Бедно, но не лошо
Джуан Дзъ, облечен с кърпена дреха от на ниска цена плат, обут със сандали, подвързани с връв, минавал около шефа на царството Уей.
— Колко зле живеете, уважаеми! — възкликнал царят.
— Аз пребивавам оскъдно, само че не неприятно, — отвърнал Джуан Дзъ. — Да имаш Пътя и силата му и да не ги реализираш в живота — това значи да живееш зле.
Да се обличаш с кърпени облекла и да носиш сандали с дупки — това значи да живееш оскъдно, само че не неприятно. На това се споделя „ да се родиш в неприятен час “.
Не ви ли се е случвало, ваше величество, да гледате по какъв начин се катери по дърветата огромна маймуна?
Тя елементарно се повишава върху кедър или камфорово дърво, с такава експедитивност се мята от клон на клон, че стрелецът с лък не може да се прицели в нея.
Но в случай че се озове посред драки от дребни бодливи шубраци, тя се промъква странично, непохватно, като непрестанно стъпва неправилно и губи равновесие.
И работата не е там, че й се постанова да употребява повече мощ или мускулите й са отслабнали.
Просто тя е попаднала в несъответствуваща за себе си среда и не може да покаже на какво е способна.
Така е и с индивида: когато има до себе си долнокачествен властник или крадливи служители, то колкото и да желае да живее добре, ще може ли да реализира каквото желае?
