Инерцията на злото
Днес е доста по-трудно, братя и сестри. Опитът на Злото е станал толкоз богат, изучило се е във вековете война против човечеството по този начин ловко да ни ментосва, че е много по-тежко да му се измъкнеш, в сравнение с преди хиляда години, да речем. Намира ти слабото място бързо и удря тъкмо там. И има най-разнообразни принадлежности. Ако не знаеш какво да направиш, си изгубен. Инерцията му се усилва, заюрило се е това Зло по наклонената повърхност надолу и се стреми да завлече в пъкъла колкото може повече заблудени човешки същества. Силата му пораства не с дни, а с часове - като в оня остарял филм " Ловци на духове ".
Бях за повторно на Света гора от 23 до 26 април тази година. Предния път беше преди две години, 2016. Със слизането от кораба на пристанището попадаш в различен свят. В измолен от монасите свят. Усещането е като че ли си дете в обятията на майка си, както сподели един другар. И противоположното също важи – излизаш от тази земя и попадаш в генералната подготовка за пъкъла. Простотиите те заливат със страшна мощ и пропукват възприятието за непорочност и уют.
За трите дни изминахме пешком към трийсет и пет километра. На Света гора хората вървят не на фитнес, спа или пешеходен туризъм, а на поклонение. Неслучайно загатнах годината – 2018 лета са минали от Христос – желаят или не желаят, хората през днешния ден живеят във време, измервано от тези събития, не от някакви други. Цивилизацията ни е християнска по дифолт, колкото и да им е неприятно на някои. Предполагам, че ги боли от този факт и желаят да сменят летоброенето, само че Господ си знае работата. Върху стенна живопис от една черква забелязах облиците на Сократ и Аристотел, праведници от времето преди Христос... Нито един представител на хедонизма обаче няма там.
Да изминеш няколко километра пешком по пътеките на Атон единствено с цел да се поклониш на някоя християнска реликва, е занятие аскетско и велико. Само по себе си това странствуване е молитва. Краката те заболяват, тялото се изморява и едвам тогава в душата се появява примирение. На смирението му е нужна здрава основа. Смирение на претъпкан корем е някак невероятно... После в храма можеш да запишеш имената на близки, другари и познати за здраве, а също и за упокой, в случай че към този момент не са на този свят – монасите ще се помолят за тях. Да имаш религия, живеейки в света, през днешния ден е доста мъчно заради онази огромна мощност, която злото е добило. Но даже невярващите, попаднали на Света гора, схващат, че вярата е мощ по-голяма. На такова място човек изпитва покой не поради морето и планината на едно място, не поради гледките. Красива природа има на всички места, само че чувството на Атон е друго тъкмо поради вярата на монасите в двайсетте манастира и многото скитове и килии, пръснати из целия полуостров. В три през нощта някой бие клепалото, с цел да разсъни и поклонниците да дойдат на работа. В църквата е мрачно, осветяват само свещите и кандилата. Песнопенията може и да те приспят, до момента в който присядаш на стасидията, само че тъкмо там кошмари няма да сънуваш.
На Света гора към този момент не е същото, каквото е било преди трийсетина години. В спалните пространства имах достъп до мобилния интернет през телефона си. За напредване монаси и поклонници употребяват високопроходими коли и рейсове, не мулета. Руски туристически компании трансформират поклонничеството в рентабилен бизнес. Налага се към този момент броят на поклонниците да бъде лимитиран. В магазинчетата на Карея се продават цигари, алкохол, месо. Минахме и около една плантация за диви и полудиви свине от западната страна на полуострова. Навярно за продажба, в манастирите няма ястия с месо. И това са не придобивки на цивилизацията, а отстъпления от остарелия ред, които доста монаси не харесват. Светът се пробва да поквари и това място. Пуска му отровните си стрели. Докато обаче тези нощни молебствия не престават и имат мощ, няма ужасно.
Тръгнахме си преобразени – както и първият път. Но вечерта в едно кюстендилско село тв приемникът изля върху главата ми кофа мръсотия, с цел да си спомня къде се намирам. Останахме на посетители на другари. Те, като множеството хора, разполагат с тв приемници. От тях постоянно се носи музика. Гадна, злобна и мръсна. Последният шлагер. Както си седях, изпаднах в ступор. От този контрастност, от конфликта на чувствата. В клипа имаше доста злощастие и тиня. Просто бизнес, рече ми някой до мен. Не, не е просто бизнес. Средство за тровене на кръвта и мозъците на хората е. „...да се молят кат духовник пред икона, желая да избягаме с няколко милиона “ - гърчеха се двамата артисти...
А какви песни единствено бяхме слушали същата тази заран на същия този Божи ден!
Бях за повторно на Света гора от 23 до 26 април тази година. Предния път беше преди две години, 2016. Със слизането от кораба на пристанището попадаш в различен свят. В измолен от монасите свят. Усещането е като че ли си дете в обятията на майка си, както сподели един другар. И противоположното също важи – излизаш от тази земя и попадаш в генералната подготовка за пъкъла. Простотиите те заливат със страшна мощ и пропукват възприятието за непорочност и уют.
За трите дни изминахме пешком към трийсет и пет километра. На Света гора хората вървят не на фитнес, спа или пешеходен туризъм, а на поклонение. Неслучайно загатнах годината – 2018 лета са минали от Христос – желаят или не желаят, хората през днешния ден живеят във време, измервано от тези събития, не от някакви други. Цивилизацията ни е християнска по дифолт, колкото и да им е неприятно на някои. Предполагам, че ги боли от този факт и желаят да сменят летоброенето, само че Господ си знае работата. Върху стенна живопис от една черква забелязах облиците на Сократ и Аристотел, праведници от времето преди Христос... Нито един представител на хедонизма обаче няма там.
Да изминеш няколко километра пешком по пътеките на Атон единствено с цел да се поклониш на някоя християнска реликва, е занятие аскетско и велико. Само по себе си това странствуване е молитва. Краката те заболяват, тялото се изморява и едвам тогава в душата се появява примирение. На смирението му е нужна здрава основа. Смирение на претъпкан корем е някак невероятно... После в храма можеш да запишеш имената на близки, другари и познати за здраве, а също и за упокой, в случай че към този момент не са на този свят – монасите ще се помолят за тях. Да имаш религия, живеейки в света, през днешния ден е доста мъчно заради онази огромна мощност, която злото е добило. Но даже невярващите, попаднали на Света гора, схващат, че вярата е мощ по-голяма. На такова място човек изпитва покой не поради морето и планината на едно място, не поради гледките. Красива природа има на всички места, само че чувството на Атон е друго тъкмо поради вярата на монасите в двайсетте манастира и многото скитове и килии, пръснати из целия полуостров. В три през нощта някой бие клепалото, с цел да разсъни и поклонниците да дойдат на работа. В църквата е мрачно, осветяват само свещите и кандилата. Песнопенията може и да те приспят, до момента в който присядаш на стасидията, само че тъкмо там кошмари няма да сънуваш.
На Света гора към този момент не е същото, каквото е било преди трийсетина години. В спалните пространства имах достъп до мобилния интернет през телефона си. За напредване монаси и поклонници употребяват високопроходими коли и рейсове, не мулета. Руски туристически компании трансформират поклонничеството в рентабилен бизнес. Налага се към този момент броят на поклонниците да бъде лимитиран. В магазинчетата на Карея се продават цигари, алкохол, месо. Минахме и около една плантация за диви и полудиви свине от западната страна на полуострова. Навярно за продажба, в манастирите няма ястия с месо. И това са не придобивки на цивилизацията, а отстъпления от остарелия ред, които доста монаси не харесват. Светът се пробва да поквари и това място. Пуска му отровните си стрели. Докато обаче тези нощни молебствия не престават и имат мощ, няма ужасно.
Тръгнахме си преобразени – както и първият път. Но вечерта в едно кюстендилско село тв приемникът изля върху главата ми кофа мръсотия, с цел да си спомня къде се намирам. Останахме на посетители на другари. Те, като множеството хора, разполагат с тв приемници. От тях постоянно се носи музика. Гадна, злобна и мръсна. Последният шлагер. Както си седях, изпаднах в ступор. От този контрастност, от конфликта на чувствата. В клипа имаше доста злощастие и тиня. Просто бизнес, рече ми някой до мен. Не, не е просто бизнес. Средство за тровене на кръвта и мозъците на хората е. „...да се молят кат духовник пред икона, желая да избягаме с няколко милиона “ - гърчеха се двамата артисти...
А какви песни единствено бяхме слушали същата тази заран на същия този Божи ден!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ