Ананд Джиридхарадас: Спрете да разпространявате фалшивата религия на плутократите
Джиниа Белафанте и Ананд Джиридхарадас на конференцията на New York Times " Градове за бъдещето " в Ню Орлиънс
© Mike Cohen for The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
" Говорим доста за това какво би трябвало да вършим повече, споделя Ананд Джиридхарадас в своя тирада в Колорадо през 2015 година Не приказваме какво би трябвало да вършим по-малко. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Г-н Джиридхарадас, публицист, взел участие в стипендиантска стратегия на Aspen Institute, прави своето изявление пред публика от бизнес водачи, обществени бизнесмени, филантропи – всъщност " спечелилите " от капитализма – които вземат участие в проведения от института " Форум за деяние ", който окуражава участниците да работят по способи, които могат да трансформират света, за предпочитане по този начин, че всички да печелят.
Привилегированите и авторитетните, установи господин Джиридхарадас в речта си, са доста положителни в основаването на фондации и раздаването на пари за благородни дела.
Проблемът: тези елити също по този начин пазят своите ползи с озлобление, което постоянно ги кара да се съпротивляват на вида жертви, които биха основали същинска смяна. Например те на драго сърце подаряват пари на няколко учебни заведения (и биват възхвалявани за щедростта си), само че биха лобирали нападателно против повдигане на корпоративния налог, което би могло да значи повече финансиране за десетки хиляди учебни заведения.
Речта изненадва присъстващите посетители, ядосвайки някои и вдъхновявайки други. След това словото му е гледано от доста хора онлайн и в действителност насочва господин Джиридхарадас по настоящия му път.
Миналата година господин Джиридхарадас, някогашен сътрудник на New York Times, разгласява грабващата и провокативна книга Winners Take All: The Elite Charade of Changing the World ( " Победителите взимат всичко: Шарадата на елита за това по какъв начин трансформира света " ). В нея господин Джиридхарадас твърди, че дейностите на държавните управления, не щедростта на световния хайлайф, са най-хубавото решение за някои от най-дълбоко вкоренените проблеми, и предизвестява, че разширяващата се бездна сред небогати и богати е опасност за самата народна власт.
Ананд Джиридхарадас
Разговаряхме с господин Джиридхарадас за книгата му и мнението му за положението на американската народна власт.
Един от постоянно повтаряните мнения, които слушам за книгата ви, е, че хората биха желали най-после да има глава с решения, каквато вие не сте присъединили. Умишлено ли е това – да не оферирате мнението си по какъв начин да бъдат поправени нещата?
Ако отидете на доктор и лекарят ви попрегледа за две-три минути, след което извади нож или стартира да ви дава хапчета, би трябвало да избягате допустимо най-бързо. Диагнозата е авансово изискване за изписването на рецепта.
Теорията, развита в книгата, е, че сме в интервал на извънредно неравноправие, на политически застой, на ерозия на демокрацията, защото нашата обща просвета е инфектирана от подправена вяра. И тази подправена вяра ни учи, че най-хубавото общество се реализира посредством развързването на хората да вършат пари, колкото се може повече, по всички вероятни способи, по всевъзможен начин, с експлоатиране на хора, с отбягване на налози, с разрушение на околната среда, със заобикаляне на регулациите, с манипулиране на държавните управления и по-късно с даряване на трохи от насъбраното или със промяна на предназначението на част от бизнес начинанията и претендиране, че по този начин се избавя светът.
Преди да стигнем до решенията, преди лекарят да ви даде хапчета или да извади ножа, би трябвало да имаме ясна диагноза какво се случва и да разберем кой го е направил и по какъв начин.
Често чувствам това предпочитание за неотложно решение измежду някои от бизнес настроените читатели на книгата, което е в действителност предпочитание за прибързано опрощаване на греховете. Мисля, че те желаят да пропуснат частта " кой го направи ". Те желаят да прескочат непосредствено към нещата, които можем да създадем, тъй като не желаят да се занимават с обстоятелството, че в случай че съм прав с историята, която описвам, има много огромна степен на съучастие, с което би трябвало да се занимаем първо.
Не считам, че може да се оправим с проблем като концепцията за предимство на бялата раса, без първо да разберем какво се е случило, кой го е направил и по какъв начин – невероятно е да скочим напряко към решението. Не считам, че може да се оправим с проблем като патриархата, без първо да разберем кой го е основал, по какъв начин работи, каква е обстановката, по какъв начин оперира. И също по този начин не считам, че може да разберем казуса, който назовавам " предимство на капитала ", без да стигнем до дълбочината – дълбочината на това по какъв начин действа, по какъв начин работи.
Моята доктрина за смяна е елементарна – имам вяра, че в случай че стартираме да детронираме подправената вяра, можем да разчистим храстите, закрили пътя към решение на тези проблеми по същински метод, което значи демократично.
В свое скорошно изявление твърдите, че Фейсбук е евентуално " най-големият и най-опасен монопол на нашето време ". Защо смятате по този начин?
Едно от нещата, за които приказвам в книгата, е реториката от средата на 90-те, когато тези софтуерни компании започваха същински да нахлуват в живота ни. Те щяха да бъдат сили за равнене на демокрацията. Те щяха да овластят хората. Те щяха да обезсилят йерархиите на физическия свят. Те щяха да децентрализират властта.
А се озовахме в свят, в който имаме в действителност една обществена мрежа, един онлайн магазин, една компания за цялото култивиране на информация.
Преди 100 години се тревожехме за вида монополи, обхванали стоманата, жп линиите и сходни. Без да подценявам началото на XX век, бих споделил, че това е било детска игра спрямо вида монополи, които имаме с една извънредна обществена мрежа, която е портал към над милиард мозъци, която е съществена платформа за политически дискурс и която има Instagram и WhatsApp – като особено WhatsApp е източник на бърза и постоянно рискова информация в разрастващите се страни, която е водела до принуждение в последните години.
Не настоявам, че хората със стоманени монополи не са били рискови, само че считам, че по скалата на Фейсбук те са били 2, а Фейсбук е 10.
Фейсбук евентуално има властта да преобърне избори – това е тъкмо вида власт, която би трябвало да бъде контролирана. Имам дребни деца. Знаете ли какъв брой регулации има за седалките в колите ни и за детските столчета? Как по този начин тези седалки в колите са толкоз мощно контролирани? Как по този начин по тях има доста повече предупредителни надписи, в сравнение с във Фейсбук?
Активист, носещ маска с облика на Марк Зукърбърг, стачкува по време на среща на финансовите министри от Европейски Съюз в Брюксел през 2018 година
Фотограф: Yves Herman/Reuters
Посочвате, че хората, които са обезпокоени за икономическото си бъдеще или са скептични, че техните държавни управления могат да решат проблемите на обществото, имат податливост да търсят богати спасители. Невинаги е било по този начин. Защо съгласно вас толкоз доста хора в западните демокрации слагат знак за тъждество сред благосъстояние и просветеност и се обръщат към богатите за решение на проблемите?
Много добър въпрос, защото уголемява кръга на съучастничеството надалеч оттатък самите плутократи. Много е значимо да не забравяме, че плутократите не биха били способни да създадат това сами – те имат потребност ние да им сътрудничим. И ние им сътрудничим, като участваме и разпространяваме просвета, която ги вижда като спасители.
Прекарвам несъмнено време в Европа и когато съм в Европа, едно от нещата, които ме поразяват, е, че доста малко хора, наподобява, мислят за някого като Марк Зукърбърг като за популярен избавител или воин. В множеството европейски страни, в които съм бил, хората приказват за Марк Зукърбърг по метода, по който приказват за човек, който създава бургии – че се пробва да печели пари, купува за $, продава за два, просто върти бизнес. Той прави неговото си нещо, само че ние би трябвало да се постараем да го контролираме и държим под надзор.
Но в Америка ние позволихме към него да се появи този ореол на избавител. Той не си постави самичък този ореол на избавител. Този ореол е артикул на нашите вярвания, нашите медии, на метода, по който публицистите отразяват хора като него, на метода, по който нашият президент кани сходни хора в Белия дом, с цел да се трансфорат в пророци и мислители на бъдещето.
Ако лишим тези плутократи от моралния им искра, за тях ще стане доста по-трудно да ни ръководят. Първата стъпка е да спрем да имаме вяра в тези пресиления.
Какво казвате на хората в Съединени американски щати, Англия и други страни, изправени пред надигащ се популизъм, които настояват, че няма по какъв начин да се получи друго, когато проблемите на гласоподавателите от работническата класа биват пренебрегнати?
Смятам, че те са прави. Един от дебатите, които се случиха след Brexit и успеха на Доналд Тръмп, беше за това дали става въпрос за стопански паники или за расизъм.
Според мен расовата непоносимост и желанието на белите хора и мъже да останат на върха бяха преобладаващият фактор. Казвайки това, ще прибавя, че в случай че Америка работеше за повече хора и съществуваше по-слабо чувство за дефицит и по-силно чувство за правдивост и че играта е отворена и рационална, би имало по-малко О2 за някой като Доналд Тръмп.
Типът политика, която виждаме в Тръмп и Brexit, е политика, която процъфтява, когато хората считат, че системата е пробита. И въпреки че може да не съм склонен с хората във връзка с това по какъв начин реагират политически, считам, че те са безусловно прави – системата в действителност е пробита.
© Mike Cohen for The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
" Говорим доста за това какво би трябвало да вършим повече, споделя Ананд Джиридхарадас в своя тирада в Колорадо през 2015 година Не приказваме какво би трябвало да вършим по-малко. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Г-н Джиридхарадас, публицист, взел участие в стипендиантска стратегия на Aspen Institute, прави своето изявление пред публика от бизнес водачи, обществени бизнесмени, филантропи – всъщност " спечелилите " от капитализма – които вземат участие в проведения от института " Форум за деяние ", който окуражава участниците да работят по способи, които могат да трансформират света, за предпочитане по този начин, че всички да печелят.
Привилегированите и авторитетните, установи господин Джиридхарадас в речта си, са доста положителни в основаването на фондации и раздаването на пари за благородни дела.
Проблемът: тези елити също по този начин пазят своите ползи с озлобление, което постоянно ги кара да се съпротивляват на вида жертви, които биха основали същинска смяна. Например те на драго сърце подаряват пари на няколко учебни заведения (и биват възхвалявани за щедростта си), само че биха лобирали нападателно против повдигане на корпоративния налог, което би могло да значи повече финансиране за десетки хиляди учебни заведения.
Речта изненадва присъстващите посетители, ядосвайки някои и вдъхновявайки други. След това словото му е гледано от доста хора онлайн и в действителност насочва господин Джиридхарадас по настоящия му път.
Миналата година господин Джиридхарадас, някогашен сътрудник на New York Times, разгласява грабващата и провокативна книга Winners Take All: The Elite Charade of Changing the World ( " Победителите взимат всичко: Шарадата на елита за това по какъв начин трансформира света " ). В нея господин Джиридхарадас твърди, че дейностите на държавните управления, не щедростта на световния хайлайф, са най-хубавото решение за някои от най-дълбоко вкоренените проблеми, и предизвестява, че разширяващата се бездна сред небогати и богати е опасност за самата народна власт.
Ананд Джиридхарадас
Разговаряхме с господин Джиридхарадас за книгата му и мнението му за положението на американската народна власт.
Един от постоянно повтаряните мнения, които слушам за книгата ви, е, че хората биха желали най-после да има глава с решения, каквато вие не сте присъединили. Умишлено ли е това – да не оферирате мнението си по какъв начин да бъдат поправени нещата?
Ако отидете на доктор и лекарят ви попрегледа за две-три минути, след което извади нож или стартира да ви дава хапчета, би трябвало да избягате допустимо най-бързо. Диагнозата е авансово изискване за изписването на рецепта.
Теорията, развита в книгата, е, че сме в интервал на извънредно неравноправие, на политически застой, на ерозия на демокрацията, защото нашата обща просвета е инфектирана от подправена вяра. И тази подправена вяра ни учи, че най-хубавото общество се реализира посредством развързването на хората да вършат пари, колкото се може повече, по всички вероятни способи, по всевъзможен начин, с експлоатиране на хора, с отбягване на налози, с разрушение на околната среда, със заобикаляне на регулациите, с манипулиране на държавните управления и по-късно с даряване на трохи от насъбраното или със промяна на предназначението на част от бизнес начинанията и претендиране, че по този начин се избавя светът.
Преди да стигнем до решенията, преди лекарят да ви даде хапчета или да извади ножа, би трябвало да имаме ясна диагноза какво се случва и да разберем кой го е направил и по какъв начин.
Често чувствам това предпочитание за неотложно решение измежду някои от бизнес настроените читатели на книгата, което е в действителност предпочитание за прибързано опрощаване на греховете. Мисля, че те желаят да пропуснат частта " кой го направи ". Те желаят да прескочат непосредствено към нещата, които можем да създадем, тъй като не желаят да се занимават с обстоятелството, че в случай че съм прав с историята, която описвам, има много огромна степен на съучастие, с което би трябвало да се занимаем първо.
Не считам, че може да се оправим с проблем като концепцията за предимство на бялата раса, без първо да разберем какво се е случило, кой го е направил и по какъв начин – невероятно е да скочим напряко към решението. Не считам, че може да се оправим с проблем като патриархата, без първо да разберем кой го е основал, по какъв начин работи, каква е обстановката, по какъв начин оперира. И също по този начин не считам, че може да разберем казуса, който назовавам " предимство на капитала ", без да стигнем до дълбочината – дълбочината на това по какъв начин действа, по какъв начин работи.
Моята доктрина за смяна е елементарна – имам вяра, че в случай че стартираме да детронираме подправената вяра, можем да разчистим храстите, закрили пътя към решение на тези проблеми по същински метод, което значи демократично.
В свое скорошно изявление твърдите, че Фейсбук е евентуално " най-големият и най-опасен монопол на нашето време ". Защо смятате по този начин?
Едно от нещата, за които приказвам в книгата, е реториката от средата на 90-те, когато тези софтуерни компании започваха същински да нахлуват в живота ни. Те щяха да бъдат сили за равнене на демокрацията. Те щяха да овластят хората. Те щяха да обезсилят йерархиите на физическия свят. Те щяха да децентрализират властта.
А се озовахме в свят, в който имаме в действителност една обществена мрежа, един онлайн магазин, една компания за цялото култивиране на информация.
Преди 100 години се тревожехме за вида монополи, обхванали стоманата, жп линиите и сходни. Без да подценявам началото на XX век, бих споделил, че това е било детска игра спрямо вида монополи, които имаме с една извънредна обществена мрежа, която е портал към над милиард мозъци, която е съществена платформа за политически дискурс и която има Instagram и WhatsApp – като особено WhatsApp е източник на бърза и постоянно рискова информация в разрастващите се страни, която е водела до принуждение в последните години.
Не настоявам, че хората със стоманени монополи не са били рискови, само че считам, че по скалата на Фейсбук те са били 2, а Фейсбук е 10.
Фейсбук евентуално има властта да преобърне избори – това е тъкмо вида власт, която би трябвало да бъде контролирана. Имам дребни деца. Знаете ли какъв брой регулации има за седалките в колите ни и за детските столчета? Как по този начин тези седалки в колите са толкоз мощно контролирани? Как по този начин по тях има доста повече предупредителни надписи, в сравнение с във Фейсбук?
Активист, носещ маска с облика на Марк Зукърбърг, стачкува по време на среща на финансовите министри от Европейски Съюз в Брюксел през 2018 година
Фотограф: Yves Herman/Reuters
Посочвате, че хората, които са обезпокоени за икономическото си бъдеще или са скептични, че техните държавни управления могат да решат проблемите на обществото, имат податливост да търсят богати спасители. Невинаги е било по този начин. Защо съгласно вас толкоз доста хора в западните демокрации слагат знак за тъждество сред благосъстояние и просветеност и се обръщат към богатите за решение на проблемите?
Много добър въпрос, защото уголемява кръга на съучастничеството надалеч оттатък самите плутократи. Много е значимо да не забравяме, че плутократите не биха били способни да създадат това сами – те имат потребност ние да им сътрудничим. И ние им сътрудничим, като участваме и разпространяваме просвета, която ги вижда като спасители.
Прекарвам несъмнено време в Европа и когато съм в Европа, едно от нещата, които ме поразяват, е, че доста малко хора, наподобява, мислят за някого като Марк Зукърбърг като за популярен избавител или воин. В множеството европейски страни, в които съм бил, хората приказват за Марк Зукърбърг по метода, по който приказват за човек, който създава бургии – че се пробва да печели пари, купува за $, продава за два, просто върти бизнес. Той прави неговото си нещо, само че ние би трябвало да се постараем да го контролираме и държим под надзор.
Но в Америка ние позволихме към него да се появи този ореол на избавител. Той не си постави самичък този ореол на избавител. Този ореол е артикул на нашите вярвания, нашите медии, на метода, по който публицистите отразяват хора като него, на метода, по който нашият президент кани сходни хора в Белия дом, с цел да се трансфорат в пророци и мислители на бъдещето.
Ако лишим тези плутократи от моралния им искра, за тях ще стане доста по-трудно да ни ръководят. Първата стъпка е да спрем да имаме вяра в тези пресиления.
Какво казвате на хората в Съединени американски щати, Англия и други страни, изправени пред надигащ се популизъм, които настояват, че няма по какъв начин да се получи друго, когато проблемите на гласоподавателите от работническата класа биват пренебрегнати?
Смятам, че те са прави. Един от дебатите, които се случиха след Brexit и успеха на Доналд Тръмп, беше за това дали става въпрос за стопански паники или за расизъм.
Според мен расовата непоносимост и желанието на белите хора и мъже да останат на върха бяха преобладаващият фактор. Казвайки това, ще прибавя, че в случай че Америка работеше за повече хора и съществуваше по-слабо чувство за дефицит и по-силно чувство за правдивост и че играта е отворена и рационална, би имало по-малко О2 за някой като Доналд Тръмп.
Типът политика, която виждаме в Тръмп и Brexit, е политика, която процъфтява, когато хората считат, че системата е пробита. И въпреки че може да не съм склонен с хората във връзка с това по какъв начин реагират политически, считам, че те са безусловно прави – системата в действителност е пробита.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ