Проучване: Дистанцията между ГЕРБ и БСП все повече се скъсява
Дистанцията сред първите две партии се съкратява, като през ноември разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е малко над 1% в интерес на главната ръководеща партия . За ГЕРБ биха дали своят вот 21,2%, а за Българска социалистическа партия – 19,9%. Това демонстрират анализите от социологическо изследване на проучвателен център " Тренд ", отдадено на настройките на българите към главните политически партии, институции и правосъдната система.
Българите поддържат акциите на прокуратурата, само че не имат вяра, че ще завършат с ефикасни присъди .
Оптимистите и песимистите са с съвсем равни дялове, като към момента оптимистите остават малко повече (46%) за сметка на песимистите (42%).
В оценката за работата на Народното събрание и държавно управление се записва спад на позитивните оценки и растеж на негативните. Една пета от всички запитани правят оценка позитивно Народното събрание, до момента в който 71% са на противоположното мнение . Сравнително по-добри са оценките за държавното управление, като 28% го правят оценка позитивно против 62%, които дават негативна оценка. При президента не се следят чувствителни разлики, като при него малко над една четвърт (26%) дават негативни оценки против 59% позитивни.
Отчита се и ерозия в публичната поддръжка към главната ръководеща партия, като дистанцията сред нея и Българска социалистическа партия се съкратява достигайки 1,3% в интерес на ГЕРБ. Скандалите към " Обединени патриоти " в последния месец оказват въздействие върху електоралните стойности на обединението, като те свиват своята поддръжка от 5,5% през октомври до 4,2% през ноември. Ерозията към обединенията съставляващи ръководещата коалиция не се прелива към опозиционните партии, а единствено усилва каузи на деклариращите, че няма да гласоподават.
" В подтекста на засилената интензивност на българската прокуратура в последните месеци, тествахме и оценката за работата на главните силови институции. Не буди изненада, че негативните оценки надвишават повече от два пъти позитивните при всяка една от вариантите. С най-ниски оценки за работата си се употребява Висшия правосъден съвет (13%), само че и активността му е най-непозната за интервюираните. Министерството на правораздаването събира единствено 15% позитивни оценки. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на Съда (20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%) ", разясняват социолозите от " Тренд ".
Основният проблем в правосъдната система, който събира 3 пъти повече посочвания, спрямо втория в класацията е корупцията. Липсата на самостоятелност и политическото въздействие се подрежда на второ място с 9% следвано от бавната работа на правосъдната система (7%) и несъответстващото законодателство (5%).
Институцията, от която жителите чакат дейности за усъвършенстване на правосъдната система, като цяло е Министерството на правораздаването (38%), следвана от съдиите (31%), основният прокурор (28%), Висшият правосъден съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и държавното управление (20%).
Три четвърти от българите считат, че политиците оказват напън върху работата на правосъдната система и единствено 8% са тези, които са на противоположното мнение . А главният фактор, който въздейства върху решенията на българския съд са корупцията (36%) и политическото въздействие (32%), до момента в който законите и справедливостта са надлежно с 10% и 4%.
На почти три равни елементи са разграничени в мнението си интервюираните по тази причина дали би трябвало да се усилят или да се понижат пълномощията на прокуратурата. 31% са на мнение, че би трябвало да се усилят, с цел да се подобрят резултатите, до момента в който 35% са на мнение, че не би трябвало да се усилват, тъй като и в този момент са задоволителни. 34% пък не знаят или не могат да преценяват.
Не провокира изненада сериозната поддръжка за последните акции на прокуратурата против български предприемачи, като 81% от всички запитани ги поддържат, като измежду тях малко над половината (51%) изцяло ги поддържат. Само 10% пък остават скептични към дейностите на прокуратурата. Приблизително същият % (83%) са на мнение, че прокуратурата би трябвало да продължи с подобен вид акции.
" Скептицизмът към крайните резултати под формата на ефикасни присъди е голям. 60% считат, че няма да има ефикасни присъди, до момента в който единствено 16% считат, че ще има " , настояват от " Тренд " на база анализите от социологическото проучване.
В подтекста на убийството на журналиста Виктория Маринова се повдигна и въпроса дали е заслужено при признание обвиненият да получава по-лека присъда, като тук 62% считат, че това не е заслужено, до момента в който 17% са на противоположното мнение.
Близо три четвърти от всички запитани пък са на мнение, че българските народни представители не трябват да се употребяват с имунитет и единствено 14% считат, че депутатите би трябвало да се употребяват от това право, излиза наяве още от социологическия разбор.
Българите поддържат акциите на прокуратурата, само че не имат вяра, че ще завършат с ефикасни присъди .
Оптимистите и песимистите са с съвсем равни дялове, като към момента оптимистите остават малко повече (46%) за сметка на песимистите (42%).
В оценката за работата на Народното събрание и държавно управление се записва спад на позитивните оценки и растеж на негативните. Една пета от всички запитани правят оценка позитивно Народното събрание, до момента в който 71% са на противоположното мнение . Сравнително по-добри са оценките за държавното управление, като 28% го правят оценка позитивно против 62%, които дават негативна оценка. При президента не се следят чувствителни разлики, като при него малко над една четвърт (26%) дават негативни оценки против 59% позитивни.
Отчита се и ерозия в публичната поддръжка към главната ръководеща партия, като дистанцията сред нея и Българска социалистическа партия се съкратява достигайки 1,3% в интерес на ГЕРБ. Скандалите към " Обединени патриоти " в последния месец оказват въздействие върху електоралните стойности на обединението, като те свиват своята поддръжка от 5,5% през октомври до 4,2% през ноември. Ерозията към обединенията съставляващи ръководещата коалиция не се прелива към опозиционните партии, а единствено усилва каузи на деклариращите, че няма да гласоподават.
" В подтекста на засилената интензивност на българската прокуратура в последните месеци, тествахме и оценката за работата на главните силови институции. Не буди изненада, че негативните оценки надвишават повече от два пъти позитивните при всяка една от вариантите. С най-ниски оценки за работата си се употребява Висшия правосъден съвет (13%), само че и активността му е най-непозната за интервюираните. Министерството на правораздаването събира единствено 15% позитивни оценки. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на Съда (20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%) ", разясняват социолозите от " Тренд ".
Основният проблем в правосъдната система, който събира 3 пъти повече посочвания, спрямо втория в класацията е корупцията. Липсата на самостоятелност и политическото въздействие се подрежда на второ място с 9% следвано от бавната работа на правосъдната система (7%) и несъответстващото законодателство (5%).
Институцията, от която жителите чакат дейности за усъвършенстване на правосъдната система, като цяло е Министерството на правораздаването (38%), следвана от съдиите (31%), основният прокурор (28%), Висшият правосъден съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и държавното управление (20%).
Три четвърти от българите считат, че политиците оказват напън върху работата на правосъдната система и единствено 8% са тези, които са на противоположното мнение . А главният фактор, който въздейства върху решенията на българския съд са корупцията (36%) и политическото въздействие (32%), до момента в който законите и справедливостта са надлежно с 10% и 4%.
На почти три равни елементи са разграничени в мнението си интервюираните по тази причина дали би трябвало да се усилят или да се понижат пълномощията на прокуратурата. 31% са на мнение, че би трябвало да се усилят, с цел да се подобрят резултатите, до момента в който 35% са на мнение, че не би трябвало да се усилват, тъй като и в този момент са задоволителни. 34% пък не знаят или не могат да преценяват.
Не провокира изненада сериозната поддръжка за последните акции на прокуратурата против български предприемачи, като 81% от всички запитани ги поддържат, като измежду тях малко над половината (51%) изцяло ги поддържат. Само 10% пък остават скептични към дейностите на прокуратурата. Приблизително същият % (83%) са на мнение, че прокуратурата би трябвало да продължи с подобен вид акции.
" Скептицизмът към крайните резултати под формата на ефикасни присъди е голям. 60% считат, че няма да има ефикасни присъди, до момента в който единствено 16% считат, че ще има " , настояват от " Тренд " на база анализите от социологическото проучване.
В подтекста на убийството на журналиста Виктория Маринова се повдигна и въпроса дали е заслужено при признание обвиненият да получава по-лека присъда, като тук 62% считат, че това не е заслужено, до момента в който 17% са на противоположното мнение.
Близо три четвърти от всички запитани пък са на мнение, че българските народни представители не трябват да се употребяват с имунитет и единствено 14% считат, че депутатите би трябвало да се употребяват от това право, излиза наяве още от социологическия разбор.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ