Днес е тъжен ден за любителите на планетата Сатурн и

Днес е печален ден за феновете на планетата Сатурн и нейните спътници. След задача, траяла близо 20 години, от които 13 в орбитата на Сатурн, през днешния ден автоматизираната междупланетна станция “Касини ” навлезе в атмосферата на планетата, с цел да събере дефинитивни данни за нейния състав и конструкция, след което изгоря в нея. Сигналът беше изгубен в 14:55 ч. българско време, а в границите на последната една-две минути бяха излъчени първите по рода си в историята на космонавтиката директни сведения, изпратени от самата атмосфера на Сатурн.

Ето най-важните обстоятелства за “Касини ”. Всъщност ние назоваваме задачата в резюме с името “Касини ”, само че цялостното наименование е “Касини-Хюйгенс ” и тя е плод на съдействие сред три организации: НАСА, Европейската галактическа организация (ЕКА) и Италианската галактическа организация. Изстрелването е осъществено на 15 октомври 1997 година с ракета-носител “Титан IVB ” и ускорителен блок “Центавър ”.  На път към Сатурн “Касини ” облита един път Земята през август 1999 година, два пъти Венера през април 1998 и юли 1999 година, както и Юпитер през декември 2000 година. На 1 юли 2004 година автоматизираната станция влиза сполучливо в орбита към Сатурн. Очаква се задачата да продължи до 2008 година, само че заради положителното положение на научните принадлежности и бордовите системи, както и заради задоволително огромните ресурси от гориво, автоматизираната станция съумява да работи чак до септември 2017 година.

На 14 януари 2005 година дребната спускаема станция “Хюйгенс ” съумява да се спусне на повърхността на Титан с парашут, като след кацането предава научни данни в продължение на 90 минути. Това е първото в историята на космонавтиката сполучливо кацане на небесно тяло във външната Слънчева система, както и първото кацане на луна, друга от нашия натурален сателит. “Хюйгенс ” открива, че Титан наподобява доста на Земята в ранните стадии от нейното развиване. На повърхността на Титан валят метанови дъждове, има ерозия и канали, както и сложен бульон от въглеводороди – в това число и бензен.

Може би най-същественото изобретение, което “Касини ” прави през дългогодишната си задача, е обвързвано с луната Енцелад. Оказа се, че там има дейни гейзери, които изхвърлят мощни струи воден лед. Установено е също по този начин, че под кората на Енцелад има просторен воден океан. Това прави луната евентуален претендент за търсене на извънземен живот.

Направени са и открития, свързани със самата планета Сатурн и нейните пръстени. За пръв път е сниман в елементи огромният Шестоъгълник – гигантска конструкция на северния полюс на Сатурн и са открити данни за съществуването на колосални урагани както в северните, по този начин и в южните полярни области. Пръстените на планетата се оказаха не просто мъртви парчета, а в противен случай – те са динамични и дейни. Нещо повече – има данни, че нови луни се раждат в безредния пръстен F.

Безспорно “Касини ” е една от най-успешните задачи в историята на космонавтиката. С нейното привършване ние не просто губим една страхотна научна платформа. Вече няма да получаваме красиви фотоси в действително време от Сатурн и спътниците на планетата.

Въпреки това не ми се ще да приключа тази вест с скептицизъм. Изучаването на външната Слънчева система не приключва с “Касини ”, само че оттук нататък фокусът ще е най-много върху Юпитер и неговите луни. Юпитерианската задача “Джуно ” дойде в орбита към Юпитер през лятото на предходната година и ще работи най-малко до 2021 година. През 2021 година чакаме НАСА да изстреля задачата “Клипер ” до юпитерианската луна Европа, на която може да има живот. През 2022-ра година Европейската галактическа организация (ЕКА) ще прати към галилеевите луни автоматизираната междупланетна станция “Джус ”. Китай също има желание да насочи уред към Юпитер през 20-те години.

Междувременно “Ню Хърайзънс ” в края на 2018-та година ще стартира да следи куйперовото тяло 2014 MU69, като близко облитане е планувано за 1-ви януари 2019 година. Това ще е най-отдалечният обект, посетен от галактически уред. MU69 се намира надалеч оттатък орбитата на Плутон. Наскоро НАСА заяви, че на борда на “Ню Хърайзънс ” има задоволително гориво и за спомагателни визити на други далечни обекти в Слънчевата система, тъй че “Ню Хърайзънс ” може да продължи да работи доста след 2019-та.