Те движат събитията. Колко пъти младите са печелили битки за европейска България
Днес доста се приказва за това, че в българската политика би трябвало да навлязат младежи, тъй като старите са амортизирани и наподобяват на " гледан филм ". Това разделяне на генерации има аналози в историята. Ролята на младите преди повече от 100 години е по-важна, в сравнение с дълго време се е считало.
В предишното има няколко момента на " изпразване от смисъл ", в които само силата и оптимизма на младите са давали нов подтик и живот на политиката. Особено когато младостта е вървяла дружно със знанията, уменията, образованието и опита от света.
Големите катаклизми и повратните моменти в българската история най-често се позволяват с идването на нова генерация, която да размени остарялата.
Младите априлци. 1876 година
Едно от първите съдбоносни инициативи в новата българска история – Априлското въстание от 1876 година – е дело на младата генерация. Още социологът Иван Хаджийски вижда Априлското въстание и катаклизмите, които са го провокирали най-много като дело на младата интелигенция.
След години и историкът Христо Гандев ще изтъкне, че „ младите мъжки генерации в занаятчийските фамилии “ са имали слаби благоприятни условия за реализация в Османската империя. Младежта не може „ да встъпи в производството “. Расте броят на тези занаятчийски синове, които остават отвън занаята на бащите си. Те са принудени да стават учители, най-често на село, а са с по-голямо обучение от бащите си, работещи на градската чаршия.
Христо Гандев написа: „ Твърде особено е, че буржоазията е показана във въстанието с най-младите си генерации. И че въобще младежите движат събитията на тази гражданска война. Това се дължи както на тяхното обучение и по-конкретно на ясните им прогресивни политически разбирания, на високото им публично и национално схващане, по този начин и на виталната им мощ и ентусиазма, който влагали в националното дело. “
И най-беглият взор върху апостолите приказва с цялата си решителност. На Гюргевското заседание в края на 1875 година, когато вземат решение за бъдещото въстание, най-старият е Христо Иванов – Големия, който е на 37 . Иван Хаджидимитров е на 30. Георги Бенковски е на 32. Георги Икономов и Христо Караминков са на 29.
Най-старият измежду априлците е на 37 години. Повечето са сред 21 и 26 години.
От там нататък Никола Обретенов е на 26, Панайот Волов на 25, Сава Пенев, Никола Славков и Георги Измирлиев-Македончето са на 24, Стоян Заимов - на 22, Иларион Драгостинов - на 23, Георги Апостолов - на 22, а Стефан Стамболов - едвам на 21 .
Да напомним напълно апропо, че по някои отзиви 20 април би бил почтена дата за народен празник. Всъщност, желанието на старите поколения да неглижират приноса на младите е една от аргументите за това, че няколко десетилетия датата се маргинализира.
Младите и Съединението. 6 септември 1885 година
Повратен миг и друго независимо българско дело в новата история, като Съединението от 6 септември 1885 година Той също е дело най-много на младата генерация.
Един от образците е с дейците на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). По това време Захарий Стоянов е на 35. Петър Зографски е на 37. Иван Андонов и Спас Турчев са на по 31 година
Останалите са още по-млади - Иван Стоянович е единствено на 23 години, а скопянинът Тома Карайовов е едвам на 16 годишен. До тях са Коста Паница на 28, Димитър Ризов на 23.
Всъщност тази млада възраст на участниците е също една от аргументите Съединението да стане формален празник едвам през 1998 година
Младата генерация против автократична Русия
Победа на младото потомство на България е и случилият се излаз по време на политическата рецесия от 1886-1887 година Тогава страната съумява да устои на съветския имперски напън и да резервира своята автономия. Това става след утежняването на връзките с Петербург в следствие от сполучливото и триумфално независимо деяние, каквото е Съединението.
Това, че успеха е дело на „ младата генерация “, е остаряла теза, и освен това лява и социалистическа. Нека да дадем думата на нейните създатели. През 1906 година социалистът Димитър Благоев издава „ Принос към историята на социализма в България “. По това време българският социализъм, за разлика от днешния, се застъпва за считаните тогава за авангардни и прогресивни възгледи, свързани с новото място на дамата в обществото.
На български език е преведен от дълго време капиталния труд на Август Бебел „ Жената и социализмът “. Социалистическият щемпел в страната е изпълнен с най-авангардните хрумвания на времето, които идват от Европа. Българските социалисти гледат това, което вършат, да наподобява на делата на европейските социалисти и най-много на водещата немска социалдемокрация.
Първите български социалисти осъждат политиката на Русия на Балканите като завоевателна
Затова и не е инцидентно, че точно те сурово осъждат политиката на царска Русия на Балканите като завоевателна. Борят се и против съветския царизъм, самодържавие, обскурантизъм и ретроградност. Заедно с това питаят почитание към „ културна Европа “, „ образована Европа “, „ европейския просветен свят “.
Ето за какво не е изненада, че когато Димитър Благоев се обръща 20 години обратно към времената на политическата рецесия от 1886-87 година, той установи по какъв начин тогава „ въобще интелигенцията, изключително младата й генерация - главното учителство, студенчеството и всички лумпенбуржоа " са настроени в интерес на „ националната автономия “ и срещу имперските домогвания по отношение на България на съветския цар Александър III .
Нещо повече, и за необятния социалист Янко Сакъзов , в неговата „ Българите в своята история “ от 1917 година, „ огромният нравствен напредък “ към Съединението и Сръбско-българската война от 1885 година превзема най-много „ младите генерации “.
Но констатациите напълно не са единствено на социалистически създатели. В края на май 1886 година Светослав Миларов установи, че измежду „ нашите млади “ съществува боязън от „ порусвание “.
През юли 1886 година когато ескалацията на неприязън в опозиционната и вярна на Петербург агитация по отношение на княз Александър I доближава връхната си точка, цанковисткият в. „ Светлина “ преглежда водещата се политическа битка като спор „ сред масата на народа и някои млади българи от новото потомство. “
И Петко Р. Славейков по това време установи по какъв начин Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов с проповедите си против съветския царизъм и неговата политика влияят най-вече на „ младите сили “, „ най-много учащата се юноша “.
В спомените си каравелистът Тома Васильов отбелязва, че „ огромна част от популацията, изключително младежта турили на знамето си княза. “ В една от брошурите, осъждащи преврата от 9 август 1886 година, се твърди, че от няколко години съветската дипломация се стреми да внуши, че „ без Русия нашето битие като народ е невероятно, когато в противен случай, всичко младо, почтено и непродадено в България е уверено, и прекомерно заслужено, в противното. “
" Младите " и " старите " като линия на разделянето
Както виждаме, има куп констатации с признанието за видния генерационен детайл в разделянето на обществото в средата на 70-те и 80-те години на XIX в.
Българската историческа просвета е била заета дълги години в търсене на догматичен социално-класов метод, с цел да изясни един или различен политически феномен. По-късно тя се завръща някак към сантименталните и националистически пояснения, възродени при късния комунизъм и разпуснати по време на прехода.
В резултат от това историците прекомерно дълго подценяват някои значими генерационни разломи, които биха ни дали опция по-добре да осмислим предишното. А с това и сегашното.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В предишното има няколко момента на " изпразване от смисъл ", в които само силата и оптимизма на младите са давали нов подтик и живот на политиката. Особено когато младостта е вървяла дружно със знанията, уменията, образованието и опита от света.
Големите катаклизми и повратните моменти в българската история най-често се позволяват с идването на нова генерация, която да размени остарялата.
Младите априлци. 1876 година
Едно от първите съдбоносни инициативи в новата българска история – Априлското въстание от 1876 година – е дело на младата генерация. Още социологът Иван Хаджийски вижда Априлското въстание и катаклизмите, които са го провокирали най-много като дело на младата интелигенция.
След години и историкът Христо Гандев ще изтъкне, че „ младите мъжки генерации в занаятчийските фамилии “ са имали слаби благоприятни условия за реализация в Османската империя. Младежта не може „ да встъпи в производството “. Расте броят на тези занаятчийски синове, които остават отвън занаята на бащите си. Те са принудени да стават учители, най-често на село, а са с по-голямо обучение от бащите си, работещи на градската чаршия.
Христо Гандев написа: „ Твърде особено е, че буржоазията е показана във въстанието с най-младите си генерации. И че въобще младежите движат събитията на тази гражданска война. Това се дължи както на тяхното обучение и по-конкретно на ясните им прогресивни политически разбирания, на високото им публично и национално схващане, по този начин и на виталната им мощ и ентусиазма, който влагали в националното дело. “
И най-беглият взор върху апостолите приказва с цялата си решителност. На Гюргевското заседание в края на 1875 година, когато вземат решение за бъдещото въстание, най-старият е Христо Иванов – Големия, който е на 37 . Иван Хаджидимитров е на 30. Георги Бенковски е на 32. Георги Икономов и Христо Караминков са на 29.
Най-старият измежду априлците е на 37 години. Повечето са сред 21 и 26 години.
От там нататък Никола Обретенов е на 26, Панайот Волов на 25, Сава Пенев, Никола Славков и Георги Измирлиев-Македончето са на 24, Стоян Заимов - на 22, Иларион Драгостинов - на 23, Георги Апостолов - на 22, а Стефан Стамболов - едвам на 21 .
Да напомним напълно апропо, че по някои отзиви 20 април би бил почтена дата за народен празник. Всъщност, желанието на старите поколения да неглижират приноса на младите е една от аргументите за това, че няколко десетилетия датата се маргинализира.
Младите и Съединението. 6 септември 1885 година
Повратен миг и друго независимо българско дело в новата история, като Съединението от 6 септември 1885 година Той също е дело най-много на младата генерация.
Един от образците е с дейците на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). По това време Захарий Стоянов е на 35. Петър Зографски е на 37. Иван Андонов и Спас Турчев са на по 31 година
Останалите са още по-млади - Иван Стоянович е единствено на 23 години, а скопянинът Тома Карайовов е едвам на 16 годишен. До тях са Коста Паница на 28, Димитър Ризов на 23.
Всъщност тази млада възраст на участниците е също една от аргументите Съединението да стане формален празник едвам през 1998 година
Младата генерация против автократична Русия
Победа на младото потомство на България е и случилият се излаз по време на политическата рецесия от 1886-1887 година Тогава страната съумява да устои на съветския имперски напън и да резервира своята автономия. Това става след утежняването на връзките с Петербург в следствие от сполучливото и триумфално независимо деяние, каквото е Съединението.
Това, че успеха е дело на „ младата генерация “, е остаряла теза, и освен това лява и социалистическа. Нека да дадем думата на нейните създатели. През 1906 година социалистът Димитър Благоев издава „ Принос към историята на социализма в България “. По това време българският социализъм, за разлика от днешния, се застъпва за считаните тогава за авангардни и прогресивни възгледи, свързани с новото място на дамата в обществото.
На български език е преведен от дълго време капиталния труд на Август Бебел „ Жената и социализмът “. Социалистическият щемпел в страната е изпълнен с най-авангардните хрумвания на времето, които идват от Европа. Българските социалисти гледат това, което вършат, да наподобява на делата на европейските социалисти и най-много на водещата немска социалдемокрация.
Първите български социалисти осъждат политиката на Русия на Балканите като завоевателна
Затова и не е инцидентно, че точно те сурово осъждат политиката на царска Русия на Балканите като завоевателна. Борят се и против съветския царизъм, самодържавие, обскурантизъм и ретроградност. Заедно с това питаят почитание към „ културна Европа “, „ образована Европа “, „ европейския просветен свят “.
Ето за какво не е изненада, че когато Димитър Благоев се обръща 20 години обратно към времената на политическата рецесия от 1886-87 година, той установи по какъв начин тогава „ въобще интелигенцията, изключително младата й генерация - главното учителство, студенчеството и всички лумпенбуржоа " са настроени в интерес на „ националната автономия “ и срещу имперските домогвания по отношение на България на съветския цар Александър III .
Нещо повече, и за необятния социалист Янко Сакъзов , в неговата „ Българите в своята история “ от 1917 година, „ огромният нравствен напредък “ към Съединението и Сръбско-българската война от 1885 година превзема най-много „ младите генерации “.
Но констатациите напълно не са единствено на социалистически създатели. В края на май 1886 година Светослав Миларов установи, че измежду „ нашите млади “ съществува боязън от „ порусвание “.
През юли 1886 година когато ескалацията на неприязън в опозиционната и вярна на Петербург агитация по отношение на княз Александър I доближава връхната си точка, цанковисткият в. „ Светлина “ преглежда водещата се политическа битка като спор „ сред масата на народа и някои млади българи от новото потомство. “
И Петко Р. Славейков по това време установи по какъв начин Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов с проповедите си против съветския царизъм и неговата политика влияят най-вече на „ младите сили “, „ най-много учащата се юноша “.
В спомените си каравелистът Тома Васильов отбелязва, че „ огромна част от популацията, изключително младежта турили на знамето си княза. “ В една от брошурите, осъждащи преврата от 9 август 1886 година, се твърди, че от няколко години съветската дипломация се стреми да внуши, че „ без Русия нашето битие като народ е невероятно, когато в противен случай, всичко младо, почтено и непродадено в България е уверено, и прекомерно заслужено, в противното. “
" Младите " и " старите " като линия на разделянето
Както виждаме, има куп констатации с признанието за видния генерационен детайл в разделянето на обществото в средата на 70-те и 80-те години на XIX в.
Българската историческа просвета е била заета дълги години в търсене на догматичен социално-класов метод, с цел да изясни един или различен политически феномен. По-късно тя се завръща някак към сантименталните и националистически пояснения, възродени при късния комунизъм и разпуснати по време на прехода.
В резултат от това историците прекомерно дълго подценяват някои значими генерационни разломи, които биха ни дали опция по-добре да осмислим предишното. А с това и сегашното.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ