Робската дисциплина създава робски характер - ДЖОН ЛОК
Джон Лок е британски мъдрец и доктор, считан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и именуван Баща на класическия демократизъм. Той е първият, който обобщава в смислена форма главните хрумвания на конституционната народна власт.
Въздействието на неговата философия върху политическата мисъл в целия англоезичен свят е доста надълбоко. Лок твърдо има вяра, че всеки човек има естествени права, които включват освен право на живот, само че и на персонална независимост, автономност и право на благосъстоятелност.
За да разберем вярно политическата власт и с цел да изведем нейния генезис, ние би трябвало да разгледаме в какво положение са всички хора по природа; това е положение на цялостна независимост да дефинират дейностите си да се разпореждат със личното си имущество и персона по този начин, както намерят за добре в рамките на закона на природата, без да желаят позволение и без да зависят от волята на различен човек.
В естественото положение има закон на природата, който ръководи и който е наложителен за всеки; и разсъдъкът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него, че тъй като всички са равни и самостоятелни, никой не би трябвало да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на различен човек. Тъй като всички хора са били основани от един всесилен и безпределно умен Творец и като прислужници на един върховен Господар са изпратени в света по негова заповед и за негова сгода, те са благосъстоятелност на оня, който ги е основал, и са основани, с цел да живеят толкоз дълго, колкото пожелае Той, а не някой различен.
Понеже всеки човек е длъжен да съхранява себе си и да не напуща по свое предпочитание това положение, то заради същата тази причина той би трябвало, доколкото може, да съхранява останалата част от човечеството, стига това да не заплашва личното му битие.
Ние имаме естествената податливост да търсим реципрочност и съдружничество с другите хора, с цел да изправим минусите и несъвършенствата, които носим в нас, когато живеем сами и само за себе си.
Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за триумфа на всяко дело от умеенето на индивида да владее своите мисли.
Новите отзиви постоянно са подозирани и подложени на критика единствено тъй като не са публикувани.
Тези, които са слепи, постоянно ще бъдат водени от тези, които виждат, инак ще паднат в рова: и този, чийто разум тъне в мрак, безспорно е най-големият плебей и най-зависимият всред всички хора.
Свободата е трудна; мъчно е да се осланяш на себе си, с цел да следваш своя личен умствен ход.
Винаги съм мислил, че дейностите на човек разказват най-добре неговите мисли.
Робската дисциплинираност основава рабски темперамент.
Колкото по-рано започнете да се отнасяте към своя наследник като към мъж, толкоз по-рано той ще стане подобен.
Родителите, поощрявайки капризите на децата си и глезейки ги, до момента в който са дребни, унищожават даденото им от природата. А по-късно се учудват, че водата, извора на която сами са отровили, има горчив усет.
Ние сме като хамелеони – одобряваме цвета, морала и характера на тези, които са към нас.
Възпитанието основава разграничение сред хората.
В неприятно възпитания човек смелостта се трансформира в неучтивост, учеността – в формализъм, остроумието – в палячовщина, простотата — в грубост, добродушието – в хвалебствие.
Често може да се научи повече от непредвидените въпроси на детето, в сравнение с от дискурсите на възрастните.
Логиката е анатомията на мисленето. Да мислиш вярно е доста по-ценно, в сравнение с да знаеш доста.
Четенето оформя мозъка единствено посредством знанието. Мисленето прави това, което четем, наше.
Нищо не е по този начин прелестно за очите, както истината за ума; нищо не е по този начин безобразно и непримиримо с разсъдъка, както лъжата.
Да обичаш истината поради самата истина е кардинална част от усъвършенстването на индивида и в основата на всяка друга полезност.
Нашата работа не е да знаем всичко, а единствено това, което визира нашето държание.
Истинското геройство се показва в успокоение и хладнокръвие и в индиферентно осъществяване на своят дълг, макар бедствията и заплахите.
Порокът не е в това, да имаш стремежи, а в неумението да ги подчиниш на разпоредбите на разума; работата е не в това, изпитвате или не изпитвате самите влечения, а в способността да ги управлявате и да се отказвате от тях.
Основата на всички добродетели и всички достолепия се заключават в способността на човек да се отхвърля от удовлетворението на своите стремежи, когато разсъдъкът не ги утвърждава.
Ако взискателността води до излекуване от скверни пристрастености, то резултатът постоянно се реализира за сметка на различен, още по-лош и по-опасен кусур – нравствен мрак.
Силата на духа пази и поддържа всички останали полезности.
Щастието или нещастието на всеки човек в действителност е дело на личните му ръце.
Успехът в багра се съдържа в това да не се изправиш против съперника си по метода, по който той желае.
Създайте не толкоз доста закони, колкото следете за това, те да се съблюдават.
Наставникът по-лесно командва, в сравнение с учи.
Единствената отбрана против света е да го познаваш добре.
Бунтът е право на индивида.
Когато законодателите се стремят да лишават и унищожат имуществото на хората или да ги сведат до ситуацията на плебеи на една случайна власт, те се слагат в положение на война с народа, който тогава към този момент не е зависещ никому и му остава единствено нормалният излаз, който Бог е дал на всички за битка срещу силата и насилието.
У народа към момента остава висшата власт да анулира или промени законодателството, когато реши, че даден законодателен акт влиза в несъгласие с доверието, оказано на законодателите.
