Калин Терзийски пусна слух за смъртта си преди 3 години
Януари беше сериозен за Калин Терзийски – тъкмо както за героите на Радичков. На 25-и през 2023 година постоянно етикетираният като „ абсурден “ публицист и художник пусна в обществените мрежи фейка за личната си гибел: „ Бог да елементарни неверната му душа “. Някои от най-близките му другари реагираха напълно съответно: „ Стига бе, Кайо, я се стегни “. Други го оплакаха жив, трети непосредствено написаха, че шегата му е много тъпа, провокира Съдбата и гневи Господ. На четвъртия ден от 2025 година Калин Терзийски още веднъж шокира с оферта: „ Приятели благи, смятах да направя галерия, само че защото евентуално загивам, избирам да продам на какви да е цени трийсетте си картини, с цел да не стоят сами в ледения ми дом в Банкя “. Пет денонощия по-късно опроверга себе си – не умирал макар доста високото кръвно налягане, вдигнато от нездравословни страсти плюс алено вино, само че може да се случи всеки миг като на всички останали по света, напомня случката " Филтър ".
В края на предходната седмица брат му Светослав Терзийски заяви във Facebook, че Калин е умрял на 22 януари. И този път това е дефинитивно. На 55 години – време, в което мъжага като него би трябвало да е в разцвета на силите си, даже да е от изгубеното потомство, жертва и на остарялото, и на новото време.
В последните си постове във Facebook преди да се насочи към Отвъдното, свикан или по своя воля, Калин Терзийски пусна къси фрагменти от следващата си журналистика. Ето един от тях: „ Ей, отново съм пийнал, по дяволите по ангелите и по проститутките от Лъвов мост. Продължавам романа ми РОДИНА. Сега ще опиша за прадедо Кольо Рибата, на който е кръстен тате Кольо. Той умря в ръцете ми и сподели, че желае да почине. Имам поради тате. Беше жълт. А дедо Кольо Рибата бил безгрижник, пиел дружно с цар фердинанд в Дианабад, ловял пъстърва в реката, а като пропил три имущества, той купил на църквата в Димитров град, Драгалевци или Дърбант венчила от сребро за църквата. След това един бръснар му отрязал една пъпка на лицето и той починал от рак, с изпаднало око и лице “.
Друг текст е с подигравка към Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев: „ В устрема си да бъда изцяло откровен, аз ще кажа, че обичам родната ни власт и желая да се любя с нея. те по този начин те “. Видимо в последните си дни още веднъж е бил разпънат сред обществения и персоналния си яд, определящи писанията му, държанието му, карикатурите му.
Буквално часове откакто се разбра, че Калин си е отишъл, плъзна слухът, че самичък е избрал гибелта. Бог постоянно участва в писанията му, въпреки че Терзийски в никакъв случай не приемаше съществено религиите. „ Те отхвърлят и погазват вярата, те са проявления на алчността и завистта, инструмент на властта, който тя употребява за разделяне и определяне на превъзходство. Религиите са изключително безочлив обществен, безличностен, задраскващ човешкото и персоналното феномен. Добрият набожен човек постоянно ще е добър към различен добър и набожен човек, както и към злия и невярващия – както ни е помолил да вършим нашият добър Бог. “
Но Терзийски имаше безапелационна философия за битието отвън творчеството. „ Да живееш единствено като ядеш, спиш и се размножаваш, е трагично – това е веществен кръговрат на гибелта. Видимо е по какъв начин цялото ни изпитание отива в нищото. Единствено актът на творене откъсва от безсмисления и безнадежден кръговрат на раждане и умиране. Не споделям обаче, че си вечен единствено когато пишеш или рисуваш! Човекът твори, когато осмисля по величествен метод даже пиенето на чай. Моето изобразяване се пробва да поведе хората на прелестно пътешествие-мислене из Културата. Мислене за нея като за голямо невиждано благосъстояние. С безчет пътеки, коридори, стаи и пещери. Из което да се разхождаш и да ахкаш от приятност. “
Калин Терзийски беше напълно обичайно издаван – сборниците му с лирика и прозаичност, романите му „ Алкохол “, „ Лудост “, „ Войник “, „ Любовта на 45-годишния мъж “, бяха необятно коментирани. Той беше измежду най-оригиналните създатели и на „ Филтър “. Но уви, след години на самоограничение още веднъж попадна в клопката на алкохола и безпаричието.
Колоритен мъж като Калин Терзийски, същински романтик и стихотворец, нямаше по какъв начин да не посвети съществено количество и качество поезия на дамите, докоснали сърцето и душата му. Той не криеше, че актрисите са неговата огромна уязвимост. Когато се разчу за връзката му с Елен Колева, за малко настъпи смутена тишина. Източникът на новината беше Ивана, дамата на Терзийски, която тиражира в обществените мрежи люто известие, че мъжът й е заживял с новата си муза. После се разбра, че Калин е редактор на „ Мактуб “, първата стихосбирка на Елен Колева. Напоителна ода от него за нея удостовери възприятията им.
С Диана Димитрова, която стана необятно известна с присъединяване си в сериала „ Откраднат живот “ и последвалия спор с Юлиан Вергов, имаха „ толкоз разнородни връзки “, че са подобаващи „ най-малко за една дребна повест “. Споделяше, че в продължение на няколко месеца са любовници, а след откъслек от време, в който не поддържат връзка, се трансформират в близки другари. Дори издадоха обща книга с нейни илюстрации. Признаваше, че си наподобяват изключително изрично по изостреното си възприятие за правдивост. Наричаше я „ доста забавна “ и „ огнено момиче “.
„ С жена ми Ивана постигнахме толкоз напълно съгласие, че напряко ми е мъчно да допускам. Тя не ме осъжда за моите връзки с дами, макар че ги е имало през годините. Има ги при съвсем всички мъже – единствено че аз не ги укривам. Честно и честно е всички да знаят за тях. Не да се разгласяват преднамерено и с някаква цел, с цел да основават почва за злословия и интриги. В любовта е редно да живееш чисто и без нищо скришно. Ако, естествено, обичаният ти човек е подготвен и задоволително умен да живее с това. Чистота и неприкритост. Но това не значи безусловно да станеш безсърдечен, да станеш монах, сляпа мумия, която не вижда нищо красиво отвън фамилията си “, разкри в наш диалог Калин Терзийски две години след приключенията с Елен Колева и Диана Димитрова.
Определяше брачната половинка си Ивана като една от най-описваните в литературни творби модерни дами. Тя става героиня на двата му романа и на десетки негови разкази. Според него Ивана се появява епизодично в прозата на Деян Енев, Мартин Карбовски и Тома Марков.
Калин обясняваше, че се бори за свободата на любовта във великия хипи смисъл. „ Свободата на не-притежаването, на независимостта, на равноправието и на достолепието. Любовта не е да имаш някого, а да уважаваш извънредно доста някого – като персона, не като някаква функционалност. Не тъй като ти е преференциален, не тъй като си е твой, а тъй като е човек. И като човек има право на безспорна независимост. Ако желае да живее с теб – добре! Ако желае да не живее с теб – също добре. Ако желае да живее с теб и да обича още един човек и още петима други – добре! И най-важното – да не изпитваш неприятно възприятие към неговите любови. “
Работи като дърводелец и здравна сестра
Получава присъда за дребно безчинство, тъй като с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание
Още до момента в който учи в Националната природо-математическа гимназия, Калин Терзийски реди първите си стихотворения в халюцинационен жанр „ Стихове на мрачно “. Завършва медицина, специализира психиатрия, като в това време кърпи домашния бюджет като дърводелец, анкетьор, санитар и здравна сестра. Четири години работи в психиатрията в Курило, пишейки за вестници и за списания. През 1997 година получава присъда за дребно безчинство за политическия митинг, на който с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание. В началото на века напълно се отдава на словото – става сценарист на предаванията „ Квартал “, „ Лица “, „ Каналето “ (БНТ), „ Досиетата Хъ “ (Дарик радио), „ Шаш “, „ Пълна лудница “. През 2006 година с Карбовски и Ангел Константинов основават литературния клуб „ Литература*Диктатура “, където членува и брат му Светослав Терзийски.
През 2016 година взе участие в телевизионното риалити „ Фермата “.
В края на предходната седмица брат му Светослав Терзийски заяви във Facebook, че Калин е умрял на 22 януари. И този път това е дефинитивно. На 55 години – време, в което мъжага като него би трябвало да е в разцвета на силите си, даже да е от изгубеното потомство, жертва и на остарялото, и на новото време.
В последните си постове във Facebook преди да се насочи към Отвъдното, свикан или по своя воля, Калин Терзийски пусна къси фрагменти от следващата си журналистика. Ето един от тях: „ Ей, отново съм пийнал, по дяволите по ангелите и по проститутките от Лъвов мост. Продължавам романа ми РОДИНА. Сега ще опиша за прадедо Кольо Рибата, на който е кръстен тате Кольо. Той умря в ръцете ми и сподели, че желае да почине. Имам поради тате. Беше жълт. А дедо Кольо Рибата бил безгрижник, пиел дружно с цар фердинанд в Дианабад, ловял пъстърва в реката, а като пропил три имущества, той купил на църквата в Димитров град, Драгалевци или Дърбант венчила от сребро за църквата. След това един бръснар му отрязал една пъпка на лицето и той починал от рак, с изпаднало око и лице “.
Друг текст е с подигравка към Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев: „ В устрема си да бъда изцяло откровен, аз ще кажа, че обичам родната ни власт и желая да се любя с нея. те по този начин те “. Видимо в последните си дни още веднъж е бил разпънат сред обществения и персоналния си яд, определящи писанията му, държанието му, карикатурите му.
Буквално часове откакто се разбра, че Калин си е отишъл, плъзна слухът, че самичък е избрал гибелта. Бог постоянно участва в писанията му, въпреки че Терзийски в никакъв случай не приемаше съществено религиите. „ Те отхвърлят и погазват вярата, те са проявления на алчността и завистта, инструмент на властта, който тя употребява за разделяне и определяне на превъзходство. Религиите са изключително безочлив обществен, безличностен, задраскващ човешкото и персоналното феномен. Добрият набожен човек постоянно ще е добър към различен добър и набожен човек, както и към злия и невярващия – както ни е помолил да вършим нашият добър Бог. “
Но Терзийски имаше безапелационна философия за битието отвън творчеството. „ Да живееш единствено като ядеш, спиш и се размножаваш, е трагично – това е веществен кръговрат на гибелта. Видимо е по какъв начин цялото ни изпитание отива в нищото. Единствено актът на творене откъсва от безсмисления и безнадежден кръговрат на раждане и умиране. Не споделям обаче, че си вечен единствено когато пишеш или рисуваш! Човекът твори, когато осмисля по величествен метод даже пиенето на чай. Моето изобразяване се пробва да поведе хората на прелестно пътешествие-мислене из Културата. Мислене за нея като за голямо невиждано благосъстояние. С безчет пътеки, коридори, стаи и пещери. Из което да се разхождаш и да ахкаш от приятност. “
Калин Терзийски беше напълно обичайно издаван – сборниците му с лирика и прозаичност, романите му „ Алкохол “, „ Лудост “, „ Войник “, „ Любовта на 45-годишния мъж “, бяха необятно коментирани. Той беше измежду най-оригиналните създатели и на „ Филтър “. Но уви, след години на самоограничение още веднъж попадна в клопката на алкохола и безпаричието.
Колоритен мъж като Калин Терзийски, същински романтик и стихотворец, нямаше по какъв начин да не посвети съществено количество и качество поезия на дамите, докоснали сърцето и душата му. Той не криеше, че актрисите са неговата огромна уязвимост. Когато се разчу за връзката му с Елен Колева, за малко настъпи смутена тишина. Източникът на новината беше Ивана, дамата на Терзийски, която тиражира в обществените мрежи люто известие, че мъжът й е заживял с новата си муза. После се разбра, че Калин е редактор на „ Мактуб “, първата стихосбирка на Елен Колева. Напоителна ода от него за нея удостовери възприятията им.
С Диана Димитрова, която стана необятно известна с присъединяване си в сериала „ Откраднат живот “ и последвалия спор с Юлиан Вергов, имаха „ толкоз разнородни връзки “, че са подобаващи „ най-малко за една дребна повест “. Споделяше, че в продължение на няколко месеца са любовници, а след откъслек от време, в който не поддържат връзка, се трансформират в близки другари. Дори издадоха обща книга с нейни илюстрации. Признаваше, че си наподобяват изключително изрично по изостреното си възприятие за правдивост. Наричаше я „ доста забавна “ и „ огнено момиче “.
„ С жена ми Ивана постигнахме толкоз напълно съгласие, че напряко ми е мъчно да допускам. Тя не ме осъжда за моите връзки с дами, макар че ги е имало през годините. Има ги при съвсем всички мъже – единствено че аз не ги укривам. Честно и честно е всички да знаят за тях. Не да се разгласяват преднамерено и с някаква цел, с цел да основават почва за злословия и интриги. В любовта е редно да живееш чисто и без нищо скришно. Ако, естествено, обичаният ти човек е подготвен и задоволително умен да живее с това. Чистота и неприкритост. Но това не значи безусловно да станеш безсърдечен, да станеш монах, сляпа мумия, която не вижда нищо красиво отвън фамилията си “, разкри в наш диалог Калин Терзийски две години след приключенията с Елен Колева и Диана Димитрова.
Определяше брачната половинка си Ивана като една от най-описваните в литературни творби модерни дами. Тя става героиня на двата му романа и на десетки негови разкази. Според него Ивана се появява епизодично в прозата на Деян Енев, Мартин Карбовски и Тома Марков.
Калин обясняваше, че се бори за свободата на любовта във великия хипи смисъл. „ Свободата на не-притежаването, на независимостта, на равноправието и на достолепието. Любовта не е да имаш някого, а да уважаваш извънредно доста някого – като персона, не като някаква функционалност. Не тъй като ти е преференциален, не тъй като си е твой, а тъй като е човек. И като човек има право на безспорна независимост. Ако желае да живее с теб – добре! Ако желае да не живее с теб – също добре. Ако желае да живее с теб и да обича още един човек и още петима други – добре! И най-важното – да не изпитваш неприятно възприятие към неговите любови. “
Работи като дърводелец и здравна сестра
Получава присъда за дребно безчинство, тъй като с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание
Още до момента в който учи в Националната природо-математическа гимназия, Калин Терзийски реди първите си стихотворения в халюцинационен жанр „ Стихове на мрачно “. Завършва медицина, специализира психиатрия, като в това време кърпи домашния бюджет като дърводелец, анкетьор, санитар и здравна сестра. Четири години работи в психиатрията в Курило, пишейки за вестници и за списания. През 1997 година получава присъда за дребно безчинство за политическия митинг, на който с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание. В началото на века напълно се отдава на словото – става сценарист на предаванията „ Квартал “, „ Лица “, „ Каналето “ (БНТ), „ Досиетата Хъ “ (Дарик радио), „ Шаш “, „ Пълна лудница “. През 2006 година с Карбовски и Ангел Константинов основават литературния клуб „ Литература*Диктатура “, където членува и брат му Светослав Терзийски.
През 2016 година взе участие в телевизионното риалити „ Фермата “.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ