Днес използваме думичката извращение с лекота – ту за да

...
Днес използваме думичката извращение с лекота – ту за да
Коментари Харесай

От къде започва извращението - I

Днес използваме думичката „ извращение ” с лекост – ту с цел да опишем странните полови желания на другите, ту с цел да възпрем в зародиш личните си шокиращи мечти. Какво обаче значи тя в реалност и къде се намира границата сред естественото и отклонението?

„ С мъжа ми бяхме на посетители у познато семейство. След вечерята домакините ни предложиха да останем...да „ се позабавляваме ” четиримата. Стана ни толкоз неудобно – даже и визия си нямахме, че тези хора се занимават с извращения ” – споделя възмутена 35-годишната Яна. Защо това предложение се е оказало толкоз шокиращо за нея? Става дума за – другарска замяна на сътрудниците, която от позиция на сексологията не се счита за извращение. В съответния случай обаче се е получило неразбирателство – домакините очевидно са били напълно неопитни, тъй като или са позволили неточност или прекалено много са прибързали.

В рамките на приличието
Това, което е шокиращо за едни хора, за други е нормална процедура. Трудно би могло да се каже, кое е обикновено в връзките на двама възрастни души. Размиването на мярката идва от там, че нашите показа за допустимото непрекъснато се менят. „ Изпепеляващите ” лубриканти и вагиналните топчета, които преди можеха да се намерят единствено по секс-шоповете, към този момент се продават намерено във всяка аптека. Оралната обич – считана в миналото за гнусна перверзия, през днешния ден е част от интимния живот на надали не всяка порядъчна двойка. Нормите се менят според от времето и мястото. Това, което в едно общество се е считано за аморално и даже болестно положение, в друго се е смятало за напълно позволена процедура.

Пример за това са хомосексуалните връзки – в Древна Гърция на тях се дължал непобедимият напредък на армията (тъй като любовниците се биели един до друг и гневно се защитавали един друг), а в доста полиси връзките сред еднополовите двойки даже били уредени от страната. След залеза на Античността обаче, че чак доникъде на XX век, хомосексуализмът се е считал за закононарушение както пред бога, по този начин и през закона. След 1940 година другите европейски страни стартират да декриминализират еднополовите връзки и през днешния ден публично се признават три вероятни полови ориентации: хетеро-, хомо и бисексуалност. Напълно допустимо е след време садомазохизмът също да се възприема единствено като вид на персонално желание.

Не бива обаче да си мислим, че единствената посока на развиване е към отпадането на табутата. Съществува и противоположната наклонност – това, което в миналото се е възприемало за обикновено от обществото, през днешния ден към този момент е недопустимо. Например патриархалния фамилен модел, в който дамата е била напълно в подчинено състояние и постоянно е отнасяла пердах за „ непослушанието си ”. По създание това систематизиране на функциите може да засенчи доста от садо-мазохистичните практики.

Но макар размитите граници сред естественото и отклонението, мярка има и тя гласи, че в половите връзки каквото и да било принуждение е неприемливо и без значение на какви милувки се отдават двамата сътрудници, присъединяване им би трябвало да бъде изцяло непринудено.
Продължава: От къде стартира извращението - II
Източник: hera.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР