Голям празник. Какво правим на Спасовден
Днес е огромен празник – Възнесение Господне. На 10 юни 2021 означаваме Спасовден. Празникът е преносим и постоянно се пада в четвъртък тъкмо 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден честват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир.
След гибелта и Възкресението си в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, с цел да им споделя за Божието царство. На 40-ия ден, съпроводен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския рид до Ерусалим, и оттова, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се счита за завършек на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се назовава още Спасовден (Денят на Спасителя), тъй като с Христовото Възнесение се приключва актът на човешкото избавление.
Според поверията и традициите нощта против Спасовден е лечебна и болните вървят за росен, лягат до цветето и слагат до главата си някакъв подарък за русалките-лечителки. На този ден се правили разнообразни ритуални дейности, свързани с обезпечаване на здраве, изобилие, отбрана на реколтата от суша и градушка, както и традиции с женитбена устременост.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на индивида, само че в това време могат и да го излекуват от нелечими заболявания. Те стартират да се приготвят за Русалската неделя, когато ще „ сеят “ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, обичаното цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат единствено върха на лековитата билка.
И до през днешния ден на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в утринната роса „ за здраве “.
През седмицата, наричана Русалска, вървят и Русалиите – мъжки чети, постоянно с нечетен брой участници. Техният лидер се назовава ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всевъзможни билки. Носят сопа от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа мощ.
Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „ русалската “ или „ самодивската “ болест (причинена от неприятни въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специфичен ритуален танц към болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален акомпанимент като последователно форсират темпото, достигайки екстатично положение. Когато екзалтацията е в своя краен лимит, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и по този начин заболяването е прогонена. След привършване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, с цел да се пречистят и тогава се връщат към елементарния си метод на живот. Счита се, че русалските игри са завещание от дълбока античност.
Спасовден е професионален празник на хлебари, водачи, строители, хотелиери и цветари. В някои обичайни католически страни, да вземем за пример във Франция, Възнесение Господне е формален празник и почивен ден.
След гибелта и Възкресението си в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, с цел да им споделя за Божието царство. На 40-ия ден, съпроводен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския рид до Ерусалим, и оттова, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се счита за завършек на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се назовава още Спасовден (Денят на Спасителя), тъй като с Христовото Възнесение се приключва актът на човешкото избавление.
Според поверията и традициите нощта против Спасовден е лечебна и болните вървят за росен, лягат до цветето и слагат до главата си някакъв подарък за русалките-лечителки. На този ден се правили разнообразни ритуални дейности, свързани с обезпечаване на здраве, изобилие, отбрана на реколтата от суша и градушка, както и традиции с женитбена устременост.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на индивида, само че в това време могат и да го излекуват от нелечими заболявания. Те стартират да се приготвят за Русалската неделя, когато ще „ сеят “ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, обичаното цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат единствено върха на лековитата билка.
И до през днешния ден на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в утринната роса „ за здраве “.
През седмицата, наричана Русалска, вървят и Русалиите – мъжки чети, постоянно с нечетен брой участници. Техният лидер се назовава ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всевъзможни билки. Носят сопа от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа мощ.
Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „ русалската “ или „ самодивската “ болест (причинена от неприятни въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специфичен ритуален танц към болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален акомпанимент като последователно форсират темпото, достигайки екстатично положение. Когато екзалтацията е в своя краен лимит, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и по този начин заболяването е прогонена. След привършване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, с цел да се пречистят и тогава се връщат към елементарния си метод на живот. Счита се, че русалските игри са завещание от дълбока античност.
Спасовден е професионален празник на хлебари, водачи, строители, хотелиери и цветари. В някои обичайни католически страни, да вземем за пример във Франция, Възнесение Господне е формален празник и почивен ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ