Респект! Двойка осиновила 38 деца и не смята да спира!
Джийн и Пол Бригс, съпружеска двойка от щата запана Вирджиния, са принудени да се придържат към непоколебим график в живота: те имат 38 деца, от които 32 са осиновени, а 25 до през днешния ден живеят с тях.
По разписание децата се учат, играят и лягат да спят. Те перат на смени, разхождат кучето, оказват помощ в готвенето и чистенето.
За грижовните родители и многочислените им деца това е единственият метод да поддържат ред.
62-годишна Джин споделя:
„ Тази система облекчава въззпитанието на децата. Аз самата съм доста проведена, а в огромно семейство без организация няма по какъв начин. Всички деца схващат, че попадайки в нашето семейство, тя знаят, че това е належащо, другояче би настъпил безпорядък “.
Джин и 64-годишният й мъж Пол са доста удовлетворени от своя живот. Те не очаквали фамилията им да се разрасне толкоз, само че към този момент не могат да си показват различен живот.
Те схващат, че без тях животът на децата, осиновени от България, Русия, Украйна, Гана и Мексико би бил напълно различен
„ На доста от нашите деца подарихме опция да живеят – споделя Джин – Иначе щяха да умрат “.
Децата не вървят на учебно заведение. Джин се занимава с тях у дома.
Съпрузите се оженили през 1976. Те си родили три биологични деца преди да осиновят първото си дете: 2-годишния Ейбрахам от Мексико, през 1985.
В фамилията на Бригс попадат доста деца със специфични потребности. Джийн стартира кариерата си като здравна сестра и доста обича да се грижи за тези, които имт потребност. Много от децата попаднали при нея, когато от организацията по осиновяне се обръщали към нея за здравна консултация.
Джийн и Пол се надяват, че могат да обезпечат на децата си пълностоен живот
„ Някои споделят: „ Как може да обичаш толкоз доста деца? Откъде време за тях? Но всичко, което можем да им даде, във всеки случай е по-добре от всичко, което биха имали без нас – споделя Джийн – Вярваме в това. Виждаме по какъв начин се трансформира животът им. Храним ги, а преди бяха изтощени. Лекуваме ги, а по-рано никой не ги е лекувал.
И най-важното – обичаме ги. И те го знаят. В това не се колебая “.
