Христо Проданов изкачи Еверест преди 35 години
Днес се навършват 32 година от както на 20 април в 18,15 ч., Христо Проданов влезе в историята като първия българин, изкачил най-високия връх в света Еверест (8848 м). Успешната офанзива е осъществена по Западния гребен, прочут още като " Жестокия път ".
Проданов е първият човек в света, който изкачва Еверест по западната стена, който е най-дългият маршрут и то без да употребява кислороден уред. Той е и първият, който го изкачва през месец април. Българинът слага и връх за този маршрут, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха.
Точно в 18,15 ч. по радиостанцията в базовия лагер се чува: " Аз съм на върха, на върха съм — Христо! "
Христо предава още: " Тук на върха няма нищо. Има единствено построена една дребна пирамида от четири руски кислородни бутилки и руското знаме. Опитвам се да фотографирам, само че не знам дали камерата работи и по тази причина прекратявам. "
Националната експедиция се организира през 1984 г, като началник е Аврам Аврамов, а Проданов е одобрен за негов заместител.
Христо обаче остава на върха прекомерно дълго - 33 минути. След това стартира да слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не го е правил. Извилата се стихия в региона на върха принуждава Проданов да бивакува навън. На 21 април сутринта алпинистът се обажда, само че към този момент звучи доста зле и мъчно се схващат думите му. Ясно е, че е в тежко положение след прекараната навън нощ, без О2, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м. Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон правят избавителна интервенция, движейки се нагоре, откакто им е обявено за тежкото положение на Христо. По време на избавителната интервенция най-близко до него е Людмил Янков, само че нощта пада и му е подредено да спре издирването. Янков изкачва немислимите 1330 м (от 7170 до 8500 м), с цел да се включи в интервенцията. Но евентуално е бил и 100 - 200 метра по-нагоре. Връзката с Проданов се губи още следобяд. Към среднощ Янков рапортува, че в тъмнината не може да откри потърпевшия. Остава да бивакува в спален чувал на голяма височина при ураганен вятър. В изкачването кюстендилецът прокъсва ръкавиците си. И би трябвало да ги смъква, с цел да приказва по радиостанцията. По нея го търсят за щяло и нещяло. Пръстите му премръзват още повече. Това води до гангрена. Бурята се усилва Ръководството на експедицията и лекарят вземат решение, че Христо към този момент няма на практика шансове. Казват на Янков да се прибира. По-късно Людмил споделя, че даже да откри Проданов, надали може да му избави живота. Има сили единствено да му затвори очите. Кюстендилецът слиза самичък до лагер 4. И потегля надолу, съпроводен от своя сътрудник Стамен Станимиров. Двамата не престават до лагер 2. Могат да се доберат и до лагер 1, където е доктор Стайко Кулаксъзов - един от огромните ни експерти по измръзвания. Но Стамен не знае, че Людмил има проблеми. Приятелят му не се оплаква и не охка. А ръцете му напряко тракат, щом се допрат в нещо. Станимиров научава истината в палатката. Веднага стартира масажи и загревки. Ала измръзването е трета степен. Пропускат последната нощ, в която може да се направи нещо. После ампутацията е неизбежна. В резултат на това му ампутират по два пръста на двете ръце.
Последното позвъняване от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 година
Преди да реализира фантазията на живота си, Проданов споделя: " Най-огромното ми предпочитание е нашата експедиция да приключи сполучливо, да приключи сполучливо освен с нанагорнище на какъв да е от нашите алпинисти, само че всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми триумф, всичко останало е пепел ".
По подигравка на ориста, точно той не съумява да се върне жив. Репликите в радиостанцията: " Ице, ти си огромен мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора . Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! " в опит на радиста да държи безсънен Проданов до идването на поддръжката изпод пресъздават в най-пълна мощ драматичността в тези напрегнати часове в Хималаите.
Въпреки загубата, ръководителят на експедицията Аврам Аврамов афишира решението си: „ Експедицията продължава ". След едноседмична отмора на 3 май 1984 година стартира втората офанзива на върха. На 8 май в 17,15 ч. Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май в 9,11 ч. Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест и затвърждават българското наличие на най-високия връх на планетата. Те реализират и цялостния траверс на върха – нанагорнище по Западния гребен и слизане по Южния скат. Този маршрут влиза в историята на международния алпинизъм като „ Българския траверс " на Еверест.
Проданов е роден на 24 февруари 1943 година в Карлово. Започва да тренира алпинизъм още като възпитаник. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 година - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му триумфи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Награден е с медал " Георги Димитров " (1981 г.; 1984 година, посмъртно), " Народна република България ", II степен (1977 г.). Обявен е за воин на Народна република България (1984 година, посмъртно). Проданов е планинар № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).
Проданов е първият човек в света, който изкачва Еверест по западната стена, който е най-дългият маршрут и то без да употребява кислороден уред. Той е и първият, който го изкачва през месец април. Българинът слага и връх за този маршрут, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха.
Точно в 18,15 ч. по радиостанцията в базовия лагер се чува: " Аз съм на върха, на върха съм — Христо! "
Христо предава още: " Тук на върха няма нищо. Има единствено построена една дребна пирамида от четири руски кислородни бутилки и руското знаме. Опитвам се да фотографирам, само че не знам дали камерата работи и по тази причина прекратявам. "
Националната експедиция се организира през 1984 г, като началник е Аврам Аврамов, а Проданов е одобрен за негов заместител.
Христо обаче остава на върха прекомерно дълго - 33 минути. След това стартира да слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не го е правил. Извилата се стихия в региона на върха принуждава Проданов да бивакува навън. На 21 април сутринта алпинистът се обажда, само че към този момент звучи доста зле и мъчно се схващат думите му. Ясно е, че е в тежко положение след прекараната навън нощ, без О2, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м. Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон правят избавителна интервенция, движейки се нагоре, откакто им е обявено за тежкото положение на Христо. По време на избавителната интервенция най-близко до него е Людмил Янков, само че нощта пада и му е подредено да спре издирването. Янков изкачва немислимите 1330 м (от 7170 до 8500 м), с цел да се включи в интервенцията. Но евентуално е бил и 100 - 200 метра по-нагоре. Връзката с Проданов се губи още следобяд. Към среднощ Янков рапортува, че в тъмнината не може да откри потърпевшия. Остава да бивакува в спален чувал на голяма височина при ураганен вятър. В изкачването кюстендилецът прокъсва ръкавиците си. И би трябвало да ги смъква, с цел да приказва по радиостанцията. По нея го търсят за щяло и нещяло. Пръстите му премръзват още повече. Това води до гангрена. Бурята се усилва Ръководството на експедицията и лекарят вземат решение, че Христо към този момент няма на практика шансове. Казват на Янков да се прибира. По-късно Людмил споделя, че даже да откри Проданов, надали може да му избави живота. Има сили единствено да му затвори очите. Кюстендилецът слиза самичък до лагер 4. И потегля надолу, съпроводен от своя сътрудник Стамен Станимиров. Двамата не престават до лагер 2. Могат да се доберат и до лагер 1, където е доктор Стайко Кулаксъзов - един от огромните ни експерти по измръзвания. Но Стамен не знае, че Людмил има проблеми. Приятелят му не се оплаква и не охка. А ръцете му напряко тракат, щом се допрат в нещо. Станимиров научава истината в палатката. Веднага стартира масажи и загревки. Ала измръзването е трета степен. Пропускат последната нощ, в която може да се направи нещо. После ампутацията е неизбежна. В резултат на това му ампутират по два пръста на двете ръце.
Последното позвъняване от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 година
Преди да реализира фантазията на живота си, Проданов споделя: " Най-огромното ми предпочитание е нашата експедиция да приключи сполучливо, да приключи сполучливо освен с нанагорнище на какъв да е от нашите алпинисти, само че всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми триумф, всичко останало е пепел ".
По подигравка на ориста, точно той не съумява да се върне жив. Репликите в радиостанцията: " Ице, ти си огромен мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора . Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! " в опит на радиста да държи безсънен Проданов до идването на поддръжката изпод пресъздават в най-пълна мощ драматичността в тези напрегнати часове в Хималаите.
Въпреки загубата, ръководителят на експедицията Аврам Аврамов афишира решението си: „ Експедицията продължава ". След едноседмична отмора на 3 май 1984 година стартира втората офанзива на върха. На 8 май в 17,15 ч. Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май в 9,11 ч. Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест и затвърждават българското наличие на най-високия връх на планетата. Те реализират и цялостния траверс на върха – нанагорнище по Западния гребен и слизане по Южния скат. Този маршрут влиза в историята на международния алпинизъм като „ Българския траверс " на Еверест.
Проданов е роден на 24 февруари 1943 година в Карлово. Започва да тренира алпинизъм още като възпитаник. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 година - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му триумфи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Награден е с медал " Георги Димитров " (1981 г.; 1984 година, посмъртно), " Народна република България ", II степен (1977 г.). Обявен е за воин на Народна република България (1984 година, посмъртно). Проданов е планинар № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ