния алманах „ Мисъл “, първите ѝ стихотворения излизат през 1910 година Истински щастливи двамата се усещат единствено в кръга на приятелите от списание „ Мисъл “ и когато са в странство.

През плодовитата 1906 година Славейков събира и издава стихосбирката си „ Сън за благополучие “, а на идната година – „ Епически песни “. Издава и първа част на „ Кървава ария “, за която съществена заслуга има Мара – тя е подстрекател, а постоянно и най- положителния редактор на поета.

През 1911 година Мара се разболява и пътува из Европа да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна, само че клюките по неин адрес не престават.

На 10 юли 1911 година уволняват министъра на просвещението Стефан Бобчев от поста шеф на Народната библиотека и го назначава организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение. Славейков отхвърля овакантената служба и отпътува за чужбина. В края на август към този момент е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. Към последствията от прекараната в детството болест, поетът прибавя меланхолия и други затруднения.

Последните си дни дружно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. „ Христо Белчев “. Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, само че напред е вярата да избави живота на Славейков.

На 28 май 1912 година поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 година Мара придвижва костите му в България. До края на живота си тя живее чартърен и няма личен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 година

Някогашната хубавица, една от огромните поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в мизерия през 1937 година в София. Мара Белчева върви на гроба на Пенчо до гибелта си и постоянно твърди, че двамата са се обичали толкоз мощно, че всеки ден дружно може да се мери с цяла година обич, напомня Edna.bg.