Зимата иде във Вестерос – но в България пак ще ни изненада
Джон Сноу гази в еднометрови преспи, огненият сановник Торос измръзна от мраз, драконът Визерион възкръсна като ледено зомби, а Санса носи ямурлук, по-голям от този на Боримечката – с две думи, зимата си иде отсЕкъде във Вестерос. Далеч по-различен е мирисът във въздуха в българския енергиен бранш има-няма три месеца преди да се стартира постоянната зимна вакханалия. Поредното лято се изтече в успокоение и заспалост, без някой да се сети, че точно това е най-благодатният за промени и промени интервал, тъй че да се избегнат превръщащите се в нормална панорама зимни енергийни рецесии.
Електроразпределение
В електроразпределението има две наболели тематики, които през последните години набраха някаква инерция, само че сега очевидно буксуват – либерализирането на пазара и битката с кражбите.
Пазарът на електрическа енергия за бизнеса в България е една от дребното извършени (почти) до дъно промени от трите кабинета на Бойко Борисов – след дълги години страдания, безпределно писане на тактики и криене под масата (в метафоричен и дословен смисъл), българските компании най-сетне могат да си избират свободно кой да им продаде ток. Както се споделя – Алелуя, но това е единствено половината от пазара. Битовите консуматори на хартия също имат тази опция, само че действително промяна на снабдители няма. КЕВР, страхувайки се от политическо напрежение и евентуално под някакъв партиен напън (съставът на комисията се образува де факто през партийни квоти), към момента поддържа контролирания пазар за битовите консуматори, където цените са косвено субсидирани през НЕК, т.е. през данъкоплатците и индустриалните консуматори на ток. Следователно, няма и толкоз „ луди “ консуматори, които да излязат от контролирания пазар за бита към свободния.
Макар това от позиция на битовия консуматор да наподобява позитивно (защо да заплаща по-висока цена?), в последна сметка загубите на НЕК също се заплащат от самостоятелния поданик. Моделът, в който България субсидира тока за бита, като принуждава бизнеса да заплаща една от най-високите цени на електрическа енергия в Европа, не води до нищо положително. Най-малкото, заради две аргументи – (1) скъпият ток за бизнеса понижава икономическия напредък, оттова и приходите на всеки човек; и (2) субсидирането на киловатчас на калпак облагодетелства битовите консуматори с най-високо ползване – т.е. хора с големи къщи в Бояна, които се топлят с 15 климатика и подгряват два басейна на ток.
Вторият крайъгълен камък в електроразпределението са, най-общо казано, кражбите на ток и жици. Доста наши сънародници са си живи гяволи, що се отнася до опцията да минат метър в заплащането на сметки или да си „ наберат “ жица. От приватизацията на електроразпределителните сдружения насам се водят много сполучливи политики по ограничение на кражбите и неплащането на електрическа енергия, като в обособени квартали със смесено население практиката е съвсем изкоренена (успехите на българските ЕРП-та са в действителност за международен пример). Някои ограничения против кражбите обаче изискват не просто воля за събирането на сметки и метаморфоза на процесите, а вложения. Именно тук още веднъж опираме до терзанията на партиите за цената на тока – всяка инвестиция на ЕРП-тата, НЕК и на ЕСО би трябвало да бъде регистрирана в цената на електрическата енергия, затова КЕВР няма необикновен тласък да утвърждава нови вложения. Последният подобен образец е с опитите на ЧЕЗ да вкара балансови електромери – хем, от една страна, публичната поръчка се апелира непрестанно и не може да тръгне, хем, от друга, КЕВР леко и елегантно загатва, че няма потребност да се вкарва този механизъм против обири, защото ще коства пари.
Топлофициране
Голямата повреда на " Топлофикация-София " в " Младост " тази зима илюстрира това, за което доста специалисти, икономисти и финансисти предизвестяваме към този момент години наред – сдружението е в толкоз тежки финансови усложнения, че неговата инфраструктура безусловно се разпада пред очите ни. За страдание, софийската компания не е изолиран случай – целият бранш е в рецесия като се изключи топлофикациите във Варна и София, в които притежателите им (френската " Веолия Енерджи " и австрийската ЕВН) направиха нужните вложения в когенерации и поддръжка на топлофикационната инфраструктура.
Причината тук още веднъж е половинчата държавна политика и колебливост да се развие избран секторен модел в неговата целокупност.
Тъй като топлофикациите създават по едно и също време топлинна и електрическа сила, тяхното действие се реализира по два бизнес модела. Единият е чисто пазарен – топлофикацията продава топлинна сила на пазарна (или близка до пазарната цена, когато има държавен регулатор) и продава електрическа енергия още веднъж на пазарна (или близка до нея) цена. Вторият модел включва така наречен кроссубсидиране – страната изкупува скъпо електрическата енергия, като по-късно задължава топлофикацията да продава топлинната сила евтино, която съвсем постоянно е под себестойност. Във втория модел се цели избран обществен резултат, като цената на парното се държи по-ниска от действителната за сметка на цената на тока.
В България към този момент работим по модела на кроссубсидирането, само че нещата забуксуват от ден на ден през последните години. Тежкото финансово положение на НЕК лимитира опцията националната компания да изкупува електрическата енергия на ТЕЦ-овете на задоволително висока цена, която да оправдае ниските продажни цени на топлоенергията. За прекосяване към пазарен модел не може и дума да се каже – това ще значи повишение на цената на парното, което е призрачен сън за българските политици.
Друг обичайно сериозен проблем в бранша е, че КЕВР обичайно орязва разноските на топлофикациите за амортизации под странното допускане, че тръбите за парно са някакъв безконечен актив, който ще битува, до момента в който свят светува. Държавната комисия е под понятен политически напън да задържа оптимално цената на парното, което обаче към този момент не се осъществя за сметка на облагите на топлофикациите (тъй като те са на загуба), а за сметка на качеството на тяхната инфраструктура. При некадърност те да осъществят вложения, които да компенсират действителните амортизации, топлофикационната мрежа просто стартира да се разпада по-бързо, в сравнение с се обновява. Тоест, свиквайте с повредите измежду зима и неочакваните гърмежи и течове в топлофикациите в България – те ще стават все по-чести, дай Боже, единствено да няма жертви.
Да си играеш с огъня
Колкото и нереално да звучат гореописаните проблеми на средностатистическия битов консуматор на електро- и топлоенергия, който разумно би желал двете да са допустимо най-евтини, в случай че може и без пари, рано или късно ще се опарим съществено от играта с огъня. Фалитите на топлофикации и интернационалните арбитражи на ЕРП-тата несъмнено ще доведат до големи разноски за страната, които ще бъдат платени от данъкоплатеца.
По-критичният проблем може да възникне при по-мащабна повреда и разпад на топлоподаването в София или различен огромен град*. Тъй като политиците ни вършат популистка обществена политика през цените на тока и парното, двете мрежи са с незадоволителни вложения и надлежно не могат да устоят на спешно натоварване. Спре ли парното, потребителите ще стартират да се отопляват на електричество, създавайки свръхпотребление и съвсем несъмнено събаряйки електропреносната система на града.
Сега си представете какво е да останете без парно и без ток на -15 градуса. Ако перифразираме крилатата фраза на Рейгън, то можем да кажем, че справедливото наказване за сиромахомилството и популизма ще бъде измръзването до гибел.
*За благополучие, от огромните градове този риск е по-нисък във Варна и Бургас, където топлофикациите са благосъстоятелност на европейските водачи в бранша EVN и Veolia Energy – въпреки и срещайки същите проблеми като останалите, при тях най-малко успеваемостта на вложенията е по-висока, а кражбите и корупцията са по-ниски.
Електроразпределение
В електроразпределението има две наболели тематики, които през последните години набраха някаква инерция, само че сега очевидно буксуват – либерализирането на пазара и битката с кражбите.
Пазарът на електрическа енергия за бизнеса в България е една от дребното извършени (почти) до дъно промени от трите кабинета на Бойко Борисов – след дълги години страдания, безпределно писане на тактики и криене под масата (в метафоричен и дословен смисъл), българските компании най-сетне могат да си избират свободно кой да им продаде ток. Както се споделя – Алелуя, но това е единствено половината от пазара. Битовите консуматори на хартия също имат тази опция, само че действително промяна на снабдители няма. КЕВР, страхувайки се от политическо напрежение и евентуално под някакъв партиен напън (съставът на комисията се образува де факто през партийни квоти), към момента поддържа контролирания пазар за битовите консуматори, където цените са косвено субсидирани през НЕК, т.е. през данъкоплатците и индустриалните консуматори на ток. Следователно, няма и толкоз „ луди “ консуматори, които да излязат от контролирания пазар за бита към свободния.
Макар това от позиция на битовия консуматор да наподобява позитивно (защо да заплаща по-висока цена?), в последна сметка загубите на НЕК също се заплащат от самостоятелния поданик. Моделът, в който България субсидира тока за бита, като принуждава бизнеса да заплаща една от най-високите цени на електрическа енергия в Европа, не води до нищо положително. Най-малкото, заради две аргументи – (1) скъпият ток за бизнеса понижава икономическия напредък, оттова и приходите на всеки човек; и (2) субсидирането на киловатчас на калпак облагодетелства битовите консуматори с най-високо ползване – т.е. хора с големи къщи в Бояна, които се топлят с 15 климатика и подгряват два басейна на ток.
Вторият крайъгълен камък в електроразпределението са, най-общо казано, кражбите на ток и жици. Доста наши сънародници са си живи гяволи, що се отнася до опцията да минат метър в заплащането на сметки или да си „ наберат “ жица. От приватизацията на електроразпределителните сдружения насам се водят много сполучливи политики по ограничение на кражбите и неплащането на електрическа енергия, като в обособени квартали със смесено население практиката е съвсем изкоренена (успехите на българските ЕРП-та са в действителност за международен пример). Някои ограничения против кражбите обаче изискват не просто воля за събирането на сметки и метаморфоза на процесите, а вложения. Именно тук още веднъж опираме до терзанията на партиите за цената на тока – всяка инвестиция на ЕРП-тата, НЕК и на ЕСО би трябвало да бъде регистрирана в цената на електрическата енергия, затова КЕВР няма необикновен тласък да утвърждава нови вложения. Последният подобен образец е с опитите на ЧЕЗ да вкара балансови електромери – хем, от една страна, публичната поръчка се апелира непрестанно и не може да тръгне, хем, от друга, КЕВР леко и елегантно загатва, че няма потребност да се вкарва този механизъм против обири, защото ще коства пари.
Топлофициране
Голямата повреда на " Топлофикация-София " в " Младост " тази зима илюстрира това, за което доста специалисти, икономисти и финансисти предизвестяваме към този момент години наред – сдружението е в толкоз тежки финансови усложнения, че неговата инфраструктура безусловно се разпада пред очите ни. За страдание, софийската компания не е изолиран случай – целият бранш е в рецесия като се изключи топлофикациите във Варна и София, в които притежателите им (френската " Веолия Енерджи " и австрийската ЕВН) направиха нужните вложения в когенерации и поддръжка на топлофикационната инфраструктура.
Причината тук още веднъж е половинчата държавна политика и колебливост да се развие избран секторен модел в неговата целокупност.
Тъй като топлофикациите създават по едно и също време топлинна и електрическа сила, тяхното действие се реализира по два бизнес модела. Единият е чисто пазарен – топлофикацията продава топлинна сила на пазарна (или близка до пазарната цена, когато има държавен регулатор) и продава електрическа енергия още веднъж на пазарна (или близка до нея) цена. Вторият модел включва така наречен кроссубсидиране – страната изкупува скъпо електрическата енергия, като по-късно задължава топлофикацията да продава топлинната сила евтино, която съвсем постоянно е под себестойност. Във втория модел се цели избран обществен резултат, като цената на парното се държи по-ниска от действителната за сметка на цената на тока.
В България към този момент работим по модела на кроссубсидирането, само че нещата забуксуват от ден на ден през последните години. Тежкото финансово положение на НЕК лимитира опцията националната компания да изкупува електрическата енергия на ТЕЦ-овете на задоволително висока цена, която да оправдае ниските продажни цени на топлоенергията. За прекосяване към пазарен модел не може и дума да се каже – това ще значи повишение на цената на парното, което е призрачен сън за българските политици.
Друг обичайно сериозен проблем в бранша е, че КЕВР обичайно орязва разноските на топлофикациите за амортизации под странното допускане, че тръбите за парно са някакъв безконечен актив, който ще битува, до момента в който свят светува. Държавната комисия е под понятен политически напън да задържа оптимално цената на парното, което обаче към този момент не се осъществя за сметка на облагите на топлофикациите (тъй като те са на загуба), а за сметка на качеството на тяхната инфраструктура. При некадърност те да осъществят вложения, които да компенсират действителните амортизации, топлофикационната мрежа просто стартира да се разпада по-бързо, в сравнение с се обновява. Тоест, свиквайте с повредите измежду зима и неочакваните гърмежи и течове в топлофикациите в България – те ще стават все по-чести, дай Боже, единствено да няма жертви.
Да си играеш с огъня
Колкото и нереално да звучат гореописаните проблеми на средностатистическия битов консуматор на електро- и топлоенергия, който разумно би желал двете да са допустимо най-евтини, в случай че може и без пари, рано или късно ще се опарим съществено от играта с огъня. Фалитите на топлофикации и интернационалните арбитражи на ЕРП-тата несъмнено ще доведат до големи разноски за страната, които ще бъдат платени от данъкоплатеца.
По-критичният проблем може да възникне при по-мащабна повреда и разпад на топлоподаването в София или различен огромен град*. Тъй като политиците ни вършат популистка обществена политика през цените на тока и парното, двете мрежи са с незадоволителни вложения и надлежно не могат да устоят на спешно натоварване. Спре ли парното, потребителите ще стартират да се отопляват на електричество, създавайки свръхпотребление и съвсем несъмнено събаряйки електропреносната система на града.
Сега си представете какво е да останете без парно и без ток на -15 градуса. Ако перифразираме крилатата фраза на Рейгън, то можем да кажем, че справедливото наказване за сиромахомилството и популизма ще бъде измръзването до гибел.
*За благополучие, от огромните градове този риск е по-нисък във Варна и Бургас, където топлофикациите са благосъстоятелност на европейските водачи в бранша EVN и Veolia Energy – въпреки и срещайки същите проблеми като останалите, при тях най-малко успеваемостта на вложенията е по-висока, а кражбите и корупцията са по-ниски.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ