Днес се чества празникът на Света София и нейните дъщери

Днес се празнува празникът на Света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. Служихме измежду богатствата светлина на Евхаристията, само че и измежду светлината на критското небе, която малко по малко, с течение на времето ставаше все по-силна. 

Разбира се, есента има една специфичност. Играе малко с нашите усеща. Слънчево, само че и бързо се смрачава. Сигурно сте чували, че при промяната на сезоните сензитивните души губят малко своята ориентировка. Леко „ увисват ”. Понякога се потапят в тъга, от време на време изплуват в наслада. По-скоро се подготвят за идването на зимата. Бог обаче е устроил да не влизаме внезапно в зимата. Опасява се да не се срутен сензитивните хора. Техните души са като цветята – увяхват и цъфтят още веднъж. Това има цена. Но и хубост. При това всички красиви неща имат цена в този живот. Това да си сензитивен е огромна болежка, само че в същото време ухае на парадайс и небе.
Така сутринта, с влизането в храма, виждам иконата на светицата с трите ѝ дъщери. Мисля си какъв брой красиви и смислово наситени имена: София, Надежда, Вяра и Любов! Но те не са били просто едно семейство свети мъченици,  а освен това – самият живот. Може ли човек да живее без тези добродетели и качества? И в случай че живее, какъв живот ще е това? Може от време на време да ги губим и от време на време да ги намираме, само че човек в никакъв случай не може да живее без тях. И където ги срещаме, даже да не ги притежаваме, им се удивляваме и радваме.
През мозъка ми мина мисълта, че имената на през днешния ден празнуваните светци желаят да кажат нещо на душата ми. Спускат се стремглаво към сърцето ми и търсят смисъл. Говорят без думи, само че сигурно доста по-благозвучно. Покланяш се на иконата и те тайнствено ти прошепват: „ Приеми мъдрост да славиш името на Бога – за нещата, които знаеш и не знаеш, само че един ден ще схванеш доста добре. За тези, които разбираш, и за тези, които не усещаш, всички неща, които произтичат от Неговата грижа, само че ние денонощно залагаме мисловни трудности, с цел да не преминат прага на сърцето ни ”.
След това чуваш да ти споделят: „ Приеми религия – която ще отвори сърцето ти и ще разшири погледа ти към един свят, който живее с наличието на Бога. Вяра, която процъфтява в доверието, в дълбокото схващане, че се предаваш на прегръдката на Някого, Който знае и познава твоята изгода, тъй като те обича, каквото и да стане и да ти се случи. Вяра, която ще пораства в любовта, а не в омразата на съперника.
Приеми вяра: за теб, за другия, за целия свят. Една вяра, която не разкрасява сложните условия в живота ни. Не се отхвърля от Кръста и болката в живота, а постоянно, въпреки и в пределните моменти на отчаянието, открива и усеща, че във всяка сянка съществува подарък, във всяко тестване – благословение, и във всеки кръст – възкресение.
Приеми обич: която всичко движи и утешава. Която всички търсят и за която всички копнеят, тъй като без нея не могат да съществуват. Дори тези, които я отхвърлят и споделят, че нямат потребност от нея, да знаеш, че по-дълбоко от всички жадуват за нея. Защото, както споделя и св. Исак Сириец, тя е по-сладка и от самия живот ”.
Поклоних се на светиците, като целунах лика на всяка една от тях, и се облякох в багрите на Неговото Царство.