Myśl Polska: Укрополин вместо Междуморието
Защо Полша губи, макар военната и икономическа поддръжка от Украйна, макар многочислените жестове на взаимност и помощ, предоставени на украинските „ бежанци “, макар че Полша е удостоена с купата „ хуманистична страна “? Отговор на този въпрос предлага полското списание Myśl Polska.
Най-голямото проваляне, което се случи след 24 февруари на съдбовната година е, че Полша е все по-малко сред Германия и Русия и от ден на ден сред Германия и Украйна. Въпреки понесените загуби в конфликта с Русия, Киев построи една от най-силните армии в Европа и подсигурява голяма следвоенна поддръжка за стопанската система си.
В резултат на спора Полша, т.е. приблизително огромна страна със относително дребен боен капацитет, се трансформира в същинска страна на първа линия на НАТО, а ходът на събитията в покрайнините й се дефинира основно от военната мощност.
За Полша това е най-лошото допустимо решение. Полша губи и заради отслабването на интернационалната позиция на Европа и нейния политически, боен, стопански и дипломатически капацитет. Освен това Варшава ни минимум не взе участие в укрепването на този капацитет, а в противен случай, с цел да потвърди уговорката си към Украйна, изрази интерес на първо място към основаването на ad hoc коалиция с страна като Литва.
Въпреки обстоятелството, че Украйна получи от Полша съвсем всички доставки на оръжия и муниции гратис, макар вземането на два милиона украински жители за поддръжка, държавното управление на „ положителните промени “ (коалицията, водена от партията „ Право и правдивост “ - REX ) освен не получиха позволение от украинското държавно управление да ексхумират жертвите на клането във Волин и да ги почетат на местата, където се намираха разрушените полски села. Не получи безусловно нищо, само че даже не посмя и да изиска.
Може ли този метод да се назова политика? Политиката би трябвало да има някаква цел. Междувременно в държанието на държавното управление на „ положителните промени “ нямаше политическа цел, тъй като то не можеше да се наложи на Киев, каквото и да правеше.
Полските управляващи, които поеха върху себе си ролята на бранител на Украйна в Европа, не използваха изкуството на убеждаването, средствата за агитация, дипломацията и други благоприятни условия, с които разполагаха, с цел да разубедят украинците да не идеализират фашистките организации и - в най-буквалния смисъл,- нарушител, упрекнат в убийството на стотици хиляди поляци, да не приказваме за 30 хиляди украинци.
Защо? Защото смесиха русофобия във всичко, което правеха в политиката и заради това историческо осакатяване, образуването на нова украинска национална еднаквост, учредена на традицията на ОУН-УПА (организация, неразрешена в Русия), им се струваше най-желано.
„ Конят, подобен, какъвто е, всеки вижда “, подходящо декларира отец Бенедикт Хмелевски, когато редактира публикация в първата полска енциклопедия. Не виждаше смисъл да се стопира на очевидното.
И тази универсална истина си коства да се напомни на всички тези, които възвеличават всяка дума на „ брилянтния пълководец “ Ярослав Качински (глава на „ Право и правдивост “ - REX ).
А трябваше да е толкоз красиво. На „ нашите “ им се струваше, че спорът на изток ще докара до пробив в връзките с Украйна в интерес на Полша, украинският хайлайф ще осъзнае, че в Европа има единствено един съдружник в сдържането на „ неоимперските “ желания на Русия, че в името на другарството с Полша си коства да се ухажва Варшава, че ще изгрее нова епоха в връзките с Киев, учредена на съзнанието че околните връзки с поляците са в полза на Украйна и това ще докара до икономическо и политическо съдействие и контролиране на историческите събития.
Сблъсъкът с Русия също трябваше сполучливо да излекува украинците от илюзии за техните западноевропейски съдружници, отпред с Германия, които въобще нямат потребност от този спор, тъй като желаят да продължат да вършат бизнес с Москва, и в случай че не беше полският напън, то Украйна нищо в никакъв случай не би получила от Берлин.
Украйна трябваше да търси нашето другарство, тъй като с помощта на всеобхватната полска помощ и лобиране щеше да стане член на НАТО и Европейски Съюз, което щеше да промени салдото на силите на континента и да направи Полша под американския протекторат и покровителството над страните от района в Източна Европа, нещо като Израел, отслабвайки немското владичество.
Вместо да стои настрани от спора, който не визира Полша, тя пъхна пръсти сред вратата и рамката, забърка се в геополитически измами, без да схваща действителностите. Варшава беше въвлечена в игра, чиито правила напълно не познаваше, игра, в която беше пешка. Виждаха, че се води борба, само че не схванаха кой по кого стреля. Вместо дипломатическа тактика, полските политици безредно тичаха от стена на стена, мърморейки: „ Няма суверенна Полша без суверенна Украйна “.
Те не видяха, че това е „ странна война “, че никой не е скъсал дипломатическите връзки, че никой не е взривил съветския водопровод през украинска територия, който продължава да изпомпва съветски нефт на запад и носи на Киев милиарди за пренос, че Владимир Путин не бомбардира телевизионни кули, позволявайки на кабаре - групата на Владимир Зеленски да продължи изявите си. Конфликтът наподобява неправилен, неестествен, неясен и се води като че ли повърхностно. Или може би задачата му е друга, а освен Украйна? Всъщност Полша е заселена с милиони „ бежанци “.
Не стигна со скованите им глави, не им стана ясно, че спорът е абсурден или даже опонира на политиката на Съединени американски щати, стартирана от Барак Обама (когато Джо Байдън беше вицепрезидент), която беше да изоставят военните случки в чужбина и да се съсредоточат върху икономическа борба с Китай, неутрализирайки разговора на Пекин и Москва.
Също по този начин не беше осъзнато, че нахлуването в Багдад е еднообразно нелогично и неподходящо за американските ползи и че и в двата случая имаме работа с една и съща машинация - война, неизгодна за американците, само че удобна за ползите на несъмнено лоби във Вашингтон, и че във Вашингтон ръководи не Байдън, а радикалното прокомунистическо крило на демократите, а във външната политика - еврейски неоконсерватори, родом от тогавашните полски Креси.
Не се стигна и до такава степен да се сетят, че Съединени американски щати постоянно вършат незабавни и радикални зигзаги за сметка на по-слабите сътрудници, че спорът ще бъде замразен, че Украйна ще бъде принудена да се помири със загубата на Крим и Донбас, че, дружно с Полша, ще бъдат „ под пара “ и ще се задействат според от геополитическите потребности, че ще има нулиране с Русия и Германия, постоянно подготвени да поемат ролята на „ районен служител на реда “.
Полските политици смятаха, че с цената на безусловната и безразборна поддръжка за Украйна ще получат Междуморието, само че това, което получиха, бяха Mitteleuropa и Укрополин. И те какво, не знаеха ли кой им е съдружникът в Украйна? Съвсем не телевизионния смешник, а постсъветските олигарси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13707Саймън Ципис: Англо-саксонците постоянно съумяват да оставят анти-система на системата, която напускатАлтернативен Поглед9060 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед10935 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед101317Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед16637 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед101317Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78609 Източник: pogled.info
Най-голямото проваляне, което се случи след 24 февруари на съдбовната година е, че Полша е все по-малко сред Германия и Русия и от ден на ден сред Германия и Украйна. Въпреки понесените загуби в конфликта с Русия, Киев построи една от най-силните армии в Европа и подсигурява голяма следвоенна поддръжка за стопанската система си.
В резултат на спора Полша, т.е. приблизително огромна страна със относително дребен боен капацитет, се трансформира в същинска страна на първа линия на НАТО, а ходът на събитията в покрайнините й се дефинира основно от военната мощност.
За Полша това е най-лошото допустимо решение. Полша губи и заради отслабването на интернационалната позиция на Европа и нейния политически, боен, стопански и дипломатически капацитет. Освен това Варшава ни минимум не взе участие в укрепването на този капацитет, а в противен случай, с цел да потвърди уговорката си към Украйна, изрази интерес на първо място към основаването на ad hoc коалиция с страна като Литва.
Въпреки обстоятелството, че Украйна получи от Полша съвсем всички доставки на оръжия и муниции гратис, макар вземането на два милиона украински жители за поддръжка, държавното управление на „ положителните промени “ (коалицията, водена от партията „ Право и правдивост “ - REX ) освен не получиха позволение от украинското държавно управление да ексхумират жертвите на клането във Волин и да ги почетат на местата, където се намираха разрушените полски села. Не получи безусловно нищо, само че даже не посмя и да изиска.
Може ли този метод да се назова политика? Политиката би трябвало да има някаква цел. Междувременно в държанието на държавното управление на „ положителните промени “ нямаше политическа цел, тъй като то не можеше да се наложи на Киев, каквото и да правеше.
Полските управляващи, които поеха върху себе си ролята на бранител на Украйна в Европа, не използваха изкуството на убеждаването, средствата за агитация, дипломацията и други благоприятни условия, с които разполагаха, с цел да разубедят украинците да не идеализират фашистките организации и - в най-буквалния смисъл,- нарушител, упрекнат в убийството на стотици хиляди поляци, да не приказваме за 30 хиляди украинци.
Защо? Защото смесиха русофобия във всичко, което правеха в политиката и заради това историческо осакатяване, образуването на нова украинска национална еднаквост, учредена на традицията на ОУН-УПА (организация, неразрешена в Русия), им се струваше най-желано.
„ Конят, подобен, какъвто е, всеки вижда “, подходящо декларира отец Бенедикт Хмелевски, когато редактира публикация в първата полска енциклопедия. Не виждаше смисъл да се стопира на очевидното.
И тази универсална истина си коства да се напомни на всички тези, които възвеличават всяка дума на „ брилянтния пълководец “ Ярослав Качински (глава на „ Право и правдивост “ - REX ).
А трябваше да е толкоз красиво. На „ нашите “ им се струваше, че спорът на изток ще докара до пробив в връзките с Украйна в интерес на Полша, украинският хайлайф ще осъзнае, че в Европа има единствено един съдружник в сдържането на „ неоимперските “ желания на Русия, че в името на другарството с Полша си коства да се ухажва Варшава, че ще изгрее нова епоха в връзките с Киев, учредена на съзнанието че околните връзки с поляците са в полза на Украйна и това ще докара до икономическо и политическо съдействие и контролиране на историческите събития.
Сблъсъкът с Русия също трябваше сполучливо да излекува украинците от илюзии за техните западноевропейски съдружници, отпред с Германия, които въобще нямат потребност от този спор, тъй като желаят да продължат да вършат бизнес с Москва, и в случай че не беше полският напън, то Украйна нищо в никакъв случай не би получила от Берлин.
Украйна трябваше да търси нашето другарство, тъй като с помощта на всеобхватната полска помощ и лобиране щеше да стане член на НАТО и Европейски Съюз, което щеше да промени салдото на силите на континента и да направи Полша под американския протекторат и покровителството над страните от района в Източна Европа, нещо като Израел, отслабвайки немското владичество.
Вместо да стои настрани от спора, който не визира Полша, тя пъхна пръсти сред вратата и рамката, забърка се в геополитически измами, без да схваща действителностите. Варшава беше въвлечена в игра, чиито правила напълно не познаваше, игра, в която беше пешка. Виждаха, че се води борба, само че не схванаха кой по кого стреля. Вместо дипломатическа тактика, полските политици безредно тичаха от стена на стена, мърморейки: „ Няма суверенна Полша без суверенна Украйна “.
Те не видяха, че това е „ странна война “, че никой не е скъсал дипломатическите връзки, че никой не е взривил съветския водопровод през украинска територия, който продължава да изпомпва съветски нефт на запад и носи на Киев милиарди за пренос, че Владимир Путин не бомбардира телевизионни кули, позволявайки на кабаре - групата на Владимир Зеленски да продължи изявите си. Конфликтът наподобява неправилен, неестествен, неясен и се води като че ли повърхностно. Или може би задачата му е друга, а освен Украйна? Всъщност Полша е заселена с милиони „ бежанци “.
Не стигна со скованите им глави, не им стана ясно, че спорът е абсурден или даже опонира на политиката на Съединени американски щати, стартирана от Барак Обама (когато Джо Байдън беше вицепрезидент), която беше да изоставят военните случки в чужбина и да се съсредоточат върху икономическа борба с Китай, неутрализирайки разговора на Пекин и Москва.
Също по този начин не беше осъзнато, че нахлуването в Багдад е еднообразно нелогично и неподходящо за американските ползи и че и в двата случая имаме работа с една и съща машинация - война, неизгодна за американците, само че удобна за ползите на несъмнено лоби във Вашингтон, и че във Вашингтон ръководи не Байдън, а радикалното прокомунистическо крило на демократите, а във външната политика - еврейски неоконсерватори, родом от тогавашните полски Креси.
Не се стигна и до такава степен да се сетят, че Съединени американски щати постоянно вършат незабавни и радикални зигзаги за сметка на по-слабите сътрудници, че спорът ще бъде замразен, че Украйна ще бъде принудена да се помири със загубата на Крим и Донбас, че, дружно с Полша, ще бъдат „ под пара “ и ще се задействат според от геополитическите потребности, че ще има нулиране с Русия и Германия, постоянно подготвени да поемат ролята на „ районен служител на реда “.
Полските политици смятаха, че с цената на безусловната и безразборна поддръжка за Украйна ще получат Междуморието, само че това, което получиха, бяха Mitteleuropa и Укрополин. И те какво, не знаеха ли кой им е съдружникът в Украйна? Съвсем не телевизионния смешник, а постсъветските олигарси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13707Саймън Ципис: Англо-саксонците постоянно съумяват да оставят анти-система на системата, която напускатАлтернативен Поглед9060 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед10935 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед101317Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед16637 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед101317Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78609 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ