Да бъдеш в нещастна връзка е по-лошо, отколкото да си сам
Всички самотни хора ли са несигурни? Това е всеобщото мнение. Тези, които са плахи и несигурни, се затрудняват в намирането на сътрудник или поддържането на връзка. Но дали това е правилно? Или хронично необвързаните хора също могат да са уверени и щастливи? Да, могат – това сочат нови проучвания, оповестени в Journal of Personality. Учените дефинират като най-съществен индикатор за това дали един човек ще е във връзка или не – стила на обвързаност.
Безбрачието е във напредък по света. В Канада броят на необвързаните в брак младежи на възраст от 25 до 29 години се е нараснал от 32 % през 1981 година на 61 % през 2021 година Броят на живеещите независимо е скочил от 1,7 милиона души през 1981 година на 4,4 милиона през 2021 година
Хората са несемейни по разнообразни аргументи: някои просто избират да останат необвързани, други се концентрират върху персонални цели и желания, трети след пандемията още не могат да избягат от асоциалните привички, четвърти избират след разлъка с колегата да останат сами.
Мнозина обаче остават сами заради техния жанр на обвързаност. Теорията за привързаността е известен и добре изследван модел за това по какъв начин сътворяваме взаимоотношения с другите. Тази доктрина се базира на тезата, че връзките ни с тях са завършени от нашата степен на „ безпокойствие “ и „ отбягване “.
Тревожността от обвързаност е тип неустановеност, която кара хората да се тормозят от връзки и да се опасяват от занемаряване. Те заобикалят привързаността и се усещат неловко от фамилиарност и непосредственост.
Хората, които са с по-ниска тревога и не се боят изключително по какъв начин ще се развие интимният им свят, се смятат за склонни към „ сигурна обвързаност “ и се усещат комфортно, без значение дали са във връзка или не.
Много необвързани хора обаче избират да живеят благополучен живот, въпреки и да не са във връзка.
Екип от обществени и клинични психолози провели две изследвания – едното с 482 по-млади несемейни хора и другото с 400 по-възрастни несемейни отдавна. Оказало се, че общо 78 % са категоризирани като несигурни, а останалите 22 % – като уверени в себе си и изборите си.
Изводът, до който достигнали учените, е: всеобщото мнение че необвързаните са плахи и несигурни в себе си и живота хора към този момент не е меродвано. Житейските позиции и мотивации, както и изборите на хората към този момент не зависят изрично от това дали те са сами или в двойка.
Уверените в себе си хора били щастливи в своята необвързаност, имат по-голям брой неромантични връзки и по-добри връзки със фамилията и приятелите си. Те дават отговор на половите си потребности отвън сантименталните връзки и се усещат по-доволни от живота си като цяло. Интересното е, че тази група поддържа сдържан интерес към сантиментална връзка в бъдеще.
Тревожните несемейни са склонни да се тормозят най-вече от това, че са необвързани, имат по-ниско самочувствие, усещат по-малко поддръжка от околните си и са с ниско равнище на задоволство от живота.
Просто да си в сантиментална връзка не е панацея. Да бъдеш в нещастна връзка е обвързвано с по-лоши резултати от живота, в сравнение с да си самичък.
Източник
Безбрачието е във напредък по света. В Канада броят на необвързаните в брак младежи на възраст от 25 до 29 години се е нараснал от 32 % през 1981 година на 61 % през 2021 година Броят на живеещите независимо е скочил от 1,7 милиона души през 1981 година на 4,4 милиона през 2021 година
Хората са несемейни по разнообразни аргументи: някои просто избират да останат необвързани, други се концентрират върху персонални цели и желания, трети след пандемията още не могат да избягат от асоциалните привички, четвърти избират след разлъка с колегата да останат сами.
Мнозина обаче остават сами заради техния жанр на обвързаност. Теорията за привързаността е известен и добре изследван модел за това по какъв начин сътворяваме взаимоотношения с другите. Тази доктрина се базира на тезата, че връзките ни с тях са завършени от нашата степен на „ безпокойствие “ и „ отбягване “.
Тревожността от обвързаност е тип неустановеност, която кара хората да се тормозят от връзки и да се опасяват от занемаряване. Те заобикалят привързаността и се усещат неловко от фамилиарност и непосредственост.
Хората, които са с по-ниска тревога и не се боят изключително по какъв начин ще се развие интимният им свят, се смятат за склонни към „ сигурна обвързаност “ и се усещат комфортно, без значение дали са във връзка или не.
Много необвързани хора обаче избират да живеят благополучен живот, въпреки и да не са във връзка.
Екип от обществени и клинични психолози провели две изследвания – едното с 482 по-млади несемейни хора и другото с 400 по-възрастни несемейни отдавна. Оказало се, че общо 78 % са категоризирани като несигурни, а останалите 22 % – като уверени в себе си и изборите си.
Изводът, до който достигнали учените, е: всеобщото мнение че необвързаните са плахи и несигурни в себе си и живота хора към този момент не е меродвано. Житейските позиции и мотивации, както и изборите на хората към този момент не зависят изрично от това дали те са сами или в двойка.
Уверените в себе си хора били щастливи в своята необвързаност, имат по-голям брой неромантични връзки и по-добри връзки със фамилията и приятелите си. Те дават отговор на половите си потребности отвън сантименталните връзки и се усещат по-доволни от живота си като цяло. Интересното е, че тази група поддържа сдържан интерес към сантиментална връзка в бъдеще.
Тревожните несемейни са склонни да се тормозят най-вече от това, че са необвързани, имат по-ниско самочувствие, усещат по-малко поддръжка от околните си и са с ниско равнище на задоволство от живота.
Просто да си в сантиментална връзка не е панацея. Да бъдеш в нещастна връзка е обвързвано с по-лоши резултати от живота, в сравнение с да си самичък.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ