Днес бе представено бе първото издание на изследователския проект Индекс

Днес бе показано бе първото издание на изследователския план " Индекс за безвредно шофиране ", който включва систематизирана самокритика на държанието и реакциите на водачите на пътя в рутинни и рискови обстановки. Оценката е представителна за българските водачи на леки и лекотоварни коли на възраст сред 18 и 75 година на национално равнище. Основните фактори, които дефинират държанието на водачите на пътя, са образованието, местоживеенето, стажът и годишният пробег на лидера и мощността на автомобила. Висшистите са по-склонни да поемат опасности, в София нискорисковите водачи са едвам 27%, при приблизително 60% за страната. Шофьорите със стаж сред 4 и 10 години са по-склонни да поемат опасности от лица с повече стаж зад кормилото, най-рискови са водачите с минимален пробег 2-5 хиляди км годишно и максимален - над 50 хиляди километра. Данните демонстрира, че българинът има доста висока самокритика за личното си държание и реакции на пътя, а самоувереността води до подценяване на рисковите обстановки. Мнозинството от водачите правят оценка личния си метод на шофиране като нерисков, а този на останалите участници като рисков.

Според проучването най-често срещаните рискови дейности по българските пътища са: превишаване на разрешената скорост; погрешно обмисляне на маршрута и попадане в задръстване; късното " отбелязване " на транспортното средство начело, което е понижило доста скоростта си, и внезапното натискане на спирачките; заслепяването на насрещно движещи се коли поради несвоевременно изключване на дългите светлини, паркирането на непозволени за това места, пренебрегването на рестриктивните мерки на скоростта рано заран и късно вечер и ръководството на автомобил, до момента в който водачът се занимава със странични действия.

Изводът, който се постанова е, че са нужни ограничения за повишение на уменията и познанията на участниците в придвижването. Амбицията на проучването " Индекс за безвредно шофиране ", което за първи път бе показано през днешния ден, е да се трансформира в надеждна методика за годишно следене на трендовете в държанието на водачите, в това число според от нормативните промени, и с резултатите и рекомендациите, основани на данните, да способства за повишението на сигурността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните катастрофи в страната.