Днес е Сирни заговезни, Прошка. 49 дни преди Великден Старците

Днес е Сирни заговезни, Прошка. 49 дни преди Великден Старците проповядват вярващите да пречистят душите си, да се помолят, да изискат и да дадат амнистия като първа крачка към Великия пост да създадат всичко допустимо да се помирят с всички, с цел да изпълнят с мир и обич сърцата си, тъй като „ Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви “. (Проповедта на планината - Мат. 6:14 – 21) 
Ето мнението на Андрей Лоргус (протойерей Андрей Лоргус е един от най-изявените антрополози и християнски психолози на нашето време) за разликата сред помиряването и прошката:

До помиряването може да се доближи по разнообразни пътища, в това число и материални. Мога да причиня на някого вреда и след това да се помиря с него посредством някои дейности с жертвен темперамент: да му дам пари, да му подаря нещо скъпо, да му окажа някаква услуга, с цел да реализира помирение. Но тук няма амнистия и смирение няма.
Когато приказваме за прошката е значимо да разберем, че смисълът е не толкоз да я получим, едвам помолим да ни се елементарни. И на Сирни заговезни, на Прошка, е значимо на първо място да поднесем на другия своето смирение и да кажем " Прости! ", в сравнение с да получим амнистия.

Джойс Майер, един от водещите международни древен учители, дава отговор на доста въпроси за прошката в книгата си " Направи си услуга... Прости ":

Защо прошката е толкоз значима?

Много хора живеят със злобата и не простят. И доста от тях са християни. На конференциите, които организирам, запитвам залата: " Кой от присъстващите сега е ядосан на някого? " Всеки път 80-90% от присъстващите подвигат ръка.Недаването на амнистия е публикуван проблем, който би трябвало да бъде разчепкан. От персонален опит знам какъв брой разрушително е да се живее с горчивината и неприемането на амнистия. Знаете крилатата фраза - гневът е все едно да пиеш отрова и да очакваш да почине врагът ти.

Защо е толкоз мъчно да извиним?

Когато усетим несправедливостта върху себе си, ни се желае да бъде махнато обвиняването от нас. Често хората усещат, че в случай че простят на обидилите ги, самите те няма да носят отговорност за нещата, които самите те не вършат вярно. Ако сме почтени със себе си, ще признаем, че нормално ние желаеме индивидът, който ни е предизвикал болежка, да заплати за своята постъпка. Не можем да пуснем тези обстановки до тогава, до момента в който не получим  признание, че единствено Бог може да ни въздаде за нашите горести.Бог е нашият Защитник, Той ще ни изцели и възвърне, в случай че Му се доверяваме и извиним на враговете си, както Той ни е завещал да вършим.

Как да разберем, че в действителност сме дали прошка?

Прошката не е възприятие! Тя е решение, което вземаме, тъй като желаеме да вършим това, което е вярно пред Бог. Тя е решение, идещо от сърцето и от време на време се дава елементарно, от време на време - мъчно - според от дълбочината на нанесената засегнатост. На някои този развой лишава доста дълъг интервал от време.Първата стъпка е желанието да простиш на този, който те е обидил. Няма значение какво чувствате към индивида, който ви е предизвикал болежка. Вие вземате решение да извършите това. Да простите. Твърдо решение пред Бог, то не би трябвало да се трансформира, без значение от възприятията ви към индивида. Следващата стъпка е да се облегнете на Светия Дух. Самото решение да простите не е задоволително, тъй като със силата единствено на личната си воля, мъчно бихме се справили с тази комплицирана задача. Нужна ни е свръхестествената мощ на Бог. Силата ни се дава от Него. Нашата работа е да се молим за враговете си и да ги благославяме. Молитвата за тези, които са ни предизвикали болежка, е витално значима част от процеса на прошката.

Няма ли да се трансформира в " бърсалка ", в случай че простя на мерзавеца?

Бог не желае от нас да сме " чердже ", в което хората да си избърсват краката. Понякога Бог може да ни тласне към конфронтация  с човек, който се държи неприятно. Прошката е обвързвана с отношението, което извира от вашето сърце, към хората, които са ви предизвикали болежка и към това - по какъв начин ще постъпите по отношение на тях. Иисус в никакъв случай с никого не се е държал неприятно сама тъй като хората са се държали с него неприятно. Той ги разобличавал с благост и продължавал да ги обича. Библията ни завещава да не отвръщаме на злото със зло или на обидата - с обида(1 Петра 3:9), а в Римляни 12:21 се споделя, че ние побеждаваме злото с положително. Когато прощаваме на враговете си, ние се безпокоим повече за това, какво те си предизвикват, в сравнение с по какъв начин ни въздействат на нас самите. 
Прошката ни оказва помощ, тъй като тя разрешава на Бог да прави Своята работа в нас. Горчивината, протестът, негодуванието и непростителността изпълват индивида със стрес и напрежение, вследствие на което могат да се отключат съществени болести в организма му.Ние ще пожънем това, което посеем. Посей благосклонност и ще пожънеш благосклонност. Посей осъждение и ще пожънеш осъждение. Необходимо е да простиш и посредством Божията берекет в твоя живот да отвориш вратата на сърцето си за Господа.