Сериалът „Оранжевото е новото черно“
Дженджи. Не е допустимо човек с това име да не ми стане приветлив мигновено. Името й се добавя от истинската визия на човек, който си представям, че по през целия ден се смее и то по метода, който аз одобрявам – с подтекст, иронично, малко черно... Наскоро Дженджи Кохан си купила едно от старите кина в Ел Ей (Hayworth Cinema) и го префасонирала по този начин, че на втория му етаж да може да написа историите си с екипа си от себеподобни хипстъри – обезпечено ярко бъдеще. Създателката на „ Трева “ (Weeds) и новия „ Оранжевото е новото черно “ (Orange is the new black) е от семейство в сектора. Баща й е създателят на „ Уил и Грейс “ (Will and Grace), а единият й брат близнак (защото има и още един) e притежател на премия Емми за телевизионно продуцентство.
Дженджи не е Шонда. Тя не реди героите си по този начин, че да претърпяват самолетни произшествия, пропадания на земната кора, мозъчни интервенции, държавни конспирации, секретни кафези ръководещи Америка, загадка обич с президенти, фамилни многоъгълници и щастливи развръзки. Там всичко е в необработен тип и няма мъже с прякори Дрийми или Стийми. На моменти е гадно, доста вулгарно и горчиво смешно. Тя стартира описа от дребните неправилни решения, които се взривяват и изпращат героите на отсрещната страна на положителното, комфортното, обществено допустимото, политически правилното, толерантното, зеленото, вярното в този свят на среднокласова безметежност. Нейните героини не вършат с лимоните, които им сервира животът, лимонада, а стават кучки и откриват нови „ Аз “. И тъкмо този развой е сърцето и смисъла на сериалите й.
Нанси ( „ Трева “) продаде малко марихуана, с цел да си заплати сметките. Пайпър (главната героиня на „ Оранжевото “) преди 10 години пренесла едни пари на едно място. И тук е закачката. Повечето евентуално бихме рискували тъкмо като основните героини и тези истории демонстрират един сюжет, който единствено на пръв взор е недействителен. Оказва се, че разпадането на цялата ни система от полезности и важности може да се случи много елементарно и бързо, оставяйки единствено битката за оцеляване и усилието за задържане на най-важното за една жена – фамилията и любовта.Нейните героини не вършат с лимоните, които им сервира животът, лимонада, а стават кучки...ОК. Пайпър в последна сметка я хващат тъкмо преди да се омъжи за едно положително момче и я осъждат на 15 месеца затвор при леки условия. И двамата са уверени, че връзката им е постоянна, и че в тези месеци загубата ще е единствено новият сезон на Mad Men и едно-две издания на айфон. Нещо, което малко преди да се затръшнат решетките, в действителност наподобява напряко отвратително.
Приликите им с Нанси се изчерпват още първоначално. Те оцеляват по друг метод. Нанси беше единак в мъжки свят. Нейното оръжие беше операцията на тази мъжка действителност, живот сред капките, спасяването на собствената кожа, запазването на нейното семейство, пленено от егоизма й. Пайпър попада в женски свят, където дамите изцяло разкриват същностите си на групови същества - майки, сестри, приятелки и любовници. За дамите групата е най-сигурният инструмент за оцеляване. Там няма единаци, а Пайпър е от малцинството бели, приключили лицей, руси, слаби, хубавички дами, които скоро схващат, че обществените им умения не са от особена изгода и само интелигентността и адаптивността им могат да ги спасят. Лошото е, че тактиката на положителния звук, междинния път и стоенето настрани носят също толкоз беди, колкото и вдигнатата глава. Нещата са в допълнение усложнени и от това, че в пандиза се намира и някогашната й държанка, виновницата да я заловят – Алекс.
На пръв взор всички са откачалки, езикът е циничен, нападателен и от време на време се смееш с глас. Но Дженджи Кохан в действителност води фена през кръстосан терен – от персоналните истории на затворничките оставаш с тежко възприятие, че животът може да те влачи като преносима тиня в незнайна посока. И това възприятие единствено ненапълно се разсейва от комедийната форма на сериала – в действителност единственият метод да бъде разказано нещо толкоз тъжно.За дамите групата е най-сигурният инструмент за оцеляване.И няколко думи за най-пикантния въпрос... Да, в пандиза има секс. Някой си бил преброил нещо като 12 порно подиуми в първия сезон на „ Оранжевото е новото черно “. Европа не е Америка. Тук гола жена върху трактор не е порно, а реклама на зърнени закуски, тъй че евентуално няма да намерите чак толкоз разюздани половите подиуми, колкото ги считат в Щатите. Но в случай че сексът сред дами по някакъв метод ви кара да се чувствате неловко, може би би трябвало да изберете други истории и други разказвачи.
На 6 юни Netflix ще разгласява в мрежата си втория сезон на „ Оранжевото е новото черно “. Всички 13 епизода в една вечер. А аз ще тръпна в очакване да видя развиването на един от топ сериалите за 2014 година.
Политическа партия: „ Оранжевото е новото черно “ е основан на опита на автентичен човек и събития. Пайпър съществува и можете да я гледате в TED.
Дженджи не е Шонда. Тя не реди героите си по този начин, че да претърпяват самолетни произшествия, пропадания на земната кора, мозъчни интервенции, държавни конспирации, секретни кафези ръководещи Америка, загадка обич с президенти, фамилни многоъгълници и щастливи развръзки. Там всичко е в необработен тип и няма мъже с прякори Дрийми или Стийми. На моменти е гадно, доста вулгарно и горчиво смешно. Тя стартира описа от дребните неправилни решения, които се взривяват и изпращат героите на отсрещната страна на положителното, комфортното, обществено допустимото, политически правилното, толерантното, зеленото, вярното в този свят на среднокласова безметежност. Нейните героини не вършат с лимоните, които им сервира животът, лимонада, а стават кучки и откриват нови „ Аз “. И тъкмо този развой е сърцето и смисъла на сериалите й.
Нанси ( „ Трева “) продаде малко марихуана, с цел да си заплати сметките. Пайпър (главната героиня на „ Оранжевото “) преди 10 години пренесла едни пари на едно място. И тук е закачката. Повечето евентуално бихме рискували тъкмо като основните героини и тези истории демонстрират един сюжет, който единствено на пръв взор е недействителен. Оказва се, че разпадането на цялата ни система от полезности и важности може да се случи много елементарно и бързо, оставяйки единствено битката за оцеляване и усилието за задържане на най-важното за една жена – фамилията и любовта.Нейните героини не вършат с лимоните, които им сервира животът, лимонада, а стават кучки...ОК. Пайпър в последна сметка я хващат тъкмо преди да се омъжи за едно положително момче и я осъждат на 15 месеца затвор при леки условия. И двамата са уверени, че връзката им е постоянна, и че в тези месеци загубата ще е единствено новият сезон на Mad Men и едно-две издания на айфон. Нещо, което малко преди да се затръшнат решетките, в действителност наподобява напряко отвратително.
Приликите им с Нанси се изчерпват още първоначално. Те оцеляват по друг метод. Нанси беше единак в мъжки свят. Нейното оръжие беше операцията на тази мъжка действителност, живот сред капките, спасяването на собствената кожа, запазването на нейното семейство, пленено от егоизма й. Пайпър попада в женски свят, където дамите изцяло разкриват същностите си на групови същества - майки, сестри, приятелки и любовници. За дамите групата е най-сигурният инструмент за оцеляване. Там няма единаци, а Пайпър е от малцинството бели, приключили лицей, руси, слаби, хубавички дами, които скоро схващат, че обществените им умения не са от особена изгода и само интелигентността и адаптивността им могат да ги спасят. Лошото е, че тактиката на положителния звук, междинния път и стоенето настрани носят също толкоз беди, колкото и вдигнатата глава. Нещата са в допълнение усложнени и от това, че в пандиза се намира и някогашната й държанка, виновницата да я заловят – Алекс.
На пръв взор всички са откачалки, езикът е циничен, нападателен и от време на време се смееш с глас. Но Дженджи Кохан в действителност води фена през кръстосан терен – от персоналните истории на затворничките оставаш с тежко възприятие, че животът може да те влачи като преносима тиня в незнайна посока. И това възприятие единствено ненапълно се разсейва от комедийната форма на сериала – в действителност единственият метод да бъде разказано нещо толкоз тъжно.За дамите групата е най-сигурният инструмент за оцеляване.И няколко думи за най-пикантния въпрос... Да, в пандиза има секс. Някой си бил преброил нещо като 12 порно подиуми в първия сезон на „ Оранжевото е новото черно “. Европа не е Америка. Тук гола жена върху трактор не е порно, а реклама на зърнени закуски, тъй че евентуално няма да намерите чак толкоз разюздани половите подиуми, колкото ги считат в Щатите. Но в случай че сексът сред дами по някакъв метод ви кара да се чувствате неловко, може би би трябвало да изберете други истории и други разказвачи.
На 6 юни Netflix ще разгласява в мрежата си втория сезон на „ Оранжевото е новото черно “. Всички 13 епизода в една вечер. А аз ще тръпна в очакване да видя развиването на един от топ сериалите за 2014 година.
Политическа партия: „ Оранжевото е новото черно “ е основан на опита на автентичен човек и събития. Пайпър съществува и можете да я гледате в TED.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ