&07:49:09)
Днес е Световният ден на борбата
Днес, на 23 май, светът отбелязва Деня на битката.
От 2013 година Международната федерация по битка взема решение да празнува празника, който е отдаден на всички, които се занимават и обичат спорта битка.
Датата е определена неслучайно. От 23 до 26 май през 1904 година във Виена, тогава столица на Австро-Унгария, се организира първото международно състезание по класическа битка.
Борбата е един от най-древните спортове. Първите цивилизации в света са практикували точно битка. Спортът е бил известен през цялата писана история на света. Началото може да се наблюдава още отпреди 15 000 години на пещерните рисунки във Франция. А в Древна Гърция тя заема видно място в легендите и литературата.
 )
Впоследствие битката обикаля света като културно завещание. А от нея се раждат доста от националните стилове битка - мазна (каракучак) в Турция, сумо в Япония, пехливанска в Иран и Индия, самбо в Русия, американска в Съединени американски щати, кураш в Узбекистан, швингер в Швейцария, белт рестлинг (борба с колани) в Азия, монголска...
През 2022 година българската битка празнува своята 90-годишнина. Борбата е един от най-успешните родни спортове, “родил ” 97 олимпийски, международни и европейски първенци при мъжете и дамите.
Една от най-големите митове на международната битка е Валентин Йорданов. Роденият през 1960 година в русенското село Сандрово герой в свободен жанр, е международен първенец цели седем пъти. Още седем пъти Валентин Йоранов става отличник на Европа, а през 1996 година печели олимпийското злато в категория до 52 кг. В Барселона, четири години по-рано, Йорданов съумява да завоюва бронз.
 )
Олимпийските игри в Атланта са последното огромно съревнование, в което взема присъединяване огромният герой, отдръпнал се от тепиха, до момента в който е на върха. Общо десетте медала от международни шампионати трансформират Йорданов в единствения герой в света с двуцифрено число медали от мондиали.
Още един герой, въпреки и професионален, намира място в “златната ” историята на този спорт. Това е Никола Петров, наименуван „ най-силният човек на века “, който дружно с Дан Колов, е измежду най-видните родни спортисти от международна големина. Роден през 1873 година в Горна Оряховица, Никола Петров напуща напълно млад страната, работи като градинар в странство и единствено случайността е тази, която го насочва към битката. Превръща се в един от най-хубавите борци на Европа и взема присъединяване в стотици шампионати. Няма точна статистика за триумфите на Петров, само че той се класира в призовата тройка при близо 50 свои участия. Зашеметяващата кариера на българина обаче завършва с началото на Първата международна война. По това време той употребява необятните си езикови знания, работейки като преводач в родния си град. Годината на завръщането му на тепиха е 1921-ва, в която година той за първи път се бори на родна земя.
 )
От 2013 година Международната федерация по битка взема решение да празнува празника, който е отдаден на всички, които се занимават и обичат спорта битка.
Датата е определена неслучайно. От 23 до 26 май през 1904 година във Виена, тогава столица на Австро-Унгария, се организира първото международно състезание по класическа битка.
Борбата е един от най-древните спортове. Първите цивилизации в света са практикували точно битка. Спортът е бил известен през цялата писана история на света. Началото може да се наблюдава още отпреди 15 000 години на пещерните рисунки във Франция. А в Древна Гърция тя заема видно място в легендите и литературата.
Впоследствие битката обикаля света като културно завещание. А от нея се раждат доста от националните стилове битка - мазна (каракучак) в Турция, сумо в Япония, пехливанска в Иран и Индия, самбо в Русия, американска в Съединени американски щати, кураш в Узбекистан, швингер в Швейцария, белт рестлинг (борба с колани) в Азия, монголска...
През 2022 година българската битка празнува своята 90-годишнина. Борбата е един от най-успешните родни спортове, “родил ” 97 олимпийски, международни и европейски първенци при мъжете и дамите.
Една от най-големите митове на международната битка е Валентин Йорданов. Роденият през 1960 година в русенското село Сандрово герой в свободен жанр, е международен първенец цели седем пъти. Още седем пъти Валентин Йоранов става отличник на Европа, а през 1996 година печели олимпийското злато в категория до 52 кг. В Барселона, четири години по-рано, Йорданов съумява да завоюва бронз.
Олимпийските игри в Атланта са последното огромно съревнование, в което взема присъединяване огромният герой, отдръпнал се от тепиха, до момента в който е на върха. Общо десетте медала от международни шампионати трансформират Йорданов в единствения герой в света с двуцифрено число медали от мондиали.
Още един герой, въпреки и професионален, намира място в “златната ” историята на този спорт. Това е Никола Петров, наименуван „ най-силният човек на века “, който дружно с Дан Колов, е измежду най-видните родни спортисти от международна големина. Роден през 1873 година в Горна Оряховица, Никола Петров напуща напълно млад страната, работи като градинар в странство и единствено случайността е тази, която го насочва към битката. Превръща се в един от най-хубавите борци на Европа и взема присъединяване в стотици шампионати. Няма точна статистика за триумфите на Петров, само че той се класира в призовата тройка при близо 50 свои участия. Зашеметяващата кариера на българина обаче завършва с началото на Първата международна война. По това време той употребява необятните си езикови знания, работейки като преводач в родния си град. Годината на завръщането му на тепиха е 1921-ва, в която година той за първи път се бори на родна земя.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ