Google почете Борис Пастернак
Днес се навършват 131 години от рождението на Борис Леонидович Пастернак - световноизвестния съветски стихотворец, публицист, преводач, притежател на Нобелова премия за литература. Но той има нелека писателска и човешка орис.
Роден е в Москва през 1890 година в еврейско семейство, представители на интелигенцията, напомня "Библиотека България ". Баща му е художник-академик, майка му - пианистка, професор в Одеската консерватория. Те се реалокират от Одеса в Москва една година преди раждането му. Семейството е било асимилирано, тъй че за своя еврейски генезис момчето схваща чак десетгодишно. При това, при напълно неподходящи условия, дребният Борис не бил признат в гимназията, защото там се съблюдавала процентна квота за евреите. Все отново е признат идната година и получава отзив, в който е било посочено неговото "юдейско изповедание ".
В дома им постоянно гостували музиканти, писатели, художници. Борис е можел да реализира триумф във всички тези области на изкуството. Детската му фантазия е била да стане първокачествен музикант като майка си, даже написал няколко творби, най-отличаващото се от които, била една соната. Но бързо се преориентирал от това въодушевление към философията, а от философията към поезията.
Пастернак приключва гимназия със златен орден, след това учи в Московския университет - първо в юридическия факултет, след това - във философския. Изучавал е философия и в Марбург, Германия. От 1910 година е в редиците на футуристите. Първите му стихове са отпечатани през 1913 година, а през 1914 година излиза първата му книга "Близнец в тучах ", повлияна от Александър Блок и футуризма. През 1921 година фамилията му емигрира в Берлин и поетът поддържа с тях връзка само посредством писма. През същата година Пастернак издава стихосбирката си "Сестра моя жизнь ", която има голям резултат върху съветската лирика. Тя го трансформира в модел за подражателство на по-младите поети и уверено трансформира поетичния жанр на създатели като Осип Манделщам и Марина Цветаева.
През 20-те години Пастернак написа доста стихотворения и поеми, а през 1928 година се отдава на прозата. Това е интервалът на формалното му признание в Съюз на съветските социалистически републики. Той интензивно взе участие в работата на Съюза на писателите в Съюз на съветските социалистически републики, само че през 1936 година го упрекват в отделяне от действителността и по този начин стартира неговото последователно отчуждаване от формалната литература. По това време той стартира да превежда Шекспир, Гьоте, Шилер, Рилке, Верлен, грузинска лирика. Тези преводи радват читателите и през днешния ден.
От 1945 година Пастернак написа романа си "Доктор Живаго ", който приключва през 1955 година Романът, който ще го популяризира и срине. Текстът претърпява доста редакции и по време на писането писателят нееднократно трансформира заглавието - "Свещта гореше ", "Момчета и девойки ", "Опитът на съветския Фауст ", "Смърт няма ", само че най-после избира заглавието "Доктор Живаго ". Романът споделя за живота на съветската интелигенция от началото на столетието до Великата отечествена война, визира съкровени въпроси за човешкото битие - тайните на живота и гибелта, въпросите на историята, християнството. Произведението е изпълнено с висока поетичност.
През 1958 година Борис Пастернак получава Нобелова премия за литература, препоръчан е от Албер Камю.
Роден е в Москва през 1890 година в еврейско семейство, представители на интелигенцията, напомня "Библиотека България ". Баща му е художник-академик, майка му - пианистка, професор в Одеската консерватория. Те се реалокират от Одеса в Москва една година преди раждането му. Семейството е било асимилирано, тъй че за своя еврейски генезис момчето схваща чак десетгодишно. При това, при напълно неподходящи условия, дребният Борис не бил признат в гимназията, защото там се съблюдавала процентна квота за евреите. Все отново е признат идната година и получава отзив, в който е било посочено неговото "юдейско изповедание ".
В дома им постоянно гостували музиканти, писатели, художници. Борис е можел да реализира триумф във всички тези области на изкуството. Детската му фантазия е била да стане първокачествен музикант като майка си, даже написал няколко творби, най-отличаващото се от които, била една соната. Но бързо се преориентирал от това въодушевление към философията, а от философията към поезията.
Пастернак приключва гимназия със златен орден, след това учи в Московския университет - първо в юридическия факултет, след това - във философския. Изучавал е философия и в Марбург, Германия. От 1910 година е в редиците на футуристите. Първите му стихове са отпечатани през 1913 година, а през 1914 година излиза първата му книга "Близнец в тучах ", повлияна от Александър Блок и футуризма. През 1921 година фамилията му емигрира в Берлин и поетът поддържа с тях връзка само посредством писма. През същата година Пастернак издава стихосбирката си "Сестра моя жизнь ", която има голям резултат върху съветската лирика. Тя го трансформира в модел за подражателство на по-младите поети и уверено трансформира поетичния жанр на създатели като Осип Манделщам и Марина Цветаева.
През 20-те години Пастернак написа доста стихотворения и поеми, а през 1928 година се отдава на прозата. Това е интервалът на формалното му признание в Съюз на съветските социалистически републики. Той интензивно взе участие в работата на Съюза на писателите в Съюз на съветските социалистически републики, само че през 1936 година го упрекват в отделяне от действителността и по този начин стартира неговото последователно отчуждаване от формалната литература. По това време той стартира да превежда Шекспир, Гьоте, Шилер, Рилке, Верлен, грузинска лирика. Тези преводи радват читателите и през днешния ден.
От 1945 година Пастернак написа романа си "Доктор Живаго ", който приключва през 1955 година Романът, който ще го популяризира и срине. Текстът претърпява доста редакции и по време на писането писателят нееднократно трансформира заглавието - "Свещта гореше ", "Момчета и девойки ", "Опитът на съветския Фауст ", "Смърт няма ", само че най-после избира заглавието "Доктор Живаго ". Романът споделя за живота на съветската интелигенция от началото на столетието до Великата отечествена война, визира съкровени въпроси за човешкото битие - тайните на живота и гибелта, въпросите на историята, християнството. Произведението е изпълнено с висока поетичност.
През 1958 година Борис Пастернак получава Нобелова премия за литература, препоръчан е от Албер Камю.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ