Калин Терзийски: Консуматор и дивак са синоними
Днес прочетох в новините...
Сещате ли се за тая гениална ария на Бийтълс – „ A day in the life ”? В която едната част – с доста психеделично звучене – е на Джон Ленън, а другата – стегната и делнична – е на Пол Макартни? Сигурно се сещате, а напълно допустимо е и да не се сещате.
Струва ми се, че Бийтълс, с всичките си велики мелодични прозрения, малко по малко отиват в предишното. Потъват в забвение дружно с доста други великани на международния дух, дружно и с хората, които ги обичат.
Надявам се, естествено, да не е по този начин. Бийтълс и Бетовен са елементи от еднакъв феномен – европейското музикално великолепие. Но до момента в който Бетовен е канонизиран за светец, с помощта на съвсем религиозното отношение на класическия европеец към изкуството, то Бийтълс са издигнати в фетиш от едно постепенно подивяващо и елементарно сменящо кумирите си консуматорско общество. Което пази Бетовен като светиня от към този момент нищо неозначаващо (за консуматора) минало. Но е допустимо и да не резервира Бийтълс, тъй като Бийтълс се възприема не като артикул на предишното, което би трябвало да се пази и съхранява без никакво планиране – като наложителната остаряла дядова сабя в раклата – която консуматорът нито знае по какъв начин да точи, нито по какъв начин да върти. А се възприема като артикул на новото време, което - съгласно странните настройки на консуматора – по хипотеза не създава нищо изключително трайно, да не приказваме – постоянно.
Иначе казано: Като знаем какъв брой траят обувките, които се създават в този момент, вършим си незабавно сметка какъв брой ще траят и песните, които са създадени в настоящето време.
А Бийтълс въпреки всичко са ни съвременници. Хора от калпавите времена на калпавите краткотрайни неща и обувки.
Консуматорът е уверен, че нищо основано в нашето време не може да бъде постоянно, велико или най-малко трайно. Както в предметната просвета, по този начин и в музиката, литературата и във всичките ох, боже модерни изкуства.
И тъй като той не чака от създателите на своето време да вършат трайни, безконечни – т.е. – гениални, дълбоки и мъдри неща – то и те в действителност не ги вършат. Защото...дявол да го вземе, да го кажа ли? Хм. Ще го кажа, колкото и да е обратно: Търсенето дефинира предлагането.
Консуматорът не търси огромно и постоянно изкуство, търси еднодневки – не фуги на Бах, каращи даже серафимите на Небето да потрепват, а горещи шлагери (ха-ха!), които да се не помнят двайсет и осем секунди след чуването.
Сега да се върна на песента. Там Джон Ленън споделя: I read the news today oh boy…
И ето я гениалността – четеш новините и написваш една от най-великите песни на времето си. А в този момент ще кажа и по този начин – в случай че във времето ти се намерят задоволително мъдри и волеви хора, песента, която си написал, може да остане велика и в бъдни времена.
Консуматорът не може да цени изкуството, по тази причина изкуството на консуматорските времена – даже и единствено по себе си да е прелестно – няма по какъв начин да остане за поколенията. Защото изкуството се придвижва в бъдещето с помощта на волята и възторга на съвременниците му. Някои велики творби са били оценени доста откакто са основани – по този начин е! Но от момента на откриването им – от този момент точно стартира техният живот на велики творби. А тяхното великолепие се ражда от волята и възторга на разбиращите, на способните на резистентен възторг!
Четох новините през днешния ден, момче...
И прочетох, че в българските учебни заведения можело да стане и забавно за децата. Но трябвало да се вкарат по този начин мощно нахлулите в живота нововъведения.
Няма да напиша ария за това. Но ми се прищя да напиша нещо. А за какво ви губих времето с тия разсъждения за Бийтълс и консуматорството – уповавам се, че по-нататък ще се разбере.
Децата, споделя се в тази публикация, все по-малко се интересували от това, което им се преподава в час. Защото то не било съобразено с възрастта им. Било суха информация, която не ги предизвика към логическо мислене и по тази причина на тях им се налагало да зубрят наизуст образователния материал. Ако не се съобрази преподаването с нововъведенията, които от ден на ден навлизат в живота, то няма по какъв начин образователният материал да стане прелъстителен за децата.
Веднага в главата ми се роди рой от въпроси и мисли. Мисли във тип на въпроси. И на места – отговори. Отговорите ми не ме задоволяват в никакъв случай и може би единствено по това – че в никакъв случай не ме задоволяват – мога да преценява, че не съм цялостен простак. Тия, които считат, че имат приемливи отговори за нещата в света, нормално са слабоумни.
Първи въпрос: Образованието би трябвало ли да е забавно за децата?
Този първи въпрос за мен е като стоманен кол, забит в гръбначния ми мозък. Защото той води до следната мисъл: А не е ли наложителното образованието наложено точно с цел да Възпита Децата на Това Да Преглъщат Всяка Скучна и Жестока, Неразбираема Гадост на Живота? Не е ли кълването на катехизиса или теоремата на Гаус просто способ за потъпкване на енергичната и свободолюбива природа на младежа?
Ако някой в този момент каже – О, не – това развива мисленето и логиката на младия разум – ще се изсмея! За голямата част от младежите съвсем целият образователен материал е точно изцяло неразбираемо-безсмислена тежест, която би трябвало да носят дванайсет години. За да получават джобни от мама и баща и с цел да...за някакво неразбираемо бъдеще там, за тапия...
Не се ли прави по този начин: Карат те да правиш доста и още повече от доста неприятни и неразбираеми за теб неща; ти ги правиш, без изобщо да разбираш смисъла от правенето им...И по този начин – свиквайки да правиш явно безсмислени и неприятни за теб неща – скоро ще станеш същински добър човек! Тоест – дисциплиниран човек. Робот, привикнал да извършва, на своя глава Защо?
Който без никакъв ропот ще прекара живота си в завиването на едни и същи гайки в завода за атомни бомби, правейки едни и същи, изцяло безсмислени и неразбираеми за него придвижвания. С тъпото опрощение: Та нали по този начин се живее, подобен е животът?!
И той ще прави това без никаква опозиция, единствено с ням ропот, тъй като още от учебно заведение е теоретичен по този начин.
Втори въпрос: Крепи ли се цивилизацията на тоя общ пакет от познания, който се пробват да вкарат в главите на учениците в единните междинни политехнически учебни заведения?
Защото нашите учебни заведения са политехнически. Учат се най-вече...
Сега ще кажа какво ме плаши: Знанията, които се преподават в учебните заведения, касаят единствено човешкия инструментариум за прекарване! Учи се геометрия. А геометрията е просвета за мерене на земята. Тя е инструментът за справяне с посоките и координатните системи. Тя е нещо напълно съответно и прагматично. Нещо като да знаеш функционалностите на джиесема си, като да познаваш метода за пъхане на кредитна карта в процепа на ПОС терминала (то пък има и безконтактни вече). Практически, материални нещица. Учи се история, само че в нея се учат обстоятелства. Сухи и безсмислени обстоятелства. Както се оферират и подготвени внушения. Обикновено – патриотични и жестоко антихуманни. Крум е популярен, тъй като отрязал главата на някакъв човек, който бил обаче гнусен грък (!) и пил неразрешеното от самия него вино от черепа на убития. Ура за Крум и завръщането на живите мъртви!
Сегашното обучение е ориентирано най-вече към това Как се вършат дребните неща в живота: Как се мери земята и по какъв начин да си потърсим работа (като чистачи евентуално) на британски, френски и испански. Как се работи с компютър, по какъв начин се считат фамилните разноски за ток, къде се намира Западна Европа, където има работа и опция за изкарване на хлебеца...
Образованието, общо взето, е превзето от науките, отговарящи на въпроса Как се случва това в материалния свят?
Но не и към огромните въпроси в живота:
Защо се живее? Кое е положително и кое – неприятно? Кое е красиво и кое – грозно?
Има ли Бог и имаме ли потребност от него?
Какво, по дяволите, сме ние и Какво ще ни донесе наслада?
и Какво е наслада? и Само наслада ли би трябвало да търсим, или тъгата е също толкоз значима?
Всичко в актуалното учебно заведение е ориентирано към примитивно-материалния живот. А материалният живот – в случай че ще да е хипер-ултра-компютъризиран – все си е зверски и първичен!
В актуалното учебно заведение по никакъв метод не се учи (по-правилно е да се каже – не се разсъждава!) за това „ Как да се оправяме със своите души? ” и „ Как да се оправяме с душите на другите? ”. И по какъв начин да се оправяме с трагичната си, мъчителна нужда от Смисъл? Смисълът, който постоянно ни се изплъзва. И за който в учебно заведение в никакъв случай не се и приказва. Освен в часовете на някой умен, позагубил ентусиазма си преподавател по литература с махмурлук.
Сега пък да вземем напряко да учим по какъв начин най-добре и дейно се пазари! И по какъв начин да употребяваме приложенията на айфоните си – и това е! Защото това е съобразено с нововъведенията и това е най-практично!
О, висини! А философията? Която се пробва да търси отговори на въпроса Защо живеем?
В учебно заведение се учи и философия – ще каже някой.
Да. Както се учи и теоремата на Гаус. Зубрене. Мущровка. Мущровка е термин от армейското дело. Това е прийом в строевата подготовка и значи безпределно повторение на неприятни и явно безсмислени боеви извършения, за затъпяване, т.е. – дисциплиниране на боеца и отказването му от задаване на въпроси и мислене за смисъла на нещата. Прави едно, прави две – и не мисли, редови войник!
Та по този начин се учи и философия в учебно заведение. Да накълвем името на Арист...как му беше в действителност името на тоя скапаняк? Защото ще ни изпитат и ще би трябвало да го кажем. Щрак-щрак. Ние, учениците, сме автомати за ненужни познания. Подаваш ни въпрос, ние връщаме общоприет отговор. За всеки правилен отговор получаваме отлична оценка, която баща и мама възнаграждават с нови приложения за айфоните ни. Щрак-щрак.
Ето тук към този момент можем да се досетим за какво приказвах за консуматорството и за Бийтълс първоначално.
В настоящето обучение, съгласно публикацията, трябвало да има повече от нововъведенията, появяващи се непрестанно...и аз се сетих, че става въпрос да включим фейсбук и джиесемите в образованието. Та децата – както и без друго са непрестанно вторачени в екранчетата на джиесемите си, да вземат - пътем и без да усетят - да закачат и някакво там познание.
Но както споделих: не е ли процесът на образоването точно развой на дисциплиниране на човешката душа? Не е ли точно възпитаване на човешката душа в правене на сложни – т.е. - неприятни, изискващи изпитание на волята умствени извършения?
Не е ли това предпочитание - да се направи леко и прелестно учението - нещо като желанието на консуматорите да топят тлъстините по меките си шкембета ей по този начин - без да се движат?!
Ей по този начин – лесничко, приятничко, незабелязано - без да подвигат тонове тежести в гимнастическата зала, без да усетят никакво напрежение и болежка в мускулите...И да реализират прелестни тела с прелестно излежаване, зазяпани в айфоните си?!
В главата ми се пръкна и различен подъл и злобен въпрос: Не е ли преподаването на неразбираеми, отблъскващо неразбираеми неща метод за отделяне и отвращаване на децата от Знанието?
Не помним ли доста добре, ние – 50-годишните – по какъв начин в детството си не четяхме класическа литература? Особено съветска, мразехме я! Именно тъй като ни беше поднасяна по отблъсващо догматичен, неясен начин; литературата преставаше да е изкуство за лукс на душата и се превръщаше в армейска мущровка. Аз, писателят, прочетох българската и съветската класика, чак когато съумях да повърна всичко, с което бях тъпкан срещу волята ми в междинното учебно заведение.
Помислям си за момент по какъв начин и Чарлз Буковски – готин, нехаен, непослушен и национален – би станал противоположен на младежите, в случай че бъде преподаден в курса по литература. Представям си по какъв начин децата четат публикацията за него в учебниците си и попадат на текст:... патосният пиедестал, епатажната интенционалност, въобще - откровената фиксираност на модернистичните посоки в чувствителността...И – довиждане, Чарли! Само затъпелите от упоритостта на родителите си отличнички назубрят тия думички и ги споделят с екстаз пред черната дъска. И не престават да ги повтарят и когато стартират на собствен ред да преподават в някое учебно заведение или стартират на собствен ред да пишат учебници.
Замислям се още веднъж за Бийтълс и за консуматорството. Струва ми се, че все по-голямото отдалечаване на актуалния човек от Същността и Философията на Цивилизацията го прави дивак. Консуматор и дивак са синоними. Консуматорът-дивак няма нито силата, нито мозъка, нито волята да направи велики творенията на своите съвременници – да ги издигне до сан на безконечни произведения - като ги разбере, като ги осмисли, като ги оцени и като им се поклони.
Консуматорът-дивак, живеещ единствено с насъщните си потребности от самун и айфони, в никакъв случай няма да напише ария, въодушевена от най-обикновена вест, прочетена в новините. Консуматорът въпреки всичко не е Джон Ленън.
Във време на варвари Мона Лиза е единствено намаслена дъска, ставаща за подпалки!
Ето го целият текст на A day in the life
[Verse 1: John Lennon]
I read the news today, oh boy
About a lucky man who made the grade
And though the news was rather sad
Well I just had to laugh
I saw the photograph
He blew his mind out in a car
He didn`t notice that the lights had changed
A crowd of people stood and stared
They`d seen his face before
But nobody was really sure if he was from the House of Lords
I saw a film today, oh, boy
The English Army had just won the war
A crowd of people turned away
But I just had to look
Having read the book
I`d love to turn you on
[Verse 2: Paul McCartney]
Woke up, fell out of bed
Dragged a comb across my head
Found my way downstairs and drank a cup
And looking up I noticed I was late
Found my coat and grabbed my hat
Made the bus in seconds flat
Found my way upstairs and had a smoke
And somebody spoke and I went into a dream
[Verse 3: John Lennon]
I read the news today, oh boy
4,000 holes in Blackburn, Lancashire
And though the holes were rather small
They had to count them all
Now they know how many holes it takes to fill the Albert Hall
I`d love to turn you on
Сещате ли се за тая гениална ария на Бийтълс – „ A day in the life ”? В която едната част – с доста психеделично звучене – е на Джон Ленън, а другата – стегната и делнична – е на Пол Макартни? Сигурно се сещате, а напълно допустимо е и да не се сещате.
Струва ми се, че Бийтълс, с всичките си велики мелодични прозрения, малко по малко отиват в предишното. Потъват в забвение дружно с доста други великани на международния дух, дружно и с хората, които ги обичат.
Надявам се, естествено, да не е по този начин. Бийтълс и Бетовен са елементи от еднакъв феномен – европейското музикално великолепие. Но до момента в който Бетовен е канонизиран за светец, с помощта на съвсем религиозното отношение на класическия европеец към изкуството, то Бийтълс са издигнати в фетиш от едно постепенно подивяващо и елементарно сменящо кумирите си консуматорско общество. Което пази Бетовен като светиня от към този момент нищо неозначаващо (за консуматора) минало. Но е допустимо и да не резервира Бийтълс, тъй като Бийтълс се възприема не като артикул на предишното, което би трябвало да се пази и съхранява без никакво планиране – като наложителната остаряла дядова сабя в раклата – която консуматорът нито знае по какъв начин да точи, нито по какъв начин да върти. А се възприема като артикул на новото време, което - съгласно странните настройки на консуматора – по хипотеза не създава нищо изключително трайно, да не приказваме – постоянно.
Иначе казано: Като знаем какъв брой траят обувките, които се създават в този момент, вършим си незабавно сметка какъв брой ще траят и песните, които са създадени в настоящето време.
А Бийтълс въпреки всичко са ни съвременници. Хора от калпавите времена на калпавите краткотрайни неща и обувки.
Консуматорът е уверен, че нищо основано в нашето време не може да бъде постоянно, велико или най-малко трайно. Както в предметната просвета, по този начин и в музиката, литературата и във всичките ох, боже модерни изкуства.
И тъй като той не чака от създателите на своето време да вършат трайни, безконечни – т.е. – гениални, дълбоки и мъдри неща – то и те в действителност не ги вършат. Защото...дявол да го вземе, да го кажа ли? Хм. Ще го кажа, колкото и да е обратно: Търсенето дефинира предлагането.
Консуматорът не търси огромно и постоянно изкуство, търси еднодневки – не фуги на Бах, каращи даже серафимите на Небето да потрепват, а горещи шлагери (ха-ха!), които да се не помнят двайсет и осем секунди след чуването.
Сега да се върна на песента. Там Джон Ленън споделя: I read the news today oh boy…
И ето я гениалността – четеш новините и написваш една от най-великите песни на времето си. А в този момент ще кажа и по този начин – в случай че във времето ти се намерят задоволително мъдри и волеви хора, песента, която си написал, може да остане велика и в бъдни времена.
Консуматорът не може да цени изкуството, по тази причина изкуството на консуматорските времена – даже и единствено по себе си да е прелестно – няма по какъв начин да остане за поколенията. Защото изкуството се придвижва в бъдещето с помощта на волята и възторга на съвременниците му. Някои велики творби са били оценени доста откакто са основани – по този начин е! Но от момента на откриването им – от този момент точно стартира техният живот на велики творби. А тяхното великолепие се ражда от волята и възторга на разбиращите, на способните на резистентен възторг!
Четох новините през днешния ден, момче...
И прочетох, че в българските учебни заведения можело да стане и забавно за децата. Но трябвало да се вкарат по този начин мощно нахлулите в живота нововъведения.
Няма да напиша ария за това. Но ми се прищя да напиша нещо. А за какво ви губих времето с тия разсъждения за Бийтълс и консуматорството – уповавам се, че по-нататък ще се разбере.
Децата, споделя се в тази публикация, все по-малко се интересували от това, което им се преподава в час. Защото то не било съобразено с възрастта им. Било суха информация, която не ги предизвика към логическо мислене и по тази причина на тях им се налагало да зубрят наизуст образователния материал. Ако не се съобрази преподаването с нововъведенията, които от ден на ден навлизат в живота, то няма по какъв начин образователният материал да стане прелъстителен за децата.
Веднага в главата ми се роди рой от въпроси и мисли. Мисли във тип на въпроси. И на места – отговори. Отговорите ми не ме задоволяват в никакъв случай и може би единствено по това – че в никакъв случай не ме задоволяват – мога да преценява, че не съм цялостен простак. Тия, които считат, че имат приемливи отговори за нещата в света, нормално са слабоумни.
Първи въпрос: Образованието би трябвало ли да е забавно за децата?
Този първи въпрос за мен е като стоманен кол, забит в гръбначния ми мозък. Защото той води до следната мисъл: А не е ли наложителното образованието наложено точно с цел да Възпита Децата на Това Да Преглъщат Всяка Скучна и Жестока, Неразбираема Гадост на Живота? Не е ли кълването на катехизиса или теоремата на Гаус просто способ за потъпкване на енергичната и свободолюбива природа на младежа?
Ако някой в този момент каже – О, не – това развива мисленето и логиката на младия разум – ще се изсмея! За голямата част от младежите съвсем целият образователен материал е точно изцяло неразбираемо-безсмислена тежест, която би трябвало да носят дванайсет години. За да получават джобни от мама и баща и с цел да...за някакво неразбираемо бъдеще там, за тапия...
Не се ли прави по този начин: Карат те да правиш доста и още повече от доста неприятни и неразбираеми за теб неща; ти ги правиш, без изобщо да разбираш смисъла от правенето им...И по този начин – свиквайки да правиш явно безсмислени и неприятни за теб неща – скоро ще станеш същински добър човек! Тоест – дисциплиниран човек. Робот, привикнал да извършва, на своя глава Защо?
Който без никакъв ропот ще прекара живота си в завиването на едни и същи гайки в завода за атомни бомби, правейки едни и същи, изцяло безсмислени и неразбираеми за него придвижвания. С тъпото опрощение: Та нали по този начин се живее, подобен е животът?!
И той ще прави това без никаква опозиция, единствено с ням ропот, тъй като още от учебно заведение е теоретичен по този начин.
Втори въпрос: Крепи ли се цивилизацията на тоя общ пакет от познания, който се пробват да вкарат в главите на учениците в единните междинни политехнически учебни заведения?
Защото нашите учебни заведения са политехнически. Учат се най-вече...
Сега ще кажа какво ме плаши: Знанията, които се преподават в учебните заведения, касаят единствено човешкия инструментариум за прекарване! Учи се геометрия. А геометрията е просвета за мерене на земята. Тя е инструментът за справяне с посоките и координатните системи. Тя е нещо напълно съответно и прагматично. Нещо като да знаеш функционалностите на джиесема си, като да познаваш метода за пъхане на кредитна карта в процепа на ПОС терминала (то пък има и безконтактни вече). Практически, материални нещица. Учи се история, само че в нея се учат обстоятелства. Сухи и безсмислени обстоятелства. Както се оферират и подготвени внушения. Обикновено – патриотични и жестоко антихуманни. Крум е популярен, тъй като отрязал главата на някакъв човек, който бил обаче гнусен грък (!) и пил неразрешеното от самия него вино от черепа на убития. Ура за Крум и завръщането на живите мъртви!
Сегашното обучение е ориентирано най-вече към това Как се вършат дребните неща в живота: Как се мери земята и по какъв начин да си потърсим работа (като чистачи евентуално) на британски, френски и испански. Как се работи с компютър, по какъв начин се считат фамилните разноски за ток, къде се намира Западна Европа, където има работа и опция за изкарване на хлебеца...
Образованието, общо взето, е превзето от науките, отговарящи на въпроса Как се случва това в материалния свят?
Но не и към огромните въпроси в живота:
Защо се живее? Кое е положително и кое – неприятно? Кое е красиво и кое – грозно?
Има ли Бог и имаме ли потребност от него?
Какво, по дяволите, сме ние и Какво ще ни донесе наслада?
и Какво е наслада? и Само наслада ли би трябвало да търсим, или тъгата е също толкоз значима?
Всичко в актуалното учебно заведение е ориентирано към примитивно-материалния живот. А материалният живот – в случай че ще да е хипер-ултра-компютъризиран – все си е зверски и първичен!
В актуалното учебно заведение по никакъв метод не се учи (по-правилно е да се каже – не се разсъждава!) за това „ Как да се оправяме със своите души? ” и „ Как да се оправяме с душите на другите? ”. И по какъв начин да се оправяме с трагичната си, мъчителна нужда от Смисъл? Смисълът, който постоянно ни се изплъзва. И за който в учебно заведение в никакъв случай не се и приказва. Освен в часовете на някой умен, позагубил ентусиазма си преподавател по литература с махмурлук.
Сега пък да вземем напряко да учим по какъв начин най-добре и дейно се пазари! И по какъв начин да употребяваме приложенията на айфоните си – и това е! Защото това е съобразено с нововъведенията и това е най-практично!
О, висини! А философията? Която се пробва да търси отговори на въпроса Защо живеем?
В учебно заведение се учи и философия – ще каже някой.
Да. Както се учи и теоремата на Гаус. Зубрене. Мущровка. Мущровка е термин от армейското дело. Това е прийом в строевата подготовка и значи безпределно повторение на неприятни и явно безсмислени боеви извършения, за затъпяване, т.е. – дисциплиниране на боеца и отказването му от задаване на въпроси и мислене за смисъла на нещата. Прави едно, прави две – и не мисли, редови войник!
Та по този начин се учи и философия в учебно заведение. Да накълвем името на Арист...как му беше в действителност името на тоя скапаняк? Защото ще ни изпитат и ще би трябвало да го кажем. Щрак-щрак. Ние, учениците, сме автомати за ненужни познания. Подаваш ни въпрос, ние връщаме общоприет отговор. За всеки правилен отговор получаваме отлична оценка, която баща и мама възнаграждават с нови приложения за айфоните ни. Щрак-щрак.
Ето тук към този момент можем да се досетим за какво приказвах за консуматорството и за Бийтълс първоначално.
В настоящето обучение, съгласно публикацията, трябвало да има повече от нововъведенията, появяващи се непрестанно...и аз се сетих, че става въпрос да включим фейсбук и джиесемите в образованието. Та децата – както и без друго са непрестанно вторачени в екранчетата на джиесемите си, да вземат - пътем и без да усетят - да закачат и някакво там познание.
Но както споделих: не е ли процесът на образоването точно развой на дисциплиниране на човешката душа? Не е ли точно възпитаване на човешката душа в правене на сложни – т.е. - неприятни, изискващи изпитание на волята умствени извършения?
Не е ли това предпочитание - да се направи леко и прелестно учението - нещо като желанието на консуматорите да топят тлъстините по меките си шкембета ей по този начин - без да се движат?!
Ей по този начин – лесничко, приятничко, незабелязано - без да подвигат тонове тежести в гимнастическата зала, без да усетят никакво напрежение и болежка в мускулите...И да реализират прелестни тела с прелестно излежаване, зазяпани в айфоните си?!
В главата ми се пръкна и различен подъл и злобен въпрос: Не е ли преподаването на неразбираеми, отблъскващо неразбираеми неща метод за отделяне и отвращаване на децата от Знанието?
Не помним ли доста добре, ние – 50-годишните – по какъв начин в детството си не четяхме класическа литература? Особено съветска, мразехме я! Именно тъй като ни беше поднасяна по отблъсващо догматичен, неясен начин; литературата преставаше да е изкуство за лукс на душата и се превръщаше в армейска мущровка. Аз, писателят, прочетох българската и съветската класика, чак когато съумях да повърна всичко, с което бях тъпкан срещу волята ми в междинното учебно заведение.
Помислям си за момент по какъв начин и Чарлз Буковски – готин, нехаен, непослушен и национален – би станал противоположен на младежите, в случай че бъде преподаден в курса по литература. Представям си по какъв начин децата четат публикацията за него в учебниците си и попадат на текст:... патосният пиедестал, епатажната интенционалност, въобще - откровената фиксираност на модернистичните посоки в чувствителността...И – довиждане, Чарли! Само затъпелите от упоритостта на родителите си отличнички назубрят тия думички и ги споделят с екстаз пред черната дъска. И не престават да ги повтарят и когато стартират на собствен ред да преподават в някое учебно заведение или стартират на собствен ред да пишат учебници.
Замислям се още веднъж за Бийтълс и за консуматорството. Струва ми се, че все по-голямото отдалечаване на актуалния човек от Същността и Философията на Цивилизацията го прави дивак. Консуматор и дивак са синоними. Консуматорът-дивак няма нито силата, нито мозъка, нито волята да направи велики творенията на своите съвременници – да ги издигне до сан на безконечни произведения - като ги разбере, като ги осмисли, като ги оцени и като им се поклони.
Консуматорът-дивак, живеещ единствено с насъщните си потребности от самун и айфони, в никакъв случай няма да напише ария, въодушевена от най-обикновена вест, прочетена в новините. Консуматорът въпреки всичко не е Джон Ленън.
Във време на варвари Мона Лиза е единствено намаслена дъска, ставаща за подпалки!
Ето го целият текст на A day in the life
[Verse 1: John Lennon]
I read the news today, oh boy
About a lucky man who made the grade
And though the news was rather sad
Well I just had to laugh
I saw the photograph
He blew his mind out in a car
He didn`t notice that the lights had changed
A crowd of people stood and stared
They`d seen his face before
But nobody was really sure if he was from the House of Lords
I saw a film today, oh, boy
The English Army had just won the war
A crowd of people turned away
But I just had to look
Having read the book
I`d love to turn you on
[Verse 2: Paul McCartney]
Woke up, fell out of bed
Dragged a comb across my head
Found my way downstairs and drank a cup
And looking up I noticed I was late
Found my coat and grabbed my hat
Made the bus in seconds flat
Found my way upstairs and had a smoke
And somebody spoke and I went into a dream
[Verse 3: John Lennon]
I read the news today, oh boy
4,000 holes in Blackburn, Lancashire
And though the holes were rather small
They had to count them all
Now they know how many holes it takes to fill the Albert Hall
I`d love to turn you on
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ