Дмитрий Глуховски [Ciela] Колко от това, което чуваме от и

Дмитрий Глуховски

[Ciela] Колко от това, което чуваме от и за Русия, е истина и какъв брой е небивалица? В края на май у нас гостуваха двама от по едно и също време известните и опозиционни създатели на страната - Дмитрий Глуховски и Мария Степанова, които въпреки и изцяло разнообразни като писане, имат подобен дълготраен опит във все по-трудната медийна среда в страната. Това донесе необичаен късмет да чуем отзиви оттатък новините и да разберем дали има ново потомство хора в Русия, които са сериозни към ръководството на Владимир Путин?

Гняв като гнев
Според Глуховски " мачо " имиджът на президента отслабва и в самата Русия той наподобява от ден на ден като объркан посред международните събития и заледен в една отминала ера. " Ако отидете в този момент в Москва, ще бъдете сюрпризирани. Да, множеството хора са с мозъци, промити от националистическата агитация, която стартира около събитията в Крим, само че мисля, че тези послания са все по-малко известни и младежите са намерено сериозни към ръководството. Гневът идва главно от междинната класа на огромните градове в Русия ", споделя роденият през 1979 година в Москва Глуховски.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Той е книжовен вундеркинд, а през днешния ден се разказва като untermensch – макар продадените тиражи той се усеща като новобранец поради антипутиновските си позиции. Постига международен триумф още с първата си книга – написаната в тийнейджърска възраст " Метро 2033 ". Тя споделя за постапокалиптична Москва, а откакто намира известност онлайн, се развива в поредност, и то с интернационален триумф. Неотдавна той излезе от фантастиката с " Текст " - книга, в която рецензиите към Русия са още по-директни, а основният воин се връща в Москва след седемгодишна присъда.

" В книгите ми има доста специфики, които са свързани с Русия – места, имена, само че не мисля, че е нужно задграничният четец да знае избрани исторически моменти, преди да пристъпи към тези истории. По същия метод не е нужно да знаеш кой знае какъв брой за Япония, с цел да четеш Мураками ", споделя писателят, живял през годините в Израел, Германия и Франция. Описва се като " световен руснак – прочувственото ядро на книгите ми е нещо, което нося от страната ми, само че когато пиша, го върша за всички читатели и това идва по натурален метод ".

Идеите на Глуховски не постоянно се побират в границите на книжното тяло. " Граничен пост " е първият му аудиосериал.

В момента написа книга за травматична фамилна история, а в България той показа аудиосериала " Граничен пост " - продукция на платформата за аудиокниги Storytel със сюжет, който показва една Русия от близкото бъдеще, разрушена от революция. В България книгите му се издават от " Сиела ".

Той не усеща опасност за себе си макар опозиционните си отзиви, които споделя както като колумнист, по този начин и като радиоводещ в " Московско ехтене ". Заради тези отзиви той постоянно е обект на обидни мнения в съветското онлайн пространство. " Това малко те нервира през първите 10 години "
Защо има потребност да приказваме Политиката и литературата си взаимодействат непрекъснато в работата му. " С помощта на литературата повеждам моята дребна война с тоталитаризма, с националистическата агитация по малкия екран, с съветския колониализъм, който и до през днешния ден остава незачитан даже от демократичното общество в страната. " Критиките към него идват и от хора, които са условно срещу Путин, само че нямат никакво предпочитание да разискват политически тематики.

" Аполитичността е от огромните проблеми на Русия – има рецензии към мен даже от хора, които са срещу ръководството на Путин, защото те не схващат за какво въвеждам политиката в книгите си. За доста хора не съществува никаква реторика оттатък оста Съединени американски щати – Русия, надлежно за тях е ненужно да критикуваш средата си. "

Имал е доста страхове, че обстановката ще се утежни след анексирането на Крим, само че значително той вижда атмосферата в Москва непроменена. " Не мисля, че поради говорене някой може да пострада. Но в случай че тръгнеш да протестираш по улиците или започнеш следствие, тогава става рисково – бързо ще ти бъде издадена възбрана да напускаш страната. Арсеналът от способи да се репресира свободното слово е разполагаем и той е все по-голям, само че рядко се употребява. Въпросът е по кое време и при какви условия той може да бъде употребен, какво ще накара полицията да стреля по елементарните хора. "

Илюстрация
Мария Степанова

Увеличаване

Мария Степанова

[Жанет 45] Смаляване

Тъмната страна на паметта В България Мария Степанова показа обемната си и мъчно определима жанрово книга " В памет на паметта " (изд. " Жанет 45 " ), комбинация сред фамилен спомен и философско есе. Творбата е непосредствено въодушевена от тематиката по какъв начин формираме спомените си, по какъв начин мислим за умрелите си близки, по какъв начин историите за тях пътуват във времето и може ли да се отдели истината от легендата. На книгата поредно са присъдени и трите най-престижни съветски литературни награди - нещо, което не се е случвало от десетилетия.

Въпреки че книгата е напълно отдадена на събития и хора от Русия, с нея тя е желала да разчупи някои локални клишета. " Руската литература е прекомерно самовглъбена. Във времето се е наложил един фетиш към страданието и разбирането, че то е добродетел . Като жертва се чака да имаш привилегии, надлежно – да си най-голямата жертва е цел. Накратко, страданието те прави добър руснак ", споделя Мария Степанова, родена през 1972 година в Москва и до наскоро позната най-много като поетеса.

" Всяка страна има една избрана зона на болежка, трагично събитие, което е повлияло върху историята – примерно Втората международна война от страна на Германия или Първата международна война от страна на Англия – само че при Русия имаме поредност от исторически контузии, това е непрекъснат развой. "

" В памет на паметта " на Мария Степанова се появява на български в миг, в който книгата намира все по-голямо самопризнание в Европа.

Отвъд погледа на Големия брат
Мария Степанова е и основен редактор на културния уебсайт colta.ru, който към този момент шест години се устоя напълно от групово финансиране (crowdfunding).

" С времето да намерим средства не става по-лесно, изключително в среда, в която свободата на словото е застрашена. " Една от най-големите рискове за свободата на словото се крие не в директни репресии, а в автоцензурата .

" Могат да ти извиват ръцете по друг метод – примерно нито един предприемач няма да влага в теб, в случай че имаш по-нестандартна идея. Нагласата в Русия е, че в случай че човек от бизнес бранша влага в медиа, той наложително желае да се трансформира в политическа фигура на малко по-късен стадий. Така че, в случай че имаш притежател, това крие опасности както за него, по този начин и за публицистите. За нас няма различен метод да сме самостоятелни с изключение на посредством непосредствено финансиране от читателите ни. "

Това крие провокации освен тъй като съгласно нея популацията от ден на ден обеднява, само че и тъй като не би трябвало да искаш внимание и средства непременно. " Трябва да симулираш, че всичко е ок, че хората не са единствено това, на което разчиташ, тъй като не е добра концепция да ги поставяш до стената. "

Като човек на словото тя е забелязала по какъв начин съветският език се трансформира от завръщането на Владимир Путин на президентския пост през 2012 година За нея той е все по- " милитаризиран ". Вижда лъх от предишното в клишетата и риториката на руската агитация, които се завръщат. Притеснява я и че младите леви хора на Запад също се включват в тази наклонност. " Ако обществото имитира една отминала идеология, езикът постоянно попива това. "