НАСА публикува серия от снимки с висока резолюция на Луната, заснети от Артемис 1
Днес американската галактическа организация НАСА разгласява серия от фотоси на Луната, снимани от “Артемис 1 ” на 21-ви ноември по време на огромното сплотяване. Фотографиите са снимани чрез черно-бялата навигационна камера на кораба “Орион ”.
За да ги свалите, отидете на следния уеб страница: https://images.nasa.gov, като в вариантите за Download можете да изберете да ги даунлоуднете в цялостен размер. Тук качвам вид на изображенията със междинна резолюция.
Тъй като доста хора задават въпроса – “защо по-голямата част от изображенията на галактическите задачи са черно-бели, а не цветни? ” и “как може в 21-ви век НАСА още да не е изобретила цветната снимка ”, напомням обяснението, обещано от учения Ноам Айзенбърг, който работеше по задачата “Месинджър ”, изучавала Меркурий от 2011 до 2015 година.
Много хора не знаят, само че даже и камерите в бита са монохромни, по-точното разбиране е панахромни. За да може една цифрова камера да снима цветно, пред всеки светлинен рецептор (пиксел) има филтър, през който минава алена, синя или синя светлина. Електрониката на цифровия ви фотоапарат композира всичко това, с цел да генерира резултата, който виждате на вашите фотоси – по сходство на цветната телевизия. Нещо повече – филтрирането смъква качеството на фотографията, защото записва единствено част от светлината, която панахромните детектори могат да уловят. При вашите камери, които употребявате в ежедневната приложимост, част от информацията се губи.
Космическите камери обаче се конфигурират друго. Често пъти те могат да мерят освен забележимата светлина, само че също по този начин инфрачервената и ултравиолетовата светлина, които са неуловими за човешкото око. В случая филтрите се употребяват, с цел да изпъкне избрана научна информация. Повечето камери, употребявани в междупланетната снимка, имат механизъм, който реалокира другите филтри пред сензорите. Тези филтри не са предопределени, с цел да виждат “реалистичните ” цветове, които човешкото око вижда. Те събират светлина в дължини на вълните, които дават информация за минералния състав.
Айзенбърг разяснява, че, отчитайки лимитираното време, благоприятни условия и радиокомуникация с задачата, доста постоянно се вършат така наречен “изображения във подправен цвят ” – да вземем за пример, инфрачервени фотоси, които разкриват самостоятелния състав на скалите. Друг път обаче учените желаят да схванат формата на дадена конструкция, да измерят кратер или планина. В подобен случай те снимат черно-бели изображения с оптималната резолюция, които са най-хубавата опция, с цел да изпъкнат детайлите.
Чудесно, само че тук поражда въпросът: тези учени не осъзнават ли пиар цената на една цветна снимка?
Осъзнават го доста добре, само че тук има една дребна загадка, за която доста хора не знаят. Голяма част от Слънчевата система, а и космосът като цяло, са мрачни. Например повърхността на нашата Луна е сива с 50 нюанса и единствено тук-таме зелено и оранжево стъкло.
Айзенбърг ни осведоми, че преди години някои негови сътрудници са поискали на галактическите задачи да се прибавят и елементарни фотоапарати, каквито се срещат на пазара, като допълнение към галактическите камери. Идеята не мина, частично поради това, че подобен уред едва ли ще оцелее в суровите галактически условия, само че има още една значима причина – крайният резултат няма да е изключително незабравим. Опитът демонстрира, че за правенето на положителните галактически изображения е належащо малко изкуство.
(Относно задачата “Артемис 1 ”, черно-бялата навигационна камера е точно такава – навигационна. Тя мери тъкмо дистанцията от галактическия транспортен съд до обектите. Поради това детайлните фотоси в черно-бяло с висока резолюция са най-хубавият вид за измерването на това разстояние).
Ето галерията от фотоси, снимани от “Орион ” на Луната:
Credits: NASA 
