Който пропусне възможност, губи себе си - ДЖОРДЖ ЕДУАРД МУР
Джордж Едуард Мур (1873 – 1958) е английски мъдрец, учил и преподавал в Кеймбриджкия университет.
Наред с Бъртран Ръсел и Лудвиг Витгенщайн , той е измежду основоположниците на аналитичната философия, направление, преобладаващо през днешния ден в англоговорещия свят.
Мур е прочут със своята отбрана на здравия разсъдък, своя етичен ненатурализъм и своя доста явен и обмислен жанр на писане.
Твърдението му „ Вали, само че аз нямам доверие, че вали “ философската общественост назовава „ Парадокс на Мур “, тъй като наподобява неуместно някой да утвърждава двете елементи на изказванието по едно и също време, само че все пак няма логическо несъгласие.
До огромна степен той е „ мъдрец на философите “ – авторитетен и почитан измежду другите философи, само че относително чужд за по-широката аудитория.
Сред най-известните му писания са „ Принципи на етиката “ (1903), „ Етика “( 1912) и „ Философски студии “ (1922).
Нормално ли беше съвършенството на Сократ или на Шекспир? Не беше ли по-скоро извънредно, неизмеримо? Мисля, че е явно, че не всичко, което е положително, е нормално; че, в противен случай, ненормалното постоянно е по-добро от нормалното…
Няма значение какъв брой зле рисувате, стига да не рисувате зле като другите хора.
Моралното държание се дефинира като задължението да се избере това деяние, което ще реализира повече положително от всяко различно деяние.
Всички морални закони са просто изказвания, че избрани типове дейности ще имат добър резултат.
Който пропусне опция, губи себе си.
Идеалът се състои в осъзнаването на твоето същинско „ Аз “.
Литературното течение се състои от пет или шест индивида, които живеят в един град и сърдечно се ненавиждат един различен.
Моят метод на цитиране се отличава от нормалния по това, че аз пропущам кавичките.
Образованието е гибелно за всеки, който има заложби… Образованието следват служителите, и дори тези които са склонни към пиене.
Здравето и дълголетието си аз дължа на това, че в никакъв случай не съм се докосвал до цигара, нито до алкохол, нито към жена, до момента в който не навърших 10.
В Ирландия при девойките има избор единствено сред безконечна непорочност и безконечна бременност.
В последна сметка има единствено една раса — човечеството.
