Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
Днес на всички места се раздават препоръки за майките, бебетата, развъждането им и даже за ранното им интелектуално образование. Всичко стартира, несъмнено, от бременността и избора на тип раждане, само че когато бебето към този момент е реалност, напреварата стартира. Слабото място на всяка майка е нейната нерешителност, без значение какъв брой деца е отгледала. Ние в никакъв случай не сме сигурни дали това, което вършим, е положително. Защото от нас се чака да вършим най-хубавото, нали?
“Да, само че съгласно кого? ”
Според тези, които в никакъв случай не са гледали деца? Според тези, които са гледали деца преди 20 години? Според тези, на които не са имали две деца? Ние сме толкоз доста, обединени от едно, само че разединени от толкоз разнообразни условия. Та кой може да каже, кое е най-хубавото за едно бебе. Никой, с изключение на самото бебе и неговата майка.
Бебетата са разнообразни. Майките на две и повече деца незабавно ще кажат какъв брой разнообразни едно от друго са те, каквато и разлика да имат. Едни бебета спят от първата си нощ в свое креватче, други желаят до мама. А в случай че тя желае да спи умерено или да вкарва избран режим, сама ще стигне до решение. Едни бебета са сангвинични и търсят внимание, непрекъснато поддържат връзка, други могат да се занимават с часове с лъжичката си за хранене. Не можем да приравняваме темперамента под общ знаменател, както не го бихме желали и за себе си.
Методите на образование и развъждане са разнообразни. В общи линии да отгледаш едно бебе не се разграничава кой знае какъв брой - хранене, къпане, тоалет, игра, другарство и допиране, разходка. Но времената се менят и това мени техния режим. Ако преди хората не обръщаха внимание на типовете пластмаса, в този момент се знае, че тя може да е рискова. Ако преди се е считало, че бебето не трябва да излиза преди 40-тия ден, в този момент се знае, че това са измислици.
Майките са разнообразни. Никой не може да ти даде еднопосочно съвет по какъв начин да гледаме бебето си. Как сме възпитани ние самите, какво е всекидневно за нашето семейство, таткото какво мисли, ние какви цели си слагаме като майки, какви финансови благоприятни условия имаме. Нито можем да се съпоставяме, нито да се приравняваме. Защо тогава обожаваме да даваме непоискани препоръки и в случай че сме почтени, прелестно ли е да получаваме.
Какво значи да слушаме бебето? Бебетата са изцяло способени да показват страсти, стремежи и да поддържат връзка с нас. Те го вършат с езика на тялото си, с рева, с очите си. Ние просто би трябвало да ги следим и да им се доверим. Това не значи, че не би трябвало да даваме посока на тяхното развиване, само че би трябвало да сме наясно, че с принуждение нищо не се реализира. Ако сме създали пюре 150 гр. по-добри майки ли сме, когато то изяде всичко или не ставаме за майки, в случай че то откаже? Не, може да не е гладно, да не харесва броколи или да е смутено.
Какво значи да слушаме себе си? Майката на 18 години с първо бебе е същата като тази на 35 години с трето бебе. Тя желае да е добра майка и бебето да е щастливо. Тя постоянно стартира нещо изцяло ново за нея. Но в случай че слушаме инстинкта си, знаем какво да вършим. Ако познаваме бебето си, разпознаваме и сигналите, които ни подава. Ако бебето има потребност от гушкане, ще го гушкаме, в случай че има потребност. Ако не желае да яде тъкмо в 4 часа тъкмо 150 грама, няма да яде, ще предложим нещо друго. Ние непрекъснато се учим, да, бъркаме, да, само че инстинктът се развива, когато си еластичен и отворен към бебето си.
Когато имаме потребност от съвет. Можем да попитаме, някого, на който имаме доверие. Обикновено това са дами с опит, дами, които не осъждат и гледат трезво. Може да не са майки, може да не са близки, значимото е ние да се успокоим и да намерим отговора, който по този начин или другояче е постоянно в нас, само че е необходим непозната глас да го извадим. Когато имаме потребност от съвет, то не е някой да ни каже какво да вършим и всичко да е наред, а да разберем, че не сме сами, че не е ужасно и че всичко може да се подреди.
Когато ни изискат съвет. Нека се опитаме да приказваме единствено за себе си и за своя опит. Ако една майка попита по какъв начин е отучила от еднократните пелени, можем да разкажем при нашето бебе по какъв начин е било, можем да кажем за някоя забавна публикация, само че в никакъв случай не можем да кажем на майката какво да прави. Тя сама ще извлече информацията, настройката, която й е нужна. И от време на време даже тя няма потребност от съвет, а просто да показа компликациите си. В тези случаи просто би трябвало да изслушаме и да я успокоим.
А когато в нас напира съвет? Нека обмислим тона си, прочувствената посока - по какъв начин би се чувствала дамата против нас - и какво в действителност вършим, когато назидаваме и съветваме. Повишаваме ли самооценката си, утвърцдаваме ли личната си значителност като майка и това ли е единствената ни значителност. А къде е приятелката, сродната душа, сестрата? Майчинството не е съревнование, то е персонално, неповторимо и от време на време вероятно може да бъде споделено.
Нищо не отблъсква по този начин, както непоисканите препоръки. Нищо не ме натъжава повече от майки, които вместо да си оказват помощ, гневно се осъждат и назидават. Водят войни за такива дреболии, които след време ще им се видят смехотворни и незначителни. Да, по време на майчинството, целият ни ден се концентрира в дреболии, които получават съществено значение, само че това е единствено мотив да разберем какъв брой в действителност сме близки, даже и разнообразни. Колко доста можем да си помогнем, вместо да се осъждаме.
Можем и би трябвало да обменяме информация, да споделяме. Не единствено с цел да изразим и по този начин понижим паниките и вините си, само че и с цел да забележим, че не сме сами в тях. А това може единствено да ни сближи. Трябва също да се учим и да преосмисляме навиците и метода си. Те децата така и така ще ни провокират да го вършим през целия ни живот. Но спокойната майка е дом на спокойни деца, увереността се предава и в края на тези първи дни не помним първото зъбче или по кое време детето е прояло цяло яйце, а по кое време сме се усещали положителни майки.
“Да, само че съгласно кого? ”
Според тези, които в никакъв случай не са гледали деца? Според тези, които са гледали деца преди 20 години? Според тези, на които не са имали две деца? Ние сме толкоз доста, обединени от едно, само че разединени от толкоз разнообразни условия. Та кой може да каже, кое е най-хубавото за едно бебе. Никой, с изключение на самото бебе и неговата майка.
Бебетата са разнообразни. Майките на две и повече деца незабавно ще кажат какъв брой разнообразни едно от друго са те, каквато и разлика да имат. Едни бебета спят от първата си нощ в свое креватче, други желаят до мама. А в случай че тя желае да спи умерено или да вкарва избран режим, сама ще стигне до решение. Едни бебета са сангвинични и търсят внимание, непрекъснато поддържат връзка, други могат да се занимават с часове с лъжичката си за хранене. Не можем да приравняваме темперамента под общ знаменател, както не го бихме желали и за себе си.
Методите на образование и развъждане са разнообразни. В общи линии да отгледаш едно бебе не се разграничава кой знае какъв брой - хранене, къпане, тоалет, игра, другарство и допиране, разходка. Но времената се менят и това мени техния режим. Ако преди хората не обръщаха внимание на типовете пластмаса, в този момент се знае, че тя може да е рискова. Ако преди се е считало, че бебето не трябва да излиза преди 40-тия ден, в този момент се знае, че това са измислици.
Майките са разнообразни. Никой не може да ти даде еднопосочно съвет по какъв начин да гледаме бебето си. Как сме възпитани ние самите, какво е всекидневно за нашето семейство, таткото какво мисли, ние какви цели си слагаме като майки, какви финансови благоприятни условия имаме. Нито можем да се съпоставяме, нито да се приравняваме. Защо тогава обожаваме да даваме непоискани препоръки и в случай че сме почтени, прелестно ли е да получаваме.
Какво значи да слушаме бебето? Бебетата са изцяло способени да показват страсти, стремежи и да поддържат връзка с нас. Те го вършат с езика на тялото си, с рева, с очите си. Ние просто би трябвало да ги следим и да им се доверим. Това не значи, че не би трябвало да даваме посока на тяхното развиване, само че би трябвало да сме наясно, че с принуждение нищо не се реализира. Ако сме създали пюре 150 гр. по-добри майки ли сме, когато то изяде всичко или не ставаме за майки, в случай че то откаже? Не, може да не е гладно, да не харесва броколи или да е смутено.
Какво значи да слушаме себе си? Майката на 18 години с първо бебе е същата като тази на 35 години с трето бебе. Тя желае да е добра майка и бебето да е щастливо. Тя постоянно стартира нещо изцяло ново за нея. Но в случай че слушаме инстинкта си, знаем какво да вършим. Ако познаваме бебето си, разпознаваме и сигналите, които ни подава. Ако бебето има потребност от гушкане, ще го гушкаме, в случай че има потребност. Ако не желае да яде тъкмо в 4 часа тъкмо 150 грама, няма да яде, ще предложим нещо друго. Ние непрекъснато се учим, да, бъркаме, да, само че инстинктът се развива, когато си еластичен и отворен към бебето си.
Когато имаме потребност от съвет. Можем да попитаме, някого, на който имаме доверие. Обикновено това са дами с опит, дами, които не осъждат и гледат трезво. Може да не са майки, може да не са близки, значимото е ние да се успокоим и да намерим отговора, който по този начин или другояче е постоянно в нас, само че е необходим непозната глас да го извадим. Когато имаме потребност от съвет, то не е някой да ни каже какво да вършим и всичко да е наред, а да разберем, че не сме сами, че не е ужасно и че всичко може да се подреди.
Когато ни изискат съвет. Нека се опитаме да приказваме единствено за себе си и за своя опит. Ако една майка попита по какъв начин е отучила от еднократните пелени, можем да разкажем при нашето бебе по какъв начин е било, можем да кажем за някоя забавна публикация, само че в никакъв случай не можем да кажем на майката какво да прави. Тя сама ще извлече информацията, настройката, която й е нужна. И от време на време даже тя няма потребност от съвет, а просто да показа компликациите си. В тези случаи просто би трябвало да изслушаме и да я успокоим.
А когато в нас напира съвет? Нека обмислим тона си, прочувствената посока - по какъв начин би се чувствала дамата против нас - и какво в действителност вършим, когато назидаваме и съветваме. Повишаваме ли самооценката си, утвърцдаваме ли личната си значителност като майка и това ли е единствената ни значителност. А къде е приятелката, сродната душа, сестрата? Майчинството не е съревнование, то е персонално, неповторимо и от време на време вероятно може да бъде споделено.
Нищо не отблъсква по този начин, както непоисканите препоръки. Нищо не ме натъжава повече от майки, които вместо да си оказват помощ, гневно се осъждат и назидават. Водят войни за такива дреболии, които след време ще им се видят смехотворни и незначителни. Да, по време на майчинството, целият ни ден се концентрира в дреболии, които получават съществено значение, само че това е единствено мотив да разберем какъв брой в действителност сме близки, даже и разнообразни. Колко доста можем да си помогнем, вместо да се осъждаме.
Можем и би трябвало да обменяме информация, да споделяме. Не единствено с цел да изразим и по този начин понижим паниките и вините си, само че и с цел да забележим, че не сме сами в тях. А това може единствено да ни сближи. Трябва също да се учим и да преосмисляме навиците и метода си. Те децата така и така ще ни провокират да го вършим през целия ни живот. Но спокойната майка е дом на спокойни деца, увереността се предава и в края на тези първи дни не помним първото зъбче или по кое време детето е прояло цяло яйце, а по кое време сме се усещали положителни майки.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ