Азербайджан осъди акция на арменски радикали
Днес от 15:30 часа група на радикални арменски националисти се е събрала пред Посолството на Азербайджан в България, с цел да окаже давление върху дипломати на суверенния и дружественен на България Азербайджан.
В тази връзка Посолството на Република Азербайджан в Република България показа своето заявление, което гласи:
- Предполагаемата „ акция “, проведена от арменската общественост в България, се възприема като режисура на арменското посолство в България. Вече е известно, че новоназначеният дипломат на тази страна незабавно след идването си в страната се среща с представители на арменската общественост в разнообразни райони, с цел да ги провежда. В резултат на това, както се е случвало и по-рано, българските жители от арменски генезис са употребявани като инструмент против трета страна в полза на Армения. Съжаление провокира фактът, че злоупотребата с територията и поданството на България се употребява като платформа против Република Азербайджан, което е в прорез с Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година. Припомняме на „ лицата “, които са въодушевени от свободни, демократични и транспарантни полезности, както и от правото на независимост на събиранията, че тези понятия не могат да бъдат употребявани за злоумишлени планове, оскърбителни думи и принуждение. Трябва да се има поради, че интернационалните съглашения, по които Република България е страна, имат преимущество пред националното законодателство на страната и по никакъв метод не могат да попречват естественото действие на посолството;
- Общоприет е фактът, че представителите на арменската общественост в България се отличават на Балканите с експанзията си. Продължаващата експанзия против посолството го потвърждава още един път. Известно е, че паметникът на "арменските герои ", проляли кръвта на хиляди азербайджанци, е повдигнат в разнообразни райони на България, в това число във варненския квартал "Галата ", а в София има плоча. Днес арменската общественост в България употребява всяка опция освен да идеализира тези, които се управляват от теорията за фашизма и нацизма, само че и необятно ги популяризира;
- В отличие от митичните догатки на арменската страна, позицията на азербайджанската страна се основава на нормите и правилата на интернационалното право, 4 резолюции (S / RES / 822, S / RES / 853, S / RES / 874 и S / RES / 884) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, признати през 1993 година, на Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки и документите и решенията на тази организация, признати с консенсус (включително от Република Армения). Припомняме, че контранастъплението, стартирано от азербайджанските въоръжени сили на 27 септември 2020 година, се прави в интернационалните граници на Азербайджан и има за цел да отбрани суверенитета и териториалната целокупност на Република Азербайджан, да обезпечи сигурността на цивилното население и да предотврати нова арменска експанзия. Контранастъплението се прави в границите на правото на самоотбрана и в цялостно сходство с интернационалното филантропично право, в сходство с член 51 от Устава на Организация на обединените нации. Азербайджанската войска няма никакви военни цели на територията на Армения и се подхващат всички нужни ограничения за отбрана на цивилното население в района. Въпреки това, въоръжените сили на Армения освен целеустремено се насочват към цивилни лица и уреди на продължение на фронтовата линия, само че и нападат гражданска инфраструктура надалеч от региона на интервенциите. Това е демонстрирано с изстрелването на две ракети със междинен обхват на деяние от 300 километра в райони Хъзъ и Абшерон, огромен брой касетни ракети "Смерч " във втория по величина град в страната Гянджа, и две ракети в град Мингечевир, където се намират водохранилище и електроцентралата. В същото време безсъвестно арменско управление се опита да бомбардира трансрегионалните тръбопроводи, доставящи енергийни запаси за Европейския съюз (включително България) и мултимодалния транспортен кулоар Изток-Запад, преминаващ през Азербайджан (и България);
- Разликата сред позициите на Азербайджан и Армения е, че до момента в който азербайджанските въоръжени сили заслужено се борят за обезпечаване на териториална целокупност в своите суверенни територии и в границите на интернационално приети граници, арменската страна употребява всички средства, в това число военни закононарушения, за реализиране на нови проекти за експанзия със стъпки, противоречащи на интернационалното право;
- Едно от най-смущаващите условия, които можем да си представим през 21. век е, че нападателната акция пред посолството се основава на конфликта сред Кръста и Полумесеца и битката сред християнството и исляма. Въпреки това, въз основа на историческия опит, авансово беше известно, че арменската григорианска черква ще употребява най-висшите полезности на християнството за своите гнусни цели. Защото от историята е известно, че представителите на тази каста са си присвоявали античните църкви на Кавказка Албания и нейната еднаквост, които са съществували на територията на Азербайджан, са присвоявали откраднатите албански имена и монументи, както и напълно са подкрепяли арменския тероризъм. Омразата към азербайджанците, етническата и религиозна непоносимост, както и екстремизъм и фракционизъм, подбудителство на елементарните арменци към „ възмездие “, събиране на средства за „ висша цел “, митовете за „ древността “ и „ страданията “ на арменския народ заемат особено място в активността на тези водачи. Със страдание означаваме, че „ висшите полезности “, изброени по време на организацията на „ акцията “ и от които те са били ръководени, и задачата на църквата в Ечмиадзин, изключително усърдието на Храч Мурадян, не са останали незабелязани. Х. Мурадян, който дойде в България през 2014 година, е приключил религиозна семинария в Ечмиадзин, бил е секретар на Католикос Карегин II, както и „ духовник в арменската войска в Нагорни Карабах “, не се съмнява в своите „ планове “ в обществените мрежи.;
- Ние заявяваме, че арменската общественост в България, сходно на настоящето управление на Армения, се пробва да прикрие политиката на окупация, като прибавя към въпроса изцяло неоснователни религиозни нюанси. Става ясно, че не помнят какъв брой бързо след придобиването на самостоятелност Армения се трансформира в моноетническа страна. За разлика от Армения, Азербайджан се отнася с възприятие на приемливост и взаимност с всички общности, без значение от националната или религиозната им принадлежност. Азербайджан постоянно е придавал особено значение на опазването на идентичността и историческото и културно завещание на християнската общественост. В тази връзка дейностите на всички религиозни общности, отпред с източноправославната общественост у нас (около 200 000 души), се следят непрекъснато и нашите мултикултурни полезности се обогатяват. По отношение на „ Изявлението “ на арменската общественост, ние желаеме да отбележим, че като обърнем внимание на историята на строителството на изброените църкви, има доказателства, че те не са издигнати от арменци. Подписаният през 387 година контракт сред Сасанидите (Персия) и Византия поставя завършек на съществуването на Армения (Армения - в този момент обгръща езерото Ван и близките територии), за която хаите (арменците) твърдяха, че им принадлежи. Тоест, след IV век освен в Кавказ, само че и като цяло в света не е съществувала арменска страна. Църквите в Нагорни Карабах са принадлежали не на арменците, а на албанците, великите предшественици на азербайджанците, а вангите (еквивалент на манастирите) – на християните-кипчаци. В противоположен случай арменците би трябвало да изяснят за какво споменаваните от тях названия Гянджасар, Дидиванг, Вангасар, Зангитаг, Худаванг, Падар, не са на арменски език, а на древноалбански, тюркски и средно-персийски езици. В тази връзка, би трябвало да си напомним и превъзходните албански християнски храмове като манастирът „ Амарас “ (IV век), църквата „ Килсадаг “ (IV-V век), храмът „ Мамрух “ (IV-V век), храмът „ Лакит “ (IV-VI в.), храм „ Гум “ (IV-V век), манастирският комплекс „ Худавенг “ ( VI-VII в.), храмът „ Генджесер “ (XIII в.) и други
Известно е, че преселването на арменци от Османската империя и Иран в Кавказ се прави въз основа на руско-иранския контракт от 1828 и руско-османския контракт от 1829 година. Съществували в планинската част на Карабах преди този момент време християнско-албанските църкви през 1836 година са били подчинени на Арменската черква в сходство с задачите на царска Русия. По този метод, според Правилника на съветския сенат от 10 април 1836 година, учреден на Указа на император Николай I от 11 март 1836 година, Албанската черква се предава в ръководството на Арменска апостолическа черква.
Възниква риторичният въпрос във връзка с същността на „ Изявлението “. Ако арменците настояват, че всички територии, за които претендират, им принадлежат, тогава за какво като християнска нация са построили джамии по тези територии? Например, издигнатата през 1678 година джамия Тепебаши в Иреван, издигната през 1764-68 година Синята джамия в Иреван, джамията Сартапа (18 век), джамията Джафари (1898 г.), джамиите Чатирли, издигнати при започване на 20 век и други Преди арменците да претендират за Нагорни Карабах, би било по-добре да извърнат внимание на апела към държавното управление на Азербайджанската демократична република през 1918 година да им даде град Ереван, като столица, която е и столица на днешна Армения.
В умозаключение бихме желали да отбележим, че съгласно логиката на арменците, арменците, преселили се в България един век по-късно, могат да предявяват териториални искания към България въз основа на съществуването на арменски църкви в тази страна. Поради тази причина предлагаме на водачите на арменската общественост в България да преразгледат неуместните си изказвания и да запомнят гореспоменатите обстоятелства, изключително тези, които засягат основите на християнското минало на Азербайджан.
В тази връзка Посолството на Република Азербайджан в Република България показа своето заявление, което гласи:
- Предполагаемата „ акция “, проведена от арменската общественост в България, се възприема като режисура на арменското посолство в България. Вече е известно, че новоназначеният дипломат на тази страна незабавно след идването си в страната се среща с представители на арменската общественост в разнообразни райони, с цел да ги провежда. В резултат на това, както се е случвало и по-рано, българските жители от арменски генезис са употребявани като инструмент против трета страна в полза на Армения. Съжаление провокира фактът, че злоупотребата с територията и поданството на България се употребява като платформа против Република Азербайджан, което е в прорез с Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година. Припомняме на „ лицата “, които са въодушевени от свободни, демократични и транспарантни полезности, както и от правото на независимост на събиранията, че тези понятия не могат да бъдат употребявани за злоумишлени планове, оскърбителни думи и принуждение. Трябва да се има поради, че интернационалните съглашения, по които Република България е страна, имат преимущество пред националното законодателство на страната и по никакъв метод не могат да попречват естественото действие на посолството;
- Общоприет е фактът, че представителите на арменската общественост в България се отличават на Балканите с експанзията си. Продължаващата експанзия против посолството го потвърждава още един път. Известно е, че паметникът на "арменските герои ", проляли кръвта на хиляди азербайджанци, е повдигнат в разнообразни райони на България, в това число във варненския квартал "Галата ", а в София има плоча. Днес арменската общественост в България употребява всяка опция освен да идеализира тези, които се управляват от теорията за фашизма и нацизма, само че и необятно ги популяризира;
- В отличие от митичните догатки на арменската страна, позицията на азербайджанската страна се основава на нормите и правилата на интернационалното право, 4 резолюции (S / RES / 822, S / RES / 853, S / RES / 874 и S / RES / 884) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, признати през 1993 година, на Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки и документите и решенията на тази организация, признати с консенсус (включително от Република Армения). Припомняме, че контранастъплението, стартирано от азербайджанските въоръжени сили на 27 септември 2020 година, се прави в интернационалните граници на Азербайджан и има за цел да отбрани суверенитета и териториалната целокупност на Република Азербайджан, да обезпечи сигурността на цивилното население и да предотврати нова арменска експанзия. Контранастъплението се прави в границите на правото на самоотбрана и в цялостно сходство с интернационалното филантропично право, в сходство с член 51 от Устава на Организация на обединените нации. Азербайджанската войска няма никакви военни цели на територията на Армения и се подхващат всички нужни ограничения за отбрана на цивилното население в района. Въпреки това, въоръжените сили на Армения освен целеустремено се насочват към цивилни лица и уреди на продължение на фронтовата линия, само че и нападат гражданска инфраструктура надалеч от региона на интервенциите. Това е демонстрирано с изстрелването на две ракети със междинен обхват на деяние от 300 километра в райони Хъзъ и Абшерон, огромен брой касетни ракети "Смерч " във втория по величина град в страната Гянджа, и две ракети в град Мингечевир, където се намират водохранилище и електроцентралата. В същото време безсъвестно арменско управление се опита да бомбардира трансрегионалните тръбопроводи, доставящи енергийни запаси за Европейския съюз (включително България) и мултимодалния транспортен кулоар Изток-Запад, преминаващ през Азербайджан (и България);
- Разликата сред позициите на Азербайджан и Армения е, че до момента в който азербайджанските въоръжени сили заслужено се борят за обезпечаване на териториална целокупност в своите суверенни територии и в границите на интернационално приети граници, арменската страна употребява всички средства, в това число военни закононарушения, за реализиране на нови проекти за експанзия със стъпки, противоречащи на интернационалното право;
- Едно от най-смущаващите условия, които можем да си представим през 21. век е, че нападателната акция пред посолството се основава на конфликта сред Кръста и Полумесеца и битката сред християнството и исляма. Въпреки това, въз основа на историческия опит, авансово беше известно, че арменската григорианска черква ще употребява най-висшите полезности на християнството за своите гнусни цели. Защото от историята е известно, че представителите на тази каста са си присвоявали античните църкви на Кавказка Албания и нейната еднаквост, които са съществували на територията на Азербайджан, са присвоявали откраднатите албански имена и монументи, както и напълно са подкрепяли арменския тероризъм. Омразата към азербайджанците, етническата и религиозна непоносимост, както и екстремизъм и фракционизъм, подбудителство на елементарните арменци към „ възмездие “, събиране на средства за „ висша цел “, митовете за „ древността “ и „ страданията “ на арменския народ заемат особено място в активността на тези водачи. Със страдание означаваме, че „ висшите полезности “, изброени по време на организацията на „ акцията “ и от които те са били ръководени, и задачата на църквата в Ечмиадзин, изключително усърдието на Храч Мурадян, не са останали незабелязани. Х. Мурадян, който дойде в България през 2014 година, е приключил религиозна семинария в Ечмиадзин, бил е секретар на Католикос Карегин II, както и „ духовник в арменската войска в Нагорни Карабах “, не се съмнява в своите „ планове “ в обществените мрежи.;
- Ние заявяваме, че арменската общественост в България, сходно на настоящето управление на Армения, се пробва да прикрие политиката на окупация, като прибавя към въпроса изцяло неоснователни религиозни нюанси. Става ясно, че не помнят какъв брой бързо след придобиването на самостоятелност Армения се трансформира в моноетническа страна. За разлика от Армения, Азербайджан се отнася с възприятие на приемливост и взаимност с всички общности, без значение от националната или религиозната им принадлежност. Азербайджан постоянно е придавал особено значение на опазването на идентичността и историческото и културно завещание на християнската общественост. В тази връзка дейностите на всички религиозни общности, отпред с източноправославната общественост у нас (около 200 000 души), се следят непрекъснато и нашите мултикултурни полезности се обогатяват. По отношение на „ Изявлението “ на арменската общественост, ние желаеме да отбележим, че като обърнем внимание на историята на строителството на изброените църкви, има доказателства, че те не са издигнати от арменци. Подписаният през 387 година контракт сред Сасанидите (Персия) и Византия поставя завършек на съществуването на Армения (Армения - в този момент обгръща езерото Ван и близките територии), за която хаите (арменците) твърдяха, че им принадлежи. Тоест, след IV век освен в Кавказ, само че и като цяло в света не е съществувала арменска страна. Църквите в Нагорни Карабах са принадлежали не на арменците, а на албанците, великите предшественици на азербайджанците, а вангите (еквивалент на манастирите) – на християните-кипчаци. В противоположен случай арменците би трябвало да изяснят за какво споменаваните от тях названия Гянджасар, Дидиванг, Вангасар, Зангитаг, Худаванг, Падар, не са на арменски език, а на древноалбански, тюркски и средно-персийски езици. В тази връзка, би трябвало да си напомним и превъзходните албански християнски храмове като манастирът „ Амарас “ (IV век), църквата „ Килсадаг “ (IV-V век), храмът „ Мамрух “ (IV-V век), храмът „ Лакит “ (IV-VI в.), храм „ Гум “ (IV-V век), манастирският комплекс „ Худавенг “ ( VI-VII в.), храмът „ Генджесер “ (XIII в.) и други
Известно е, че преселването на арменци от Османската империя и Иран в Кавказ се прави въз основа на руско-иранския контракт от 1828 и руско-османския контракт от 1829 година. Съществували в планинската част на Карабах преди този момент време християнско-албанските църкви през 1836 година са били подчинени на Арменската черква в сходство с задачите на царска Русия. По този метод, според Правилника на съветския сенат от 10 април 1836 година, учреден на Указа на император Николай I от 11 март 1836 година, Албанската черква се предава в ръководството на Арменска апостолическа черква.
Възниква риторичният въпрос във връзка с същността на „ Изявлението “. Ако арменците настояват, че всички територии, за които претендират, им принадлежат, тогава за какво като християнска нация са построили джамии по тези територии? Например, издигнатата през 1678 година джамия Тепебаши в Иреван, издигната през 1764-68 година Синята джамия в Иреван, джамията Сартапа (18 век), джамията Джафари (1898 г.), джамиите Чатирли, издигнати при започване на 20 век и други Преди арменците да претендират за Нагорни Карабах, би било по-добре да извърнат внимание на апела към държавното управление на Азербайджанската демократична република през 1918 година да им даде град Ереван, като столица, която е и столица на днешна Армения.
В умозаключение бихме желали да отбележим, че съгласно логиката на арменците, арменците, преселили се в България един век по-късно, могат да предявяват териториални искания към България въз основа на съществуването на арменски църкви в тази страна. Поради тази причина предлагаме на водачите на арменската общественост в България да преразгледат неуместните си изказвания и да запомнят гореспоменатите обстоятелства, изключително тези, които засягат основите на християнското минало на Азербайджан.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ