Коледни пости - Ден 30: Отново трудности с детски рожден ден. Идея за всеки случай
Днес - доста задания още веднъж. Закъснявам с всичко и напряко не знам за какво денонощието има единствено 24 часа. Днес бяхме поканени и на детски рожден ден на съученичка на Дара. Бяхме в същия детски клуб, отпреди две седмици, само че аз се бях подготвила. Помните ли, че тогава ми направи усещане, че в цялото меню няма нито едно вегетариански или постно предложение?
“Е, този път имах постна опция - направих си домашни брускети. ”
Брускетите са обичайно италианско предястие, датиращо от 15 ти век. Произходът му не е в изискания двор на Ренесанса, а евентуално в някоя селска схлупена кухня. Практичните селяни са точно тези, които решили, че нито една трошичка самун не трябва да отива на боклука. Те нарязвали остарелия самун, който няма нищо общо с пухкавите франзели, които употребяваме през днешния ден. Хлябът е бил ръжен или квасник. Намазвали го със зехтин и го оставяли да се суши за ден- два. Употребата му била най- към този момент като храна за из път, тъй като засищала и не се разваляла. Отгоре намазвали в придвижване, каквото имали ненужно. Парчета сирене, домати, сушена шунка. И несъмнено, с обичайните подправки - риган, босилек.
И до момента брускетите те са един от националните знаци на Италия. Ние сме ви предложили като хрумвания, както и. Вариациите са доста. Една отлична концепция е и, в случай че си вършиме. Само изпичате брускетите и намазвате щедро.
Но моите днешни брускети са доста по- семпли, тъй като е пост и тъй като трябваше да ги пъхна в чантата т.е. не трябваше да подготвям плънка.
След приготовлението на днешния обяд, до момента в който изстиваше фурната, нарязах остаряла франзела с изострен нож за самун търкалца с дебелина сантиметър.
Приготвих примес от кафена чашка зехтин, скълцан чесън, малко сол и черен пипер и ги натърках с четка за намазняване.
Наредих ги върху решетката на фурната в най- огромната си тава, която върви към печката, за десетина минути. Трябва единствено да заловен тен.
Извадих ги и ги оставих да изстиват, без да върша нищо друго.
Когато изстинаха изцяло ги нахвърлях в една хартиена торбичка и хукнах да вземам децата и да ги повеждам на рожден ден.
Родителите на рожденичката бяха поръчали чудесни панирани нещица, само че аз си имах какво да пояждам. Много съм удовлетворена от тази концепция и с ненаситност ще я разпространявам вкъщи.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
“Е, този път имах постна опция - направих си домашни брускети. ”
Брускетите са обичайно италианско предястие, датиращо от 15 ти век. Произходът му не е в изискания двор на Ренесанса, а евентуално в някоя селска схлупена кухня. Практичните селяни са точно тези, които решили, че нито една трошичка самун не трябва да отива на боклука. Те нарязвали остарелия самун, който няма нищо общо с пухкавите франзели, които употребяваме през днешния ден. Хлябът е бил ръжен или квасник. Намазвали го със зехтин и го оставяли да се суши за ден- два. Употребата му била най- към този момент като храна за из път, тъй като засищала и не се разваляла. Отгоре намазвали в придвижване, каквото имали ненужно. Парчета сирене, домати, сушена шунка. И несъмнено, с обичайните подправки - риган, босилек.
И до момента брускетите те са един от националните знаци на Италия. Ние сме ви предложили като хрумвания, както и. Вариациите са доста. Една отлична концепция е и, в случай че си вършиме. Само изпичате брускетите и намазвате щедро.
Но моите днешни брускети са доста по- семпли, тъй като е пост и тъй като трябваше да ги пъхна в чантата т.е. не трябваше да подготвям плънка.
След приготовлението на днешния обяд, до момента в който изстиваше фурната, нарязах остаряла франзела с изострен нож за самун търкалца с дебелина сантиметър. Приготвих примес от кафена чашка зехтин, скълцан чесън, малко сол и черен пипер и ги натърках с четка за намазняване. Наредих ги върху решетката на фурната в най- огромната си тава, която върви към печката, за десетина минути. Трябва единствено да заловен тен. Извадих ги и ги оставих да изстиват, без да върша нищо друго. Когато изстинаха изцяло ги нахвърлях в една хартиена торбичка и хукнах да вземам децата и да ги повеждам на рожден ден.Родителите на рожденичката бяха поръчали чудесни панирани нещица, само че аз си имах какво да пояждам. Много съм удовлетворена от тази концепция и с ненаситност ще я разпространявам вкъщи.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ