Яна Язова: Съдба в три действия
Днес се навършват 111 години от рождението на българската писателка Яна Язова, която остава в историята на българската литература като един от най-ярките женски облици.
***
Напоследък все по-често чуваме за нея – биографични очерци, литературни четения, изявленията с откривателите на творчеството и живота й. Благодарение на ИК „ Изток-Запад “ можем и да прочетем и някое от новите издания на творбите й. Белязана от тежки повратности, ориста на Яна Язова е колкото сантиментална, толкоз и скандална. Животът й е цялостен с провокации, смъртта й е трагична. Трудно е да вместим тази жена в едно определение, тясно е „ създател “, излишно е „ хубавица “, недостатъчно е „ надарена “. Трудно е да се даде оценка и на творчеството й отвън подтекста на трите фактора, оказали въздействие освен върху нея самата, само че и върху метода, по който я възприемат близките: връзката й с проф. Александър Балабанов, отводът й да се припознае като близка на комунистическата власт след 9 септември, абсурдът с изчезналите архиви и съмненията, че е била убита от Държавна сигурност.
Действие първо: " Моята купа, скъпи мой, е едно неприятно име. "
Когато отива при проф. Балабанов, с цел да му покаже своите стихове, Люба Ганчева е на 18 години. Висока, стройна, с черни бадемови очи. Той е недодялан, червендалест и чорлав, 33 години по-възрастен от нея. Разсеян професор, прочут с шумното си наличие из бохемските среди на столицата. Любовта им става пословична в софийските литературни среди, а неговото застъпничество над литературната й кариера притегля гневни нападки и одумвания. „ Най-редкият феномен в поезията " я назовава Балабанов, а литературните среди я подлагат на унищожителна рецензия. Присъствието й в българската литература бива обсъждано или като резултат от връзката й с Балабанов, или в качеството й на просто „ една жена “. Тя счита, че „ изкуството няма жанр “ и че писането е еманципацията на дамата, а съперниците й – че творчеството й е плод на „ стихията на пола “ и като такова не заслужава съществено отношение.
И поради безконечното клеймо, което Балабанов неволю поставя върху й, и поради отхвърли му в последна сметка да се разведе, с цел да се ожени за нея, Яна Язова търси метод да се избави в обятията на различен. Балабанов не се предава, връзката им се трансформира в поредност от разправии и подиуми на ревнивост. Писмата, които двамата си пишат, преливат от закани и обвинявания. В едно от тях професорът я заплашва, че ще й отнеме литературната купа, която й е дал с протекциите си, а тя му дава отговор, че единствената й купа са хулите на обществото. През 1943 година Яна Язова подписва брак с инж. Христо Йорданов, а след преврата от 1944 година изчезва от публичния живот.
Действие второ: Мълчание
След идването на новата власт, за разлика от мнозина създатели, които „ преписват “ биографиите си за една нощ и декларират безрезервна поддръжка за новия режим, Яна Язова потъва в безмълвие. Но не стопира да написа. Лишена от опция за издание, писателката основава трилогията „ Балкани “, последвана от романа „ Соленият залив “, чиято втора част дълги години е единствената българска творба, описваща събитията към деветосептемврийския прелом без идеологически внушения.
Действие трето: Архивите приказват
Яна Язова е открита мъртва в жилището си през 1974 година Съществуват съмнения, че гибелта й е насилствена, а след нея архивите на писателката са откраднати, и то не от различен, а от Николай Хайтов, явил се в жилището й в качеството си на представител на Съюза на писателите. Според дългогодишния откривател на творчеството и живота й – Петър Величков, Хайтов даже е възнамерявал да разгласява романа на Язова „ Левски “ от свое име. След интервенция на Георги Томалевски, който в публикация предизвестява, че няма да допусне кражба на авторството, защото е чел романа, измамата се проваля.
След години творбите на Яна Язова биват издадени по възобновените от Величков ръкописи. Сега всеки може да прочете истинските произведения на тази толкоз недолюбвана от ориста и съвременниците си българска писателка. Каквото и да се приказва за нея обаче, единствено един същински създател, посветил себе си на потребността от писане и основаване, може да устои на ударите на живота и да продължи да твори без значение от цената. Сега, повече от 40 години след гибелта й, единственото, което ние можем да създадем, е да я четем с чисто схващане и да я съдим по заслугите.
Аз треперя и лазят ме ледени тръпки.
Извиках — и никакъв тон!
Не дебне ли някой? — Страхливите стъпки
Безшумно отекват се тук.
…
Аз гасна... Нощ непрогледна ли към този момент настана?
Извиках... и тежи ми клепки се подвигат от сън.
Лениво там някъде бие камбана —
опява ли някого нейният звън?
С поддръжката на БХК.
***
Напоследък все по-често чуваме за нея – биографични очерци, литературни четения, изявленията с откривателите на творчеството и живота й. Благодарение на ИК „ Изток-Запад “ можем и да прочетем и някое от новите издания на творбите й. Белязана от тежки повратности, ориста на Яна Язова е колкото сантиментална, толкоз и скандална. Животът й е цялостен с провокации, смъртта й е трагична. Трудно е да вместим тази жена в едно определение, тясно е „ създател “, излишно е „ хубавица “, недостатъчно е „ надарена “. Трудно е да се даде оценка и на творчеството й отвън подтекста на трите фактора, оказали въздействие освен върху нея самата, само че и върху метода, по който я възприемат близките: връзката й с проф. Александър Балабанов, отводът й да се припознае като близка на комунистическата власт след 9 септември, абсурдът с изчезналите архиви и съмненията, че е била убита от Държавна сигурност.
Действие първо: " Моята купа, скъпи мой, е едно неприятно име. "
Когато отива при проф. Балабанов, с цел да му покаже своите стихове, Люба Ганчева е на 18 години. Висока, стройна, с черни бадемови очи. Той е недодялан, червендалест и чорлав, 33 години по-възрастен от нея. Разсеян професор, прочут с шумното си наличие из бохемските среди на столицата. Любовта им става пословична в софийските литературни среди, а неговото застъпничество над литературната й кариера притегля гневни нападки и одумвания. „ Най-редкият феномен в поезията " я назовава Балабанов, а литературните среди я подлагат на унищожителна рецензия. Присъствието й в българската литература бива обсъждано или като резултат от връзката й с Балабанов, или в качеството й на просто „ една жена “. Тя счита, че „ изкуството няма жанр “ и че писането е еманципацията на дамата, а съперниците й – че творчеството й е плод на „ стихията на пола “ и като такова не заслужава съществено отношение.
И поради безконечното клеймо, което Балабанов неволю поставя върху й, и поради отхвърли му в последна сметка да се разведе, с цел да се ожени за нея, Яна Язова търси метод да се избави в обятията на различен. Балабанов не се предава, връзката им се трансформира в поредност от разправии и подиуми на ревнивост. Писмата, които двамата си пишат, преливат от закани и обвинявания. В едно от тях професорът я заплашва, че ще й отнеме литературната купа, която й е дал с протекциите си, а тя му дава отговор, че единствената й купа са хулите на обществото. През 1943 година Яна Язова подписва брак с инж. Христо Йорданов, а след преврата от 1944 година изчезва от публичния живот.
Действие второ: Мълчание
След идването на новата власт, за разлика от мнозина създатели, които „ преписват “ биографиите си за една нощ и декларират безрезервна поддръжка за новия режим, Яна Язова потъва в безмълвие. Но не стопира да написа. Лишена от опция за издание, писателката основава трилогията „ Балкани “, последвана от романа „ Соленият залив “, чиято втора част дълги години е единствената българска творба, описваща събитията към деветосептемврийския прелом без идеологически внушения.
Действие трето: Архивите приказват
Яна Язова е открита мъртва в жилището си през 1974 година Съществуват съмнения, че гибелта й е насилствена, а след нея архивите на писателката са откраднати, и то не от различен, а от Николай Хайтов, явил се в жилището й в качеството си на представител на Съюза на писателите. Според дългогодишния откривател на творчеството и живота й – Петър Величков, Хайтов даже е възнамерявал да разгласява романа на Язова „ Левски “ от свое име. След интервенция на Георги Томалевски, който в публикация предизвестява, че няма да допусне кражба на авторството, защото е чел романа, измамата се проваля.
След години творбите на Яна Язова биват издадени по възобновените от Величков ръкописи. Сега всеки може да прочете истинските произведения на тази толкоз недолюбвана от ориста и съвременниците си българска писателка. Каквото и да се приказва за нея обаче, единствено един същински създател, посветил себе си на потребността от писане и основаване, може да устои на ударите на живота и да продължи да твори без значение от цената. Сега, повече от 40 години след гибелта й, единственото, което ние можем да създадем, е да я четем с чисто схващане и да я съдим по заслугите.
Аз треперя и лазят ме ледени тръпки.
Извиках — и никакъв тон!
Не дебне ли някой? — Страхливите стъпки
Безшумно отекват се тук.
…
Аз гасна... Нощ непрогледна ли към този момент настана?
Извиках... и тежи ми клепки се подвигат от сън.
Лениво там някъде бие камбана —
опява ли някого нейният звън?
С поддръжката на БХК.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ