Илхам Алиев: Калбаджар е освободен
Днес регион Калбаджар е освободен. Народът на Азербайджан чака с неспокойствие този ден в продължение на доста години. Това съобщи в особено послание към народа си президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Регион Калбаджар е окупиран на 2 април 1993 година Невинни хора бяха безчовечен изгонени от земята на своите предшественици. Историческите монументи и природата на Калбаджар са претърпели огромни вреди. Окупацията на региона на Калбаджар беше огромна покруса, сподели Алиев. И добави: „ Ще възстановим Калбаджар, дано никой не се съмнява и животът ще се върне тук. В Калбаджар ще се развива земеделие, изключително отглеждане на животни! ”. ”
Ето цялото послание на президента на Азербайджан Илхам Алиев:
Скъпи сънародници. Днес регион Калбаджар е освободен от окупация. Сърдечно приветствам целия азербайджански народ по този мотив.
Уважаеми поданици на Калбаджар, поздравления! Районът на дома ви е освободен от окупация. Народът на Азербайджан чака с неспокойствие този ден в продължение на доста години. Регион Калбаджар е окупиран на 2 април 1993 година Невинни хора бяха безчовечен изгонени от земята на своите предшественици. Историческите монументи и природата на Калбаджар са претърпели огромни вреди.Окупацията на региона на Калбаджар беше огромна покруса. Окупацията на всяка област беше огромна покруса. След окупацията на районите Шуша и Лачин през май 1992 година окупацията на Калбаджар и Армения основава географска връзка сред Армения и Нагорни Карабах. На всички е добре известно, че някогашният самостоятелен район Нагорни Карабах не е имал граница с Република Армения.
Нагорни Карабах беше разграничен от региона на Лачин, коридора на Лачин. Окупацията на регионите Лачин, Шуша, а след тях и региона Калбаджар, основава географска връзка сред Армения и Нагорни Карабах върху обширна територия, това беше задачата на врага.След окупацията на Калбаджар се откри връзка сред Армения и Нагорни Карабах, може да се каже, по доста пътища и преди всичко бяха изпратени оръжия, съоръжение и работна ръка. В същото време това даде огромни преимущества за последвалата нападателна политика на Армения.
Окупацията на региона на Калбаджар е директната отговорност на Народния фронт на Азербайджан, който беше на власт по това време. Като цяло Народният фронт на Азербайджан е главният провинен за окупацията на нашите земи, тъй като в случай че те не бяха пристигнали на власт с противозаконни средства през 1992 година, не бяха направили държавен прелом, нашите земи може би нямаше да бъдат под окупация.
Разбира се, доста е мъчно, връщайки се обратно в историята, да приказваме за това какво е могло да се случи и какво не. Но във всеки случай те са директно забъркани в окупацията на нашите земи и са виновни за това, тъй като през пролетните месеци на 1992 година битката за власт доближава своя връх. В Азербайджан цари вътрешна битка, поражда безпорядък, рецесия, политическа рецесия и битката за власт води до доста съществени последствия. Армения, възползвайки се от това, продължи да завзема нашите земи.
След окупацията на Шуша и Лачин обстановката доближи сериозно равнище. Възползвайки се от това, Народният фронт на Азербайджан извърши държавен прелом и пристигна на власт. Но какво се случи по-късно? След това той насочи всички старания за подсилване на разтърсената си власт, организирането на репресии у нас, въвеждането на цензура и други антидемократични дейности.Нашите земи бяха подложени на окупация, цивилното население беше изгонено от домовете си, а Народният фронт на Азербайджан, неговото управление преследваше единствено една цел - да изпълни джобовете си, да назначи хора, близки до тях, на длъжности и да удължи живота на своята власт. Окупацията на Калбаджар е резултат от тъкмо тези грозни дейности.Не може да бъде другояче. Сега по-младото потомство не помни, само че би трябвало да знае кой по това време отговаряше за Азербайджан, какви познания и подготвеност притежаваха тези хора. Тези хора нямаха опит. Тези хора, показани по това време в управлението, които заемаха високи постове, не управляваха нито един отдел, нито една дребна институция за нито един ден. Как биха могли да ръководят страна, изключително в спешна обстановка? Но тяхната жадност за власт, лакомия, апетити, лакомия доведоха Азербайджан до такова положение. Вижте кой управляваше Азербайджан по това време?! Председателят на Народното събрание беше младши теоретичен помощник и освен това несполучлив академик. Държавният секретар е службогонец, който напусна Комсомола и който по-късно съобщи своя водач, който претендира за мястото си, най-много се зарадва на гибелта му, човек, чийто следващ живот просто мина по заповед на външните кръгове. Какъв надзор бихте могли да очаквате от тях? Какъв национализъм? Какъв професионализъм? Външният министър беше инцидентен човек, който не владееше никакъв език, преподавател по физика. Човек, който въобще не разбираше какво съставляват външните връзки, интернационалните правила и правила. Просто ходеше по всички страни като екскурзиант и говореше каквото му падне. Министърът на защитата е преподавател по математика. Може ли учителят по математика да стане министър на защитата? Този преподавател по математика съобщи Шуша на врага. Той сподели, че в случай че Шуша бъде предаден, ще си изстреля патрон в челото. Все още се бави.
Шуша беше върната от нас, това бяхме ние. Продадохте я, предатели. Министър на вътрешните работи - грабежите царуваха на всички места, публицистите били задържани, бити и хвърляни в багажника на колите в ефир. Такива бяха водачите на Народния фронт на Азербайджан. Премиерът беше младши теоретичен помощник по научния комунизъм. Вижте тези несъгласия. Човекът, виновен за воденето на стопанската система на страната напред въз основа на правилата на пазарната стопанска система, беше младши теоретичен помощник по теоретичен комунизъм. Какъв тип ръководство, какви промени, каква отбранителна дарба биха могли да бъдат обезпечени?Това е нашето злощастие и покруса - инцидентни хора пристигнаха на власт, завзеха властта с противозаконни средства и доведоха страната до бездната.
Ако през 1993 година Гейдар Алиев не пристигна по молба на хората, то Азербайджан освен щеше загуби останалата част от земята, само че и загуби своята държавност като цяло. За да удържат разтърсената власт, те отприщиха революция. Те взеха своите бойци в плен. Ганджа беше бомбардиран. Нека никой не не помни това! Нека тези, които не знаят, и младото потомство да знаят кой ни е хвърлил в тази неволя. Кой е виновникът.
Кой е виновникът за един милион души в тежко състояние. Тогавашната мощ на Народния фронт на Азербайджан. Всъщност, в случай че създадем паралел, тогава имиджът им е като групов Пашинян: необразован, без знания, слабоволен, нерешителен, беглец, без никакъв управнически опит, под въздействието на външни кръгове, ръководени от тяхна ръка и унищожаващи страната му. Те са груповият Пашинян. Ако тези, които не ги познават, желаят да си основат някаква визия за тях, тогава дано погледнат Пашинян. Нека да погледнат дейностите му и да видят в лицето му образа на тогавашния Народен фронт на Азербайджан и управлението на страната.
Калбаджар е нашата антична земя. Древна Азербайджанска земя. По отношение на територията Калбаджар е един от най-големите ни райони. Историческите монументи на Калбаджар са огромното ни благосъстояние. И джамиите, и църквите са нашето историческо завещание. Народът на Азербайджан е наясно с това и целият свят би трябвало да знае, че църквите, ситуирани в Калбаджар, принадлежат на античната страна Кавказка Албания. Има доста исторически документи в поддръжка на това. Това не е загадка за никого. Просто арменските „ историци “ и фалшификатори са арменизирали албанските църкви, добавили са лъжите си там и са ги присвоили. Достатъчно е да разгледаме историята, с цел да може всички да видят, че през 1830 година Руската империя отстранява албанската черква, трансферира цялото си имущество на арменската григорианска черква и арменските свещеници, техните настойници, стартират да присвояват тези църкви. Основната им задача беше да изтрият и изпратят до давност историята на Кавказка Албания. Но ние не го допуснахме. Азербайджан има много огромна научна база, работи, свързани с този въпрос. Тези творби са и би трябвало да бъдат обявени освен на научната общественост, само че и на цялата международна общественост. Кавказка Албания беше огромна страна. Нейната столица беше град Габала.Историческите монументи и църкви, принадлежащи на Кавказка Албания, са нашето историческо и културно завещание. Ние пазим тези църкви. Бил съм доста пъти в тези църкви, в град Шеки, област Габала, в църквата Уди. Както знаете, по време на войната, по самодейност на фондация " Гейдар Алиев ", бяха приключени ремонтни действия в античната черква " Уди " в Кавказка Албания в село Нидж и се състоя нейното разкриване. Ние пазиме тези църкви като наше културно завещание. Затова дано никой не се тормози. Тези църкви ще продължат да бъдат предпазени от страната.
Политиката, провеждана от Азербайджан, обвързвана с мултикултурализма и междурелигиозните връзки, се приветства от целия свят, от международните водачи. Нека някои западни кръгове, които желаят да изразят угриженост, погледнат нашите разрушени джамии, джамиите в Агдам, Шуша, Зангилан, Джабраил, Физули и други. Тези джамии са били или унищожени, или осквернени, и там са се държали прасета. Защо това не е проблем? Защо никой с изключение на нас не е повдигал този въпрос в продължение на 30 години?
Неведнъж съм повдигал този въпрос от интернационалните трибуни в хода на контактите с задгранични сътрудници. Защо никой не е изразил угриженост по този въпрос? Защо никой не искаше да изпрати интернационална делегация по този въпрос? Народът на Азербайджан желае да чуе отговора на тези въпроси. Ние знаем този отговор. Затова желая още веднъж да кажа: дано този, който желае да се намеси в нашите каузи, или да ни упрекна в нещо, първо се огледа в огледалото.
Регион Калбаджар има живописна природа, богато културно завещание. Източникът на няколко огромни реки е в региона на Калбаджар. Най-голямата от тях е река Татар с дължина 200 километра. Базарчай, Хачинчай - дължината им е към 200 километра. Тези реки подхранват огромни площи. Но подлият зложелател ни е лишил от тези благоприятни условия. Защото река Татар се влива във водохранилището Сарсанг, издигнато през 70-те години по самодейност на великия водач Гейдар Алиев. Тогава водохранилището Сарсанг е издигнато, с цел да обезпечи напоителни работи в 6-7 области, ситуирани в зоната на Аран в Карабах. След построяването на язовир Сарсанг по това време, напояването стартира на повърхност от 100 хиляди хектара, която в никакъв случай преди не е била напоявана.
Агдам, Горанбой, Евлах, Барда, Тертер и други области получават вода от там. Коварният зложелател ни блокира водата. През лятото той прекъсна водата, през зимата я отвори и тя наводни всички земи. Екологичен гнет беше осъществен против нас. Армения е терористична страна, този гнет има доста признаци. Унищожаването на нашите исторически монументи, геноцидът против цивилното население, обезлесяването на нашите гори, смяната в течението на нашите реки и други знаци. Вижте, водите на река Татар, която произлиза от Калбаджар, се вливат в язовир Сарсанг, а оттова в язовир Суговушан обезпечават ползите на окупатора, само че водата не идва при нас. Сега, откакто взехме село Суговушан, стартира водоснабдяването и се възнамерява да се обезпечи вода за 100 хиляди хектара.
В региона на Калбаджар има огромни горски площи. Районът Калбаджар има горска повърхност от 24 хиляди хектара. Това е нашето огромно благосъстояние. Коварният зложелател изсече, ограби, продаде тези гори. Вижте какви мръсни неща са правили през последните дни, подпалвайки горите, с цел да основат екологична покруса, злополучие. Тези крадци изсичат и изваждат гори, с цел да ги продават в Армения.Те подпалват къщи, които не са издигнати от тях. Те влязоха, качиха се в домовете на поданици на Калбаджар и живееха там. Палят учебни заведения, убиват добитък, който не могат да вземат със себе си. Вижте с кого, с какви диваци бяхме лице в лице! Казвам го още веднъж и ще го споделям всякога: нашата победа беше извоювана освен над арменската страна, ние унищожихме арменския фашизъм.
Ще възстановим Калбаджар, дано никой не се съмнява и животът ще се върне тук. В Калбаджар ще се развива земеделие, изключително отглеждане на животни. Там имаме огромни пасища. Калбаджар има богати естествени източници и запаси. Врагът експлоатира тези запаси грабителски. По руско време водата " Истису " се е произвеждала в Калбаджар, който бил прочут в цялото руско пространство. Сега и Истису се завръща под наш надзор. По едно време това беше курортна зона. Омразният зложелател унищожи всичко. Тези рамки са там, всеки може да ги види.
Ще възстановим всичко, ще възстановим Калбаджар, селата, град Калбаджар. Дадох директива да се изготви общ проект за възобновяване на града, освен самия град Калбаджар, само че и всички градове и животът ще се върне.
В Калбаджар подлият зложелател извърши друго закононарушение, извърши нелегално заселване. Хора както от самата Армения, по този начин и от непознати страни се заселиха там нелегално. Това е военно закононарушение и се смята за военно закононарушение според Женевската спогодба. Ние ще държим съперника виновен, той ще дава отговор за всички военни закононарушения, за всички опустошения. Докато бях в град Агдам, не открих нито една оживяла постройка, също във Фузули и в Джабраил. Те унищожиха всичко, имам възприятието, че диво племе е минало през тези места. Ние сме основатели. Ще възродим тези градове и райони още веднъж. Имаме огромни проекти за възобновяване на тези зони. Тези проекти към този момент се извършват, инфраструктурни планове стартират да се извършват. Строителството на нов път за Шуша към този момент е почнало. По руско време до Шуша имаше веднъж - от Агдам до Ханкенди и оттова до Шуша. Сега строим нов път от район Физули.Този път ще премине през част от региона на Ходжавенд. Инструктирах това да бъде предоставено скоро. Въпреки че това е доста работа, нямаше път, а той е положен през гори, клисури, хълмове, има доста сложен релеф. Но ние ще го създадем. Ще възстановим железницата. По-конкретно, към този момент са дадени предварителни инструкции за възобновяване на железопътната линия до Нахчиванската самостоятелна република. Вече са подхванати на практика стъпки за възобновяване на железопътната линия Барда-Агдам. За да се възвърне регионът на Агдам и удобството на хората, които ще живеят там в бъдеще, този път би трябвало да бъде наложителен. Тоест, всички тези работи ще се правят систематично и жителите на Азербайджан ще бъдат постоянно осведомени за осъществената работа. Трябва да правим цялата работа планувано. Искам още веднъж да кажа: преди всичко, всички породени вреди ще бъдат изчислени с присъединяване на интернационалните специалисти. След това правосъдни каузи.След това реконструкцията на нашите градове и села въз основа на общоприет проект, земеделие, други инфраструктурни планове, нужните ограничения за обезпечаване на вода и електричество. След това пътищата. Когато изгонвахме врага от Шуша, той изключи водата, която течеше там. Сега в Шуша няма вода. Това е същинската природа на врага. Когато нашите бойци видяха, че в едно село на район Агдам арменското население не може да напусне в точния момент, те сътвориха условия за овакантяване. Никой не им сподели нито дума. Но ненавистният зложелател изгаря нашите гори, изгаря къщите ни, деактивира водоснабдителната система. Смята ли, че това ще ни спре? Носехме водопроводи до всяко място - до отдалечени планини, до планински села. Ще възстановим всичко, всичко. Съответните инструкции към този момент са дадени и съм сигурен, че ще приключим тази работа в точния момент. Врагът даде ново грозно име на Калбаджар. Те измислиха карти на „ Република Нагорни Карабах “. Къде са тези карти? Всички ги нямаше. Тези карти са единствено лист хартия. Те се позоваха на „ Република Нагорни Карабах “ цялата територия на Нагорно-Карабахския самостоятелен регион Шуша, както и всички 7 прилежащи области. Те разгласиха тези карти, включиха ги в учебници и ги демонстрираха на изложения. Те показаха тези карти като карти на „ Република Нагорни Карабах “. И какво остава от тези карти в този момент? Нищо. Азербайджан е подхванал нужните стъпки за възобновяване на териториалната си целокупност. Още един път желая да се върна към интервала на договарянията. По това време неведнъж ми споделяха, че спорът би трябвало да бъде позволен единствено спокойно. Мога да кажа, че всички интернационалните организации, водачите на всички огромни сили, с които съм контактувал, неведнъж са заявявали, че спорът няма военно решение. Тези изказвания също са в отворената преса. Какво споделих? Той сподели, че има! Той сподели, че в случай че се наложи, ще освободим земите си с военни средства. Той сподели, че войната в никакъв случай няма да бъде изключена.На разнообразни стадии по време на договарянията неведнъж беше изложено предложение азербайджанската страна да се откаже от военния път. Никога не съм се съгласил на това. След това започнаха да ме упрекват, че Илхам Алиев желае да стартира война. Казах, че желая да разреша казуса по кротичък метод. Но аз желая да реша. И какво искаше Армения? Поддържайте статуквото, направете го постоянно. Тя вярваше, че в случай че е постигала това в продължение на 26-27 години, тогава ще продължи да го реализира. Те вярвали, че техните настойници постоянно ще ги пазят, ще застанат зад тях и вместо това ще водят война.Те нормално имат вяра, че целият свят им е дължен. Те желаят да ръководят страната си с този нездравословен и болен метод на мислене, че някой би трябвало да пристигна и да им помогне. И на какво са способни? Ако постоянно се хващате за някого и се надявате на някаква привилегия, тогава на какво сте способни? Това мислене, би могло да се каже, докара обществото им в неверна посока.
И през днешния ден те са недоволни от всички. И през днешния ден те предявяват искания към всички и споделят: за какво никой не ни пази. Кой би трябвало да ви пази? Вие сте самостоятелна страна - в случай че мога по този начин да кажа - и първо живеете като самостоятелна страна. На второ място, вие сте завзели непозната земя. Милион души останаха без дом. Всички здания, къщи, градове бяха унищожени. Държите се като диваци. Справедливостта не е на ваша страна, интернационалното право не е на ваша страна, историческата истина не е на ваша страна.
Но те мислеха, че ще запазят тези земи вечно. Те имаха вяра, че времето ще мине, поколенията ще се сменят, азербайджанският народ ще не помни това, ще се помири с тази обстановка. Те сгрешиха. Никога не сме мислили да се примирим с тази обстановка. Като президент, през годините направих всичко допустимо казусът с Нагорни Карабах да остане на дневен ред и постоянно в центъра на дневния ред. Така че възприятията на национализъм, национална горделивост, взаимност в страната се издигат на по-високо равнище. Така че този въпрос постоянно да е на дневен ред на интернационално равнище. Нека всички знаят каква е истината, дано всички знаят кой е агресорът, кой е потърпевшият и ние постигнахме това. Сега всички по света знаят това. Ако обърнем внимание на задграничната преса по време на Отечествената война, ще забележим, че, несъмнено, доминират пристрастни, ислямофобски, антиазербайджански, проарменски публикации и отчети. Но в това време, за разлика от предходния интервал, бяха оповестени доста справедливи публикации, отразяващи истината. Мога да кажа, че спечелихме осведомителната война. Победихме на бойното поле, победихме в осведомителното пространство, победихме в политическия проект. Резултатите от войната бяха както споделих. Още от първите дни споделих, че този въпрос би трябвало да бъде решен с военно-политически средства. Казах, че можем да спрем решаването на въпроса с военни средства всеки миг и сме подготвени за това. При едно изискване Пашинян би трябвало персонално да каже по кое време ще напусне земите ни. Той би трябвало да поеме ангажимент да уточни дата. Щом това се случи, ще приключа нападателните ни интервенции. Той към този момент е осъден. Въпреки че по времето, когато той ни изложи 7 условия, аз споделих: Имам едно изискване - изхвърлям всичките ви седем условия в кошчето за отпадък - излизайте, излизайте от нашата земя. Оставате сами. Ако се беше подчинил, нямаше да се окаже в толкоз срамно състояние. Резултатите от войната също се оказаха, както споделих. Освободихме с военни средства Джебраил, Физули, Зангилан, Губадли, Муровдаг, Суговушан, Хадрут, по-голямата част от региона на Ходжавенд и Шуша.Счупихме гърба на врага на бойното поле. Ден след освобождението на Шуша, с освобождението на повече от 70 села, врагът падна на колене и подписа акт за предаване. Още не знам къде. Те го крият. Вероятно някой ден ще ни кажат. Пашинян, къде подписа този акт на предаване? Но той беше заставен да одобри нашите условия. Войната за следващ път сподели кой кой е. Армения е победена страна. Азербайджан е страна, която завоюва победа. Калбаджар е наш! Карабах е Азербайджан!
Ето цялото послание на президента на Азербайджан Илхам Алиев:
Скъпи сънародници. Днес регион Калбаджар е освободен от окупация. Сърдечно приветствам целия азербайджански народ по този мотив.
Уважаеми поданици на Калбаджар, поздравления! Районът на дома ви е освободен от окупация. Народът на Азербайджан чака с неспокойствие този ден в продължение на доста години. Регион Калбаджар е окупиран на 2 април 1993 година Невинни хора бяха безчовечен изгонени от земята на своите предшественици. Историческите монументи и природата на Калбаджар са претърпели огромни вреди.Окупацията на региона на Калбаджар беше огромна покруса. Окупацията на всяка област беше огромна покруса. След окупацията на районите Шуша и Лачин през май 1992 година окупацията на Калбаджар и Армения основава географска връзка сред Армения и Нагорни Карабах. На всички е добре известно, че някогашният самостоятелен район Нагорни Карабах не е имал граница с Република Армения.
Нагорни Карабах беше разграничен от региона на Лачин, коридора на Лачин. Окупацията на регионите Лачин, Шуша, а след тях и региона Калбаджар, основава географска връзка сред Армения и Нагорни Карабах върху обширна територия, това беше задачата на врага.След окупацията на Калбаджар се откри връзка сред Армения и Нагорни Карабах, може да се каже, по доста пътища и преди всичко бяха изпратени оръжия, съоръжение и работна ръка. В същото време това даде огромни преимущества за последвалата нападателна политика на Армения.
Окупацията на региона на Калбаджар е директната отговорност на Народния фронт на Азербайджан, който беше на власт по това време. Като цяло Народният фронт на Азербайджан е главният провинен за окупацията на нашите земи, тъй като в случай че те не бяха пристигнали на власт с противозаконни средства през 1992 година, не бяха направили държавен прелом, нашите земи може би нямаше да бъдат под окупация.
Разбира се, доста е мъчно, връщайки се обратно в историята, да приказваме за това какво е могло да се случи и какво не. Но във всеки случай те са директно забъркани в окупацията на нашите земи и са виновни за това, тъй като през пролетните месеци на 1992 година битката за власт доближава своя връх. В Азербайджан цари вътрешна битка, поражда безпорядък, рецесия, политическа рецесия и битката за власт води до доста съществени последствия. Армения, възползвайки се от това, продължи да завзема нашите земи.
След окупацията на Шуша и Лачин обстановката доближи сериозно равнище. Възползвайки се от това, Народният фронт на Азербайджан извърши държавен прелом и пристигна на власт. Но какво се случи по-късно? След това той насочи всички старания за подсилване на разтърсената си власт, организирането на репресии у нас, въвеждането на цензура и други антидемократични дейности.Нашите земи бяха подложени на окупация, цивилното население беше изгонено от домовете си, а Народният фронт на Азербайджан, неговото управление преследваше единствено една цел - да изпълни джобовете си, да назначи хора, близки до тях, на длъжности и да удължи живота на своята власт. Окупацията на Калбаджар е резултат от тъкмо тези грозни дейности.Не може да бъде другояче. Сега по-младото потомство не помни, само че би трябвало да знае кой по това време отговаряше за Азербайджан, какви познания и подготвеност притежаваха тези хора. Тези хора нямаха опит. Тези хора, показани по това време в управлението, които заемаха високи постове, не управляваха нито един отдел, нито една дребна институция за нито един ден. Как биха могли да ръководят страна, изключително в спешна обстановка? Но тяхната жадност за власт, лакомия, апетити, лакомия доведоха Азербайджан до такова положение. Вижте кой управляваше Азербайджан по това време?! Председателят на Народното събрание беше младши теоретичен помощник и освен това несполучлив академик. Държавният секретар е службогонец, който напусна Комсомола и който по-късно съобщи своя водач, който претендира за мястото си, най-много се зарадва на гибелта му, човек, чийто следващ живот просто мина по заповед на външните кръгове. Какъв надзор бихте могли да очаквате от тях? Какъв национализъм? Какъв професионализъм? Външният министър беше инцидентен човек, който не владееше никакъв език, преподавател по физика. Човек, който въобще не разбираше какво съставляват външните връзки, интернационалните правила и правила. Просто ходеше по всички страни като екскурзиант и говореше каквото му падне. Министърът на защитата е преподавател по математика. Може ли учителят по математика да стане министър на защитата? Този преподавател по математика съобщи Шуша на врага. Той сподели, че в случай че Шуша бъде предаден, ще си изстреля патрон в челото. Все още се бави.
Шуша беше върната от нас, това бяхме ние. Продадохте я, предатели. Министър на вътрешните работи - грабежите царуваха на всички места, публицистите били задържани, бити и хвърляни в багажника на колите в ефир. Такива бяха водачите на Народния фронт на Азербайджан. Премиерът беше младши теоретичен помощник по научния комунизъм. Вижте тези несъгласия. Човекът, виновен за воденето на стопанската система на страната напред въз основа на правилата на пазарната стопанска система, беше младши теоретичен помощник по теоретичен комунизъм. Какъв тип ръководство, какви промени, каква отбранителна дарба биха могли да бъдат обезпечени?Това е нашето злощастие и покруса - инцидентни хора пристигнаха на власт, завзеха властта с противозаконни средства и доведоха страната до бездната.
Ако през 1993 година Гейдар Алиев не пристигна по молба на хората, то Азербайджан освен щеше загуби останалата част от земята, само че и загуби своята държавност като цяло. За да удържат разтърсената власт, те отприщиха революция. Те взеха своите бойци в плен. Ганджа беше бомбардиран. Нека никой не не помни това! Нека тези, които не знаят, и младото потомство да знаят кой ни е хвърлил в тази неволя. Кой е виновникът.
Кой е виновникът за един милион души в тежко състояние. Тогавашната мощ на Народния фронт на Азербайджан. Всъщност, в случай че създадем паралел, тогава имиджът им е като групов Пашинян: необразован, без знания, слабоволен, нерешителен, беглец, без никакъв управнически опит, под въздействието на външни кръгове, ръководени от тяхна ръка и унищожаващи страната му. Те са груповият Пашинян. Ако тези, които не ги познават, желаят да си основат някаква визия за тях, тогава дано погледнат Пашинян. Нека да погледнат дейностите му и да видят в лицето му образа на тогавашния Народен фронт на Азербайджан и управлението на страната.
Калбаджар е нашата антична земя. Древна Азербайджанска земя. По отношение на територията Калбаджар е един от най-големите ни райони. Историческите монументи на Калбаджар са огромното ни благосъстояние. И джамиите, и църквите са нашето историческо завещание. Народът на Азербайджан е наясно с това и целият свят би трябвало да знае, че църквите, ситуирани в Калбаджар, принадлежат на античната страна Кавказка Албания. Има доста исторически документи в поддръжка на това. Това не е загадка за никого. Просто арменските „ историци “ и фалшификатори са арменизирали албанските църкви, добавили са лъжите си там и са ги присвоили. Достатъчно е да разгледаме историята, с цел да може всички да видят, че през 1830 година Руската империя отстранява албанската черква, трансферира цялото си имущество на арменската григорианска черква и арменските свещеници, техните настойници, стартират да присвояват тези църкви. Основната им задача беше да изтрият и изпратят до давност историята на Кавказка Албания. Но ние не го допуснахме. Азербайджан има много огромна научна база, работи, свързани с този въпрос. Тези творби са и би трябвало да бъдат обявени освен на научната общественост, само че и на цялата международна общественост. Кавказка Албания беше огромна страна. Нейната столица беше град Габала.Историческите монументи и църкви, принадлежащи на Кавказка Албания, са нашето историческо и културно завещание. Ние пазим тези църкви. Бил съм доста пъти в тези църкви, в град Шеки, област Габала, в църквата Уди. Както знаете, по време на войната, по самодейност на фондация " Гейдар Алиев ", бяха приключени ремонтни действия в античната черква " Уди " в Кавказка Албания в село Нидж и се състоя нейното разкриване. Ние пазиме тези църкви като наше културно завещание. Затова дано никой не се тормози. Тези църкви ще продължат да бъдат предпазени от страната.
Политиката, провеждана от Азербайджан, обвързвана с мултикултурализма и междурелигиозните връзки, се приветства от целия свят, от международните водачи. Нека някои западни кръгове, които желаят да изразят угриженост, погледнат нашите разрушени джамии, джамиите в Агдам, Шуша, Зангилан, Джабраил, Физули и други. Тези джамии са били или унищожени, или осквернени, и там са се държали прасета. Защо това не е проблем? Защо никой с изключение на нас не е повдигал този въпрос в продължение на 30 години?
Неведнъж съм повдигал този въпрос от интернационалните трибуни в хода на контактите с задгранични сътрудници. Защо никой не е изразил угриженост по този въпрос? Защо никой не искаше да изпрати интернационална делегация по този въпрос? Народът на Азербайджан желае да чуе отговора на тези въпроси. Ние знаем този отговор. Затова желая още веднъж да кажа: дано този, който желае да се намеси в нашите каузи, или да ни упрекна в нещо, първо се огледа в огледалото.
Регион Калбаджар има живописна природа, богато културно завещание. Източникът на няколко огромни реки е в региона на Калбаджар. Най-голямата от тях е река Татар с дължина 200 километра. Базарчай, Хачинчай - дължината им е към 200 километра. Тези реки подхранват огромни площи. Но подлият зложелател ни е лишил от тези благоприятни условия. Защото река Татар се влива във водохранилището Сарсанг, издигнато през 70-те години по самодейност на великия водач Гейдар Алиев. Тогава водохранилището Сарсанг е издигнато, с цел да обезпечи напоителни работи в 6-7 области, ситуирани в зоната на Аран в Карабах. След построяването на язовир Сарсанг по това време, напояването стартира на повърхност от 100 хиляди хектара, която в никакъв случай преди не е била напоявана.
Агдам, Горанбой, Евлах, Барда, Тертер и други области получават вода от там. Коварният зложелател ни блокира водата. През лятото той прекъсна водата, през зимата я отвори и тя наводни всички земи. Екологичен гнет беше осъществен против нас. Армения е терористична страна, този гнет има доста признаци. Унищожаването на нашите исторически монументи, геноцидът против цивилното население, обезлесяването на нашите гори, смяната в течението на нашите реки и други знаци. Вижте, водите на река Татар, която произлиза от Калбаджар, се вливат в язовир Сарсанг, а оттова в язовир Суговушан обезпечават ползите на окупатора, само че водата не идва при нас. Сега, откакто взехме село Суговушан, стартира водоснабдяването и се възнамерява да се обезпечи вода за 100 хиляди хектара.
В региона на Калбаджар има огромни горски площи. Районът Калбаджар има горска повърхност от 24 хиляди хектара. Това е нашето огромно благосъстояние. Коварният зложелател изсече, ограби, продаде тези гори. Вижте какви мръсни неща са правили през последните дни, подпалвайки горите, с цел да основат екологична покруса, злополучие. Тези крадци изсичат и изваждат гори, с цел да ги продават в Армения.Те подпалват къщи, които не са издигнати от тях. Те влязоха, качиха се в домовете на поданици на Калбаджар и живееха там. Палят учебни заведения, убиват добитък, който не могат да вземат със себе си. Вижте с кого, с какви диваци бяхме лице в лице! Казвам го още веднъж и ще го споделям всякога: нашата победа беше извоювана освен над арменската страна, ние унищожихме арменския фашизъм.
Ще възстановим Калбаджар, дано никой не се съмнява и животът ще се върне тук. В Калбаджар ще се развива земеделие, изключително отглеждане на животни. Там имаме огромни пасища. Калбаджар има богати естествени източници и запаси. Врагът експлоатира тези запаси грабителски. По руско време водата " Истису " се е произвеждала в Калбаджар, който бил прочут в цялото руско пространство. Сега и Истису се завръща под наш надзор. По едно време това беше курортна зона. Омразният зложелател унищожи всичко. Тези рамки са там, всеки може да ги види.
Ще възстановим всичко, ще възстановим Калбаджар, селата, град Калбаджар. Дадох директива да се изготви общ проект за възобновяване на града, освен самия град Калбаджар, само че и всички градове и животът ще се върне.
В Калбаджар подлият зложелател извърши друго закононарушение, извърши нелегално заселване. Хора както от самата Армения, по този начин и от непознати страни се заселиха там нелегално. Това е военно закононарушение и се смята за военно закононарушение според Женевската спогодба. Ние ще държим съперника виновен, той ще дава отговор за всички военни закононарушения, за всички опустошения. Докато бях в град Агдам, не открих нито една оживяла постройка, също във Фузули и в Джабраил. Те унищожиха всичко, имам възприятието, че диво племе е минало през тези места. Ние сме основатели. Ще възродим тези градове и райони още веднъж. Имаме огромни проекти за възобновяване на тези зони. Тези проекти към този момент се извършват, инфраструктурни планове стартират да се извършват. Строителството на нов път за Шуша към този момент е почнало. По руско време до Шуша имаше веднъж - от Агдам до Ханкенди и оттова до Шуша. Сега строим нов път от район Физули.Този път ще премине през част от региона на Ходжавенд. Инструктирах това да бъде предоставено скоро. Въпреки че това е доста работа, нямаше път, а той е положен през гори, клисури, хълмове, има доста сложен релеф. Но ние ще го създадем. Ще възстановим железницата. По-конкретно, към този момент са дадени предварителни инструкции за възобновяване на железопътната линия до Нахчиванската самостоятелна република. Вече са подхванати на практика стъпки за възобновяване на железопътната линия Барда-Агдам. За да се възвърне регионът на Агдам и удобството на хората, които ще живеят там в бъдеще, този път би трябвало да бъде наложителен. Тоест, всички тези работи ще се правят систематично и жителите на Азербайджан ще бъдат постоянно осведомени за осъществената работа. Трябва да правим цялата работа планувано. Искам още веднъж да кажа: преди всичко, всички породени вреди ще бъдат изчислени с присъединяване на интернационалните специалисти. След това правосъдни каузи.След това реконструкцията на нашите градове и села въз основа на общоприет проект, земеделие, други инфраструктурни планове, нужните ограничения за обезпечаване на вода и електричество. След това пътищата. Когато изгонвахме врага от Шуша, той изключи водата, която течеше там. Сега в Шуша няма вода. Това е същинската природа на врага. Когато нашите бойци видяха, че в едно село на район Агдам арменското население не може да напусне в точния момент, те сътвориха условия за овакантяване. Никой не им сподели нито дума. Но ненавистният зложелател изгаря нашите гори, изгаря къщите ни, деактивира водоснабдителната система. Смята ли, че това ще ни спре? Носехме водопроводи до всяко място - до отдалечени планини, до планински села. Ще възстановим всичко, всичко. Съответните инструкции към този момент са дадени и съм сигурен, че ще приключим тази работа в точния момент. Врагът даде ново грозно име на Калбаджар. Те измислиха карти на „ Република Нагорни Карабах “. Къде са тези карти? Всички ги нямаше. Тези карти са единствено лист хартия. Те се позоваха на „ Република Нагорни Карабах “ цялата територия на Нагорно-Карабахския самостоятелен регион Шуша, както и всички 7 прилежащи области. Те разгласиха тези карти, включиха ги в учебници и ги демонстрираха на изложения. Те показаха тези карти като карти на „ Република Нагорни Карабах “. И какво остава от тези карти в този момент? Нищо. Азербайджан е подхванал нужните стъпки за възобновяване на териториалната си целокупност. Още един път желая да се върна към интервала на договарянията. По това време неведнъж ми споделяха, че спорът би трябвало да бъде позволен единствено спокойно. Мога да кажа, че всички интернационалните организации, водачите на всички огромни сили, с които съм контактувал, неведнъж са заявявали, че спорът няма военно решение. Тези изказвания също са в отворената преса. Какво споделих? Той сподели, че има! Той сподели, че в случай че се наложи, ще освободим земите си с военни средства. Той сподели, че войната в никакъв случай няма да бъде изключена.На разнообразни стадии по време на договарянията неведнъж беше изложено предложение азербайджанската страна да се откаже от военния път. Никога не съм се съгласил на това. След това започнаха да ме упрекват, че Илхам Алиев желае да стартира война. Казах, че желая да разреша казуса по кротичък метод. Но аз желая да реша. И какво искаше Армения? Поддържайте статуквото, направете го постоянно. Тя вярваше, че в случай че е постигала това в продължение на 26-27 години, тогава ще продължи да го реализира. Те вярвали, че техните настойници постоянно ще ги пазят, ще застанат зад тях и вместо това ще водят война.Те нормално имат вяра, че целият свят им е дължен. Те желаят да ръководят страната си с този нездравословен и болен метод на мислене, че някой би трябвало да пристигна и да им помогне. И на какво са способни? Ако постоянно се хващате за някого и се надявате на някаква привилегия, тогава на какво сте способни? Това мислене, би могло да се каже, докара обществото им в неверна посока.
И през днешния ден те са недоволни от всички. И през днешния ден те предявяват искания към всички и споделят: за какво никой не ни пази. Кой би трябвало да ви пази? Вие сте самостоятелна страна - в случай че мога по този начин да кажа - и първо живеете като самостоятелна страна. На второ място, вие сте завзели непозната земя. Милион души останаха без дом. Всички здания, къщи, градове бяха унищожени. Държите се като диваци. Справедливостта не е на ваша страна, интернационалното право не е на ваша страна, историческата истина не е на ваша страна.
Но те мислеха, че ще запазят тези земи вечно. Те имаха вяра, че времето ще мине, поколенията ще се сменят, азербайджанският народ ще не помни това, ще се помири с тази обстановка. Те сгрешиха. Никога не сме мислили да се примирим с тази обстановка. Като президент, през годините направих всичко допустимо казусът с Нагорни Карабах да остане на дневен ред и постоянно в центъра на дневния ред. Така че възприятията на национализъм, национална горделивост, взаимност в страната се издигат на по-високо равнище. Така че този въпрос постоянно да е на дневен ред на интернационално равнище. Нека всички знаят каква е истината, дано всички знаят кой е агресорът, кой е потърпевшият и ние постигнахме това. Сега всички по света знаят това. Ако обърнем внимание на задграничната преса по време на Отечествената война, ще забележим, че, несъмнено, доминират пристрастни, ислямофобски, антиазербайджански, проарменски публикации и отчети. Но в това време, за разлика от предходния интервал, бяха оповестени доста справедливи публикации, отразяващи истината. Мога да кажа, че спечелихме осведомителната война. Победихме на бойното поле, победихме в осведомителното пространство, победихме в политическия проект. Резултатите от войната бяха както споделих. Още от първите дни споделих, че този въпрос би трябвало да бъде решен с военно-политически средства. Казах, че можем да спрем решаването на въпроса с военни средства всеки миг и сме подготвени за това. При едно изискване Пашинян би трябвало персонално да каже по кое време ще напусне земите ни. Той би трябвало да поеме ангажимент да уточни дата. Щом това се случи, ще приключа нападателните ни интервенции. Той към този момент е осъден. Въпреки че по времето, когато той ни изложи 7 условия, аз споделих: Имам едно изискване - изхвърлям всичките ви седем условия в кошчето за отпадък - излизайте, излизайте от нашата земя. Оставате сами. Ако се беше подчинил, нямаше да се окаже в толкоз срамно състояние. Резултатите от войната също се оказаха, както споделих. Освободихме с военни средства Джебраил, Физули, Зангилан, Губадли, Муровдаг, Суговушан, Хадрут, по-голямата част от региона на Ходжавенд и Шуша.Счупихме гърба на врага на бойното поле. Ден след освобождението на Шуша, с освобождението на повече от 70 села, врагът падна на колене и подписа акт за предаване. Още не знам къде. Те го крият. Вероятно някой ден ще ни кажат. Пашинян, къде подписа този акт на предаване? Но той беше заставен да одобри нашите условия. Войната за следващ път сподели кой кой е. Армения е победена страна. Азербайджан е страна, която завоюва победа. Калбаджар е наш! Карабах е Азербайджан!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ