Почитаме небесния покровител на България
Днес българите почитат своя небесен настойник – Свети Иван Рилски Чудотворец. Роден е в бобошевското село Скрино, евентуално през 876 година, умира на 18 август 946 година Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Във всичките му 15 жития светът се загатва единствено с монашеското му име Йоан.
Житията на светеца показват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е овчар. Но в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Когато родителите му умират, раздава на небогати и заболели хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „ Св. Димитър “ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско обучение, учи богослужебните книги, получава свещенически ранг и се приготвя за великата си духовна задача. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се открива в началото във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила. По-късно на 20 км от селото основава Рилския манастир. Там той прави голям брой чудеса, оказва помощ на хората в потребност, изцерява от тежки заболявания.
Славата му се разнася надалеч от Рила планина из рамките освен на България, само че и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля заради примирение. Той приема плодовете, само че не и златото, което президентът му предлага, като единствено му се покланя отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България. Умира на 18 август 946 година на към 70-годишна възраст. На тази дата църквата празнува неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, непокътната и до през днешния ден.
Преди гибелта си се отдръпва в цялостно усамотение и сформира своето „ наследство “. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 година Текстът му, непокътнат в преписи от XVIII и XIX век, е пъстър с голям брой древен цитати от Стария и Новия завет.
След гибелта на Иван Рилски цар Петър подрежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989 – 992 година неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от този момент на този ден се празнува неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „ Св. великомъченик Георги Победоносец “, а по-късно пренесени в църквата „ Св. деятел и евангелист Лука “. През XII век в негова чест е издигната църквата „ Свети Лука “, при която се образувал и манастир. Византийският публицист Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на светеца в своята столица Гран (Естергом). Според преданието локалният римокатолически архиепископ декларира, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Йоан Рилски го санкционира с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги придвижва в столицата Търново в строящата се черква Св. 40 мъченици, като изчакват довършването ѝ при връх Кръстец; в този момент там има параклис „ Св. Йоан Рилски вълшебник “. През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в учредения от него Рилски манастир. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специфична ракла пред иконостаса в основната черква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 година на съвещание на Светия синод, великотърновският митрополит Григорий измоли парченце от мощите на свети Йоан Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени персонално от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – свещеник Евлогий. Мощите на свети Йоан Рилски са посрещнати извънредно тържествено с военни почести от голям брой вярващи християни в града.
Житията на светеца показват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е овчар. Но в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Когато родителите му умират, раздава на небогати и заболели хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „ Св. Димитър “ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско обучение, учи богослужебните книги, получава свещенически ранг и се приготвя за великата си духовна задача. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се открива в началото във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила. По-късно на 20 км от селото основава Рилския манастир. Там той прави голям брой чудеса, оказва помощ на хората в потребност, изцерява от тежки заболявания.
Славата му се разнася надалеч от Рила планина из рамките освен на България, само че и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля заради примирение. Той приема плодовете, само че не и златото, което президентът му предлага, като единствено му се покланя отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България. Умира на 18 август 946 година на към 70-годишна възраст. На тази дата църквата празнува неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, непокътната и до през днешния ден.
Преди гибелта си се отдръпва в цялостно усамотение и сформира своето „ наследство “. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 година Текстът му, непокътнат в преписи от XVIII и XIX век, е пъстър с голям брой древен цитати от Стария и Новия завет.
След гибелта на Иван Рилски цар Петър подрежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989 – 992 година неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от този момент на този ден се празнува неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „ Св. великомъченик Георги Победоносец “, а по-късно пренесени в църквата „ Св. деятел и евангелист Лука “. През XII век в негова чест е издигната църквата „ Свети Лука “, при която се образувал и манастир. Византийският публицист Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на светеца в своята столица Гран (Естергом). Според преданието локалният римокатолически архиепископ декларира, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Йоан Рилски го санкционира с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги придвижва в столицата Търново в строящата се черква Св. 40 мъченици, като изчакват довършването ѝ при връх Кръстец; в този момент там има параклис „ Св. Йоан Рилски вълшебник “. През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в учредения от него Рилски манастир. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специфична ракла пред иконостаса в основната черква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 година на съвещание на Светия синод, великотърновският митрополит Григорий измоли парченце от мощите на свети Йоан Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени персонално от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – свещеник Евлогий. Мощите на свети Йоан Рилски са посрещнати извънредно тържествено с военни почести от голям брой вярващи християни в града.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ